Страхът много трудно се управлява за продължителен период от време, категоричен е политологът

Проф. Александър Маринов: Сблъсъкът между лаптопа и хладилника винаги завършва в полза на хладилника

5949 | 5 май 2020 | 18:22

Цялостното управление на кризата беше на ниско ниво. Държавата се оказа неготова да управлява такъв тип кризисна ситуация, категоричен е анализаторът


Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Пандемията на коронавируса предизвика страх и показа, че чрез манипулиране страхът може да се управлява. Това особено ясно се видя у нас, където държавата се раздели на последователите на препоръките на Националния оперативен щаб - с многозначителната абревиатура НОЩ, и на такива, които поради различни подбуди: научни, рационални, политически или от обикновен бабаитлък критикуваха нарежданията на първите. Накрая след почти 2 месеца в лутане между двете тенденции, в които при едните истината бе от последна инстанция, наложена с министерски заповеди и охранявана силово, при другите тя си пробиваше път с логични аргументи и съпротива в рамките на безопасното – чрез постове във Фейсбук и пробутване на измислени декларации пред КПП-тата. И така, първите тръгнаха към разхлабване на мерките. Вероятно защото осъзнаха, че потисканото клокочещо напрежение може да отхвръкне като пружина. Символът на бунта стана носенето на маска, като само 15 хиляди се оказаха глобените за нарушението, и то защото на контролните органи не им достигнаха ефективи за санкции или защото благоразумно прецениха, че са изпълнени нормата на наказаните. Смесени са чувствата, с които можем да обобщим почти 2 месеца извънредно положение. Те варират от гняв до смях. И пораждат въпроси: какво ни донесе извънредното положение и кои спечелиха от него? Поканих за анализ на политическата равносметка на случващото се през извънредното положение председателя на Стратегическия съвет при държавния глава проф. Александър Маринов. Успя ли премиерът в управлението на страха през кризата с коронавируса или прекрати инжекцията „Страх“, защото започна да произвежда антитела срещу него?


Александър Маринов: Моето мнение е, че цялостното управление на кризата, не говоря за нейни отделни аспекти, примерно медицински, беше на ниско ниво. Държавата се оказа неготова да управлява такъв тип кризисна ситуация, въпреки че на хартия би трябвало да е готова. Ние с вас сме обсъждали този въпрос. В такива случаи една инстинктивна реакция, бих казал по-примитивна реакция е да си ограничиш възможните източници на съпротива. И възможно най-примитивната от възможните реакции в това отношение е да вдъхваш страх. Аз правя разлика между страх и основана на рационалността предпазливост. Вижте, ние въпреки че това не ни е прякото задължение, още в края на март, имам предвид Стратегическия съвет, подготвихме за президента подробен анализ на подходите в различни страни по света, най-вече европейски, и там формулирахме няколко извода, които залегнаха в някои от посланията на президента. Един от важните изводи е, че страхът като мотиватор не работи, че той трябва да бъде трансформиран в едно съзнателно предпазливо, разумно поведение за защита на отделния човек и на другите. А също така, че страхът има друг недостатък – особено в общества, като нашето, той има много малка трайност, кратка трайност. А има нещо друго, което е също много важен извод: принудителните мерки работят само доколкото и докато хората разберат, че те са необходими и в някакъв смисъл се включват съзнателно в тяхното изпълнение. Това е еднозначен извод от почти всички страни по света, в частност в Европа, дори от такива страни и общества, които са известни с много по-уважително отношение към правилата. Казвам тези неща, защото вероятно понякога е разбираемо да искаш да стреснеш, малко да подсилиш тревожните или опасните краски, но у нас се тръгна в друга посока, която посока създаде и ще създава нови проблеми. Вие питахте във вашия въпрос, дали премиерът и правителството успяват да манипулират, да управляват страха – страхът много трудно се управлява за продължителен период от време. И ние ще видим, че този страх, който беше насаден, има и своите обратни страни, които ще затруднят връщането към по-нормален, макар далеч от познатото ни нормално, начин на съществуване. Давам ви пример: спомняте си преди няколко дни у нас беше лансирана идеята за съвсем предпазливо и съвсем частично връщане на някои категории ученици към учебни занятия. Това беше посрещнато на нож. И една от причините е именно насадената страхова невроза. Защото наистина в много страни в Европа едно от нещата, които се правят, макар и по различен начин, е постепенното отваряне на училищата. Има и други примери, когато страхът не тласка хората в най-добрата възможна линия на поведение. Защо ви казвам всичко това? Защото страхът има някакъв ефект, ако е съпроводен с достатъчно обмислени, последователни и най-вече реални, реално достигащи до хората мерки, икономически и социални мерки, които да компенсират доброволната или полудоброволната изолация. Такива у нас няма, има само приказки. От тази гледна точка вие не можете да накарате хората да стискат зъби при положение, че с всеки изминат ден реалното материално положение на все повече хора се влошава. Значи, вие трябва да им предложите наред с предпазливостта, наред с ограниченията подкрепа, помощ, и то не на думи, не абстрактна, не в някакво неясно бъдеще време. Тогава вероятно отношението към ограничителните мерки ще бъде по-разумно. Аз, разбира се, не искам да влизам в медицинската страна на въпроса, въпреки че чета различни гледни точки, но не съм специалист, не мога да коментирам. Прави ми обаче впечатление коментарът или по-точно поредицата от коментари на млад български лекар от Кеймбридж, който обяснява в какво се състои българският проблем. Аз не знам, не мога да преценя, дали е така или не е така. Той коментира факта, че броят на смъртните случаи не намалява. Пак казвам, дали е така или не е така, аз няма да коментирам, не мога. Но давам само една илюстрация, че в момента правителство не само заради наивността да разчита на страха само, поради липсата на цялостна картина, на цялостен план, за който президентът настояваше преди месец, правителството се сблъсква с много трудна ситуация. Не бих искал да съм на мястото на министър-председателя, на правителството. От една страна е ясно, че те трябва да вдигат ограничителните мерки, просто защото хората спряха да ги изпълняват, а от друга страна, съвсем не са за подценяване възможните усложнения, рецидиви, нови миникризи, въобще здравната ситуация. А също така не е за подценяване целият друг комплекс от проблеми, защото както сме говорили с вас, здравният статус на българина не се измерва само с тази епидемия, той има много други уязвими точки. Тези уязвими точки в продължение на 2 месеца останаха напълно в сянка. Така че няма да е лесно сега на правителството от една страна да обосновава някакво разхлабване, а от друга страна да се опитва да убеди хората да проявяват съзнателно самодисциплина и т.н. Много е трудна ситуацията, аз не им завиждам, но в известна степен те сами са си виновни.


Водещ: Какво ни донесе извънредното положение и кои спечелиха от него?
Александър Маринов: Аз пропуснах да кажа нещо важно. Под някаква форма вероятно извънредното положение в точната формулировка ще бъде вдигнато, но ние ще останем в някакво извънредно или не напълно нормално състояние. Говоря, аз не съм юрист и не искам да коментирам строго правната страна на въпроса, използват се разни метафори, като санитарна извънредна ситуация и т.н. Доколкото знам, пише се някакъв закон, което е абсолютна безсмислица, тъй като има поне два закона, които напълно могат да регулират тези процеси: Закона за защита при бедствия и Закона за народното здраве. Но извънредността ще продължи още дълго време. Нека да кажа така: извънредността се състои най-вече в това, че от една страна имаме криза, която удря все повече стотици хиляди, вероятно милиони хора, от друга страна, нямаме готовност, нямаме план, нямаме разчет, нямаме аргументи какво ще се прави. Действа се на парче, хаотично и реактивно. Като се види, че почва да нараства напрежението поради липса на мерки, веднага се отпуска малко. Примерно ето сега тази мярка, която получи срамно нисък отзвук с 375-те лева - за един месец по нея има 276 заявки. Сега казват – няма да е с ограничения, за всички ще е, които са пострадали. И пак има много ограничения, разбира се. Искам да кажа друго – извънредността се изразява в кризисното положение, което ще се задълбочава не само защото проблемите са сериозни, а защото правителството не беше готово да реагира и още не е в състояние да предложи реални мерки, които да подпомогнат огромното множество от нуждаещите се хора. Тук вашият въпрос е изключително резонен – кой ще спечели от това? Аз смятам, че това е тема за много сериозен разговор и за внимателен, продължителен анализ поради една причина: ние сме преживели през последните 30 години няколко сериозни кризи. И винаги в тези кризи мнозина са губили, голяма част от тях всичко, но някои са печелили много съществено преимущество. И българската, то е разбира се е универсална характеристика на всяка криза навсякъде по света, но в българската криза обаче тези последици имат една особеност, че най-добре се „справят“ или по-точно се възползват от кризата тези, които са близо до властта и имат съответните протекции. Е, можем да добавим и тези, зад които стоят много мощни международни икономически фактори, но те са по-малко. Така че тук големият въпрос е, дали липсата на мерки или дори някои мерки на правителството не са…

 

Водещ: В полза?
Александър Маринов: … съзнателно или умишлено насочени към това да пренебрегнат драмата на хиляди, стотици хиляди фирми и човешки същества, и да създадат благоприятни условия някои да пируват по време на коронавируса.


Водещ: Как правителството ще излезе от кризата? Какви са вариантите пред него?
Александър Маринов: Управлението е нещо такова, че за него наистина важи правилото: по-добре късно, отколкото никога. Само че аз не виждам никакви симптоми на разум, никакви симптоми на осъзнаване какво се случва в държавата. Нещо повече, аз виждам желание да се манипулира информация. И аз ще ви дам само един пример. Искам да кажа, че в такава кризисна ситуация точната и пълна информация е абсолютно необходима, защото тя не е предпоставка за паника, тя е предпоставка за доверие и мобилизация на обществото. И какъв пример искам да ви дам: около 1 май първо министър-председателят, след това и министърът на труда и социалната политика заявиха, че спасили работните места на 131 хиляди души. Министърът на труда и социалната политика отиде по-далеч и заяви, че мярката 60:40 ще доведе до това, че повече хора ще запазят работните си места, отколкото тези, които ще отидат на борсата на безработните. Само че това просто не е вярно. И ще кажа какви са числата към 1 май. Към 1 май за схемата 60:40, това е по официални данни на министерството, са изразходвани около 8 млн. лева, малко по-малко от 8 млн. лева при таван 1 млрд. лева. Тези 8 млн. лева са насочени за около 25 00 работници, работни места по-точно казано. Докато вярното число, което посочиха и министър-председателят и министърът на труда и социалната политика за безработните е, че към 1 май има 91 хиляди нови безработни в сравнение с 1 март. Следователно, съотношението не е приблизително равно, а е 1:4. Да, възможно е тези предвидени 131 хиляди работни места да бъдат субсидирани за някакъв период, това е възможно. Само че дотогава нали ние се сещаме, че безработицата също ще расте? Тя расте с около 1 200-1 300 средно души. Значи, направете си сметка, колко време ще е нужно, за да се удвои броят на подпомогнатите работни места по тази схема, ако съдим за последните 2 месеца, и как през това време ще се развива вероятно безработицата. Тук не говорим въобще за един друг, много по-сериозен проблем, а именно, че много хора въобще не се регистрират на борсата, понеже нямат право. Има много хора, които се регистрират, но нямат право на обезщетение. Следователно, давам ви този пример, за да ви кажа, че в момента нямаме нужда от фризиране, от варосване на информацията за действителността. Напротив, трябва много ясно да се обяви. Защо? Защото именно тази точна информация е предпоставка за адекватни мерки. Ако информация се укрива, изопачава, изкривява в пожелателно направление, тогава и мерките няма да са адекватни. Това според мен е съвършено очевидно.


Водещ: Ще бъде ли изметена здравната криза от икономическата, и ще предизвика ли социално напрежение в процеса?
Александър Маринов: Здравната криза ще продължи да съществува още дълго време. Това общо взето се приема почти навсякъде по света. Разбира се, тя няма да бъде водеща, след известно време няма да привлича толкова силно вниманието, въпреки че аз не подценявам опасността от нея. Пак казвам, няма да влизам в здравните аспекти, но никой не очаква в скоро време коронавируса да падне до степен на заплаха, характерна да кажем за характерните вируси. Явно е, че още известно време, поне докато бъде открита ваксина, това ще бъде наистина действаща заплаха. Аз съм съгласен със смисъла на вашия въпрос, че икономическите, социалните проблеми ще нарастват. Те ще нарастват поради един комплекс от причини, който не е само в България. Ние тук говорим само за България, но има много други неща, които се случват около нас, в Европа, по света, нито едно от тези неща за момента, не знам как ще бъде в бъдеще – в бъдещето може да има някакви нови възможности, но за момента нито един от тези процеси не работи в наша полза, не работи за облекчаване на положението в България. Така че истината е, че ние трябва да се готвим за много сериозна, продължителна, тежка криза, в която трябва да се вземат адекватни мерки, когато трябва да се помага на стотици хиляди, опасявам се дори и повече хора, защото в един момент наистина ще бъде много трудно да се овладее ситуацията. За съжаление трябва да си даваме сметка, че последните данни, колкото и те да са уклончиви, ориентировъчни, показват, че вече в порядъка на 30-35, около 40% от хората не просто се притесняват, а те реално започват да изпитват трудност. Но в обозримо бъдеще нищо не показва, нищо не говори за това, че те ще имат възможност да подобрят своето положение. Ето, вие виждате, почти всяка една мярка, която анонсира правителството, се натъква на възражения. И аз съм убеден, че това не са възражения, които са мотивирани от някакво сляпо политическо черногледство. Напротив. Например някои неща са свързани с елементарни сметки. Да кажем идеята да се отворят заведенията само в своите открити части, тераси със съответната инстанция. Вижте, не е толкова трудно да са направи сметка за едно заведение, което работи с 1/4 или 1/5 от капацитета си, ако трябва да поддържа голяма част от персонала си в пълен мащаб. Да, сервитьори може да имате по-малко, но кухнята трябва да работи, трябва да поддържа асортимент, трябва да имате разходи за продукти, трябва да имате разходи за режийни и т.н.


Водещ: И клиентите ви няма да са ви достатъчни, защото трябва да бъдат на 2,5 м отстояние.
Александър Маринов: Точно така. А отделно от това има и много други въпроси: кога ще дойдат клиентите, кои клиенти ще дойдат, за какво ще дойдат? Тоест, аз си мисля, че когато се предприема такава мярка, която е таргетирана към определен сектор или бранш, или както искате го наречете, трябва да се обсъждат тези неща. Не под формата на фалшива куртоазност. Не, просто, за да се намери най-доброто практическо решение. Защото противното руши доверието. Аз пак казвам, с вас сме го обсъждали много пъти преди да започне тази криза – най-ценният актив на едно управление е доверието на хората. То никога не е абсолютно, нека да не се заблуждаваме. Но все пак един критичен минимум е нужен. Защото влезе ли доверието в мъртвия обем, позволете ми това сравнение с язовирите, тогава става изключително трудно да се прокара, да се осъществи дори разумна и необходима мярка.


Водещ: Палатковият лагер пред Президентството, проф. Маринов, кофти пиар ли бе или опит за изпускане на клапата на напрежението чрез прехвърлянето му от едната страна на „Дондуков“ към другата?
Александър Маринов: Не мога да ви кажа, какво е. Беше много нескопосано това нещо. Не виждам, какво биха постигнали с този протест тези, които го инициират. Защото е ясно, че той е политически иницииран, това не е спонтанна проява. Не че виждам, някакъв кой знае какъв сериозен проблем. След като има хора, които да протестират, стига да спазват закона, да протестират в края на краищата, това е тяхно право. Но тези лозунги, тези опорни точки, този манталитет, той е ясен. Той личи, между другото, не само на площада, той личи и в интернет. Но и там са забелязва едно задъхване, едно силно отслабване на тролската армия на управляващите. И причината е, според мен, свързана с процесите в действителността. Аз може да съм малко старомоден, въобще не подценявам мрежата, интернет, политиката в интернет и т.н., но продължавам да смятам по инерция, че всичко, което се случва онлайн, в края на краищата е определено, обусловено от това, което се случва офлайн, тоест, в материалната ни действителност. Значи, вие в интернет може да говорите, каквото си искате. В края на краищата въпросът е като затворите лаптопа или компютъра, или телефона си и отидете и отворете хладилника, какво ще видите там. И според мен, сблъсъкът между лаптопа и телефона от една страна и хладилника от друга винаги завършва в полза на хладилника.


Водещ: Изключително важно е, как ще излязат партиите от кризата?
Александър Маринов: Много труден въпрос. Аз лично съм изненадан, въпреки че трудно бих могъл да си представя нещо да ме изненада от българските партии, аз съм изненадан от тяхната безпомощност. Сега, разбира се, извънредното положение е някакво оправдание, обаче тях просто ги няма. Е, има примерно отделни политически дейци и лидери ги има, въпреки че повечето от тях правят сеир само. С нищо не допринасят за авторитета на партиите. 90 на сто от изказванията, предложенията и посланията им са нещо средно между за смях и за бой. Тоест, дали пораждат присмех или желание на хората да се хванат за тоягите, ми е трудно да преценя. Някой би казал: Добре, какво да направят партиите? Ами ето сега има чудесно време е да се дискутират, да се предлагат решения. Обаче пак казвам, някакви изпипани, някакви аргументирани решения. Какво лошо има в случая, аз не бих имал нищо против, точно обратното – нека да се разберат партиите, да се обединят около някакви работещи мерки. Но ние не виждаме такова нещо. Ние виждаме, че каквото предложат едните, се натъква на съпротива от другите. И много често има основания. Виждаме едно надцакване, виждаме едно блъфиране, защото редица от анонсите на част от политическите сили, най-вече тук визирам патриотите, са смехотворни. Те може да звучат много добре, може би някой си мисли, че дори може да стане, но то не може да стане. Освен това си личи, че се прави с оглед да се извлекат някакви дивиденти. Не може сега вицепремиерът, част от правителството, тези, които взимат решения, да каже: вече мине проблемът, да отваряме ресторантите. Как ще отваряш ресторант, което никъде не се случва по света? Не може, това не е сериозно просто. Не си ли дават сметка тези политици, че в края на краищата ние наистина не сме идиоти? И в края на краищата не си ли дават сметка, че ще отмине този остър или труден етап на кризата, ще има, разбира се, много други трудности, но пак, надявам се, ще стигнем до избори, пак ще има политическо състезание. Тези партии с какви очи ще гледат хората в очите? И какво да ви кажа, не мога да разбира. Сега, има разбира се, не мога да обобщавам всички, има политици, които стоят доста добре, но има неща, които мен ме вбесяват. Признавам си, че използвам този израз, може би е силен, обаче вижте сега как народът е бил прав, когато е казал: на лъжата краката са къси. Народните представители се отказаха от заплатите си, обаче продължават да си вземат 2/3. Е, какви 2/3 могат да вземат от основното възнаграждение, когато тези пари са предназначени за техни присъщи дейности? Те не ходят в парламента, те нямат срещи, те не вършат никаква работа, те не пътуват. Тогава на какво основание взимат тези пари? Ние с вас сме говорили много пъти, че въобще тези пари, давани по този начин са неморално, според мен, и незаконно деяние. Защото това са абсолютно безотчетни пари. В правилника на парламента се казва: парламентарните групи определят начина, по който се отчитат разходите. Ама тези разходи те не са пари на партиите, те са отделно от техните субсидии, а идват от нашите пари, от бюджета. Откъде накъде ние ще им се молим на тях, досега няма случай някоя партия да се е отчела как се харчат тези 2/3. И на всичкото отгоре в този период, когато има толкова големи трудности, когато и без това ядосаха хората със своята демагогия по време на дебатите за отказа от заплати, на всичкото отгоре се оказа, че те тихомълком си взимат една част от парите. Как си мислите, ще се отнесат повечето хора към това поведение на партиите и на политиците, и на депутатите?

Автор Цоня Събчева

 

 


От категорията

Може ли ГЕРБ да свали ...ГЕРБ?

-1552319015.jpg

Завръщането на Цветан Цветанов е въпрос на време и на външни фактори, а не на ...

4 юни 2020 | 16:17

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза-1553181004.jpg

Смятам, че Бойко ще изравни рекорда на Орбан и Меркел и ще стане за четвърти ...

4 юни 2020 | 11:52

Проф. Владимир Чуков: Русия е нежелана в близост до южния фланг на НАТО

-1544595695.png

Либия започна много силно да прилича на Сирия. Страната е важна, защото в ...

5 юни 2020 | 10:43

Проф. Ивайло Дичев: Щабът се справи прекрасно и спаси живота на много хора

-1482745263.jpg

"Имам усещане, че г-н Борисов е малко боязлив. Това изигра добра роля и ...

4 юни 2020 | 17:49