Посланик Петър Воденски

Турция преживява връщане към нормалното, след референдума и острата реторика срещу Европа

Посланик Петър Воденски: Взаимното доверие между Борисов и Ердоган е важно за Балканите

1430 | 9 ян. 2018 | 10:22

И Тодор Живков имаше навремето отлични доверителни отношения със Сюлейман Демирел, твърди дипломатът от кариерата и бивш посланик в Турция


Благовест Бенишев, в. "Труд"


Основателно важна за България е 2018 г. От позицията ѝ на ротационен председател на ЕС, страната ни пое морален ангажимент към страните от Западните Балкани и държавите членки, в качеството си на траен фактор на стабилност в региона, да е медиатор в утвърждаването на европейските перспективи пред първите, с гаранциите на вторите. И то във време на засилващо се противопоставяне на различните по тежест „играчи“ на световната сцена, върху всичките й познати „театри“, включително Балканския. Безспорно нелека задача за българското председателство, но в може би особено благоприятни геополитически условия за реализирането й. Така смята кариерният дипломат и бивш посланик на България в Турция Петър Воденски.

– Г-н Воденски, голямото пренареждане в геополитически план за 2018 г. започна. Къде се намира България според вас в началото на годината в общата картина? Председателството на ЕС, двустранните ни отношения извън него, особено в региона – с Турция и страните от Западните Балкани?
– Най-важното във външнополитически план за нас в началото на годината е позицията ни на ротационен председател на ЕС и това несъмнено ни прави много интересни. И както се видя през последните месеци от лятото насам, когато влязохме в „тройката“ на председателството, и особено напоследък, ставаме все по-интересни за различни партньори. Подобно на Турция, подобно на страните от Западните Балкани. Особено последните, които се бяха поизгубили в плановете на Европейския съюз в последно време. Защото САЩ осъществиха своя интерес в региона посредством албанския фактор. Действащият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че няма да има повече разширяване на ЕС по време на неговия мандат. Русия усети, че в региона на Западните Балкани се получава вакуум и се опита да възстанови някакво влияние там, което пък отново привлече вниманието на САЩ, и оттам и ЕС започна да ги забелязва отново. Тук трябва да отбележим много успешното вписване на нашата дипломация в този геополитически фон и съвпадането на българското председателство с този момент, за да успеем да внесем интеграцията на региона като един от общите приоритети на ЕС.

– Да върнем вниманието на ЕС към Западните Балкани…
– Именно, да. За да се появяват страните от Западните Балкани отново на картата. Не повече от това, разбира се. Нашите съседи от Западните Балкани очакват едва ли не, по време на нашето председателство на ЕС да получат покана за членство или план за действие, или нещо подобно, което е неосъществимо за толкова кратко време. Но самият факт, че успяхме да наложим темата като приоритет, е постижение. Имам поглед върху събитията, как нашите дипломати ходеха до Брюксел, за да убеждават, че Западните Балкани трябва да бъдат един от приоритетите на ЕС, а еврократите си правеха оглушки в духа на: „Вие за какво говорите?“ Докато в крайна сметка успяхме да го постигнем. В този аспект, в началото споменахте Турция – все още не е узряла толкова идеята в ЕС и САЩ за членството на Турция, така както е за това на страните от Западните Балкани. Очаквания, че нашето председателство ще може да направи нещо кой знае колко съществено за европейския път на Турция, са меко казано пресилени.

– Може ли българската инициатива за Западните Балкани да послужи и като допълнителен лост в двустранните ни отношения с трети страни, визирам както съседите, така и тези, които защитават свои геополитически интереси в региона – Русия, САЩ, Турция?
– Факт е, че в следващите шест месеца ще се опитваме да се явяваме нещо като посредник между Брюксел и страните от Западните Балкани, в защита на интересите им. В България ще се проведат редица форуми с държавни и правителствени лидери на страните от ЕС и държавите от региона. Подобни инициативи под егидата на българското председателство ще се провеждат и в Брюксел. Да, позицията ни ни дава много широки възможности като страна и ни позволява да стоим по-добре в двустранен план пред нашите балкански съседи.

– Казвате, че САЩ са загубили временно интерес към региона и фактически опитите за връщане на Русия като фактор на Балканите, отново е провокирал събуждане на западния интерес към региона?
– Точно така. И тук българската дипломация успя много добре да се възползва от ситуацията с подписването на договора за добросъседство с Македония. Който стоеше като предмет на преговори 7-8 години, ако не и повече. Аз лично съм участвал в различни работни групи на различни етапи от обсъжданията на текста на договора. И той се подписа именно сега, когато се създаде благоприятна геополитическа обстановка. Което е изцяло заслуга на нашата дипломация. Едно е да имаш готов договор от много време, за който преговаряхме без да постигаме особен резултат в продължение на много време. И друго, когато назрее моментът, да е готов за подписване. Което стана много бързо и сега очакваме ратификация от парламентите на двете страни.

– Може ли, според вас, България да допринесе с нещо допълнително като инициативи по време на ротационното си председателство на ЕС, отвъд приоритета за сближаването със Западните Балкани, който и така е доста сериозен?
– Думата ни в Европейския съвет не тежи чак толкова много, че да можем сами да стартираме инициативи, или да определяме политики. Но можем да даваме насоки, да работим кулоарно, за да ги придвижваме напред. Това и постигнахме с повдигането на въпроса за Западните Балкани, което не беше никак лесно, но нашата дипломация успя да се справи с това нещо. Да очакваме да движим собствени интереси като председател на ЕС, не е реалистично. Най-малкото не се гледа с добро око в Брюксел, ако дадена страна, особено ако е в тази позиция да се опитва самостоятелно да прокарва свои интереси.

– Въртим се около темата за европейската интеграция и няма как да не стигнем отново до южния ни съсед, Турция. Френският президент Еманюел Макрон каза миналата седмица на съвместна пресконференция с турския си колега Реджеп Ердоган в Париж, че преговорите са замразени и няма шанс за напредък. Последва изявление на Ердоган по време на визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул, в което засегна темата за интеграцията, но и заложи като че ли повече на добросъседските отношения. Каква е Вашата гледна точка?
– В Турция, както се очакваше, особено преди и в навечерието на референдума, който проведоха през април миналата година, има много остри анти-европейски изказвания, които бяха насочени колкото във вътрешен, толкова и във външен план. За да се покаже Ердоган, че е силен и че може да диктува на Европа. Имаше остри изказвания, които доведоха до обтягане на отношения на Турция с Германия, с Холандия, особено около провеждането на споменатия референдум в тези държави. И се очакваше скоро след това тази реторика да започне да затихва. Това видяхме и от посещението на Ердоган във Франция. Откъдето започнаха да се чуват сигнали, че турският президент обмисля да преразгледа отношението си към задържани западни журналисти. Което оправдава очакванията за смекчаване на тона на Турция към ЕС. Особено на фона на това, на което бяхме свидетели последните година и половина. Доколко от това ще излезе нещо реално положително, не бих се ангажирал да гадая. Аз лично очаквам вниманието да се насочи главно към двустранните отношения Турция-ЕС и то основно към Митническия съюз и подобряване на условията за търговия между Анкара и блока. Виждаме подобни очаквания, изказани от западноевропейски лидери. Очевидно такова е очакването и на Турция.

– Ние, като ротационен председател на ЕС, май сме в топли отношения с Турция, както се видя от визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул за откриването на реновираната църква „Св. Стефан“, съвместно с президента Ердоган?
– Интересно е да се обърне внимание на един любопитен факт, който може би се пропуска досега. „Желязната църква“ от турска страна я ремонтираха в продължение на години и я откриват точно сега, когато България стана председател на ЕС, а президентът Ердоган започна отново да възстановява контактите си със Западна Европа. Последният заяви някакви очаквания към нашия министър-председател Бойко Борисов, който се ангажира да се опита да е посредник между Европа и Турция. Доколко това е възможно, не мога да кажа. Но самият факт че между Борисов и Ердоган има отношение на доверие, което се създаде преди доста години, когато и двамата бяха министър-председатели на страните си, е положително. Защото говорим за двама души, от които зависи решаването на важни въпроси. Не от най-сериозните, но все пак. И взаимното доверие между тях спомага за атмосферата в региона и за двустранните отношения.

– Ново ли е това?
– Напротив! Даже се окачествява излишно като едва ли не историческо събитие. И Тодор Живков имаше навремето отлични доверителни отношения със Сюлейман Демирел (б.р. – седемкратен министър-председател на Турция в периода на Студената война и 9-и президент на страната от 1993 до 2000 г.). Даже си спомням един любопитен факт, мой партньор от турска страна навремето казваше: „Г-н посланик, те имаха много добри отношения, защото и двамата са от селски произход и много лесно се разбират“. Което казвам не с насмешка или с лошо чувство, а в смисъла, че подобни отношения на взаимно доверие е добре да съществуват. И важно е да помним, че историята не започва от нас – имало е събития и хора преди нас, ще има и след нас.

– Виждаме ли промяна на курса в Турция?
– Турция преживява едно връщане към нормалното, след референдума и съпътстващата го остра реторика срещу Европа. Има няколко остри въпроса, които предстоят на дневен ред в Турция – на първо място във вътрешнополитически план, Ердоган прави всичко възможно да спечели изборите, които му предстоят тази година. На първо място трябва да са тези за местни органи на властта, а след това и за президент. Турски опозиционни партии спекулират, че Ердоган едва ли ще проведе първо местните избори, на които се очаква да загуби, защото това ще му коства президентските след това. Държавният глава явно запазва засега открити всички опции. И как ще постъпи – включително с внасянето на промените в изборното законодателство – зависи само от него. Съществува риск от обединение на опозиционни партии и бивши съюзници на Ердоган срещу него, което на теория би могло да го събори. Във външнополитически план ходовете му също са съобразени с вътрешната ситуация. За Ердоган все още съществува реален риск от разследването, което водят в САЩ срещу ирански бизнесмен за нарушаване на санкциите срещу Иран за търговия с петрол, с обвинения в което са директно замесени негови роднини и приближени. Тема, която той се опитва всячески да потуши. Едновременно с това върви и скандалът с Гюлен, който живее в САЩ и бе обвинен директно от Ердоган за идеен ръководител на опита за преврат срещу него от 2016 г. Разбирайте, външнополитическите ходове на турския президент винаги са съобразени с вътрешния дневен ред.

Визитка


Посланик Петър Воденски е български дипломат от кариерата. Роден е през 1951 г. Бил е генерален консул и посланик на България в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността началник на кабинета на министъра на външните работи. Служил е и като офицер от военното разузнаване. През 2013 г. издава автобиографичната книга „А иначе дипломацията е сериозен занаят”.

 


От категорията

Антон Дончев: Джендърът е лудост! Пропаст пред Човечеството!

Антон Дончев: Джендърът е лудост! Пропаст пред Човечеството!-1516201396.jpg

Европа е под зараза. Това е процес на разложение, на отчаяние, на отегчение. ...

17 ян. 2018 | 16:58

Александър Урумов към Бриджит О’Лъфлин: Вие сте адвокати на дявола, на които ние плащаме!

Александър Урумов към Бриджит О’Лъфлин-1516290999.jpg

Идеолозите на Истанбулската конвенция идват от бивши колониални или бивши ...

18 ян. 2018 | 17:34

Проф. Пламен Киров: Истанбулската конвенция трябва да бъде изтеглена от НС, щом ще има нов превод

Проф. Пламен Киров: Истанбулската конвенция трябва да бъде изтеглена от НС, щом ще има нов превод-1516300127.jpg

Ние ще бъдем вкарани в още един механизъм за наблюдение и едни чиновници - ...

18 ян. 2018 | 20:29

Валерия Велева: ГЕРБ, опомнете се!

-1495117440.jpg

Да извадиш отпред в защита на Конвенцията министърката с най-нисък рейтинг – ...

14 ян. 2018 | 16:58

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


2018