Поборникът Христо Шиваров: Буйният темперамент на Васил Иванов не можа да улегне под расото

1378 | 17 юли 2017 | 09:51

В обиколките си в Стара Загора и околията Васил Левски се възхищаваше от реда и организацията на градската и селска младеж и не пропускаше случай сам да ни покаже пример от храброст и неотстъпимост.

-1424279405.jpg.-1500274617.jpgХристо Шиваров (от фонда на
РИМ – Стара Загора)-1500274485.jpg

Ваня Донева, Регионален исторически музей – Стара Загора

 

Христо Шиваров (1850, Стара Загора – 1933, Стара Загора) завършва класното Светиниколско училище в родния си град. Учителства в селата Знаменосец и Сърнево, а по-късно – в основното мъжко училище при църквата „Св. Димитър“ в Стара Загора. Като секретар-деловодител на местния революционен комитет в периода 1872 – 1875 г. поддържа връзка с Васил Левски. Определен е за ръководител на една от четите (включваща селата югоизточно от града) по време на Старозагорското въстание през 1875 г. Арестуван е и лежи в тъмница в Стара Загора и в Одринския затвор. След Освобождението работи като счетоводител в Поморие, Бургас, като главен бирник на Сливенски окръг и съдебен следовател в Пловдивския окръжен съд. Заради русофилските си възгледи по време на управлението на Стефан Стамболов емигрира в чужбина и се завръща в България след падането на режима. Умира в родния си град. Спомените му носят заглавие „Записки (бележки) по Старозагорското въстание през 1875 година от поборника Христо Стойнов Шиваров, секретар-деловодител на революционния комитет, основан от Васил Левски“. Ръкописът се съхранява в ДА – Стара Загора (ф. 141К, оп. 1, а.е. 1, л. 1–74), а в музея е изложено машинописно копие във фонда на отдел „История на българските земи ХV – ХІХ в.“ (инв. №6Сзспф 127), от което са приведените тук цитати. Мемоарите са завършени през 1884 г., но вероятно са правени и по-късни корекции. Машинописният екземпляр съдържа 35 страници, а последната спомената дата – 10 юли 1877 г., е свързана с влизането на руските войски под предводителството на ген. Гурко в Стара Загора. Авторът отделя специално място на Васил Кунчев. Той преразказва историята за неговото ученичество в Стара Загора и предава личните си впечатления от срещите им по-късно, в хода на създаването и дейността на Старозагорския революционен комитет. Въпреки някои фактологични неточности, бележките на Шиваров съдържат интересни детайли за „старозагорските дни“ на Апостола и неговите местни съмишленици. Историците Нейчо Кънев и Величка Койчева публикуват само части от мемоарите, свързани със събитията около Старозагорското въстание през 1875 г.

 

 ... Васил Иванов, след като свършил класното училище и като изучил добре гръцкото нотно пеене и реда в черковното служене, решил да напусне вуйка си и да замине при майка си. Не се минало много време и вуйко му х. Василий бил преместен от Стара Загора в Карлово за таксидиот на Хилендарския манастир. Тук младият Васил е бил прибран отново при вуйка си, който с големи увещания е успял да го убеди да приеме духовен сан и да се ръкоположи за дякон с духовното име Игнатий.

 

Буйният му темперамент не могъл да се уталожи и улегне под скромното расо на благоговейния калугер. Не се минало много време, той се видял свободен от черното расо и от калугерските си задължения. За него турската тирания над българския народ е била нетърпима и се чувствал задушен от тежката атмосфера, която го е заобикаляла. Той е търсил свободен простор за своята душа и такъв намерил вън от турската империя, когато се е озовал в свободна Сърбия.

 

Към края на 1869 г., в един прекрасен ден, Васил Иванов Левски пристигнал в Стара Загора и слязъл в хана х. Димитър х. Генов в махалата „Акарджа“, в който хан през това време слизали търговци от всички краища на Турция. След малка почивка той съобразил, че най-близката къща до хана е тази на другаря му по училище Стефан П. Сливков и решил да се срещне най-напред с него, за да му открие целта на дохождането си в Стара Загора. Стефан Сливков току що се бил върнал от дюкяна си и бил изненадан от появяването на Васил Левски. Той веднага узнал, в лицето на своя гостенин, младия си другар Васил Иванов за когото от дълго време знаел, че е подстриган в духовен сан с името дякон Игнатий. Това недоумение на Сливкова обърнало внимание на гостенина и той побързал да го извади от това положение. Разправил му вкратце своята одисея от времето, от когато е напуснал Стара Загора и в заключение му съобщил целта на своето дохождане.

 

След един приятен разговор двамата стари другари се разделили. Сливков взел върху си грижата да съобщи на другарите си от кръжока и да ги покани да дойдат на събрание в стаята на Василия Левски в хана на х. Димитър х. Генов. В това заседание, на което са присъствали Стефан Сливков, Кольо Ганчев, Пенчо х.Славов, Николаки Стоилов, Стефан Ив. Стоянович и Георги Коларов, Васил Левски взел думата и им съобщил, че в Букурещ, столицата на Румъния, е съставен Български централен революционен комитет, който имал за цел да освободи България от турското робство чрез революция.

 

Неговото назначение, по заповед на този комитет, е да организира в България градски и селски революционни комитети, които да работят за пробуждането на българския народ и приготвянето му към обща решителна борба за освобождение. След размяна на мисли по въпроса, събранието взело решение да се задължат основните учители да открият вечерно училище, в което заедно с науката, да се прочита и разказва на новите ученици по нещо от българската история, а за пробуждането на цялото гражданство да се задължат учителите от главното училище да държат научни речи пред големите празници и неделните дни.

 

След заминаването на Василия Левски веднага се пристъпи към реализирането на взетото от събранието решение. То не можа да се осъществи по отношение на вечерните училища в града, защото някои от младежите занаятчии не искаха да напуснат нощната си работа и да посещават училището, а успя да се приложи в свикването на събрания в неделните и празнични дни, в които учителите от главното училище, подред, държаха речи, научни и с патриотично съдържание, и можаха в кратко време да развият свободния дух на гражданина и да го приготвят за борба срещу вековния тиранин.

 

Това решение успя да се приложи и в по-големите чисто български села, гдето младите учители, надъхани от революционни идеи още от училището, сами или с помощта на селските свещеници, можаха да отворят неделни училища или да съставят кръжоци за развиването на свободолюбиви идеи между селската младеж. В много места те успяваха да си вземат билети за лов и под предлог за ловци, да се упражняват в стрелба с оръжие. В обиколките си в Стара Загора и околията Васил Левски се възхищаваше от реда и организацията на градската и селска младеж и не пропускаше случай сам да ни покаже пример от храброст и неотстъпимост.

 

През есента на 1872 г. Васил Левски, след като беше посещавал градовете Сливен и Хасково, дойде в Стара Загора и донесе Уставо-проект на Българския революционен централен комитет за разглеждане и одобрение. През вечерта, когато турците захващаха религиозния си пост – Рамазана и когато според традиционния си обичай го обявяваха чрез пущане на ракети и стреляне с огнестрелни оръжия от всички граждани, ние, по-видните революционери, събрани в ханчето на Кольо Райнов в махалата „Акарджа“, близо до Сътма бунар, под председателството на Васил Левски разисквахме, коментирахме и обсъждахме всякой параграф от уставо-проекта по отделно.

 

След закриването на заседанието Васил Левски има доблестта да не крие от нас, а да ни посвети в работи, неизвестни на тукашния кръжок. Той ни откри, че е заинтересован твърде много от съдбата на много видни дейци на Ловчанския, Тетевенския и Орханийския революционни комитети, изловени и затворени в Софийския затвор, вследствие обирането на Орханийската поща при Арабаконакския проход, извършено против неговата воля и съгласие. Заяви, че ще замине за Ловеч, за да узнае на самото място какви са последствията от разкритията, направени от неговия помощник-другар Димитър Общи и други някои от малодушните затворници, вземали участие в обира на пощата.

 

На другия ден след заминаването на Васил Левски, председателят на тукашния революционен комитет Кольо Ганчев, по нарочен пратеник, от председателя на Великотърновския комитет получи писмо, с което му се изпращаше друго, адресирано до Левски, с препоръка да му се предаде, ако е в града или да му се препрати твърде бързо, ако е заминал, защото било с много важно съдържание. Без да се губи време и веднага се изпрати по дирите на Левски търговецът Иван Мачев, със заповед да не жали коня си, да застигне Апостола и да му съобщи за полученото писмо, изпратено от Централния революционен комитет и заедно с него да се завърне в Стара Загора. Мачев застигнал Васил Левски на ханчето при с. Папазлий /дн. Поповица/ на пловдивското шосе и заедно с него се завърнал в Стара Загора. Щом прочел изпратеното му писмо, Левски останал смаян от неговото съдържание.

 

С него Любен Каравелов като му съобщаваше, че по повод разкритията, които революционерът Димитър Общи направил пред следствените власти в София, много видни революционери са били заловени и хвърлени в Софийския затвор и в съгласие с Централния революционен комитет и по негова заповед, му предлагаше да вдигне знамето на свободата и отвори война на Турция.

 

От това разпореждане на Централния революционен комитет, както Васил Левски, така и всички ние останахме като поразени от гръмотевица. От нас никой не беше приготвен с нищо за въоръжено действие. В същото положение се намираха и хората ни по селата, което види се, не е било известно на Централния комитет в Букурещ. Левски, като да прочете мислите ни и веднага заяви, че той никак не е съгласен с исканията на комитета по тая прибързана акция.

 

Преди да напусне града и да замине за Букурещ, както той сам обяви за това, заповяда да съобщим писмено, че не сме съгласни с разпорежданията, защото никой от нас не е приготвен за тая въоръжена акция и да съобщим също, че не сме никак готови за революция, като ни задължи да изпратим и препис [от] писмото на Централния комитет до комитетите в Сливен, Хасково и Чирпан с предложение да направят и

те същото.

 

Това беше последното дохождане на този велик, ревностен и неустрашим Апостол за свободата на българския народ, юначния Васил Иванов Левски.

 

Из уникалното издание на вестник „За Буквите – О, писменехь“ , посветен на 180-ата годишнина от рождението на най-достойния син на българския народ – Васил Левски!


От категорията

Валерия Велева: Кога ще пораснем за демокрацията? Къде е себеуважението ни като нация?

-1448546816.jpg

Главчев направи грешка. Огромна грешка. Но и сега той не я разбира. Фактът, че ...

17 ноем. 2017 | 14:51

Конституцията не е мазен тефтер, в който всеки драска каквото му хрумне

-1505743367.jpg

Ако след 10 години начело на властта почти без прекъсване, от ГЕРБ са решили, ...

16 ноем. 2017 | 14:52

Ирина Бокова – след ЮНЕСКО и преди това

Снимка: Дефакто-1511080201.jpg

Каквото и да говорят зложелателите й у дома, тя остава в историята като първата ...

19 ноем. 2017 | 10:27

Кеворк Кеворкян: Ревизия с димки и бенгалски огън

-1480272546.jpg

С кьорфишеци искат да затулят позорните данни: близо 30 % от българите ...

19 ноем. 2017 | 09:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.