След разкриването на икономическата гатанка може да продължим разговора, насочен главно към нашите бъдещи отношения с ЕС

Проф. Иван Ангелов: Познайте коя страна е член на Европейския съюз

3617 | 10 ян. 2017 | 10:30

Уважаеми читателю, ако ви е трудно да познаете коя е страната-член на ЕС, не сте вие виновен вие. Може би незнайната за вас страна членка не се е възползвала от пребиваването си в ЕС, не е била достатъчно възприемчива за новостите


Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 

В контекста на 10-годишнината от присъединяването на България към ЕС, напоследък у нас се води дискусия за ползите или вредите от това мечтано присъединяване, което някои тогава дори нарекоха цивилизационен избор. Изказваните разнопосочни мнения ме накараха да избера три европейски страни. Едната е член на ЕС, а другите две не са. Приложената таблица съдържа реални данни за тези реално съществуващи страни. Тук не е манипулирано нито едно число, не е добавена или изтрита нито една цифра. Добри ли не толкова добри, такива са реалностите в тези три страни по най-нови данни от най-авторитетно място.

 

Единствената ми намеса беше да намаля броя на цитираните аналитични показатели от 123 на 35, за да не претоварвам излишно читателя, изправен пред огромна таблица на няколко страници. Подбирал съм представителни, възможно най-пряко свързани с конкурентоспособността данни, предимно на фирмено и отраслово равнище. Данните за тези страни се намират на съответните страници в последния Световен доклад за конкурентоспособността в Part 2: Country/EconomyProfiles, pp. 89-370.

 

През следващите дни, когато бъдат разкрити безименните засега икономики, всеки ще може да отвори Световния доклад и да направи справка за съответните страни на посочените тук страници, стига да ползва английски език. Соча раздела и страниците, за да улесня любопитните читатели. И за да докажа, че боравя с действителни данни от меродавен източник. А ние икономистите имаме един култ – числата и фактите. Прекланяме се пред тях и пред нищо друго. Не ни интересува мнението на партийни и държавни величия, дори от най-висок ранг.

 

След като членството в ЕС е полезно, очакванията за подобрения от всички страни кандидати са много големи и те напират да се присъединяват, предлагам на читателите на Епицентър едно интелектуално упражнение: познайте кои са тези страни и коя от тях е член на Европейския съюз? И защо мислите така?

На първия ред на таблицата е показан Брутният вътрешен продукт (БВП). Обобщаващият показател за конкурентоспособността е на втория ред, следван от най-важните аналитични показатели, използвани за неговото изчисляване в трите европейски страни.

 

БВП е само за сведение. Дори не и за най-обща ориентация, защото е пълен с дефекти и силно подвеждащ. Специалистите знаят за тези дефекти, но не е сега времето и мястото да ги обсъждаме.

 

Обобщаващият показател за конкурентоспособността дава най-обща, но много груба представа за социално-икономическото здраве на всяка държава. В концепцията за изчисляването на този показател от Световния икономически форум все още доминира неолибералната икономическа теория, която е дискредитирана в световен мащаб и вече е на път да изживее своето време, макар че продължава да се съпротивлява. Те използват някои макроикономически, макрофинансови и други показатели, които нямат нищо общо или имат много далечна, почти символична, връзка с действителната конкурентоспособност и не могат да й влияят.

 

България например е на първо място по ниска заболеваемост от Спин; на пето място с ниските си импортни тарифи (т.е. с неразумно откритите си граници за внос, без протекция на нашите производители); на 13-то място с ниската си правна защита на персонала при уволнения и други неблагоприятни обстоятелства, защото това е блян на либералите; на 14-то място, благодарение на високата протекция, граничеща с безконтролност, на преките чуждестранни инвестиции; на 19-то място с ниските плащания при съкращения на персонал (също мечта на работодателите) и т.н. Но сме на 118 място с мизерните си субсидии за земеделието и на 125-то място (от общо 138 обхванати в анализа страни) с неумението си да задържаме талантливите млади хора.

 

С други думи, нашите управници са се погрижили много по-добре за българския и чуждестранния капитал и са стоварили по-голямо бреме върху нашите трудови хора и интелигенцията, отколкото правят правителствата в другите страни в Европа и по света. Съдете сами, кое е за предпочитане – снемането на протекциите за местното едва прохождащо в световната конкурентна джунгла производство, уж за да се изправи пред конкуренцията на мощните чуждестранни фирми и да се научи как се оцелява в сложни условия, а в действителност - да бъде смазано, или подпомагането на нашите земеделски производители и запазването на младите предприемчиви кадри в България.

 

 

Когато нашите производители и търговци излязат със стоката си на местния или на чуждестранния пазар, никой не се интересува от показатели като изброените по-горе, където сме рекордьори, според неолибералите, а от качеството, цената и сервиза (за по-сложните машини). А качеството и цената зависят от посочените в таблицата технически, управленски, квалификационни, финансови, правни, организационни, образователни, здравни и други предпоставки. По тези причини аз не съветвам да се обръща много внимание на класирането на страната А на задоволителното на пръв поглед, 50-то място по обобщаващия показател. Далеч по-важни са цитираните аналитични показатели, особено на фирмено равнище, по които тази страна никак не е добре.

 

 

Почти всички европейски страни се стремят към членство в ЕС, защото очакват той да им помогне по много канали за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на техните икономики, на тяхното техническо равнище, на качеството на управлението, на реда и законността, на функционирането на различните отрасли и системи в икономиката и в обществото като цяло и най-вече върху конкурентоспособността на техните фирми. Следователно, ако всичко е наред и ако очакванията преди присъединяването се потвърждават, от долната таблица би следвало страната член на ЕС да има ясно очертани по-добри показатели, отличаващи я от двете страни, които са извън ЕС. В такъв случай нейното разпознаване би било безпроблемно.

 

От общо 123-те аналитични показателя, голяма част са на фирмено и отраслово равнище. И не случайно, защото конкурентоспособността на икономиката на всяка страна се „пече” в техните предприятия, зависи от ефикасността на тяхното функциониране, а не толкова от нивото на митата, на инфлацията, на размера на публичния дълг, от кредитния рейтинг, от бюджетния дефицит и т.н. На стоковия пазар никой не пита за тези показатели на държавата от която идва предлаганата стока, а както вече споменах, се интересува от нейното качество и от цената. Стойностните показатели по начало съдържат повече условности и често пъти са с по-малка показателна стойност, от натуралните или условно-натуралните показатели. Поради това в настоящия анализ използвам предимно натурални показатели за качеството на стопанската дейност на фирмено и отраслово ниво.

 

Освен това, влиянието на членството в ЕС по много канали (технологични, икономически, финансови, организационни, образователни, здравословни, екологични, съдебни, квалификационни, социални и други) се пренасят първо върху съответните показатели за осъществяване на стопанска дейност и след това – опосредствано върху междинните и обобщаващия показател.

 

Данните в тази таблица са взети от най-новото издание на Глобалния доклад по конкурентоспособността от 28 септември 2016 г. Това са реални показатели за три реални европейски държави. Както вече подчертах, едната е член на ЕС, а другите не са. Логично е да се очаква, че членството в общността е оказвало силно влияние за по-ефикасно функциониране на съответната икономика, за повишаване на нейната конкурентоспособност, изразена чрез съответните аналитични показатели, за подобрения във всички области на живота – във и извън икономиката. Държавите извън ЕС са лишени от тази възможност и поради това напират да се присъединяват

 

 

Показатели за конкурентоспособността в три европейски страни

Показатели / Страни

А

Б

В

1.БВП на човек от населението – хил. щатски долара

6831,7

5119,8

9437,4

2.Обобщаващ показател за конкурентоспособност

50

90

55

3.Институции

97

115

74

4.Прозрачност на правителствените решения

111

90

47

5.Инфраструктура

70

74

48

6.Здравеопазване и основно образование

57

53

79

7.Детска смъртност

58

43

65

8. Продължителност на живота

59

57

62

9. Качество на висшето образование

56

69

50

10.Ефективност на бизнеса

79

125

65

11.Иновации

65

108

71

12.Наличие на организирана престъпност

118

107

77

13.Качество на пътищата

94

115

28

14.Качество на електроснабдяването

79

71

84

15.Качество на образователната система

91

103

77

16.Качество на обучението на персонала

102

127

101

17.Отношения м/у работодатели и наемен персонал

92

126

119

18.Връзка между производителност и заплащане

67

107

94

19.Етично поведение на фирмите

87

109

93

20.Ефикасност на корпоративните бордове

71

99

57

21.Защита на миноритарните акционери

89

134

82

22.Злоупотреба с публични фондове

84

93

38

23.Незаконни плащания и бакшиши

87

82

55

24.Ефективност на антимонополната политика

74

118

41

25.Независимост на съдилищата

110

122

107

26.Защита на интелектуалната собственост

116

127

95

27. Уповаване на професионално управление

101

129

81

28.Способност за привличане на таланти

110

137

107

29. Способност за задържане на таланти

125

137

89

30.Уважение към стабилността на банките

107

99

55

31.Лесен достъп до кредити

61

73

60

32.Склонност да се делегират компетенции

119

132

86

33. Връзки между наука и практика за внедряване

74

96

63

34.Наличие на учени и инженери

71

90

49

35.Наличие на най-нови технологии

63

103

62

36. Капацитет за иновации

59

130

75

37.Качество на научните институции

64

60

103

Източник: World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2016-2017. Geneva, 28, pp. 89-370,September 2016.

Пояснения: Световният доклад по конкурентоспособност 2016-2017 г. обхваща 138 страни и я оценява по 123 аналитични и един обобщаващ показател (ред 2.). В тази таблица е направена извадка от 35 най-важни аналитични показатели, които дават достатъчно точна представа за конкурентоспособността на всяка страна. Числата по всеки показател означават мястото, което съответната страна заема в общия брой от 138 обхванати държави. Колкото по-малко е числото, толкова по-добро е класирането на страната по съответния показател и обратно. Например, по показател № 26 – защита на интелектуалната собственост, най-добре е страната В, следвана от страната А и страната Б. По принцип класация до 50-то място показва класиране между развитите и средно развитите страни; от 51во до към 100но място – между слабо развитите и след 101во място – между най-изостаналите в света.

 

 

Обръщам се към читателите с молба за участие в това интелектуално упражнение по случай 10-годишнината от нашето присъединяване към ЕС: да познаят коя от тези страни е член на Европейския съюз и кои са другите две?

 

Уважаеми читателю,

 

Ако ви е лесно да познаете коя е страната член на ЕС – А, Б или В, посочете я. Моля ви да посочите и кои са другите две. Очаквам да науча на какво основание правите вашия избор.

Ако ви е трудно да познаете, за това не сте вие виновен/виновна. То може да се дължи на липсата на очевидни белези за по-ефективна стопанска дейност и по-висока конкурентоспособност в някоя от тези страни. Повтарям отново, обобщавашият показател за конкурентоспособността не е достатъчно меродавно доказателство за това. Може да означава, че и трите страни са еднакво добре или са еднакво посредствени. С други думи, ЕС не е направил достатъчно, за да подпомогне по-успешното развитие на страната членка. А може би незнайната за вас страна членка не се е възползвала от пребиваването си в ЕС, не е била достатъчно възприемчива за новостите от ЕС.

 

След разкриването на икономическата гатанка може да продължим разговора, насочен главно към нашите бъдещи отношения с Европейския съюз.

 

9 януари 2017 г.

 


От категорията

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата и да накара институциите в държавата да работят

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата-1503068646.jpg

Иван Костов започна по съветски модел битката с "врага с партиен ...

21 авг. 2017 | 09:39

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Бойко Борисов и Зоран Заев.-1496310673.jpg

Атина зорко бди младата македонска държава да е тясно обвързана със Сърбия ...

20 авг. 2017 | 15:53

Джордж Фридман: Третата световна война започва през 2050 г.

-1454251001.jpg

Ислямът не е опасен за Запада твърди анализаторът и предвижда конфликт между ...

22 авг. 2017 | 10:35

Васил Василев: Правителството трябва да устои на френския натиск за "социален дъмпинг “

-1481726968.jpg

Ако се поддадем на френския натиск и вдигнем осигуровките, ще се увеличи цената ...

21 авг. 2017 | 15:00

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Красимир Витанов


10 ян. 2017 | 14:05



Ние нямаме взаимоотношения с европейското семейство ние сме част от това семейство пък макар и засега да сме най непослушното дете!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Красимир Витанов


10 ян. 2017 | 14:02



Моля, престанете да публикувате каквото и да е свързано с този нещастен комунистически професор, който вади данни с оглед на неговите теории, които не са нищо друго освен проруска пропаганда. Ако не му харесва да живее в България като европейска държава много ще се радвам да кандидатства за руски или американски паспорт и да изчезне от информационното пространсво и да ни остави да работим упорито и ефективно , за по добър живот а не само да плачем за "изгубения социализъм".


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.