Проф. Мария Славова

Профeсорът по административно право Мария Славова пред Валерия Велева:

Президентът няма правни основания да не подпише указа за избрания шеф на ВАС

7168 | 23 септ. 2017 | 10:18

На практика ВАС е обезглавен и то когато в парламента влиза Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Това е недомислено и мотивирано от интереси, различни от обществения интерес.


На 16 септември президентът Радев заяви, че няма да подпише указа за назначаване на избрания от ВСС председател на Върховния административен съд Георги Чолаков. По думите му най-логично е той да бъде избран от новия състав на ВСС.  „Старият състав на ВСС вече излъчи своя кандидат. Ако му дадем шанс да бъде избран и от новия състав на ВСС, изборът ще бъде още по-легитимен”, аргументира се държавният глава. 

 

Позицията на президента изненада всички. Появиха се различни коментари. Поведението му получи адмирации на НПО-та и на извънпарламентарни сили, които го бяха призовали да не подписва указа. Парламентарните сили запазиха мълчание.

Мандатът на настояшия шеф на ВАС изтича на 24 ноември и никой не знае какво ще се случи.

 

Обърнахме се към експерт за рзяснение на казуса - професора по административно право и административен процес в Юридическия факултет на Софийския университет Мария Славова. 

 

- Проф. Славова, имаше ли основание президентът да не подпише указа за избрания нов председател на Върховния административен съд?

 

- Правни основания няма и не може да има, защото прерогативите му допускат единствено преценка по целесъобразност. Но това предполага все пак да има информация, която да бъде обществено достояние, а не да се твърди от улицата, че това не е най-добрият избор. Процедурата по избора е сложна, в три фази, които включват и гласуването на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се предава със средствата за масова комуникация – хората да видят и да чуят. Има изслушване и в пленума на Върховния административен съд (ВАС), където също има гласуване. И ако там процедурата е спазена, което е проверимо, няма разумни основания да се откаже издаването на указ. Отказът на президента създава усещането за несигурност, а ние на несигурности сме се нагледали и го преживяваме непрекъснато. Ако и президентът инициира такова състояние, това вече е тревожно, не е конструктивно.

 

Но държавният глава видимо бе притискан от НПО-та и извънпарламентарни политически сили да не подписва указа и той явно се отзова на техния апел. Не е ли разумно това от обществена гледна точка?

 

- Тези участници в обществения живот, които изразяват позиция, че неиздаването на указа щяло да покаже гражданската съвест на президента, всъщност изхождат от личния си конюнктурен и политически  интерес. На практика ВАС е обезглавен и то когато в парламента влиза Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Кодексът е най-успешният закон в рамките на законодателна реформа. Това ми се вижда недомислено и мотивирано от интереси, различни от обществения интерес.

 

-  Президентът даде да се разбере, че не иска новият председател на ВАС да бъде избран от стария ВСС, защото мандатът му изтича. Струва ми се, че по този начин държавният глава изрази недоверие към състава на ВСС, който все още е в правата и отговорностите си. Това не е ли вид институционално противопоставяне, криза на институциите?

 

-  Мисля, че президентът въведе едно разграничаване, което не е допустимо юридически. Той говори за стар Висш съдебен съвет по отношение на действащ орган. Няма такова разграничение – няма стар и нов. Това е действащ орган. Данъкоплатците плащат възнаграждение на ченовете на ВСС и те трябва да работят. Ако по някакъв начин те са внушили недоверие, има си процедура да бъдат отстранени от длъжност. Президентът може да бъде инициатор на подобна процедура. На президента вероятно му харесва повече да работи с един бъдещ орган, избран в рамките на неговия мандат. Но подобен избор между „стар” и „нов” ВСС той не може да направи. Не е редно да се внушава такава характеристика на законен орган и да се подменя избора с недоверие. Защо действащият орган, дори да е имало съмнения в неговата ефективност, да е по-лош от следващия? Колко добър ще бъде следващият можем само да гадаем. Същевременно ВАС е действащ, работи в момента, гражданите чакат – платени са такси, насрочени са дела. Допустимо ли е подобна несигурност да се създава точно от президента?

 

Какво е практическото състояние на съда в момента? Как се отразява тази ситуация на „несигурност”, както казахте,  на работата му?

 

- От многократните разговори по повод на Закона за изменение и допълнение на АПК знам, че има напрежение, има очакване за промени и на други длъжности във ВАС. Съдиите, прокурорите и служителите са разделени на две групи, според подръжниците на кандидатурите, но има тайно и явно деление. Това, че съдът подкрепи едната кандидатура, а другата остана в малцинство, а после дойде позицията на президента, естествено води до задълбочаване на разделението – това няма как да е здравословно. В същото време работата на съда върви, насрочени са дела, септември месец е – съдебният сезон започна. Не знам в последните години да е имало такова натрупване на събития – законът за АПК е пред второ четене, бившият зам. председател е кандидатурата на ВАС за член на бъдещия ВСС, а председател няма. След изтичането на мандата на настоящия председател в края на ноември няма да има кой да ръководи общото събрание на ВАС. Това е крайно нестабилно положение. Стабилността за съда е почти фатална, защото, за да бъдат независими и самостоятелни, съдиите трябва да разчитат на една безспорна структура, а такава няма. Всъщност, няма никаква.

 

-  Няма указан срок във времето кога президентът да издаде указа. Новият ВСС влиза в дейност на 3 октомври. Ако президентът не издаде указа и остави новия ВСС да избира председателя на ВАС, какво ще стане?

 

-  Възможни са няколко хипотези. Уредената в Закона за съдебната власт (ЗСВ) процедура не би могла да обхване всеки възможен сценарий и затова можем само да предполагаме в ситуация като тази. Процедурата така, както беше извървяна досега – от 25 май насам, е редовна, при това тя се реализира за първи път. Самото разбиране за съдебна реформа при избора на шефове на съдебната власт предвиждаше именно създаването на тази процедура. За първи път тя е в ход при избора на председател на ВАС и за втори път се осъществи при избора на ВСС. И  точно президентът внушава недоверие към нея като отказва да подпише указа за назначаването на новия председател!  В същото време той казва, че в резултат на новата процедура, ще има нов ВСС, на когото иска да се довери, защото „ще бъде по-легитимен” (изразът е от медиите и не е юридически издържан). Защо си играем на тези процедури? Процедурата е гаранция за законност, но тя не може да бъде  различна в правните си параметри. Или смятаме, че съдиите и гражданите от улицата ще съберат подкрепа да изберат друг кандидат? В това състезание имаше само двама кандидати. Позволих си да кажа, слава Богу, че са поне двама, защото е напълно възможно при политически диктат да има само един кандидат. И тогава, ако президентът дава насърчение на улицата, то кого насърчава – непарламентарно представените партии или неправителствените организации, които получават пари отвън и очевидно техният интерес е различен от националния интерес.

 

-  Възможно ли е президентът да е бил подведен по частични интереси или да не бил достатъчно добре консултиран юридически?

 

-  Не вярвам! Подведен или зле информиран е еднакво опасно, защото се взема страна, при това в политически спор. Указът на президента е индивидуален акт, публичен акт, който обаче не се закриля както е в страните, които прилагат доктрината за политическите актове. Указът не подлежи на контрол по АПК, но макар да не препятства последващо предложение, трябва да е мотивиран. Хората искат да знаят защо процедурата не се оформя както предполага законът. Няма срок за подписването на указа, но процедурите за избор в управлението на държавата са кратки, защото общественият интерес не чака. Висящността и немотивираният отказ пораждат вакуум, а в обществения живот вакуумът поражда агресия. Докато лудите се налудуват и политиците решат кое им е по-изгодно, се индуцира недоверие в управлението. Когато казвам политици, имам предвид неправителствените организации, защото те са главните граждански субекти на политическия процес и, разбира се, политическите партии.

 

-  Ако процедурата се върне отново, това означава още 6 месеца? И още 6 месеца „обезглавен” ВАС?

 

-  Това са сроковете. Така е. Може да е по-кратко, може и да е повече от 6 месеца, но във всеки случай не знаем дали процедурата ще се върне обратно, защото ВСС може директно да предложи същия избор, като каже, че процедурата няма пороци. Друг е въпросът дали ВСС в новия си състав няма да реши самият той да преразгледа процедурата на собствената си дейност. Може и да стане наистина бързо – в рамките до 25 ноември (когато изтича мандатът на настоящия шеф на ВАС – б.а.) ще бъдем в рамките на законовия срок. Но това ми се вижда нереално.

 

-  Възможно е новият ВСС да не потвърди избора на новия шеф на ВАС по конюнктурни съображения – след като президентът има съмнение, то защо новите кадровици да си слагат пръстите в една скърцаща врата. Допускате ли това?

 

-  Това е въпрос на гласуване. Вътрешнте правила на работа на новия ВСС също могат да бъдат изменени, за да потвърдят очакванията, че са добри юристи. При лекарите, юристите и архитектите е традиционно професионално да се доказваме при всяка възможност  и тогава може да се окажете права с диагнозата „криза в институциите”. Опасно е! Освен това тук има и още по-неблагоприятен сценарий – да се намерят сили, които да противопоставят двете големи партии в парламента и да се тръгне към процедура на импийчмънт. Защото когато президентът си позволи да е политически нестабилен, а с този си ход той вече не е равно отдалечен от политическите сили, както е по Конституция, може би ще се намерят нездрави сили, които да провокират такъв ход. А ние нямаме интерес от подобно развитие, особено днес. Може би има сили извън страната, които биха се възползвали от подобна нестабилност.

 

-  Има и друг вариант – ако новият ВСС препотвърди избора, тогава между новия шеф на ВАС и президента може да се появи зона на недоверие.

 

-  Това все пак е вид политическо достойнство и емоция. В ежедневната си работа президентът на Републиката и председателят на ВАС нямат допирни точки. Това махало е политическо. Неприятно е във всички случай, но е спестително откъм очакванията на гражданите институциите да работят, както са конструирани  според Конституцията. Да, ако на президента му се поднесе втори път тази кандидатура, той трябва да я подпише. И ще остане само горчилката от несигурността. Хората не са неграмотни, българинът е петимен да чуе, да му се обясни защо се предприема един или друг политически ход.

 

-  Опозицията направи препратка към президента Петър Стоянов през 1999, когато той не подписа указа на Бойко Рашков и за главен прокурор беше избран Никола Филчев. Може ли да се прави такова сравнение?

 

-  Не. Не може чисто формално, защото тогава действаше друг закон за съдебната власт, а сега в рамките на съдебната реформа беше изменен закона по искане на точно тези неправителствени организации и парламентарно-непредставени партии, тоест няма юридическа предпоставка за аналогия. Това, че един президент не е подписал един указ само по себе си е уникално състояние и не трябва да търсим никакви аналогии. Но все пак има два принципа в правото – органите могат да правят това, което изрично е предписано в закона и разширително тълкуване, варианти на поведение, не бива да има. А ние с вас в момента правим едно тълкуване, опитвайки се да обясним какво се случва.

 

-  Какъв е вашият съвет към президента за излизане от тази ситуация?

 

-  Мисля, че не е недостойно да се подпише указът. Да не се хаби  повече обществена енергия, но президентът дължи при всички случаи едно обяснение, като разкрие доводите, които очевидно не познаваме.

 

 

Визитка

Проф. Мария Славова  е професор по административно право и административен процес в Юридическия факултет на Софийския университет.  Доктор по право. Главен редактор на сп. „Правен преглед”.


От категорията

Валерия Велева: Кога ще се умори Корнелия Нинова?

-1448546816.jpg

Грешката на Нинова е, че когато пое партията, спести и на обществото и на ...

15 окт. 2017 | 19:35

Взаимна изгода

САЩ и Русия - противници на Земята, съдружници в Космоса

-1501679987.jpg

Преди две седмици Роскосмос обяви подписването на споразумение с НАСА за работа ...

13 окт. 2017 | 17:05

След повторното заседание на КСНС: Президентът унижен II. С негово участие!

-1505743367.jpg

За гражданите споровете между основните партии в телевизионните студиа ...

18 окт. 2017 | 16:24

Каталунският референдум и сянката на Сорос

-1506591091.png

Не трябва да забравяме, че на Стария континент Сорос е основният привърженик за ...

18 окт. 2017 | 14:06

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Незнакомов


23 септ. 2017 | 19:06



"Правни основания няма и не може да има, защото прерогативите му допускат единствено преценка по целесъобразност". Госпожо професор, а правото на президента да прецени по целесъобразност не е ли правно основание?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Slavomir


23 септ. 2017 | 18:06



Президентът има повече информация и отговорности от тази професорка. Тя да си гледа работата. Като я избере народът за президент, да прилага своите слугински теории. Р. Плевнелиев вече не е президент. И баба Ц. не можа да стане президент. Така че сега е на ход избраният президент. Да му пожелаем успех в извеждането на съдебната система в страшилище за необуздания български хайдутлук! Успех, господин Президент! Каквото решите, ние сме с Вас!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


23 септ. 2017 | 16:54



"При лекарите, юристите и архитектите е традиционно професионално да се доказваме при всяка възможност", твърди проф.Славова. Както се доказа съдия Даниела Росенова, с чиято помощ вместо съдия Колева беше освободен Ц.Чоков. Сетне същата дама освободи и Йоско, а сега кандидатства за председател на АСНС. Това ли е професионалното доказване в Темида?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.