Битката за Сталинград продължава от 17 юли 1942 г. до 3 февруари 1943 г., а боевете в самия град се водят от 23 август 1942 г. - над 160 дни. Накрая почти не остава спомен, че тук някога е имало мирен живот.

70 години от края на Втората световна война

Преломът: Битката при Сталинград

31216 | 27 апр. 2015 | 16:43

През септември 1939 г. молбите на отчаяните поляци за помощ не срещнаха отклик, макар че на 3-ти Лондон и Париж бяха обявили война на Германия и пожарът щеше да прерасне в европейски.

Битката за Сталинград продължава от 17 юли 1942 г. до 3 февруари 1943 г., а боевете в самия град се водят от 23 август 1942 г. - над 160 дни. Накрая почти не остава спомен, че тук някога е имало мирен живот.-1430142387.jpgГерманци укрепват позициите си.-1430142431.jpgОжесточени боеве са водени за всяка улица, за всяко здание, често и за всеки етаж в града на Волга.-1430142413.jpg

В първата публикация от поредицата на „Преса“ (в броя от 21 април) са припомнени събитията след 1 септември 1939 г. - нахлуването на хитлеристки войски в Полша. Следва „странната война“, в която Великобритания и Франция не правят почти нищо, макар че са обявили война на Третия райх. След април-май 1940 г. германците много бързо окупират по-голямата част от Западна и Северна Европа, а през пролетта на 1941 г. пожарът се прехвърля и на Балканите.
Пожарът става наистина световен през 1941 г. Тогава две мощни държави са изкарани от относителния си неутралитет спрямо ставащото в Европа. Това са СССР и САЩ, способни да мобилизират колосални човешки и икономически ресурси.
Първият удар е на 21 срещу 22 юни 1941 г., когато над 150 хитлеристки дивизии нахлуват на огромен фронт в СССР.
На 7 декември с.г. идва и смазващото нападение на германския съюзник Япония против американската морска база Пърл Харбър.
В СССР за първите 3 седмици от агресията са окупирани територии, на които живее 40% от населението на страната и се произвежда над 1/3 от цялата Ӝ продукция. После е блокиран Ленинград, завоювана е голяма част от Украйна. Първата значима победа на Червената армия е в битката за Москва през зимата на 1941-1942 г. Нашествениците, стигнали на 30-ина километра от столицата, са отхвърлени.
Но до обрата във войната ще мине много време. Преломът настъпва край града, носещ името на Сталин.


 

Провалът на „мълниеносната война“ през зимата на 1941-1942 г. под Москва кара Хитлер да избере окончателно Южното стратегическо направление за нанасянето на главния удар към Кавказ с нефтените кладенци и за излизането на река Волга при Сталинград. Това става с директива №41 от 5 април 1942 г.


Групата армии „Юг“ е разделена на две: група армии „А“ под командването на фелдмаршал Вилхелм Лист и група армии „Б“ начело с фелдмаршал Феодор Бок. Първата настъпва към Кавказ, втората - към Сталинград. Численият им състав достига 900 000 офицери и войници, на въоръжение имат 17 000 оръдия и минохвъргачки, 1200 танкове и щурмови оръдия и 1640 бойни самолета. Червената армия противопоставя почти същата численост в пехота и танкове, но отстъпва по броя на оръдията и самолетите.


Погрешният извод на Хитлер


Лятното настъпление на Вермахта започва на 28 юни 1942 г. и в началото се развива „точно според плана“. В средата на юли в напредване към Волга са изминати 400 км, но не се правят очакваните „котли“ (както при Киев например, когато през септември 1941 г. са хванати в клещи и пленени над 600 000 съветски бойци). Сталин вече променя стратегията и изтегля войските си, преди да бъдат обкръжени. Под въздействието на стремителното настъпление Хитлер прави погрешния извод, че врагът е разбит, морално пречупен и поставен в невъзможност да продължи съпротивата: „С руснаците е свършено!“


Хитлер се опасява, че ако хвърли основните сили към Сталинград, „ще нанесем удара във въздуха“ и така ще бъде загубено благоприятното за настъпления време през лятото. По-важно за него е овладяването на Кавказ с нефтените кладенци и „главната роля се отрежда на групата армии „А“.


При големия завой на Дон 6-а армия на генерал Фридрих Паулус и три дивизии от 4-та танкова армия напредват на изток и се срещат на 8 август 1942 г. в Калач на 65 км от Волга. Успяват да обкръжат 9 вражески дивизии с 1000 танка и 750 оръдия. На 23 август 16-а танкова дивизия на Вермахта излиза на Волга, а на следващия ден нахлува в предградията на дългия 40 км град.


Между двете групи германски армии обаче се образува опасна пролука, която трябва да се запълни с италиански и румънски части. Те нямат висок боен дух и не са толкова добре въоръжени и обучени, като германските. Поради упоритата съпротива на четирите съветски армии на Хитлер му се налага да върне със закъснение цялата 4-та танкова армия на групата армии „Б“. Решаващият момент обаче е непоправимо изтърван. А и поради огромните разстояния доставките са затруднени, постоянният недостиг на гориво води до често спиране и губене на ценно време. Така е пропусната възможността Сталинград да бъде овладян още в началото на септември 1942 г. от юг през коридора между реките Дон и Волга с по-малко жертви.


„Нито крачка назад!“


На 30 юли 1942 г. фюрерът най-после решава, че „Сталинград е главната цел“. Но съветските войници се бият храбро съгласно заповедта на Сталин „Нито крачка назад!“. Темпът на напредването спада на 3-4 км в денонощие. На 23 август 14-и брониран корпус успява да излезе северно от Сталинград, който е подложен от Луфтвафе и на тежка бомбардировка. Корабоплаването по Волга е спряно, а с това са прекъснати съобщенията между Кавказ и Централна Русия.


Хитлер е обзет от манията да завладее „града на Сталин“ с цената на всичко и въпреки всичко. Влиянието на „нещо много лично“ във военната стратегия се превръща в обременяваща хипноза. На 13 септември 1942 г. германците все пак нахлуват в Сталинград. За две седмици с цената на големи жертви са завзети центърът и южната част на града, но руснаците превръщат северната индустриална зона и заводите „Барикади“, „Червен октомври“, „Дзержински“, „Лазур“ в крепости. Развалините се оказват в труднопреодолими укрепления, защитниците се бият ожесточено за всяка улица и за всяка къща. Дори танковете не помагат, тъй като им липсва оперативен простор. Господстващата височина Мамаев курган минава от ръце в ръце. Кръвта се смесва и тече като водата на Волга: „Времето е кръв!“


Критичният момент


В началото на ноември 1942 г. германците държат в ръце девет десети от града, а 62-ра съветска армия е притисната в няколко разрушени завода и само на четири километра от голямата река. Последното нападение на 6-а армия е предприето на 11 ноември със завземането на завода „Червени барикади“ и германците излизат на още един участък от брега на Волга, по която вече се появяват ледени късове.


Но силите на Вермахта стигат дотук. На 7 ноември 1941 г. Сталин изразява нарастваща увереност: „Не е далеч денят, когато врагът ще почувства силата на новите удари на Червената армия. Ще дойде и на нашата улица празник!“ И Върховното главно командване намира слабите места на противника. В 7,30 ч. на 19 ноември 1942 г. след мощна артилерийска подготовка преминават в настъпление 5-а танкова и 21-ва армия от Югозападния фронт и 65-а армия от Донския фронт, извършвайки пробив откъм левия вражески фланг в участъка на 3-та румънска армия северозападно от Сталинград. Небоеспособните съюзници на Германия са разгромени без особени усилия, те побягват още при появата на лавината от съветски танкове.


На следващия ден южно от Сталинград настъпва срещу десния вражески фланг и Сталинградският фронт, чиито войски само за няколко часа прегазват и 4-та румънска армия и навлизат на 40 км оперативна дълбочина. Така фланговете на германските 6-а и 4-та танкова армия са застрашително обходени.


Обръчът се свива


Паулус докладва на 22 ноември, че разполага с храна за 6 дни, боеприпасите и горивото са на свършване, а ранените са 10 000. Той предлага да организира кръгова отбрана, а ако не сполучи, да изведе своевременно оределите войски от Сталинград и да ги насочи към 4-та танкова армия между Дон и Волга.


Фюрерът обаче заповядва на 6-а армия да се бие „докрай“ в очакване на помощ, а за снабдяване да се устрои въздушен мост: „Няма да предам доброволно Сталинград дори цялата 6-а армия да загине!“ На 23 ноември предните части на Югозападния и Сталинградския фронт се съединяват в района на Калач и в „чувала“ попадат 10 дивизии от 6-а армия и 3 дивизии от 4-та танкова армия, 2 румънски дивизии и един хърватски полк. Или общо 235 300 души, всичките в летни униформи.


От 24 до 30 ноември блокадният обръч е затегнат на 40 км от изток на запад и на 20 км от север на юг. Сформирана е набързо група армии „Дон“ на фелдмаршал Ерих фон Манщайн, която да деблокира обсадената армия при Сталинград, но Паулус не разполага с достатъчно сили, за да извърши насрещен удар на югозапад. Танковете на Херман Гот достигат в средата на декември на 50 км от обкръжените, които също напредват с 30 км, но горивото им свършва.
Отдалечаването на фронтовата линия от „чувала“ рязко влошава снабдяването на 6-а армия по въздуха, като доставките спадат от 300 на 100 тона на ден. Хлебната дажба е намалена до 200 г за офицерите и 150 г за войниците; раняването, премръзването и заболяването означава сигурна гибел. „Бялата смърт“ вилнее със снежните виелици и сибирския студ. Снарядите и патроните се пестят като „последния залък“ и пак не стигат. 

 

Плененият фелдмаршал


На 10 януари 1943 г. съветските войски на Донския фронт настъпват при 35 градуса под нулата и за една седмица свиват площта, върху която са блокирани германците, на 600 кв. км. Шеста армия загубва и последното летище, но 42 000 ранени и болни все пак са евакуирани по въздуха.


На 24 януари Паулус отправя молба до Хитлер да разреши капитулацията, защото „по-нататъшната отбрана е безсмислена и поражението е неизбежно“ и най-важното - „да бъдат спасени все още живите“. Фюрерът в отговор произвежда Паулус в звание генерал-фелд­маршал. Това е явен намек да се застреля, защото във вековната история на Германия военачалник от такъв ранг никога не се е предавал в плен.


Шест съветски армии продължават унищожаването на отчаяно биещите се остатъци от 6-а германска армия. Сутринта на 31 януари 1943 г. частите в южната част на „чувала“ прекратяват съпротивата начело с фелдмаршал Паулус, а северната групировка слага оръжието без никакви патрони в 16 ч. на 2 февруари. И така заповедта на фюрера „до последния патрон“ е точно изпълнена. В плен са взети авторът на плана „Барбароса“ Фридрих Паулус и още 107 800 души, а в последвалия дълъг „Марш на смъртта“ оцеляват само 6000 от тях.


Тежкото поражение при Сталинград не е просто една загубена битка. Там се постига обратът в хода на военните действия на Източния фронт, а и на Втората световна война. Славата на „непобедимия Вермахт“ е поставена под въпрос още предната зима под Москва. Сега вече тя е отвяна в близкото невъзвратимо минало. След това германците ще пожънат още победи, но никоя от тях не може да възстанови непоколебимата досега вяра в спечелването на войната.


От категорията

Защо сега се появи списъкът на Бобокови. Кой кой е?

Защо сега се появи списъкът на Бобокови-1590905420.jpg

Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за ...

31 май 2020 | 09:05

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

Валерия Велева: Рубиконът за курса "Нинова" и абонираните за исторически грешки

-1495117440.jpg

Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на ...

31 май 2020 | 23:52

Георги Йорданов: Акад. Лихачов за Кирил и Методий, 24 май и България като „Държава на духа“

Георги Йорданов-1544457900.jpg

Думите на световноизвестния учен „Обичам България – и древната, и съвременната, ...

31 май 2020 | 17:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.