Има свободни хора в затвора и несвободни в Холивуд

Проф. Андрей Пантев: На 3 март възкръсна една държава - каквато и да е тя, това е нашата България!

25340 | 3 март 2017 | 02:29

След кланетата на априлци от 1876 г. половин Европа гневно скърбеше за нашите страдания, но нямаше да си помръдне пръста, ако не беше руското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века угнетение. Това е реален факт и


- Проф. Пантев, Освобождението на България е историческото събитие в нашата история, което най-малко разделя нацията. То ни поставя като държава на европейската карта преди 139 години. Оттук нататък винаги се поставят въпроси: можеха ли българите сами да постигнат своята държавност? Какви интереси имаше Русия в 12-ата си война срещу Турция? Как идеалът за Санстефанска България предопредели историята ни през 20 век?
- Как може едно събитие, възстановило някогашната ни държавност и книжовно великолепие да ни разделя? Ето това е нашата прокоба, не само по тази тема. Дано един ден да се отървем от тези гибелни пороци.
Ние не можехме сами да извоюваме своята независимост. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за независимост седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха разположени в центъра на Европейска Турция. Не, самите не можехме да осъществим тази грандиозна мисия. Следваше външна решителна военна намеса.
Дължим признателност. Това не означава раболепие, неспособност, безличие, а осмисляне на свирепи стратегически реалности по това време. Не случайно първи падаме и последни с общи усилия дочакахме своето избавление. Но „чакането” не беше покорно, въпреки цялата историческа обреченост на бунтове, чети, съзаклятия, завери, мъченичества и въстания.

- Умеем ли българите да бъдем благородни и благодарни на чуждите нации, и най-вече – на руската? Виждате ли комплекси в отношението ни към Русия, чието начало е там, около Освобождението на страната?
- Трети март е резултат от военно стълкновение между две империи, с не много благороден престиж в очите на човечеството. След кланетата на априлци от 1876 г. половин Европа гневно скърбеше за нашите страдания, но нямаше да си помръдне пръста, ако не беше руското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века угнетение. Това е неумолим реален факт и никакви „нови прочити” не могат да донесат алтернатива, каквито и мотиви да бъдат привиквани като негово отрицание.

- От Сан Стефано до Берлинския договор – това е болезнен за българите път… Години по-късно лорд Солсбъри обяснява, че Берлинският договор нямаше да бъде толкова жесток към българите, ако бяхме успели да спечелим европейското обществено мнение, да обясним каузата си. Така ли е или това е само едно оправдание от страна на дипломата?
- Не зная за такава фраза на маркиз Робърт Сесил-Седми,     издънка на потомствена аристократическа фамилия още преди Елизабет Първа. Но според мен ние бяхме спечелили преобладаващата част от европейското обществено мнение. От Петербург до Дъблин. Нека напомня, че няма голям английски град, в който да не е имало пробългарски митинг в защита на българите, включително и на знаменития Трафалгар Скуеър в центъра на Лондон. Цялата загадка е обяснима. В сравнение с останалата балканска ситуация имаше вече три балкански държави, които бяха прекалено малки, за да бъдат засенчени от българската етническа територия, независимо от етническите реалности в Източните Балкани. Нека не забравяме,че на Берлинския договор се решаваше съдбата на българите в тяхно отсъствие. Те бяха представени повече като жертви, отколкото като борци.

- Как ще отговорите на въпроса с оръжие или с дипломация се постига повече?
- Зависи какво – държава и семейство не могат да се корозирани само отвън. Трябват и вътрешни пукнатини. Много по-малко са онези значими промени в света, които са осъществени с дипломация. Да помним знаменитата фраза на граф Ото фон Бисмарк за обединението на Германия. Да не говорим за разпада на Югославия и Съветския съюз. То става по различен начин, но си е предсказан разпад.

- Познавате историята, имате тънко око и за съвременните събития: освободени или свободни сме днес?
- Свободата е субективно състояние. Тя е лично чувство. Има свободни хора в затвора и несвободни в Холивуд. Но нации и държави са в друго състояние. Хубаво е да живееш в свободна държава, дори и когато ти не си свободен. Така бе и с България след Освобождението.

- Има ли България днес съюзници на Балканите – този така чувствителен за Европа регион?
- България днес отново нарушава един стар исторически принцип. Тя не може да си позволи да има повече от един враждебен съсед. Днес симулираме, че сме добре със всички, но понякога излиза, че е точно обратното.

- Наскоро бе публикувано изследване на „Галъп интернешънъл” в 66 държави, според което 42% от българите биха потърсили помощ първо от Русия, в случай на военен конфликт. Едва 17% биха се обадили на Съединените щати. Как ще коментирате тези данни?
- Този факт говори сам за себе си. Много повече държави,  еманципирани с помощта на САЩ, са ставали трайно зависими от нея - почти цяла Южна Америка, най вече Куба. Докато балканските държави, които много бързо и сравнително лесно напускат руската орбита на влияние -всички поред - Сърбия,Гърция,Румъния, и накрая при Стамболов и ние!

- В същото изследване 40% от турците заявяват, че биха потърсили Русия за помощ. Ние пък се страхуваме от неосманистките амбиции на Турция. На кого и на какво всъщност да разчитаме, професор Пантев?
- Аз не разбирам неосманските амбиции като идея на турците отново да се озоват пред стените на Виена. Просто като носталгична амбиция за историческо присъствие в Европа. Ако има мегаломански идеи за възстановяването на османското влияние на Балканите, то това е комплексарско търсене на уязвими пролуки всред самите комплексари. Всяко чуждо влияние е като водата - тя тече през проходими зони. Да се огледаме и замислим относно това. Ако под такава слабост се разбира България, тогава да се сърдим на себе си, както през 14 век. Турците заварят балканските християни свирепо враждебни един на друг. След тяхното оттегляне от региона тази вражда остава същата.

- Светът, Европа, България изживяват отчетлив подем на патриотичните и националистическите настроения. Крачка назад или крачка напред е подобно развитие?
- По времето на Великата френска революция от 1789 г. национализмът бе преди всичко интелектуално движение, което поставяше нацията над династията. Днес национализмът е загубил това си обаяние, но носи очарованието за съхранение облика на националните държави пред тревогата от полирания, неравнопоставен, канцеларски и безличен глобализъм. Аз правя разлика между национализъм и патриотизъм. Те не са свързани с партийна субсидия, значка на ревера и патетични декларации. Те не са професия. В това отношение крачки напред и назад няма. Има размразяване на замразения от векове балкански национализъм, който прави Балканите толкова лесен за подигравки, нарицателни категоризации. А често и причина за намеса отвън. Днес е същото. Много повече сме склонни към приятелство с далечни страни, отколкото по съседски…

 

- Политически наблюдатели и ваши колеги все по-често сравняват сегашния исторически момент със ситуацията около Първата световна война. Вие какъв паралел бихте направили?
- Паралелите и аналогиите не са винаги спасителни решения. Една историческа реалност никога не може да бъде напълно възпроизведена. Предисторията на Първата световна война е наситена с идеи, конференции и гаранции за запазването на мира. Нека напомня, че преди нея Европа бе не по-малко културно интегрирана колкото днес - после знаем какво се случи в траншеите между потомците на Чехов, Шекспир, Гьоте и Бодлер.

- През 2018-а ще отбележим 140 години от Освобождението. Какво подготвяте за честванията? Какъв е според вас най-добрият начин вие, историците, да разкажете събитията, които родиха една нова държава?
- Не е потребно да си историк, за да се вълнуваш от историческата проекция, че най-сетне възкръсва една държава - важен и траен компонент на европейското Средновековие. Може да не е мечтаната държава, но е Отечество завинаги! Тъжните сенки на нашите мъченици към това стремление - четници, книжовници, бунтовници, въстаници и всички онези, които са отивали на съзнателно заколение, ни гледат от небето - не всичко одобряват от нас, даже напротив, но са си отдъхнали, че каквато и да е тя - това е нашата България. Това е смисълът, вълнението и величието на Трети март!
 


От категорията

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата и да накара институциите в държавата да работят

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата-1503068646.jpg

Иван Костов започна по съветски модел битката с "врага с партиен ...

21 авг. 2017 | 09:39

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Бойко Борисов и Зоран Заев.-1496310673.jpg

Атина зорко бди младата македонска държава да е тясно обвързана със Сърбия ...

20 авг. 2017 | 15:53

Джордж Фридман: Третата световна война започва през 2050 г.

-1454251001.jpg

Ислямът не е опасен за Запада твърди анализаторът и предвижда конфликт между ...

22 авг. 2017 | 10:35

Васил Василев: Правителството трябва да устои на френския натиск за "социален дъмпинг “

-1481726968.jpg

Ако се поддадем на френския натиск и вдигнем осигуровките, ще се увеличи цената ...

21 авг. 2017 | 15:00

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


3 март 2017 | 17:46



Важни исторически истини ,които всеки българин трябва да помни!"Дължим признателност" тези думи трябва да бъдат записани в мозъчните гънки на всеки българин и политик завинаги! Те се отнасят с пълна сила и за нашите балкански съседи ,защото ако не бяха руските славянски и православни братя ,да воюват с Османската империя едва ли щеше да ги има и тях! Някои дребни и духовно бедни все още робски душици питат срамежливо ,"докога ще трябва да сме признателни "на Русия ?Представяте ли си каква къса памет и презрение означават тези думи ,защото най голямата неблагодарност е да вдигнеш ръка срещу благодетеля си! За такава заслуга ,да запазиш главата си на раменете и да останеш християнин ,благодарността няма срок и граници!Тя е вечна и трябва да се почита от настоящите и бъдещи поколения !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.