Владимир Илич Ленин

98 години от Октомврийската революция

През 1917 г. болшевиките са само 0,17% от населението на Руската империя

31528 | 7 ноем. 2015 | 08:38

Макар болшевиките да са малцинство от населението в тогавашна Русия, революцията им успява. Един от митовете е, че съратникът на Ленин - Лев Троцки, получава от Америка 100 млн. долара.

Владимир Илич Ленин-1446878834.jpgЩурмът на Зимния дворец-1446878960.jpgКрайцерът "Аврора"-1446878915.jpgЛев Троцки-1446878872.jpg

Случилото се преди точно 98 години в Петроград (днешният Санкт Петербург) продължава да вълнува по различен начин хората, независимо в коя точка на света се намират. Великата Октомврийска социалистическа революция – наречена така тогава, е едно от събитията, направили кардинална промяна в света за дълго време.

В далечната 1917 г. малка група революционери, обявени за престъпници и метежници от Царската полиция, завземат властта в една от най-големите империи в света по онова време - Руската. И така променят историята на цивилизацията ни.

 

Лагери на смъртта, милиони разстреляни от чекистите, унизени и прогонени от домовете им човешки същества, са в основата на бъдещата империя на злото, каквото определение слага на новопоявилия се строй западната преса. Защо успява революцията, след като болшевиките са едва 0,17% от населението в тогавашна Русия. Отговорът е в огромните финансови средства, с които разполагат. Един от митовете е, че съратникът на Ленин Лев Троцки получава от Америка 100 млн. долара. Каква е истината за случилото се обаче остава скрито и до днес.

Октомврийската революция, наричана също Болшевишка революция, е въоръжен преврат в Русия, започнал на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 година в столицата Санкт Петербург. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция. По същество тя е въоръжен преврат и замяна на буржоазното управление, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.
Октомврийската революция се ръководи от КПСС(б), начело с Владимир Ленин. Тя довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света (класифицирана от западната пропаганда като диктатура), както и първата от класическите тоталитарни системи на XX век.

 

Първоначално, например в първите издания на събраните съчинения на Ленин, революцията е наричана просто Октомврийско въстание или Октомврийски преврат или Въстанието от 25-и. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда названието Велика октомврийска социалистическа революция (съкр. ВОСР).

***

 

Ето как Джон Рийд* описва началото на болшевишката революция в известната си книга „Десет дни, които разтърсиха света”.

Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!

„Болшевишката революция, която разтърси света, настъпи странно, почти неусетно. Тя беше най-мирната революция в света. Малки групи войници и моряци маршируваха наслуки из столицата. Отбелязани бяха само няколко спорадични, случайни изстрели. Мъже и жени се събираха по мразовитите улици, спореха, жестикулираха и четяха последните апели и прокламации.

 

Разпространяваха се обичайните противоречиви слухове. По Невския проспект препускаха файтони. Домакините се щураха около магазините. Консервативните петроградски вестници, които този ден излязоха както обикновено, не отбелязаха дори, че е започнала революция.

 

При почти пълна липса на съпротива болшевиките окупираха телефонната станция, телеграфната служба, държавната банка и министерствата. Зимният дворец, резиденцията на Временното правителство на Керенски, бе обграден.

 

Керенски избяга още същия следобед със заетата от американското посолство бърза кола, на която се развяваше американското знаме. Бягайки, той изпрати спешно послание до посланика Франсис, че ще се завърне с войски от фронта и ще „ликвидира положението за пет дни”.
В 6 часа следобед посланикът Франсис телеграфира до министъра на външните работи Лянсинг:
„Болшевиките очевидно контролират всичко тук. Не мога да науча местонахождението на нито един министър.”

 

По средата на тази сурова и мъглива нощ по разкаляните улици трополеха камиони; те намаляваха хода си, когато преминаваха покрай честите улични огньове, при които стояха часови. От камионите излитаха бели вързопи. Те съдържаха следната прокламация:

 

„Граждани на Русия!

 

Временното правителство е свалено! Държавната власт премина в ръцете на Петроградския съвет на работническите и войнишки делегати, на Военния революционен комитет, който стои начело на петроградския пролетариат и гарнизона.
Каузата, за която се бореше народът: незабавно предлагане на демократичен мир, отнемане правата на едрите земевладелци върху земята, трудов контрол върху производството, създаване на съветска власт – тази цел е вече твърдо постигната. Да живее революцията на работниците, войниците и селяните!

 

Военен революционен комитет

 

Петроградския съвет на делегатите на работниците, войниците и селяните”

 

Стотици революционери и войници се тълпяха като черна маса около блестящо осветения Зимен дворец, последната крепост на членовете на несъществуващото вече Временно правителство.

 

Ненадейно масата се придвижи напред, разля се из двора и проникна през барикадите в Зимния дворец.

 

Бившите министри на Керенски бяха арестувани в просторната, изкусно декорирана зала, дето бяха прекарали целия ден около продълговатата маса. Масата беше осеяна с изпомачкани листове хартия – остатъци от никога незавършени прокламации. Една от тях започваше: „Временното правителство апелира към всички класи да подкрепят Временното правителство…”

 

В 10 ч. и 45 минути през нощта на 7 ноември Всерусийският конгрес на съветите на работническите и войнишките делегати откри първото си заседание в балната зала на института Смолни – бившата модна академия за дъщерите на царската аристокрация. Огромната и изпълнена с дим бяла зала с мраморни колони, бели полилеи и мозаичен под сега подслоняваше избраните представители на руските войници и работници. Мръсни, небръснати, измъчени, делегатите на съветите се състояха от войници, по чиито униформи още стоеше калта от окопите; работници с каскети, черни измачкани дрехи; моряци с фланели на райета и малки кръгли шапки с панделки. Те всички слушаха напрегнато, докато членовете на Централния изпълнителен комитет ставаха един след друг да говорят от трибуната.

 

Конгресът продължи два дни. Огромен кипеж и вълнение настана вечерта на втория ден, когато един нисичък, набит човек, с негладен костюм се изправи на трибуната; плешивата му глава лъщеше; в ръката си държеше вързоп с книжа.

 

Овациите траяха няколко минути. После, накланяйки се леко напред, ораторът каза:
– А сега да продължим да изграждаме социалистическия порядък!
Ораторът беше Ленин.

 

Конгресът пристъпи към образуването на първото съветско правителство – Съвета на народните комисари, начело с Владимир Илич Ленин.”

*(Джон Рийд е автор на книгата „Десет дни, които разтърсиха света“, в която описва октомврийските събития през 1917 г. Един от основателите на Американската комунистическа партия. Присъствал е при превземането на Зимния дворец в петроград (Санкт Петербург) на 8 ноември 1917 година.

 

Наскоро след като книгата е завършена, през 1920 г. Джон Рийд умира от тиф. Той е един от малкото американци, положени в некропола до Кремълската стена, където са били погребвани най-известните съветски лидери. )

***

 

Откога се чества датата 7 ноември?


От 2005 година датата 7 ноември отново започва да се чества като официален празник – „Ден на Октомврийската революция”. Отбелязва се съгласно федералния закон "За дните на войнската слава и паметните дати на Русия", приет на 13 март 1995 г., с промени от 29 декември 2004 г. и 21 юли 2005 г. До 1991 г. Денят е отбелязван в бившия СССР като Ден на Великата октомврийска социалистическа революция с тържествен военен парад и масова манифестация. От 1996 г. до 2005 г. се чества като Ден на съгласието и примирението - обявен с указ на Борис Елцин от 7 ноември 1996 г. с цел обединяване на руското общество.

 

На 7 ноември 1917 г. (25 октомври по стар стил) избухва Октомврийската революция в Русия (някои руските историци защитават тезата, че събитията от 25 октомври 1917 първо трябва да се разглеждат в светлината на държавен преврат, който по-късно прераства в революция). В Петроград (Санкт Петербург) е свалено от власт Временното правителство и е провъзгласена диктатурата на пролетариата. На 8 ноември 1917 г. на Втория конгрес на Съветите са приети Декрет за мира и Декрет за земята, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари - начело с Владимир Илич Ленин.

 

По традиция всяка година на Червения площад в Москва се провежда тържествен парад в него участват привърженици на комунистическата идея, ветерани, детски и младежки обществени организации, войници от Московския гарнизон, като на трибуните се канят чуждестранни гости.

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47