Пламен Милев, д-р по икономика

Вирусът действа като данък върху дейности, включващи близък човешки контакт

Пламен Милев: Как ще възстановим българската икономика след края на пандемията

3606 | 21 ян. 2021 | 15:34

Правителствените разходи се отприщват масово и обществеността има право да изисква компаниите, които получават помощ, да допринесат за социална и икономическа справедливост, подобряване на здравето и преминаване към по-зелена икономика, основана на знание


Пламен Милев, д-р по икономика

 

Въпреки че изглежда като древна история, не мина толкова дълго време, откакто икономиката се затвори в отговор на пандемията Covid-19.

 

В началото на кризата очаквахме бързо възстановяване във V-образна форма, като се предположи, че икономиката просто се нуждае от кратко изчакване. След два месеца „нежна, любяща” грижа и купища пари, трябваше да продължим от там, където спряхме. Това беше привлекателна идея. Но сега мина близо година и възстановяването във V-форма е фантазия. Икономиката след пандемията вероятно ще бъде анемична не само в страни, които не са успели да се справят с пандемията, но дори и в тези, които са се справили добре.

 

Международният валутен фонд прогнозира, че до края на 2021 г. световната икономика ще бъде незначително по-голяма от тази в края на 2019 г. и че икономиките на САЩ и Европа ще продължат да бъдат с около 4% по-малки.


Структурна трансформация


Настоящата икономическа перспектива може да се разглежда на две нива. Макроикономиката ни казва, че разходите ще спаднат поради отслабените баланси на домакинствата и фирмите, вълна от фалити, които ще унищожат организационния и информационен капитал и силно предпазливо поведение, предизвикано от несигурността относно хода на пандемията и политическите реакции към нея.

 

В същото време микроикономиката ни казва, че вирусът действа като данък върху дейности, включващи близък човешки контакт. Като такъв той ще продължи да води до големи промени в моделите на потребление и производство, което от своя страна ще доведе до по-широка структурна трансформация.


И от икономическата теория, и от историята знаем, че пазарите сами по себе си не са подходящи за управление на такъв преход, особено като се има предвид колко внезапен бе той. Няма лесен начин да превърнете служителите на авиокомпаниите в техници на Zoom. И дори да можем, секторите, които сега се разширяват, са много по-малко трудоемки и по-интензивни от тези, които заместват. Също така знаем, че широките структурни трансформации са склонни да създават традиционен кейнсиански проблем, благодарение на това, което икономистите наричат ефекта на дохода и заместването. Дори ако секторите, които не са свързани с хора, се разширяват, отразявайки подобрения в тяхната относителна привлекателност, свързаното с това увеличение на инвестициите ще бъде компенсирано от намаляването на разходите, което е резултат от намаляването на доходите в намаляващите сектори.


Нарастващо неравенство


Нещо повече пандемията ще има трети отрицателен ефект - нарастващо неравенство. Тъй като машините не могат да бъдат заразени от вируса, те ще изглеждат сравнително по-привлекателни за работодателите, особено в секторите, които използват относително повече неквалифицирана работна ръка. И тъй като хората с ниски доходи трябва да похарчат по-голям дял от доходите си за основни стоки, отколкото тези с по-високо възнаграждение, високият ръст на неравенства, подхранван от автоматизацията, ще бъде контракционен. Освен тези проблеми има и две допълнителни причини за песимизъм.


Първо, докато паричната политика може да помогне на някои фирми да се справят с временни ограничения на ликвидността - както се случи по време на Голямата рецесия 2008-09 г. - тя не може да реши проблема с платежоспособността, нито да стимулира икономиката, когато лихвените проценти вече са близо до нулата. Още в началото на пандемията чухме някои „консервативни“ възражения от либерални икономисти, че нарастващите дефицити и нивата на дълга ще пречат на необходимия фискален стимул. Разбира се, същите хора бяха повече от щастливи да намалят данъците за едрия бизнес преди години и да настояват да се подаде ръка на корпоративните гиганти тази година. Съвсем друго нещо е, обаче, да се разшири осигуряването за безработица, здравеопазването и допълнителната подкрепа за най-уязвимите.


Краткосрочните приоритети са ясни от началото на кризата. Най-очевидно е, че спешната медицинска помощ трябва да бъде решена (например чрез осигуряване на адекватни доставки на лични предпазни средства и болничен капацитет), тъй като не може да има икономическо възстановяване, докато вирусът не бъде овладян. В същото време политиките за защита на най-нуждаещите се, осигуряване на ликвидност за предотвратяване на ненужни фалити и поддържане на връзки между работниците и техните фирми са от съществено значение за бързото рестартиране, когато дойде времето.


Но дори и с тези очевидни основни неща на дневен ред, има труден избор, който трябва да се направи. Не трябва да спасяваме фирми - които вече бяха в упадък преди кризата. Това би създало просто „зомбита“, в крайна сметка ограничавайки динамиката и растежа. Нито трябва да спасяваме фирми, които и без това са твърде задлъжнели, за да могат да издържат на шок. Правителството не трябва да защитават фирмите от собствената им глупост. Тъй като Covid-19 изглежда ще остане с нас в дългосрочен план, имаме време да гарантираме, че нашите разходи отразяват нашите приоритети. Когато пандемията пристигна, българското общество вече беше разкъсано от икономически неравенства, спадащи здравни стандарти и разрушителна зависимост от изкопаемите горива. Сега, когато правителствените разходи се отприщват масово, обществеността има право да изисква компаниите, които получават помощ, да допринесат за социална и икономическа справедливост, подобряване на здравето и преминаване към по-зелена икономика, основана на знанието. Тези ценности трябва да се отразят не само в начина, по който разпределяме публичните средства, но и в условията, които налагаме на получателите им. Добре насочените публични разходи, особено инвестициите в зеления преход, следва да бъдат навременни, трудоемки (да помагат за разрешаването на проблема с нарастващата безработица) и силно стимулиращи – имат по-висок стимулиращ ефект, отколкото, да речем, намаляване на данъците.

 

Няма икономическа причина страната да не предложи, устойчива национална програма за възстановяване, която ще я утвърди или ще я приближи до обществата, част от които политическия елит твърдят, че сме.

 


ОЗК

От категорията

Министерство на туризма изплати повече от 5,6 млн. лв. на туроператори и турагенти

Марияна Николова-1607427364.jpg

Кандидатстването по мярката продължава, като подаването на заявленията за ...

2 март 2021 | 14:38

Срив на международния въздушен трафик с 85,6% през януари

-1614698951.jpg

През февруари Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) предупреди ...

2 март 2021 | 17:28

За първи път Русия изпревари САЩ при доставките на втечнен природен газ за Европа

-1614682178.jpg

Подчертава се, че според прогнозите до 2040 г. търсенето на ВПГ в Европа ще ...

2 март 2021 | 12:43

Инж. Желев: С надграждане на клиентската и екологичната политика печелим доверието на абонатите си

-1427713691.jpg

Парното е безопасен, чист, финансово изгоден начин за отопление, категоричен е ...

1 март 2021 | 13:26