Мира Сталева, един от двамата български продуценти на копродукцията, заедно със Стефан Китанов

Мира Сталева, един от двамата български продуценти, заедно със Стефан Китанов

Показаха "Белгийският крал" на жителите на Фазаново и "Ченгене скеле"

887 | 2 авг. 2017 | 10:08

Всички образи са взети от реалността, защото Петер Бросенс, режисьорът на филма, има над 3000 км пропътувани из България


Августа Манолева за Епицентър.бг

 

Откритите прожекции на филма "Белгийският крал" във Фазаново и Рибарското селище „Ченгене скеле“ край Бургас преди дни – като благодарност към рибарите, за съдействието им по време на снимачния процес, и към местните жители от селото, част от които са с епизодични роли в „Белгийският крал“.

 

Както и голямата награда Grand Prix от приключилия VІІІ международен филмов фестивал в Одеса, за най-много гласове на публиката на Фестивала, ме върнаха към копродукцията на Белгия-Холандия-България, която гледахме премиерно в последното издание на София Филм Фест.

 

В същото това време единият от двамата режисьори Петер Бросенс е представил филма, и своя следващ проект, в Пула и Мотовун (Хърватия), докато пък част от актьорския екип са го представяли в Ним (Франция).

В момента, за който не го е видял, продукцията се върти цяла седмица в Културния център „Г8” и Евро синема.

 

 

След световната премиера на четвъртия си игрален филм в програмата „Хоризонти” на 73-я кинофестивал във Венеция 2016, Джесика Удуърт и Петер Бросенс участват и са поканени с „Белгийският крал“ в програмите на над 50 фестивала по целия свят. Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам (Наградата KNF), Гьотеборг, София, Хайфа, Сан Хосе Cinequest (Наградата „Global Vision”), Одеса (Голямата награда) са само част.

 

Мира Сталева (зам.-директор на „София филм фест“, директор на Sofia Meetings), е единият от двамата български продуценти на филма, заедно със Стефан Китанов.

 

Българската киноиндустрия предлага: ниво, продукция, добри професионалисти

 

- Мира, „Белгийският крал“ е копродукция. На кого беше идеята?

- Преди пет години в Кан един френски продуцент, който развиваше проекта от самото му начало, се свърза с мене.Каза: Мира, имамстрахотен проект – товаса режисьорите Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Познавах ги от техни творби, но не лично. Те бяха направили „Khadak”(“Хадак”) с който спечелиха „Златен лъв на бъдещето” (дава се за първи игрален филм) във Венеция 2006. Това е една от най-добрите финансови награди.

 

Действието в “Хадак” се развивав Монголия. С втория си филм „Алтиплано” („Altiplano”, 2009) бяха в Кан. Интересни режисьори с изключително силна визия – те правят кино. Визията при тях е водеща. Много красиви сцени, знаят как да работят. В Кан аз казах: Да, проявяваме интерес, нека да видим как ще се развие. Няколко месеца по-късно се срещнахме във Венеция с режисьорите, които са всъщност и основните продуценти на филма.

 

Следващият им филм се представяше тогава във Венеция – “Петият сезон” („The Fifth Season”, 2012) в основния конкурс, прекрасен филм, апокалиптичен. Разказваше историята за планетата – какво би могло да се случи, вървейки в посоката природни аномалии и катаклизми. Изключително красив.

 

Гледахме филма, поговорихме в подробности вече за проекта, който в началото дори беше като съвсем игрален филм. Сега също е игрален, претендира да бъде документален – нов за жанра documentary.

 

Започнахме да работим по сценария заедно – те са много отворени към всякакви съвети, посоки, мнения, коментари. Прекрасни хора, освен талантливи режисьори. И така, отне ни няколко години - отначалото беше само Белгия и България, после и Холандия влезе като копродуцент.

 

От самото начало идеята беше такава: белгийският крал е в Турция на специално посещение, когато става природно бедствие, катастрофа – слънчева буря, той не може да се върне в Белгия.

 

В този момент получава новината, че Белгия се разпада на Фландрия и Валония, и иска да се върне задаобединистраната, но нямакак да напусне Истанбул, затова тръгва на пътешествие през Балканите като бяга по този начин и от турския шеф на тайните служби. Който пък, искайки да бъде повишен, се опитва да го върне в Турция, като дипломатически лица са под негов контрол и не трябвада напускат Истанбул, докато не се изчисти ситуацията.

 

Авантюрата – белгийският крал минава през тази опасна зона за Запада – Балканите. Но на фона на това пътешествие roadmovie, всъщност е пътуването на краля към себе си. На човек, роден в протокол, живеещ в протокол – който го поставя в определени рамки, бариери, начин на изказване, на обличане и на всичко.

 

Изведнъж попада в експлозивната вълшебна страна на Балканите, където хората са изключително спонтанни, не цензурират много каквото мислят преди да го кажат. Това е срещата на краля със себе си. Обръщането му към неговата човешка страна. И в края на филма, разбира се, имаме един друг крал, минал през всички тези случки и хората, които среща по пътя.

 

 

- И все пак, имаше ли водеща страна в копродукцията?

- Винаги трябва да има водеща страна.Някой трябва да води хорото в идейната страна.Джесика и Питър са режисьорите и основните продуценти, много отворени за всякакво развитие на проекта. Специално в творческата част, всички бяхме заедно на масата, решавайки как точно ще изглежда проекта. Оттам нататък, в чисто финансовата и организационната част, винаги трябва да има водещ продуцент.

 

В даден момент се делегира изпълнителен продуцент.Със снимките на „Белгийският крал“ имаме добър пример, защото голямата част – 99%,бяха в България. С няколко снимачни дни в Истамбул и един в Брюксел, всичко останало в България. На продуцентски език това означава, много белгийски пари изхарчени у нас.Освен подкрепата на НФЦ, тук се изхарчиха много повечепари, защото снимачната част на един филм е най-скъпото нещо.

 

Оттам нататък – възможността на техническите български екипи и на българските актьори да работят със своите белгийски колеги, които останаха изключително доволни. Това говори, че българската киноиндустрия има какво да предложи, имаме ниво, имаме много добри професионалисти. И тъй като голямата част от филма се снима в България, ние бяхме водещата страна на процеса. Защото бяхме отговорни какво се случва тук. Водещият продуцент – режисьорите, преди филмаотстъпиха, не е добре да се смесват шапките, защото са съвсем различни подходите към реалността.

 

Единият – организационният, другият – трябва да измислиш сцената.А те са отворени, импровизират всяка сцена. Това е истинско изкуство, не следват сценария сляпо. Не, решават на момента, експериментират на момента. Те двамата написаха сценария.  Провели сме много консултациис  международни експерти, но те са си авторите на сценария.

 

- Във филма имаше богата природа, което е добре за нас.Но и много ирония. С битие, характерно за България и Балканите, сигурнопрез 60-те или от 50-те години на миналия век, във всяко отношение: техника, пътища, изостаналост… Първичност в контакта ни. То дори не е смешно. Напротив, за мене беше прекалено и доста обидно – живеем в Европа.

 

Все пак има елементи на популяризиране на страната и културата ни. Известният американски актьор Джон Савидж („Коса”,„Ловецът на елени”,„Салвадор”, „Кръстникът 3”) на среща с публиката по друг повод каза: В САЩ никой не познава страната ви. Гледайки този филм, хората ще добият тотално погрешно впечатление за нас.

 

- Кое ще е погрешното впечатление? Това е реалността, когато се излезе от София. И второ, тя е представена в много положителна светлина, апък трето – това е фикшън, игрално кино. Те имат абсолютната свобода да си разкажат историята, така както я виждат. Но факт е, че филмът се възприема в много положителна светлина за България. И то е точно човешкото ниво – конкурсът за кисело мляко, кметът на селото.

 

Всички тези образи са взети от реалността, защото Питър, режисьорът на филма, има над 3000 км пропътувани из България. Колко българи го правят това за една година? Мисля че почти никой. 3000 км – той влезе в почти всички села, за да избере място за снимки и за да се срещне с хората.

 

Подходът на Питър и Джесика идва от документалното кино, и двамата са правили документални филми преди да направят първия си игрален кадър в Монголия. Всъщност, затова “Хадак” е направен в Монголия, живеят с тези хора и снимат там. Вторият филм „Алтиплано” е в Перу – много пътуват, харесват културата,те са антрополози по някакъв начин. Обичат да наблюдават, обичат да включват различни елементи от културата на хората, опознават я. Отиват там, където им хареса, привлечени от това че могат да разкажат някаква история.

 

В „Белгийският крал“ показват българското фолклорно пеене, което целият свят приема като магично. Певиците са подбрани от най-добрите български хорови формации. Аз го виждам от съвсем друг ъгъл – личността на хората, които - да! с машините и пътищата си с дупки, може да не са на стандарта на Западна Европа, но с нивото на свързване помежду си някак много повече са запазили човечност и ниво на отношения. И това се случва в по-малките села, общности. Групата на белгийците, които преминават през страната. Не през големите градове, и какво срещат.

 

- Те виждат едно и също в България, едно и също в Сърбия, и се придобива впечатлението, че Балканите са неадекватно, неандерталско място – в интернетнияХХІ век!

- А защо неандерталско като има толкова човечно отношение? И всъщност това е големият проблемна Запада в момента. Там хората масово напускат Лондон, градовете, и се преселват в малките села и общности.И това е обратната миграция – на хората, които живеят в големите градове.Техниката и технологията не могат да го издържат, търсят природа,нещо което е нормално и нормални отношения.

 

Същевременно остава другото – хората от държави, в които стандартът е много нисък, бягат в по-развитите, където далеч не живеят по-добре като качество на живот. Като стандарт – да, но не и като качество. И точно за това е филмът – за качеството на живот. И този е пътят на краля: от дворец, абсолютно скован от протокол, изведнъж се движи свободно, общува свободно, прави неща, които никога не е правил, свързва се с хората по друг начин. И така се свързва със себе си по друг начин. Затова не споделям мнението че е отрицателно впечатлението и за Балканите, и за България. Самите режисьори – биха се преместили да живеят тук. Много харесват България. Чувстват се на мястото си. Това тяхно отношение е отразено в начина, по който се разказва историята.

 

Ние няма защо да се състезаваме с развитите държави. Да – чисто, особено инфраструктурата, ред, няма да навлизам в политическите теми, които са неизменна част, включително и от филма – така се получи без да е мислено на сценарно ниво. Във филма ще видите: говори се за Ататюрк, за разпадането на Белгия, по-късно се случиха събитията в Англия – Брекзит. Точно преди да излезе филмът на премиерата си във Венеция, станаха събитията в Турция. Когато започнаха да махат портретите на Ататюрк, във филма се казва: без Ататюрк, Турция никога нямаше да бъде това, което е. Той е водачът на Турция. Така че филмът придоби интересно политическо послание, стана много актуален. И в същото време е и изкуство – да улучиш вълната, въпреки че наистина, когато сценарият беше написан, когато  се снимаше филмът – тези неща не бяха се случили. Случиха се след това.

 

Има какво да се прави на Балканите и в България – много сме различни, но нека оценяваме това, което имаме. И да го запазим. Нека запазим автентичността си и да запазим човешките си отношения. Технологиите и по-добрият стандарт не са непременно по-добро качество на живот.Но все пак, всичко това трябва да стъпи на някакъв ред и отношения между хората.

 

Да не загубим уважението към хората, уважението към собственото пространство, към пространството на другия… уважението затова, че става въпрос за една общност. Общността няма как да се развива, ако не се уважават вътре отделните единици. Когато ходим по разбитите си пътища, когато ги разбиваме и хвърляме боклуци – ами това е неуважение към другия. Замърсяваме неговото пространство.

 

Когато се натискат клаксоните, без да се спазва всякакъв ред по улиците, това е неуважение.

 

 

- Защо искате да бъде гледан „Белгийският крал“?

- Искам хората да гледат „Белгийският крал“ защото е направен за тях. Защото наистина филмът е много позитивен и реакцията на публиката в Италия например, на премиерата на филма във Венеция, най-стария фестивал в Европа, беше разкошна. Тези хора ръкопляскаха по времена прожекцията. Имаше 20 минути ръкопляскане на крака след филма, те се смееха, радвахасе. Филмът им повлия, докосна ги. Включително се смееха и се радваха на места, на които на мене ми беше леко непонятно.

 

Филмът много добре тръгна, продава се много добре по света:в Италия, Германия, Русия, Прибалтика, Чехия и Словакия, Франция. Продажбатаму в Китай – страхотно, китайският пазар е голям и емного трудно да се стъпи там заради цензурата, която имат.Мисля че в Латинска Америка също беше купен.

 

Актьорът Юрий Ангелов, който играе себе си, със счупен крак, казва: Даа, аз отидох в това село и така ми хареса! Което отговаря на реалността.И хората общуват непосредствено. Това е хубаво. Нека да го запазим.Другите ни проблеми са различни. През погледа на Петер и Джесика ние виждаме хубавата страна, сърдечната страна на България и на Балканите, където хората се прегръщат, смеят и се забавляват без излишен протокол.

 

 

 

 

 

 

 

 


От категорията

В Къщата на София

Стилиян Иванов откри изложбата на Ралица Денчева със суфи-стихове

Ралица Денчева и Стилиян Иванов-1513106909.jpg

Д-р Милен Врабевски е подпомогнал вернисажа на художничката в криптата на ...

12 дек. 2017 | 21:20

Трети сезон на GRACE ON AIR

Сопрано и класическо пиано изпълняват Red Hot Chili Peppers, Depeche Mode и Queen

Мария Каракушева и Пламена Гиргинова
Фото - Лили Йотова-1513104577.jpg

На 19 декември от 19:30 часа в клуб PLANET Мария Каракушева Пламена Гиргинова ...

12 дек. 2017 | 20:47

НДК със силно послание към четящите хора

Снимки: Новини.бг-1513092032.jpg

За 45-и път официално бе открит Софийският международен панаир на книгата, ...

12 дек. 2017 | 17:19

Кристиан Костов: Успях да пробия в Европа заради България

-1494152330.jpg

„Упражнявам се в писането на песни. Според мен това е най-важното за един ...

12 дек. 2017 | 17:11

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Visitor


2 авг. 2017 | 18:37



Хубаво интервю, но някак си останах с чувството, че интервюиращата се срамува от България и обикновените българи!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.