В САЩ избори по пощата има от 1864 година, в Германия – от 1957-а

Политическа война в гореща фаза – ще гласуваме от дистанция, ама друг път

12912 | 11 ян. 2021 | 18:05

За проект за цяла нова Конституция ГЕРБ имаше време и енергия. За изборни правила, които гарантират конституционното право да гласуваме – нямаше. Няма и да има


Датата на парламентарните избори по време на пандемия изобщо нямаше да е така напрегнато интересна, ако българските граждани имаха възможност да гласуват от дистанция. Но нямат.

Единственият начин да упражнят конституционното си право на глас (което даже е и задължение по закон) е лично да пуснат бюлетината в урната. Била тя я мобилна или не, било първо да натиснат копчетата на машината или да зачертаят избора си с химикалка.

 
С други думи, физическото им присъствие на мястото на гласуване е задължително и така пандемията се превръща в нерегистрираният участник в предстоящите избори.

В България няма нито ранно гласуване, нито по пощата, нито електронно. Както няма електронно правителство, електронно здравеопазване, електронни рецепти...

Резултатите от вота, застраховат се социолозите, щели да зависят от избирателната активност.
А избирателната активност, да добавим, зависи от фазите на заразата, темповете на ваксинация, накратко – от времето, когато ще трябва да гласуваме. 

 

От тази гледна точка консултациите при президента съвсем не са безсмислени, но много закъснели.

 

Два вота в две държави оформиха два полюса при сценариите какво се случва с резултатите по време на пандемия. Първият са парламентарните избори в Румъния през декември, вторият – президентските в САЩ през ноември. Рекордни стойности по ниска избирателна активност отчетоха съседите, където възможности за дистанционно гласуване, както и в България, няма. И рекордно висока в Щатите, където има и ранно, и пощенско гласуване. Съмненията и събитията в САЩ, последвали вота, са съвсем отделна тема.

В САЩ гласуването по пощата съществува от 1864 година.
В Германия – от 1957 година с мотива да се даде повече възможност на гражданите да гласуват.
През първата година, когато германците изразяват избора си и с писма, скептиците са значителен дял и едва 4,9% се доверяват на новата форма. През 2017-а по пощата гласуват вече 28,6%, тоест в динамичния глобален свят популярността й чувствително нараства.  

В разразилата се дискусия у нас противниците на гласуването по пощата подчертават, че то криело много рискове. Разбирайте, за купен, манипулиран и контролиран вот, който, за жалост, в България сам по себе си се превърна в пандемия.
Но рисковете на пощенското гласуване са само едната страна на монетата.

С две много любопитни решения е излязъл Конституционният съд на Германия по повод пощенското гласуване. През 1967 и 1981 г. висшите магистрати са сезирани именно заради рисковете този вид гласуване да бъде манипулиран, купен и да се разкрива лесно тайната на вота. И двете решения обаче са в полза на гласуването по пощата. Конституционалистите приемат, че контролът наистина е по-малък и възможности за несвободно гласуване има, но този негатив се компенсира с по-високо изборно участие. С други думи, делът на манипулираните и зависими гласове „потъва“ в по-големия обем попълнени бюлетини.

За разлика от машините, вотът по пощата не изисква големи инвестиции, а като логистика е сравнително лесен. Всеки, заявил желание за гласуване с писмо, получава бюлетина и два плика, с които се разделят името на гласоподавателя от неговия избор. Бюлетината е в малкия плик, попълненият формуляр с идентификацията на избирателя – в големия. След края на изборния ден комисията отваря големите пликове и отделя имената. Проверява се дали има двойно гласуване – по пощата и в секцията. Малките пликове се отварят отделно и попадат в друга обща купчина. Името и волеизявлението се сепарират в самото начало.

Организацията е проста, но административната машина в България доказано се задвижва бавно, липсват й мотивация, инициатива, креативност. Тя трудно ще се справи с каквато и да е иновация в кратки срокове, а сроковете са точно такива, независимо дали президентът ще насрочи изборите в края на март, април или май.

Сроковете вероятно щяха да бъдат достатъчни, ако управляващите бяха намерили време, енергия и воля да направят промени навреме, така че всеобщото право на глас, за което човечеството се е борило с десетилетия, да бъде гарантирано.


ГЕРБ проект за цяла нова Конституция измислиха, но дистанционни форми на гласуване така и не успяха.

 

Въпрос на интереси и на приоритети...

Проблемът, впрочем, не засяга само карантинираните или уплашените по време на пандемия. Диаспората ни се разраства, но все така е лишена от лесни форми за упражняване на вота. Форми, които, както споменахме, други страни практикуват от миналия и по-миналия век.

За партиите с твърди ядра, които разчитат да не се вдигне мощна протестна вълна, трябва да е ясно отсега, че ниска избирателна активност ще компрометира резултатите. В съчетание със съмнения за манипулации ще доведе до ново покачване на политическото напрежение, съизмеримо с това през летните месеци.

За радикални промени в Изборния кодекс време и политическа воля очевидно няма да има. Не са желателни и експериментите при ниско доверие във властта и в изборния процес. Но мерки като мобилни урни, коридори за рискове групи, осигуряване на предпазни средства като ръкавици за гласуването с машините са повече от постижими и казано директно - задължителни.

 

Рестартът на довдерието минава през честни избори, а не избори изобщо.


Политическата война е неизбежна,
консултациите залагат мини

Здравната и политическата цел се сливат. Здравната цел е да се гарантира безопасно гласуване, политическата – да се постигне висока избирателна активност, която да направи резултатите от изборите високо легитимни.

От тази гледна точка президентът Радев направи много прибързан анонс, като обяви, че ще насрочи изборите на първата възможна по Конституция дата – 28 март.
Прибързан, защото игнорира риска от ниско изборно участие и защото решението следваше да дойде след широк кръг от политически консултации. 


Ранната дата устройва партиите с мобилизиран електорат, особено управляващата ГЕРБ, която разполага и с партийно ядро, и с ресурси. Но и тяхната радост се оказа прибързана.

 

Президентът Румен Радев стартира, макар и късно, консултации за провеждането на изборите, като започна със здравните власти и с експерти, продължи с извънпарламентарните сили (по не съвсем ясни критерии) и предстои да се срещне с партиите от 44-то Народно събрание.


Уж нищо и никаква дата, а совалките на „Дондуков“ 2 отключиха поредния залп срещу държавния глава в конфликт, който и двете страни се стремят да поддържат в гореща фаза.


Защо е това недоволство? Този гневен монолог на Борисов, според който държавният глава трябвало да се придържа към анонса си.
Казана дума, хвърлен камък, внушава премиерът, въпреки че самият той не е ревностен последовател на цитираната поговорка.

Целият проблем изглежда фокусиран във факта, че акцентът отиде в нежелана за властта посока – за честността на предстоящия вот. През усилвателя на институцията се чуха идеи (ротация на полицейските началници, например, с автор „Републиканци за България), които едва ли ще бъдат приети и реализирани от правителството, но отсега могат да се мислят като причина вотът да не бъде признат за особено честен.

Залагат се мини, които биха могли да избухнат при една очаквана вече ескалация на политическото напрежение.
С други думи, опозицията се засилва да демонтира изборната машина, а ако не успее, да я обяви за дефектна.

 

Големият риск за опозицията и за президента е, ако важни предложения като видеонаблюдение на броенето се реализират и въпреки това партията на Борисов стане първа политическа сила.
Тогава?


От категорията

Валерия Велева: За шарана в политиката и котарака Леополд

-1495117440.jpg

Слави Трифонов реагира на политическо послание в неговия чалгарски стил. Не ...

19 ян. 2021 | 23:45

Станимир Стоянов: Чипирането - конспирация или футурология, и защо децата трябва да я изучават

Станимир Стоянов: Чипирането - конспирация или футурология, и защо децата трябва да я изучават  в училище-1609685021.jpg

Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство. ...

19 ян. 2021 | 15:25

Проф. Анна Кръстева: САЩ удържаха стрес теста на Тръмп

-1479738286.jpg

Това е обещаващо начало, но и високо вдигната летва пред 46-ия президент, смята ...

20 ян. 2021 | 17:45

Проф. Светлана Шаренкова: Кой ще победи – който гласува или който ще брои гласовете?

-1507558764.jpg

Само широко обединение на всички формации, които не слугуват на властта, може ...

20 ян. 2021 | 17:13