Петте принципа на Левски за святата и чиста република: Равноправие, права и свободи, закон и ред

Левски не мечтае за една държава, където едни по силата на богатството или на властта - ще господстуват над народа

Петте принципа на Левски за святата и чиста република: Равноправие, права и свободи, закон и ред

5756 | 17 юли 2017 | 15:35

В неговата постановка за народното управление, водещо е гарантиране със всички средства и начини на контрола на народа, на обществото върху държавата, върху нейните органи, върху изпълнителната и законодателната власт


Проф. Николай Генчев

Кои са принципите, върху които Левски смята, че трябва да се изгради бъдещата република, бъдещото народно управление?

1. Главният, основният, подчертаният навсякъде първи принцип е равноправие на народностите, равноправие на нациите и националните малцинства. Постановката на Левски, която се явява като продължение на традиционните идеи на българската революция за бъдещия свят, разбира се, отразява интимната нагласа на неговия дух, абсолютния му демократизъм, неговото чисто и дълбоко преосмислено преклонение пред естествените права на всеки народ. И ако той като политик точно отчиташе пагубните последици на балканския национализъм, когато мечтаеше за бъдещия свят, даваше на всеки народ правото да урежда своя живот самостоятелно, в духа на своите исторически традиции, в земята, която му е принадлежала през вековете.

2. И затова съвсем естествено е, че вторият белег на бъдещото устройство на обществото, на бъдещата "свята и чиста република" Левски търсеше в историческата реализация на българските интереси, т. е. в гаранциите за българското общество да защити своите естествени исторически, демографски, културни и морални права. В това отношение Левски в значителна степен стои над всички свои съвременници. Преди всичко той е дълбоко чужд и враждебен срещу всякакви националистически увлечения. Като се вземе предвид, че той живее в епохата на най-бурно бликащия национализъм, когато това породено от буржоазния преврат народно чувство играе огромна национално-мобилизираща роля и в същото време поражда и първите избухвания на експанзионизма, на мегаломанията, ще се разбере колко високо стои Левски и над своите предходници и над другите балкански идеолози и политици. Подобно на Паисий, Бозвели, Раковски, Каравелов, Ботев и другите възрожденски мислители, Левски познава историята на своя народ, историческите, географските, демографските и културните периметри на българското минало. Подобно на Паисий и Раковски той също мечтаеше "възобновяването на нашата славна (преди) държава", "на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята света кръв откупили". В своята знаменита дописка до в. "Свобода" Левски определя точно "това място". "И ние сме хора - пише той - и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни, с пълна свобода в земята ни - там, дето живее българинът, в България, Тракия и Македония." За разлика от много български политици от пo-късно време, той нито за миг, в никаква форма, под никакъв предлог не допущаше, че може бакалски да се търгува с историческите права на българския народ. Тези права той слагаше в основата на революцията, разглеждаше като градиво на бъдещата българска държава.

3. В основата на бъдещата република по-нататък Левски поставя гражданските и политическите права и свободи на народа и на личността. Както се вижда от неговите документи, където и да се докосва до бъдещето, той неизменно подчертава: "В Българско не ще има цар, а "народно управление и всекиму своето"; "всеки човек иска свободно да живее"; "пълна свобода в земята ни"; всички хора, без оглед на раса, народност и вяра ще бъдат равноправни в "гражданско отношение".Така Левски усвоява и широко пропагандира една от главните идеи на буржоазнодемократическата революция — идеята за гражданското и политическото равноправие, за правото на всеки гражданин в бъдещия свят да бъде равен в политическо отношение с другите, за гаранциите на неговите права и свободи. Левски за разлика от Ботев не се увличаше в идеите на утопическия социализъм, те са чужди на неговите представи за бъдещия свят. Така наречената "втора борба", която срещаме в дописката до в. "Свобода", не изразява, както мислят някои автори, намеренията на Левски да слее политическата революция със социален, т. е. със социалистически преврат. Левски много ясно е посочил, че става дума за едновременно реализиране на политическото освобождение и на демократическата република. И още една особеност в разбиранията на Левски за гражданското равноправие. Това не е обикновената буржоазна идея за равенството на гражданите, която "третото съсловие» издига от барикадите срещу средновековните графове и маркизи, епископи и прелати, това е равенството, гарантирано от "пълната свобода".

4. Другият голям въпрос за структурата и принципите на бъдещото общество, Левски, подобно на мислителите на буржоазната епоха, търси в отношенията между властта и гражданите. В тази област той специално се спира на законността, на правното положение на народа в бъдещата държава. Както вече беше отбелязано, според него всички народи в бъдеща България "щат живеят под едни чисти и свети закони... за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина". "Всички - натъртва Левски - щат спадат под един общ закон, който по висшегласие от всичките народности ще се избере". Мисълта на Левски е съвсем ясна: законите ще се изработват, ще се определят от мнозинството по висшегласие, следователно ще бъдат дело на народа, ще отговарят на народните нужди и интереси. Веднъж приети от мнозинството, осветили и санкционирали народните интереси, те стават задължителни и всеки, който живее в България, ще трябва да се съобразява с тях - и българи, и чужденци, и богати, и бедни, и властимеющите и народните низини". 
Това е една характерна буржоазнодемократична постановка за законността в републиканската държава. Тази идея за равенството пред законите, за "светите и чисти" закони беше издигната като знаме на новата буржоазия в борбата ѝ срещу абсолютизма и беззаконието на стария феодален ред. Очевидно оттук тя е проникнала в концепциите на Левски, където, облагородена от неговия демократизъм, е доведена до съвършенство. Левски за разлика от редица свои предходници в буржоазнодемократическата политическа мисъл не допуща никакво законно ограничаване на личността, на народа и на нациите, той отхвърля конституционната монархия, т. е. идеята за разделянето на властта между старата аристокрация и освободения народ.

5. Следващия принцип, който Левски смяташе като неделима част от основите на бъдещото общество, е правото на народа на вероизповедание, принципа на веротърпимост. Навсякъде Левски сочи, че хората и народите трябва да бъдат равни по отношение на вярата, че в България няма да се позволяват никакви верски, религиозни и други различия. Левски добре е разбирал, че религиозното чувство, запазено у народа, може да се превърне в извор на патриотично действие. В името на революцията той дори е използувал "страха от бога", клетвата и клетвоотстъпничеството.

Ето така най-общо се очертава политическият идеал на В. Левски за бъдещия свят. Преди всичко той мечтае за възстановяването на славната и силна някогашна българска държава, при зачитане на историческите, демографските и културните права на българската нация, живяла и творила своята история през вековете върху земите от трите класически провинции - Мизия, Тракия и Македония.


Бъдещата българска държава ще бъде демократична република, "свята и чиста република", "народно управление" съзидана в съответствие с постиженията на ренесансовата и просвещенската политическа мисъл. Тя ще се управлява от народа и неговите представители при зачитане на равноправието на народите, които ще я населяват.

 

Републиката ще гарантира историческото бъдеще на българската нация, ще създаде условия за нейното свободно стопанско, социално и културно развитие, ще осигури гражданските и политическите права на народа, ще уважава при всички обстоятелства правата на човешката личност, ще въведе строго демократично законодателство, като всички без разлика на положението си в обществото ще бъдат равни пред законите, ще осигури свобода на човешката съвест и вероизповеданието.

Преди да се направи една обща преценка на идеите на В. Левски за бъдещия свят, трябва да се посочи, че той не се докосва до голямата проблема за собствеността. Макар и силно повлиян от тезите на "Декларацията за правата на човека и гражданина", Левски не включи в своята идеологическа и политическа система правото на "свещената и неприкосновената частна собственост".

 

Трябва да се подчертае, у Левски, за разлика от Ботев не е свързано с влиянието на социалистическите идеи. Напротив, цялата политическа и идейна постройка на Апостола показва, че той се придържа към рамките на буржоазнодемократическата мисъл. Причината, поради която Левски елиминира въпроса за собствеността, се дължи до голяма степен на историческите обстоятелства, при които съзрява неговата идеология.

.Неговите разбирания за държавно-политическата структура не надхвърлят в общи линии постиженията на буржоазната обществена мисъл за бъдещия свят. Но ако спрем до тука, би означавало да не видим онези «малки», но съществени корекции, които Левски прави към общопознатия, господствуващия през епохата модел на бъдещото общество.

Преди всичко трябва да се изтъкне силният, подчертаният акцент, който Левски поставя върху демокрацията.

 

Това намира израз в неговата постановка за народното управление, за гарантиране със всички средства и начини на контрола на народа, на обществото върху държавата, върху нейните органи, върху изпълнителната и законодателната власт, върху миналото, настоящето и бъдещето.

 

 

Левски в никакъв случай не мечтае за едно общество, за една държава, където едни по силата на богатството или на властта - ще господстуват над народа, над останалата част от обществото. Той не воюва за една обикновена буржоазна република или за държава на демагогски прокламираната демокрация. От първичния инстинкт на нашия народ за гражданско и политическо равенство Левски се опитва да изкове едно ново общество, което е чуждо и на съвременния му буржоазен свят, но което се различава и от утопичносоциалистическите мечтания.

Но това само по себе си е утопия - веднага ще кажат привържениците на общата теория. - Такова общество нито буржоазно, нито социалистическо, такава утопична Икария не съществува. Може би общата теория е права, но Левски не се съобразява с нея. Той е мечтател, но не и фантазьор. Левски не е празен фантазьор, защото историческото развитие след него показва огромно разнообразие на обществени структури, дори на базата на буржоазното развитие. Може би точно за това някои го обвиняват, че нямал теоретическа подготовка, без да разбират, че този гениален човек притежава колосална, почти свръхчовешка историческа интуиция.

Истината е, че Левски налучква, гениално открива поне общия път за бъдещото развитие, средствата за корекция на съществуващите отношения. Най-важното, най-голямото, най-силното в неговата теория за бъдещия свят, това е абсолютната му преданост към демокрацията, към гарантиран, неконтролиран от никого освен от народа демократически ред на обществото. Историческото развитие след сто години достатъчно ясно доказва величието на идеите на В. Левски - този най-завършен демократ и хуманист в българската история.

Демократическите си идеали за бъдещия свят, за едно ново държавно-политическо устройство, Левски иска да разпространи и сред другите народи. Както вече беше посочено, той желае по същия начин да бъдат уредени съседните балкански държави, за да могат да се създадат условия за триумфа на една балканска демократическа република, която би изцерила недъзите на сурогатното и забавено балканско буржоазно развитие, би издигнала върху своите знамена братството, съгласието и съвършеното равенство между народите, би създала общество на всеобща и гapантирана демокрация.

Без концепцията на Левски за човека, без неговата последователна хуманистична теория никога не може да се оформи у нас представата за тази голяма личност.

И в случая трябва да се подчертае, че Левски е велик не само защото беше последователен революционер, не само защото е безспорно един от най-талантливите организатори на българската и европейската освободителна революция, не само защото е безумно смел и решителен, а защото създаде идеалът на един справедлив бъдещ свят, отговарящ на насъщните потребности на човешката личност.


Без това Левски не би бил Левски, тъй като в историята се срещат много дръзки, смели и решителни хора, които посягат върху «свещения» съществуващ ред, но за да докопат властта, да изпълзят във върховете на обществото, за да осигурят себе си, своята партия, своите адепти с власт и блага, без да дадат нещо ново на човека, освен илюзията на сладките обещания, винаги адресирани към бъдещите поколения.

 

За такива хора Левски единствено допущаше, че може да се отклони от своите хуманистични схващания и да ги накаже със смърт, т. е. да освободи обществото от узурпаторите, които биха посегнали на живота, честта и правата на милионите.

 

Из книгата: Левски, революцията и бъдещият свят


От категорията

Валерия Велева: Държавата се разпада!

-1495463781.jpg

Никой никого не зачита. Никой от никого няма респект. Местни дерибеи раздават ...

26 юли 2017 | 07:46

Стефан Цанев с убийствен анализ, 2012: Вече сме колониална държава. Без обща цел, без обща воля

Стефан Цанев с убийствен анализ, 2012: Вече сме колониална държава-1501067363.jpg

Политиците ни са обикновени бакали, по култура, по манталитет, по стремежи, по ...

26 юли 2017 | 14:15

Мартин Шулц хазартно разиграва бежанската карта

Мартин Шулц-1480141723.jpg

В опита си да стопи преднината на Меркел, лидерът на социалдемократите може да ...

27 юли 2017 | 09:44

Уроци от Македония: Македонец ли е Никола Вапцаров?

Снимка БТВ-1501134338.jpg

В новия Музей на македонската борба в Скопие има 153 восъчни фигури – от Яне ...

27 юли 2017 | 08:44

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Красимир Витанов


17 юли 2017 | 23:40



Няма вече такива българи като Левски и затова България е обречена!!! Всички заедно и бедни и богати, и умници и глупаци, гении и мързеливци трябва да дадем нашия дан но да запазим България за българите и за поколенията такава каквато си е мечтал да бъде Левски!!! Другото е КАТАСТРОФА!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.