Петко Каравелов

След като бил четири пъти премиер

Петко Каравелов оставил скромна къща в наследство

20806 | 8 апр. 2015 | 13:27

Петко Каравелов-1428490001.jpgПетко Каравелов със съпругата Екатерина и двете дъщери в двора на къщата им. ©WWW.STARA-SOFIA.COM-1428490207.jpgКаравелов с дъщерите си Виола и Лора. АРХИВ РУМЕН МАНОВ.-1428490124.jpgГробът на Петко и Екатерина Каравелови зад черквата „Свети Седмочисленици“ в София. До 1900 г. това е била Черната джамия, преустроена по идея на Петко Каравелов в православен храм.-1428490064.jpg

„Пуши много. От много пушек пръстите му всякога жълти, като с къна боядисани. Поразява познати и непознати с нервността си. В минути на раздразнение отива до крайности... Много рядко ще го видиш седнал, застоял се на едно място. Движи се от място на място, от стена до стена... Кани се, псува.“ Така описва Петко Каравелов писателят Добри Ганчев (1854-1936) и това описание не е единственото, което подчертава голямата слабост на „феномена Каравелов“ (определението е на Антон Страшимиров) - нервността и избухливостта. Умеела да го укротява само съпругата Екатерина. Достатъчно било да каже строго: „Петко!“ Заради нея Петко отказал картите, тъй като по време на игра твърде много се палел, а това било неприятно на любимата му жена.

 

И негов състудент от московските години го вижда в мрачна светлина, макар че в думите му се долавя отчетлива симпатия към младежа с вид на руски нихилист: „Наш Петко живее в гъста мъгла, в която на потъмнелите му очи се мръщи Наполеон.“

 

Забавна случка разказва Симеон Радев, историк, дипломат, автор на „Строителите на съвременна България“. На улицата се срещнали Петко Каравелов и Тодор Бурмов - първият премиер на освободена България и консерватор, ще рече политически опонент на либерала Каравелов. При срещата либералът размахал пръст с обещанието:

 

„Аз ще те обеся!“

 

„На другия ден Бурмов, който бе мислил цялата нощ върху тази закана, го причака на същото място и му каза: „Не можеш!“ Каравелов го погледна учудено, без да разбере. Той бе забравил“, свидетелства Симеон Радев. Накратко: къс му бил фитилът на Каравелов, но не бил отмъстителен. Заплахите му били „днес казани, утре забравени“.


В книгата си „Петко Каравелов и демокрацията в България“ проф. Георги Близнашки, конституционалист и бивш служебен премиер, го нарича „патриархът на българската демокрация“. Книгата му е опит крупният следосвобожденски държавник да заеме мястото в общественото съзнание, от което незаслужено бил изтикан от друг голям политик - Стефан Стамболов. В първите години след Освобождението Каравелов и Стамболов са близки, съмишленици, съпартийци. След абдикацията на княз Батенберг стават непримирими врагове. Именно на Стамболов Каравелов дължи

 

двете си запрещения в Черната джамия

 

Вторият път - след петгодишна присъда за съучастие в (неуспешния) опит за убийство на Стамболов.


Възхвалата на Стамболов, добила размах след 1989-а, проф. Близнашки обяснява с преориентацията на страната ни към Запада. Даже бившият премиер Иван Костов бе наричан „втори Стамболов“ от всички, които се мъчеха да му се харесат, докато бе на власт. Наистина какъв по-добър символ на новата геополитическа посока от русофоба Стамболов. За разлика от русофила Каравелов.


Любопитен факт: и Тодор Живков преди 1989 г. не криел симпатиите си към Стамболов, по-скоро заради авторитарните му похвати в управлението. След промяната обаче, през 90-те години, Тато вече оценил достойнствата на друг български политик - Петко Каравелов.
***
Двама от седемте потомци на Стойчо Каравелата, бегликчия от Копривщица, оставили диря в българската история: писателят и революционер Любен Каравелов (1834-1879) и Петко Каравелов (1843-1903) - един от бащите на Търновската конституция, четири пъти министър-председател, водач на либералите, председател на Народното събрание, депутат в няколко парламента, основател на Демократическата партия.


Какво се крие зад визитката на политика?

 

Първи щрихи върху портрета му слага семейството. Днешният българин дава мило и драго детето му да вземе западна диплома. През Възраждането, когато укрепвал българският дух, не било съвсем така. Изпратен в Енос, Петко се проявил като отличен ученик и гръцката общност му предложила стипендия за следване в Атина. Но Стойчо Каравела бързо-бързо прибрал сина в Копривщица. По-късно бил изпратен при по-големия си брат Любен в Москва. В Московския университет, създаден от същия Ломоносов, който според сегашния ни просветен министър не бил голям учен, Петко Каравелов слушал лекции по история и право. Четял много. Според Симеон Радев - „съвсем без метода“. Други обаче са респектирани от паметта и образованието му. След първата си среща с Каравелов Иван Вазов отбелязва неговата „енциклопедичност и


оригинален склад на ума“

 

Портретът на политика Каравелов, лидер на либералите, се оформя в Учредителното народно събрание в Търново. В хармоничен дует с дядо Петко Славейков той разбива на пух и прах консервативния проект (рапорт) за конституция на временната комисия. „В този рапорт няма ни политика, ни логика, ни граматика“, подпалва Каравелов страстите сред учредителите за свобода и права за народа. Езикът му е като камшик. На този камшик България дължи държавната си конструкция с еднокамарен парламент. Провален е и опитът на консерваторите да въведат имуществен и образователен ценз за избирателите.

 

Днес, 136 години по-късно, някои считат, че липсата на Сенат е причина за редица беди - за честата смяна на елитите, за променливите закони, за популизма. Други остават привърженици на Каравелов, който често намира поводи да захапе противниците си на тази тема: „Хубави щяхме да бъдем с две камари, с някои лихвари като


представители на туземната аристокрация“

 

Пак днес заради навика на политици да очернят България в името на партийните си интереси се случва да си припомняме и друго: думите на Петко Каравелов пред представители на чужди държави, дошли в Черната джамия, за да научат дали е изтезаван там от политическите си противници. „В моето отечество такива работи не стават!“, рекъл им той, въпреки че истината била различна.


Този горд акт не е единственото, което си струва да подчертаем у Каравелов. Първото либерално управление (март 1880 - април 1881 г.) е триумф. Каравелов е министър на финансите, а от декември 1880 г. - и премиер. Приети са най-важните финансови закони, създадени са основните институции и забележете, с ораторския хъс на Каравелов са утвърдени принципи, които заслужават внимание и днес. Например - за горите. Според него правителството има правото да нарежда да не се опостушават, защото са от огромно знамение за държавата - не само държавните, но и частните. Нещо да добавите?


Урок за съвременните български политици, особено за нашумелите с братовчедските си назначения, е и твърдението на Каравелов: „С партия се идва на власт, но за партия не се управлява.“


По време на първото си премиерство за младите си последователи, сред които все още е и Стамболов, Каравелов е „полубог“ (Симеон Радев). И не е чудно тогава, че парламентът гласува за него


извънредни законодателни правомощия

 

- правителството имало право да приема закони, когато Народното събрание не заседава. Привилегията се отнасяла само за кабинета „Каравелов“. Нарушение на конституцията? За жалост - да. За щастие случаят остава изключение в политическата му кариера. Нещо повече, той е ревностният защитник на конституцията след суспендирането Ӝ от Александър Батенберг. Напуснал Княжеството, бил учител и кмет в Пловдив. След възстановяването Ӝ се върнал в София, срещнал се с княза, прегърнали се и се разцелували.
Но нито веднъж не се разцелувал Каравелов с Фердинанд. Признал го едва след като за княз го признала Русия, но двамата останали в хладни отношения.

 

На 16 юни 1884 г. стотици столичани тръгнали с факли и викове „ура“ към дома на Каравелов. Те ликували след победата на либералите на парламентарните избори. И второто премиерство на Каравелов било успех - тогава се извършва Съединението с Източна Румелия. „Съединението зехме, господа! Яйцето ние из­я­дох­ме, а черупките останаха за другите“, тържествено казва той пред депутатите.

 

Третото му премиерство след преврата срещу Батенберг е предвестник на беди. Заради политическите репресии, залели страната, той подава оставка. Разривът със Стамболов е неизбежен.

 

През 1891 г. един млад адвокат поема защитата на Каравелов, обвинен в подбудителство за атентата срещу Стамболов, при който диктаторът оцелява, но е убит министър Христо Белчев. Името на адвоката, страстно защитавал кумира си, е Алеко Константинов (1863-1897). В разгара на терора Каравелов получава пет години затвор. Там, все още зад решетките, основава новата си партия - Демократическата. С нея печели триумфално парламентарните избори през 1891 г. Защото, уморени от политическите разправии, българите пожелали честни хора във властта.

 

А честността на Каравелов не будела никакви съмнения. Четвъртото му премиерство приключва с оставка - рядък жест в политическия ни живот. Причината: отказ на парламента да гласува вземането на външен дълг. Когато си отива от този свят през 1903-та, вдовицата му Екатерина и двете дъщери - Виола и Лора, получат в наследство само малка къща. Къща, която поразявала със скромността си. Депутатите отпускат пенсия на семейство Каравелови.


 

Наричал жена си „девочка моя“

 

Нежната връзка между Пет­ко Каравелов и Екатерина Пенева не била като в романтичен филм. Но бракът им бил успешен въпреки отчетливи различия в характера. Тя ценяла чистотата, той не бил пристрастен към реда. Тя обичала добрата закуска, Каравелов „пиеше гол чай и не закусваше нищо“ (от спомените на Е. Каравелова). 

 

Двамата се запознават в Москва. Младата дама е стъписана от неспретнатия младеж, който настоятелно я ухажвал и в България. Накрая склонява да му стане жена. Свидетел на венчавката на 13 януари 1880 г. пише: „Събитие бе да видиш Петко Каравелов с дълга рошава коса като нихилист, с венец от бели рози на главата. Двамата бяха като лъв и сърна.“


Наричал я „девочка моя“ дори когато косите на Екатерина вече побелели. Образована и начетена, тя била негова секретарка, отговаряла на исканията за училища, църкви, шосета, мостове, чешми. Техен съвременник твърди: „Петко беше недодялан. Ползваше отлично много чужди езици, но с изключение на руски нито един от тях не можеше да говори хубаво. Г-жа Каравелова, с вкус и твърде изтънчени светски маниери, представляваше Каравелова, комуто в разговора с чужденци допълваше и разясняваше мислите му. Почти всички писма на Каравелов до чужденци са писани от нея.“ За това, че е винаги до съпруга си, през 1892 г. Екатерина е изправена на съд за предателство, а Стамболов настоявал за смъртна присъда. Магистратите обаче не го послушали, решили делото по съвест.


Първото дете на Петко и Екатерина - Рада, умира на тригодишна възраст. Другите две дъщери имат трагична съдба. По-голямата - Виола, губи разсъдъка си след изчезването на съпруга Ӝ Йосиф Хербест по време на белия терор през 1925 г. А Лора намира смърт­та си при драмата с Яворов.


Забележителната Екатерина Каравелова оглавява Съюза на писателите през 1935 г., участва и в спасяването на българските евреи. Умира в София през 1947 г.


 

Пословично пестелив

 

Спрямо държавните пари Каравелов бил пословично пестелив. Когато е на власт, хазната не познава дефицит. Благодарение на спестеното България участва в Сръбско-българската война, без да увеличава данъците на населението. Поговорката „Простирай си краката, додето стига чергата“ става политически лозунг по негово време.


 

Дела

 

✔ Изготвянето на Закона за БНБ - противопоставя се на намеренията националната банка да е акционерно дружество с европейски капитали. Става държавно кредитно учреждение с капитал 10 милиона златни лева.
✔ Слага началото на железопътната мрежа, според него - задължително държавна.
✔ Извършва аграрна реформа, която създава средна класа. Налага принципа, че земята трябва да е собственост на тези, които я обработват.


Още по темата

Великите любови на ХХ век

Петко Каравелов цял месец чака първата си брачна нощ

Петко и Екатерина Каравелови с двете си дъщери Виола и Лора в софийския си дом-1422634814.jpg

Екатерина Каравелова харесвала политическия плам на мъжа си, но смятала ...

17 март 2014 | 08:02

Винету от Черната джамия

-boiko borisov2.jpg

За разликите между Петко Каравелов и Бойко Борисов

28 май 2013 | 06:18