Трябва да се смени моделът в смисъл: който е избран да управлява, дължи на обществото постоянна строга отчетност

Проф. Александър Маринов: Сега тръгваме на бой, за да възстановим европейския характер на България

4971 | 10 май 2019 | 19:59

"Аз мисля че президентът отдавна не вижда смисъл да разговаря с премиера. Там няма просто никакъв диалог. Няма начин, това е диалог на хора, които говорят различни езици, дори да си говорят, те не се разбират", коментира политологът


Политологът проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Как изглежда предизборната кампания през погледите на президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов в техния задочен спор? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, какво показва, че няма в България предизборната кампания, какво оголва?

Александър Маринов: Знаете ли, първото инстинктивно обяснение би било свързано с това, че политиците не могат или не искат да говорят за същинските въпроси, които би трябвало да се обсъждат в хода на точно тази кампания, кампания за избор на наши представители в ЕП. Обаче според мен причината е по-дълбока. Тази немощ или нежелание всъщност много добре кореспондира с една засилваща се нагласа в обществото. Тази нагласа, според мен, се тълкува не много правилно. Искат да ни кажат, много често ни казват, че българите не се интересуват от европейските въпроси. Вижте, европейските въпроси, европейският начин на мислене, европейското поведение, дори това клише изпразнено от съдържание „европейски ценности“, то се пречупва през нашето битие. А нашето битие е дълбоко антиевропейско и не защото хората са някакви ориенталци, а защото уредбата на обществото ни, начинът по който управляват държавата ни, поведението на хората, които би трябвало да бъдат за пример на останалите, които ние излъчваме да се разпореждат с обществените ресурси, нямат нищо общо с европейските стандарти.

От тази гледна точка бунтът, гневът, възмущението срещу някои нашенски, как да се изразя по-меко, недъзи, иначе можем да използваме много по-силни думи, това е бунт срещу нежеланието на тези, които обсебиха властта в България през последните десетилетия, да спазват тези общовалидни стандарти на добро управление, на отчетност и отговорност пред обществото. Т.е. да резюмирам. На пръв поглед няма кампания или няма вълнения за европейската проблематика. Но според мен, в действителност ние сега тръгваме на бой, за да възстановим, за да изградим както трябва европейския характер на нашата държава, на нашето управление, на нашето битие. Това минава през ампутиране на всички тези изродили се практики, отношения, групи от хора, аз бих казал организирани престъпни групи. Това е битката за Европа в България. Битката за Европа в съзнанието на хората, които искат да живеят, да работят по един неразточителен, небогат начин, а просто нормален начин. Правила, валидни еднакво за всички. Това е европейският дебат по същество. Не какво ще стане с ЕС, не че това не е важен дебат. Важен е.

Нашият европейски, български дебат е: защо по дяволите, извинете ме, не можем да си устроим държавата като нормална европейска държава? Да не говорим за най-богатите и с най-стари традиции. Средноевропейските държави, малки държави на юг и на север – как те работят и живеят нормално, а ние да не можем. Кой ни пречи? След като това не става, трябва да го решим. И няма кой да ни го реши. Аз тук не съм съгласен с тези, които смятат, че трябва да разчитаме на Брюксел, на някакъв митичен нов европейски главен прокурор и т.н. Това е наша работа, ние трябва да си го свършим и решаването на този проблем минава през тези избори.

Водещ: На кого да заложим? Вие виждате ли изразители на този гняв, за който говорите, или за кандидатите повече надничат гонещите брюкселската си мечта?

Александър Маринов: Винаги започваме с разчистване на развалините. Няма как да строим върху развалините. Развалините във физическия смисъл и развалините в моралния и психологическия смисъл. Първо трябва да разчистим отпадъците, трябва да отстраним отровата и след това ще започнем да строим. Аз така разсъждавам. Защото в момента наистина няма алтернатива, която с ръце на сърцето можем да припознаем като ново начало. Няма такава. Но има много лоши и по-малко лоши. И вероятно ще трябва да минем през този път, като стигнем до това не да избираме между много лоши и по-малко лоши, а между лоши и добри. Но това е въпрос на известно време, то не може да се случи изведнъж.

Водещ: Проф. Маринов, дали обаче няма да се озовем в ситуация, че ще строим върху подвижни пясъци? Очакваме да дойдат добрите, а в крайна сметка те ще се окажат ако не и по-лоши от досегашните?

Александър Маринов: Зависи от нас. Защо? Напротив. Ако ние веднъж завинаги разберем, че зависи от нас, че не бива да се примиряваме, разбира се, аз не съм сторонник на мнението, че тези неща се решават с гняв и бунт. Но понякога гневът и бунтът са неизбежни. А след това трябва да дойде в реда на един здрав разум един сериозен набор от критерии и просто, след като отстраним тази мътилка или както искате го наречете, тогава вече да започнем да избираме полека, внимателно, но на друг принцип. И забележете, не само да избираме. Защото нашата грешка е, че ние избираме и след това забравяме, какво сме избрали. Трябва да се смени моделът в смисъл: който е избран да управлява, дължи на обществото постоянна строга отчетност. И това вече зависи от нас. Да го поискаме и да го направим. Не е никакъв проблем да се направи, включително има съответните нормативни начини, институционални начини, граждански механизми и т.н. Това се прави по света и аз смятам, че ако извлечем вярната поука от всички тези метастази, които сега лъснаха, всички тези огнища на възпаление, ако ние разберем тяхната порода, защо? Защо казвам това? Защото много хора са настроени да мислят с оглед на конкретни злодеи. Те персонифицират – този лош, онзи лош. Да, разбира се, крадците са конкретни, те имат конкретни имена. Но те се произвеждат от системата. Една система, която може да позволи да се упражнява власт без никаква отчетност и отговорност, неизбежно ражда злодеи. Тя дори превръща свестните хора в негодници. Така че да започнем от една точка, вероятно по-логично би било да започнем от едни местни, от едни парламентарни избори, но така се оказа, това е моето мнение, че тези европейски избори са точката на пречупване.

Водещ: След тях какво?

Александър Маринов: След тях, според мен, ще започне процес, който ще бъде мъчителен, тежък, турбулентен, както се казва. Не може да бъде и друго. Няма как да се излекува изведнъж. Вероятно ще минем през някакво, както казах, междинно състояние, няма изведнъж да изгрее слънце, ще има постепенно разкъсване на облачността, ако мога така да се изразя метафорично. А вече това ще го правим ние. Аз искам да отбележа, че няма кой друг да създаде нова политическа класа, нова институционална система, нов начин на правене на политика. Това обществото ще го създаде. И аз смятам , наблюдавам, общувам с различни хора, наред с гнева и възмущенията от всички безобразия, които лъснаха и които тепърва ще лъсват още по-големи, наред с това има известно консолидиране, известно изясняване на хората сами за себе си, че трябва да се захванем да направим нещата както трябва. И мисля че можем да ги направим.

Водещ: Малко ме притеснява изразът „трябва“. Ако овеществим метафорите, след евроизборите конкретно бихте ли могли вие да ни назовете процесите, какво точно ще се случи?

Александър Маринов: Ще ви кажа с риск да сбъркам. Но това е моето усещане. Това е моят анализ. Горе-долу нещата ще се подредят по следния начин. Една мощна тенденция, една тежка лавина се е откъснала вече, откъртила се е. ГЕРБ си отива. Това е положението. Не казвам, че изведнъж ще изчезне. Но двата основни инструмента на това управление – страхът и купуването, вече не работят. Следователно след евроизборите, които според мен ГЕРБ ще загуби, вероятно не с някаква много чувствителна разлика, но ще ги загуби, ще се създаде нова политическа ситуация. Това не означава, че ще ги спечели политическа сила, която е противоположност на днешното лошо статукво. Не. Просто тя ще ги спечели, защото първото нещо, което хората искат да направят е да премахнат това статукво. След това ще тръгнем към предсрочни избори. Това според мен е ясно. И воплите на Бойко Борисов, че няма да хвърли оставка, са потвърждение, че точно така ще стане. Според мен там вече тече и подготовка. Защото вече според мен въпросът е да се договорят някакви условия. И то, забележете, условия за неговото лично оцеляване, а не за партията. Така че аз предполагам, че тази година може би заедно с местните избори, а може би и по-рано ние ще имаме предсрочни избори. И тогава вече ще започнем вече да поставяме тези въпроси, които вие ми поставяте сега. Вероятно някои възможности ще се появят, а не е изключено да минем през още една непродължителна фаза на някакво такова никакво, някакво-никакво, извинете ме за израза, преходно състояние. Това вече не може да се предвиди, защото тези процеси не могат да бъдат управлявани, не могат да бъдат форсирани.

Водещ: В какво ще се изрази това някакво-никакво преходно състояние?

Александър Маринов: Да ви кажа сега, понеже е ясно, че искате от мен да бъда съвсем конкретен. Да разсъждаваме хипотетично. ГЕРБ пада от власт, кой ще дойде на власт – БСП разбира се, друг няма кой да дойде. БСП не може сама да дойде на власт, няма да има такова влияние. Ще направи някаква коалиция, която би могла да бъде най-различна. Ние се нагледахме на всякакви възможни коалиции. Аз лично в момента смятам, че БСП няма готовността да предложи качествено различно управление. Качествено по-добро управление на България. Вероятно ще бъде по-добро от досегашното. Но няма да е такова, което да отвори път за една необходима нова фаза. Така мисля аз, това е моята преценка като анализирам фактите. Следователно това управление по известни причини ще продължи в това русло, може да подобри, може да елиминира някои от най-фрапиращите слабости и пороци, но общо-взето няма да ни предложи нещо наистина различно. И поради тази причина няма да просъществува дълго време. И процесът ще се задълбочи и тогава ще се появи нещо по-различно. Така си го представям, по-конкретно не мога да кажа нито дати, нито имена. Просто не ги зная. Ако ги знаех, вероятно щях да ви ги кажа.

Водещ: Това означава, че те все още не са се заявили на хоризонта?

Александър Маринов: Да, така е. В момента няма такава заявка или заявките не са убедителни.

Водещ: Проф. Маринов, защо оставаме с впечатлението, че и президентът, и премиерът сякаш имат друг прочит на действителността? Ето, в тази кампания се чудех какво липсва? Липсва задочният спор премиер-президент. И ето, той се появи.

Александър Маринов: Как да ви кажа, аз не бих го нарекъл задочен спор. Ще обясня защо. Защото за да спориш с някой, трябва да разговаряш с него. Аз мисля че президентът отдавна не вижда смисъл да разговаря с премиера. Там няма просто никакъв диалог. Няма начин, това е диалог на хора, които говорят различни езици, дори да си говорят, те не се разбират. Така че президентът изразява някакви мнения, някакви становища, някакви свои оценки. Премиерът се опитва да контрира президента, да му се противопоставя, да го опровергава.

 

Само че резултатът от това е трагикомичен. Защото както обикновено през последните години, президентът е много по-близо до истината, както я възприемат българите, отколкото министър-председателят. И сега ние се движим в тази посока. Ще видим чий прочит на състоянието на страната е по-правилен, по-верен. Разбира се, големият въпрос не е в прочита, в диагнозата на състоянието, в предложението за решение. Въпросът е, какви ще бъдат решенията, които ще бъдат предложени. Общо-взето какво предлага сегашното управление ние знаем – предлага същото, повече от същото. Според мен трябва да се предложи нещо качествено различно и по този въпрос се работи.

Водещ: Да, но не знаем какво ще предложи президентът все още?

Александър Маринов: Ще разберем. То не може да се напише за 24 часа или за един месец. И не е въпросът само да се опише. Въпросът е много по-сериозен. Въпросът е това, което бъде предложено като някакъв стратегически проект, защото това е качествената промяна, то трябва да премине през пълноценен общонационален дебат. Защото на тази основа трябва да се обединят по-голямата част от българите, около ценности, около голяма цел, около приоритети, около общо разбиране за значението и цената на това, което искаме да направим. И тогава ще настъпи промяната. Няма никакво значение, кои ще бъдат субектите на тази промяна. Защо смятате непременно, че трябва да бъде някаква президентска партия. Просто обществото, след като подкрепи една нова посока и нов начин на движение в тази посока, ще се самоорганизира по нов начин. Защо смятаме, че единственото, което може да се създаде в България като обществено-политическа активност и субектност, е това, което наблюдаваме в лицето на днешните партии.

Водещ: Не. Търся, каква структура би могла евентуално да ги замени?

Александър Маринов: Как да предвидим каква ще е структурата? Тя ще е някакъв организиран субект. Няма да е тълпа, която излиза.

Водещ: Да не е някакъв организиран хаос?

Александър Маринов: Не знам. Не можем да предвидим това нещо. По принцип знаем, че Вселената се е родила от хаос.

Водещ: Е, да не се връщаме към началото на Вселената. Или дотам сме се докарали?

Александър Маринов: Ние горе-долу трябва да преоткрием нашата Вселена, трябва да си направим нова вселена.

Водещ: Проф. Маринов, въпросът е, че докато се разработва стратегията, докато върви националният дебат по нея и си търсим вселената, какво се случва?

Александър Маринов: Вижте какво се случва? Всякакви неща могат да се случват. Аз затова искам да кажа, че стратегията е важна, не защото някой ще се отчете и ще се хвали с нея. Стратегията е общото разбиране за необходимата посока. В момента каквото и да се случва, ако ние нямаме общо разбиране за определени ценности и цели, които искаме да постигнем, движението ще бъде наистина хаотично, както вие се опасявате. Един предлага едно, друг предлага друго. Само по себе си то може да звучи разумно, но в началото е въпросът за смисъла – защо, кои сме ние, какво искаме да постигнем? Защото има различни възможни отговори на този въпрос. Той не е предопределен. Не е достатъчно да кажем: искаме да живеем по-добре. Това трябва да се конкретизира в много отношения. С различни възможни начини да живеем по-добре. Докато ние не си избистрим тази посока, това, разбира се, не означава някакъв много дълъг процес. Напротив. Според мен нещата, процесите в България в следващия период ще се развиват все по-динамично, обществото няма да чака. И респективно, този който много мъдри и се тутка, ще остане на опашката.

Водещ: Да, попада в интелектуална мъгла. Но стратегията на президента няма ли да се сблъска с визията на БСП?

Александър Маринов: Това са две коренно различни неща. Аз не съм сигурен, че има стратегия на БСП, но да допуснем, че можем да наречем по този начин съответният документ. Това е виждането на една партия, т.е. на една част от обществото. А стратегията, за която ние говорим, трябва да бъде стратегия на обществото, т.е. не на една или няколко партии, споразумели се помежду си, а един план или една по-точно перспектива за движение, която се разбира, приема и подкрепя от обществото и се реализира от обществото. Става дума за обществена енергия, не става дума за това, че ще седнат петима партийни лидери и ще договорят нещо за следващия парламент.

Водещ: Това ми убягва, проф. Маринов, да ви призная. Как обществото ще приеме, по какъв начин ще се разбере, как ще се овеществи линията на документа? Защото обикновено да, вие казвате, прав сте, сядат партийни лидери, разпределят си порциите и въпросът приключва.

Александър Маринов: Ще дам един исторически пример, има такива примери, въпреки че трябва да се пазим от буквални аналогии, аз не това искам да направя. Представете си Германия през 1945 г. Абсолютното разрушение, не само материално, а в душите на хората. Тогава вероятно самите немци не са знаели кои са и какви са. До преди няколко месеца са викали Sieg Heil! и тогава се е намерил един човек, една група около него, става дума за Конрад Аденауер, който е подал тази посока. Тогава не е било ясно, какви партии ще съществуват в Германия. Германия не е имала собствени институции, не е имала собствена валута, не е имала собствено производство.

Ние, слава Богу, не сме чак в такава степен разрушени, макар че сме доста зле. Т.е. ако има идея, ако има хора, които посочват и дават пример, показват, че искат наистина заедно с обществото, с гражданите да търсят тази нова посока, другото е въпрос на случване, ние не можем нито да го предвидим, нито можем да го конструираме, както си мислим, че трябва да стане. То ще стане, то се е случвало в много държави по света, които са били в тежко положение, по-тежко от нашето. Така че да се чудим как точно ще стане, е безсмислено, защото има опасност да паднем в плен на желанието да предвидим, да проектираме всичко до най-малките детайли, а това няма да стане. То ще се получи, защото има огромен брой хора, аз се срещам непрекъснато с хора, които са почти неизвестни, някои от тях са известни в своите среди. Те са хора, които имат реален принос, ръководят фирми, организации, имат изобретения, имат идеи, дават работни места, плащат заплати. Желаят тук да променят нещата. Такива хора има хиляди, десетки хиляди.

В един момент пред нас има някаква група, някаква шайка, бих казал от хора, които претендират, че те са елитът, че те са върхът на сладоледа, те са каймакът на обществото и ние трябва да се съобразяваме с тях. Не са те. Не са те, защото нито знаят, нито могат, нито имат морала да го правят. Просто ще се преобърнат нещата, ще излязат напред друг тип хора, качествени хора, морални хора. Има такива, аз познавам, вие познавате, всеки от нашите близки познава такива хора, които няма да отидат в политиката, за да станат мултимилионери за няколко години. Аз съм дълбоко убеден, че това ще се случи. Не е някакво чудо, не е някаква божия промисъл, а просто е здрав инстинкт на обществото.

Убеден съм, че така ще се случи. Наистина ви го казвам. Не съм наивен човек, на годините си и с опита, който имам, но усещам че българското общество е узряло за такъв голям проврат. Тук не става въпрос да сменим една партия с друга партия, един политически ръководител с друг политически ръководител. Става дума за смяна на модела, на системата. Това имам предвид.

Водещ: Стратегическият център към държавния глава ли разработва документа?

Александър Маринов: Това е наша задача. Но аз съм много далеч от мисълта, че той сам, този съвет може да разработи, да наложи един такъв нов път. Ние просто подготвяме проект, който да бъде достатъчно качествен, за да предизвика сериозен обществен дебат, нищо повече. Ние не сме гении, не живеем с такава преценка. Ние искаме да създадем условията, базата за такава сериозна обществена дискусия, защото други не искат да го правят. Това е. Затова ние запълваме този вакуум.

Цоня Събчева

 


От категорията

Иван Гранитски: Светлината на Българските букви! Честит празник, България!

Iветлината на Словото, светлината 
на Буквите, които са живото въплъщение на Божия промисъл -1558446499.jpg

24 май е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на ...

24 май 2019 | 00:11

Кеворк Кеворкян: Най-напред пчелите...

-1462343945.jpg

Всъщност, никой не си направи труда да уведоми Народа, че една част от него ...

21 май 2019 | 10:28

Бъдете преблагословени,о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье,творци на наший говор мил!

Тъй солунските двама братя /насърчаваха дедите ни...-1558444532.jpg

Напред! Науката е слънце, / което във душите грей! /Напред! Народността не пада ...

24 май 2019 | 00:12

Владимир Шейтанов: Очаквания за нередности и машинации на кампанията и в деня на вота

-1552918447.jpg

Голяма част от фирмите са с изчерпани кредитни ресурси и са в подчинено ...

21 май 2019 | 10:58

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Барбара


11 май 2019 | 09:25



Проф. Маринов успява да формулира много добре позиции, които именно поради гневността, чувството за безизходност и страха на хората витаят в масовото съзнание предимно като интуиции. Най важното сега е да се измъкнем от клоаката, в която ни натика Герб. Все пак не мисля, че българите са заслужили такова унижение да бъдат "управлявани" от корумпирани пълни некадърници.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.