Две музи си подадоха ръка и се появи книгата „Как се ражда дракон”

Георги Константинов в американското електронно списание EMPTY MIRROR: Поезията сама ме избра

2028 | 6 септ. 2019 | 11:31

Даже заедно с Дебелянов и Яворов вече четях преведени стихотворения от „прокълнатите поети” (така ги наричахме – според логото на тяхната книжна поредица ): Шарл Бодлер, Едгар По, Пол Верлен...


Роден в Плевен, България през 1943, Георги Константинов завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология в 1967. Литературен редактор в Българската национална телевизия през 1967–71. Главен редактор на литературното списание за ученици „Родна реч“ през 1973-83.

 

Главен редактор на литературното списание „Пламък“ в 1983 и директор на Издателска къща „Списание Пламък“ от 1990.

Избран за Народен представител в ІV-то Велико народно събрание в 1990. Председател на Българския П.Е.Н.-център през 2001-2013.

Почетен председател на Българския П. Е. Н.-център.


Стиховете му са включени в антологии на различни езици: английски, френски, руски, японски, португалски, немски, полски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, румънски, фламандски, фарси и др.


Носител на много награди и участник в поетически форуми в Белград, Стокхолм, Маастрихт, Брюксел, Мексико Сити, Истанбул, Солун, Букурещ, Никозия, Крайова, Стружките вечери на поезията, Световен фестивал на поезията в Иран и др. Живее и твори в София.


Бил Волак и Георги Константинов се срещнаха на Световния поетически фестивал „Михай Еминеску” в Крайова, Румъния пред юни 2019.

Това интервю започна по време на срещата им и продължи през следващите месеци.

Бил Волак: Какво беше това, което Ви привлече най-напред да пишете поезия? Беше ли поезията, която учихте в училище? Или имахте частен учител, който Ви окуражаваше да пишете?


Георги Константинов: Ще си позволя да кажа: не аз избрах поезията като посока в живота си – тя избра мен. Баща ми Константин Георгиев, който беше директор на музикалните прояви в града, пишеше стихове. В моя дом имаше много книги, говореше се за поезия. В първите класове на гимназията, ние, учениците, обичащи поезия, издавахме малък вестник. Колкото и да е странно - аз отговарях за сатиричната страница, пишех кратки парадоксални куплети, написах по-дълга басня. Но постепенно ме превзе лириката, с нея се чувствах по-добре. На 16-17 години усещах, че поезията ме владее почти съдбовно...


Бил Волак: Откога започнахте да пишете?
Георги Константинов: Първите си стихотворения написах в родния си град Плевен на 16-годишна възраст. И те бяха публикувани в централното литературно списание за ученици „Родна реч” – София. Едно от стихотворенията беше, разбира се, за любовта, но на по-предно място беше публикувано стихотворението „Еделвайс”: „Израстна там, на голата скала/ без лейката на градинаря./ Пося го бурята, полива го дъждът,/ отгледаха го мрачните чукари...” Неслучайно споменавам това първо стихотворение, защото до този момент не бях виждал истинска планина ( родният ми град е разположен в хълмиста равнина)...Не бях виждал и еделвайс – дори в хербарий. А за любовта също не знаех много – доколкото си спомням, току-що бях откраднал първата си целувка. Но стиховете ми направиха впечатление, бях награден с месечната награда на списанието...Ще прибавя още нещо: малко след това, освен римувани куплети, изпратих няколко творби в свободен стих – нещо рядко срещано тогава.

 

Например: „Пъргави сиви рибки в сянката на върбата.../ Слънцето ви погледна – станахте мигом златни!/ Пъргави сиви рибки – вие сте вече златни!/ Гордо отминавайте сребърните въдици!” Уви, видях публикувано това стихотворение чак след десетина години...

 

Бил Волак: Кои бяха първите български поети, които оказаха влияние върху Вашата поезия?
Георги Константинов: Обичах да чета нашите знаменити лирически поети: Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Веселин Ханчев...Силно впечатление ми правеха и стиховете на големите ни поети, възпяващи борбата за национална свобода и човешка справедливост: Христо Ботев, Иван Вазов, Гео Милев, Никола Вапцаров. Някои от националните награди за поезия, които съм получил досега, носят имената на любими мои поети.


Бил Волак: Какви други езици сте учили?
Георги Константинов: В плевенската гимназия и във филологическия факултет на Софийския университет съм учил руски и френски езици. Както знаете, в приятелски разговори ползвам и английски. Естествено, поради балканска близост, разбирам македонски и сръбски.Често се налага да съжалявам, че нямам истински способности на полиглот. Даже понякога се шегувам със себе си: „Аз говоря недобре и съвсем свободно пет езика!”


Бил Волак: По-късно има ли други поети от други страни, които с наслада четяхте?
Георги Константинов: Не беше по-късно. Даже заедно с Дебелянов и Яворов вече четях преведени стихотворения от „прокълнатите поети” (така ги наричахме – според логото на тяхната книжна поредица ): Шарл Бодлер, Едгар По, Пол Верлен... Харесваше ми лирикосатиричния език на Франсоа Вийон. След прочита на тези поети истинско откритие за мен беше „Стръкчета трева” от Уолт Уитман. От руските поети ми допадаха Лермонтов, Пушкин, Тютчев, после се появиха Есенин, Ана Ахматова, Пастернак. В университета ме привлече мъдрата дълбочина в поезията на Константинос Кавафис. В по-зряла възраст имах шанса за лично познанство с такива поети като Ана Бландиана (Румъния), нобелиста Тумас Транстрьомер (Швеция), Евгений Евтушенко ( Русия) и др.


Бил Волак: Вие сте работил като редактор на най-малко две литературни списания. Дали Вашият опит като редактор на тези литературни списания помагаше или затрудняваше Вашето лично писане?
Георги Константинов: Ще обясня малко повече за списанията: и двете литературни издания са предимно за млади автори. За ученическото литературно списание „Родна реч” вече споменах – в него през 1959 година се появиха моите първи стихотворения. А през 1972 година аз вече му бях главен редактор... И сред тези 16-17 годишни автори на поезия и проза продължи моята творческа младост... Бях там главен редактор около десет години. Много от тогавашнитеи начеващи автори сега са в първата редица на днешната ни литература. А самото списание от 30-хиляден тираж стигна тогава до близо 100-хиляден тираж месечно. Сега от десетилетия работя в литературното списание „Пламък”, което също е трибуна на предимно на новите автори. В почти всеки брой творбите на младите се появяват редом с имената на известни български и световни автори... Имало е и трудни моменти в моята редакторска и издателска работа. Но мисля, че това общуване предимно с млади хора на перото е било от полза – и за моите житейски помени, и за моето творчество.


Бил Волак: Можете ли да ми рзкажете малко повече: как стигнахте до това – да бъдете член на българския парламент?
Георги Константинов: След обществената промяна у нас бях избран за депутат в Великото Народно събрание, което трябваше да смени тоталитарната конституция с нова демократична Конституция. Сред 400-те депутати имаше само 5-6 писатели. Един от тях бях аз.
Може би причината за това беше публикацията на няколко мои сатирични стихотворения - преди промяната, по времето на Тодор Живков. В едно от тях държавният глава позна себе си... В публикуваното стихотворение имаше такива думи: „Ти искаш да бъдем рамка на портрета твой...А твойта мисъл не спира да лети със скоростта на тъмнината”. Куп критични думи имаше и в сатирата „Квартално събрание”. И въпреки че имах ясно социално мислене, през март 1988 г. бях изключен от лявата партия.


Не съм променил досега своите виждания, но оттогава не членувам в никоя партия. В онези неспокойни години на промяна мен ме поставяха в редицата на „левите реформатори”. Затова бях избран в парламента.


Бил Волак: Какво бихте казали – кой е най-големият принос през времето Ви като член на парламента?
Георги Константинов: Несъмнено това – че създадохме, приехме и подписахме новата демократична Конституция, която е действаща в България и днес. Тя премахна еднопартийната система, обяви пълна свобода на словото и на човешките права и с нея тръгнахме по трудния, изключително трудния, път към демокрацията... Сложен е животът ни днес, живеем сред остри проблеми от различен характер, но мисля, че не Конституцията е причина за немалкото ни проблеми, а причина е нейното недостатъчно спазване. Неслучайно тя носи името „демократична”... И затова изпитвам скрита гордост, че сред много подписи под сегашната ни Конституция стои и моят подпис.


Бил Волак: Вие също сте бил заместник-министър на културата. Може ли да опишете малко повече - какво тази позиция внесе в живота Ви?
Георги Константинов: Бях на това място около две години. Това беше времето на забързаната, даже стихийна преватизация – включително и в културната област. Някои хора настояваха за приватизация и на българските читалища – особен вид народни центрове за изкуство и култура във всеки наш град, почти във всяко село (по това време техният брой беше над 6000). Несъмнено безогледната приватизация би могла да превърне техните хубави сгради в дискотеки, ресторанти, игрални домове и др. В моя кабинет бе създаден пректозакон за защита на българските читалища. И законът беше внесен и приет в парламента. Аз произнесох слово в парламентарната зала - в подкрепа на внесения пректозакон. И така се появи първият приет закон в областта на културата след обществените промени у нас. 


Ето – с това съм запомнил това „министерско” време. Но ще ви кажа, че и тогава продължавах да пиша, предимно нощем, стихове. Тогава например написах някои стихотворения, които Вие знаете: „Дърво и птица”, „Как се ражда дракон”, „Може би” и др. Защото може да има заместник – министър, но няма заместник-поет!


Бил Волак: Разкажете ми малко относно Вашия процес на писане. Дали имате дневник или бележник, където записвате своите стихотворения? Или пишете директно на компютър?
Георги Константинов: В началото стиховете сами прозвучаваха в паметта ми и нямаше нужда да ги записвам предварително. В студентската си младост и малко след това имах бележник, където записвах долетели в паметта ми поетически хрумвания.След това слагах пред себе си чист бял лист и... тръгвах след първия стих. Сега животът ми тече твърде динамично – ходя по литературни срещи, често пътувам, издавам списание. Но почти всяка ранна сутрин сядам пред компютъра и бързам да препиша от паметта си нещо, което ме е развълнувало или замисляло. Често пъти съхранените в мисълта две-три парещи думи постепенно се превръщат в цяло стихотворение. Понякога това се случва в късния край на деня, даже нощем.


Бил Волак: Вашата поезия е широкообхватна – и по отношение на стилистическите търсения, и по отношение на нейните теми. Въпреки това една от повтарящите се теми засяга трудностите и сладостта на човешката близост. Какво научихте за любовта от всички ваши преживявания?
Георги Константинов: Една от стихосбирките ми, появила се в моята Христова възраст, носи заглавие „Неграмотно сърце”. Човешкото познание непрекъснато се извисява, но сърцето остава някъде в училищна възраст. Искаме да научим повече за смисъла на любовта, искаме да я разпознаем между многото нейни подобия. Но любовта не е наука – тя не се научава, а просто връхлетява неканена или необяснимо си отива... И създава повече въпроси, отколкото отговори. И аз съм се питал – какво е любовта: свобода или робство? А може би красиво робство? Но мисля, че тя одухотворява личността по своя особен начин: прави човека повече човек и поет – повече поет.


Бил Волак: Вашата последна стихосбирка, озаглавена „Как се ражда дракон” е щедро илюстрирана от художника Иван Газдов. Бихте ли описали как двамата сте си сътрудничили в тази книга?
Георги Константинов: Идеята за тази книга възникна по време на една изложба от творби на големия наш художник Иван Газдов. Както съм писал в предговора на книгата:
„Благодаря на щастливия шанс да съгледам свои стихове редом с удивителните графически видения на Иван Газдов... Той създаде един нов жанр в днешното ни изкуство. Графикатури – черно-бял метеорен дъжд в нашия унил духовен пейзаж...”


А художникът казва за моята поезия: „ Стиховете на Георги Константинов са комплимент за ума и брилянтен резултат от вътрешна необходимост, която избива във всяка творба като индивидуален филиз...”


Както виждате – взаимното творческо удивление един от друг роди идеята моите стихове, представени на български и английски, да бъдат илюстрирани с негови графикатури. Две музи си подадоха ръка и се появи книгата „Как се ражда дракон”. И веднага трябва да кажа : графикатурите не са специално правени за изданието.


Аз подбрах известна част от всички негови предишни работи – тези, които усетих като подходящи за атмосферата на моята поетическа книга. И ги подредих, по мое виждане, до стихотворенията. После художникът сподели, че така и той би композирал книгата. А цялостното оформление, разбира се, е негово дело.


Книгата получи много добри отзиви - и от българските читатели, и от мои познати поети, живеещи зад граница: Франция, САЩ, Румъния, Кипър и другаде. Например световно известната поетеса Ана Бландиана ми писа: „Аз получих Вашата прекрасна книга и искам да Ви благодаря за този изключителен подарък. Аз сега чета вашите стихотворения с възхищение и ми позволете да Ви поздравя от цялото си сърце. Това е една прекрасна и дълбока поезия и тя е най-хубав обект на още едно ярко изкуство...”


Бил Волак: Какъв съвет бихте дали на младите поети, които сега започват да пишат и публикуват поезия?
Георги Константинов: Моят съвет е да не слушат съвети. Всеки, надарен от природата поет може да съществува и да се развива, само ако следва своята лична творческа и житейска съдба.

Стихотворения от Георги Константинов

ДЪРВО И ПТИЦА
Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света...
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото
крила.

КАК СЕ РАЖДА ДРАКОН
Началото е битка –
между падащия кръст
на птица
и свита като лък
змия...
Извечен спор
на силните криле
с безкрилото коварство
на земята.

Ненавистно воюват
двете божи твари.
Воюват страстно,
дълго,
безнадеждно...

Разменят удари и рани,
които плашат,
ала не убиват...

Накрая се прегръщат.
И се сливат.
Политат заедно
към синьото небе...
Змия с криле.
И птица с неочаквано
коварство.
Така се ражда дракон.

СЕНКИ
Направихме
най-лесното –
отвърнахме лица един от друг
и тръгнахме....

Само слънцето иска
да спаси любовта ни.
Вече вървим разделени,
а сенките ни
продължават
да се прегръщат...

КРИЛАТО РОБСТВО
Свободата отлита
на есенни криле –
някъде към морето,
някъде на юг.
А планинската верига
остава да тежи
в очите ми.
И снежен облак
се спуска –
като димна завеса...
Не се страхувам
от зимната самота.
И не ревнувам безкрая
на птичия полет.
Даже птицата не е свободна.
Ятото
е нейното робство.


ЖМИЧКА
Пак прелетно чувство
ме връща
в родния град...
Но безмълвен е
хълмът на моето детство.
Аз жумя,
притиснал лице
в кората на тъмна черница.
И честно,
със звънко гласче,
преброявам до десет...
После търся
навсякъде
своите стари приятели...

А те, милите –
скрили се под земята.

Публикацията на интервюто с Георги Константинов, заедно с цикъл негови стихотворения на английски език може да бъде намерена на: www.emptymirrorbouks.com


От категорията

Петър Младенов, 1989: Провалихме се! Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии

Петър Младенов, 1989: Провалихме се!  Живков наложи кланова диктатура, създаде условия за мафии-1575988097.jpg

Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на ...

10 дек. 2019 | 16:38

Проф. Иво Христов: Продажбата на земя ще е последният пирон в ковчега на България! (ВИДЕО)

Снимка Кадър БСТВ-1576065390.png

След влизането в ЕС нашите български разбойници откриха себеподобни в Брюксел и ...

11 дек. 2019 | 13:48

Отнемат деца без съд. В Закона за социалните услуги “цъка нова Истанбулска бомба”

-1574525646.png

Опасенията на родители и учители са: Чужди НПО-та ще сложат ръка върху огромни ...

11 дек. 2019 | 22:35

Иво Христов: ЕС няма оценка на риска за здравето от 5G технологиите. Безотговорно е!

Иво Христов открива конференцията за предимствата и рисковете на 5G технологията.-1576064435.png

Европейската комисия зае позиция, че такава оценка не е необходима, въпреки ...

11 дек. 2019 | 13:39

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.