Не очаквам на предстоящия Съвет на ЕС през декември Скопие да получи „зелена светлина“

Петър Воденски: Радев обяснява на евролидерите защо България ще брани националния си интерес

25788 | 8 ноем. 2021 | 10:21

На срещата в Словения, където бе и президентът Радев, европейските лидери останаха доста учудени, че „този български генерал“ не им козирува като „предишния български генерал“ и не ги прегръща за пред камерите


izbori_2021_v21_1 (1)

 

Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента и на Инициативния комитет, който издигна кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат.

- Посланик Воденски, месеци наред българското вето върху старта на преговорите на Скопие с Европейския съюз са гореща политическа тема. До този момент президентът Румен Радев устоя на натиска от страна на велики сили България да вдигне ветото. Стана ли сега българската позиция в спора по-популярна сред партньорите? Започнаха ли да разбират какво искаме?

- След назначаването си служебното правителство, в очертаните от Конституцията законови рамки, започна работа по „въпроса Скопие“. Бе възприето да се върви по две писти – от една страна, работа с партньорите за разясняване на нашите резерви спрямо неизпълнението от страна на РСМ на Договора от 2017 г. и защо не можем да се съгласим със започването на преговори за присъединяване, преди Скопие да започне да отговаря на Копенхагенските критерии на ЕС. Паралелно с това, започнахме да преговаряме по тези въпроси директно със Скопие, като убедихме европейските ни партньори, че не се нуждаем от посредници.

За съжаление, за тези няколко месеца на активна работа на правителството на премиера Янев се оправдаха опасенията ни, че властите в Скопие просто имитират дейност по двустранна линия и разчитат ЕК, ЕС и САЩ да оказват все по-силен натиск върху България, за да направим отстъпки. Най-общо казано, партньорите ни заявяват, че България била причината за забавянето на евроинтеграцията на Западните Балкани, сякаш не забелязват, че Косово и Босна и Херцеговина са също в Западните Балкани, а Косово все още не е признато от пет страни-членки на ЕС, което очевидно спъва интеграцията, за Босна и Херцеговина да не говорим. Очевидно, някои страни от ЕС, които по свои си причини са против интеграцията на Западните Балкани, се крият зад България и се опитват да ни извиват ръцете.

Това пролича най-ясно на срещата в Словения, където бе и президентът Радев. Там, образно казано, европейските лидери останаха доста учудени, че „този български генерал“ не им козирува като „предишния български генерал“, и вместо да ги прегръща за пред камерите и да изпълнява заръките им, той на чудесен английски, понятно и с достойнство обяснява – защо България няма да престане да брани националния си интерес.

- Как оценявате идеите на конкурентите на Радев по тази тема? Външно-политическата тематика сякаш се загуби, в кампанията доминират корупцията, пътищата, пандемията, зеленият сертификат.

- Кандидат-президентските двойки са доста на брой. Сред тях има различни виждания по въпроса за РСМ. Някои защитават позиции против оказвания ни натиск и за защита на националните ни интереси, други са на обратното мнение. А има и такива, при това подкрепяни от големи партии, които или не заемат позиция по „темата Скопие“, или просто нямат позиция. За съжаление, за някои кандидати „проблемът РСМ“ е просто непознат и те се опитват да го заобикалят в разговори с журналистите. Но сте права, че темата за външната политика не е сред широко засегнатите в предизборната кампания.

- Защо се оказахме в изолация в спора с РСМ? По-активно ли работеше дипломацията на Скопие през последните 12 години от българската?

- За последните 12 години, докато дипломацията на Скопие работеше активно и професионално, на българската професионална дипломация не само не беше наредено да работи по проблемите ни със Скопие, но на моменти дори й беше забранявано да прави това. Сега имаме много да наваксваме. За тези няколко месеца на служебното правителство бяха постигнати редица резултати, Скопие разбра, че България „подхваща въпроса“ по друг начин и вече се преговаря институционално, а не – както преди - индивидуално (премиер към премиер), но несвършената от нас работа изисква доста да догонваме. Изпитах своеобразна гордост, като видях каква огромна реална работа са отметнали за тези месеци колегите в МВнР и по дипломатическите ни мисии и как са взели въпроса присърце, за политическите назначения нямам поглед.

- На срещата на върха ЕС-Западни Балкани (5 и 6 октомври) президентът Румен Радев представи позицията 5 плюс 1 за диалога с РСМ. Какви са нейните акценти?

- Позицията 5+1 беше формата, която София избра като път за решаване със Скопие на нерешените от толкова време въпроси, сред които неизпълнението на Договора за добросъседство от 2017 г.; недискриминация на гражданите, които заявяват своята българска принадлежност; говор на омразата; за манипулациите и фалшификациите по отношение на историята; РСМ да се откаже от териториални претенции, да се отворят архивите на специалните югославски служби и да излезе наяве как са били преследвани и унищожавани физически хора заради това, че са се самоидентифицирали като българи (тоест, РСМ най-сетне да скъса с Титовия македонизъм и комунистическите си рефлекси) и т.н.
Преди месец Скопие се отказа от продължаване на преговорите в този формат, разчитайки България да направи отстъпки от националния си интерес, под външен натиск. Очевидно, няма как да продължим 5+1, след като Скопие не го иска, трябва да търсим нова форма.

Сега имаме нова ситуация – българите в РСМ се престрашиха да поставят открито своите искания пред властите, за записването им в Конституцията, за достъп до администрацията и т.н. България не може да не подкрепи исканията на българите там, това са искания, които са в критериите от Копенхаген на ЕС, а трябва да се има предвид и фактът, че сред хората с българско самосъзнание там има и около 120 000 с български паспорти, издадени им от българските власти въз основа на представени документи за български произход, т.е. това са граждани на ЕС и те самите искат от Скопие спазване на критериите от Копенхаген. Скопие трябва да разбере това, трябва да го разберат и нашите партньори от ЕС и САЩ.

Без това да се осъществи, без тези искания на българите в РСМ да се осъществят, рискуваме, след време, когато Скопие стане част от ЕС, без да са отстранени тези недъзи, да отправи реални териториални претенции към България.

- Как очаквате да се развият отношенията София-Скопие след оставката на Зоран Заев? Ще има ли тласък на антибългарската реторика?

- Очаквам в Скопие втвърдяване по отношение на България, както от страна на управляващите, така и от опозицията. Все още няма яснота как ще се развият там нещата във вътрешнополитически план, каква ще е конфигурацията на бъдещата власт и кой ще е премиер. Но отношението там към България стои доста печално, да не казвам зле. В предизборната кампания се видя, че най-голямата обида, която там си отправят един към друг, е, че някой в РСМ е… българин! И после ни обясняват как в РСМ нямало език на омразата, а партньорите ни от ЕК, ЕС и САЩ се правят, че не забелязват такъв език. Представете си какво е за хората с българско самосъзнание там – какво им е да кажат на съседите си в блока и в махалата, или на преброяващите ги на последното преброяване, че са българи… Сега дори отправят обвинения към нас, че не корупцията и шуро-баджанащината в РСМ, а България била виновна за падането на Заев! И това е страна, която иска да влезе в ЕС, и твърди, че изпълнява критериите на ЕС за човешките права!

- Българската позиция изглежда консенсусна по отношение на РСМ, но все пак възможни ли са изненади при едно редовно правителство?

- Зависи коя партия/партии ще съставят правителството в България. Но си мисля, че няма такъв български политик, който да предаде българския интерес по отношение на Скопие и да остане след това на власт – е, освен, разбира се, ако провежда чужда политика (имаме такива политици и дори цели партии) и за него лично има някакъв друг интерес (материален, например), който за него е по-важен от националния български.

- Оптимист ли сте за разширяването на Европейския съюз или последните кризи – пандемична, енергийна, засягащи целия ЕС, изтласкаха процеса на заден план?

- България е твърдо за членство на РСМ в ЕС. За съжаление, не очаквам на предстоящия Съвет на ЕС през декември нашият съсед да получи „зелена светлина“, Скопие има още дълъг път да извърви, за да отговори на критериите, на които всички страни-кандидати са отговорили преди започване на преговори. Това ще бъде, най-вероятно, и българската позиция след декември, при следващите председателства.

- Ще има ли ехо у нас промяната в Берлин?

- Има една поговорка, че „новата метла мете по новому“. Неминуемо ще има промени, но, в крайна сметка, нещата зависят и от нашите политици и дипломация. Конкретно за позицията на ФРГ по РСМ – в Берлин, както и във всички останали столици, имаме много да наваксваме, за да успеем да им обясним защо нашата позиция е такава, а не друга.

- Интересен сюжет наблюдавахме миналия месец, свързан с Турция. Ердоган обяви 10 западни посланици за персона нон грата, но после би отбой. Как разчитате този епизод?

- Моят „прочит“ на този епизод там – говоря като човек, който 20 години се е занимавал непосредствено с Турция, работил съм там доста години като дипломат, и сега продължавам „по стара любов“ да следя нещата около Турция – та, според мен, на споменатите 10 посланици просто им липсва достатъчно познание за Турция – история, народопсихология и т.н. Лицето, което те защитават (бизнесмена Осман Кавала), бе финансирал протестите в парка „Гези“ в Истанбул през 2013 г., а тези протести, според президента Ердоган, бяха опит за „цветна революция“ срещу него, подклаждана от външен фактор. Осман Кавала бе арестуван и тикнат в затвора, а след излизането му от затвора, същия ден бе арестуван отново „за участие в опита за преврат през 2016 г. срещу Ердоган“. Очевидно, Ердоган приема действията на О. Кавала „лично“, а не като „обикновен бизнес в политиката“, и показа експлицитно, че няма да го търпи, каквато и да е цената. Впоследствие посланиците заявиха публично, че изпълняват Виенската Конвенция за дипломатически отношения и нямат намерение да се месят във вътрешните работи на Турция, което Ердоган окачестви като своего рода извинение от тяхна страна. Много положителна роля за смекчаване и снемане на напрежението в отношенията на Турция с тези страни изигра министърът на външните работи Чавушоолу.

- Как ще се отрази върху България едно евентуално влошаване на отношенията между Турция и Запада?

- Най-кратко казано: доколкото България има лостове за влияние върху тези процеси, трябва да работим за недопускане на такъв сценарий.

- Дали сънародниците ни зад граница ще бъдат отново активни по време на изборите?

- Логистичната подготовка за избори за българските граждани в чужбина коства много усилия на хората в МВнР и на доброволците в различните страни. Във всяка страна е различно, но е свършена огромна работа – говоря като човек, участвал в организацията на гласуване в чужбина, дори за едни избори бях ръководител на изборния щаб в МВнР.

А от политическа гледна точка бих казал, че в повечето страни местните власти не се месят в изборите, но има и такива, които са назначили свои „емисари“ за българските избори, те обикалят българските граждани и ги агитират да гласуват за „един определен кандидат“ и против „един друг кандидат“ за президент, а също за „една определена партия“. Да видим дали читателите ще се сетят кого визирам.

- А ще има ли най-сетне правителство от третия опит? Каква е Вашата прогноза и доколко президентските избори ще влияят върху (не)успеха на преговорите за кабинет?

- Всички очакваме избраниците в НС да успеят цивилизовано да се споразумеят и партиите да излъчат редовно правителство, а не да разчитат служебните министри да вършат тяхната работа. Проблемите пред България не са никак малко – и в икономиката, и в борбата с натрупалата се корупция и т.н., трябва някой „да разчисти Авгиевите обори“, а това преминава през работещо Народно събрание и законодателно приети реформи (на първо място съдебна, но и не само).



От категорията

"Мъжкият" характер на Корнелия Нинова. За ада, глутниците и успехите в политиката...

Лидерът на БСП Корнелия Нинова празнува днес рожден ден. За ада, глутницата и успехите в политиката-1642330899.jpg

Уволниха ме, разбиха ни къщата, откраднаха ни две коли - служебната и личната. ...

16 ян. 2022 | 11:58

Христо Проданов: Моята цел е да изчистим имиджа на България и да обединя туристическия бранш

Христо Проданов:  Мооята цел е да изчистим имиджа на България и да обединя турстическия бранш   -1642344241.jpg

Туризмът е инвестиция в бъдещето, не е търгашество. Хората, които го приемат ...

16 ян. 2022 | 19:15

EUobserver: Европа няма шанс в евентуална война с Русия. Тя е като тълпа примитивни наивни пигмеи

Огневата мощ на западноевропейските бронирани машини не може да се сравнява с руската-1637593628.jpg

Докато значителна част от руското население би подкрепила интервенция в ...

16 ян. 2022 | 22:22

Владимир Костов: Само историята предлага прозорец към бъдещето

Влдимир Костов: България като държава и народ е на кръстопът-1618210330.jpg

Политиците, водени от пазарни страсти, могат да предложат на обществото ...

16 ян. 2022 | 11:17