Демократичните уроци трудно се учат и от двете страни

Проф. Анна Кръстева: Няма да има призната независима Каталуния на картата на Европа

1765 | 23 окт. 2017 | 11:42

Най-голямата грешка на Рахой беше насилието по време на референдума


 

Идва ли денят „X“ за Каталуния? Докъде ще ескалира напрежението между Мадрид и Барселона? Има ли изход от кризата? Потърсихме за коментар в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ политолога проф. Анна Кръстева.

 

- Проф. Кръстева, последния път, когато с вас коментирахме темата за каталунската криза, вие я определихте като демократичен урок. Има ли изглед този урок да бъде научен или ще продължават Барселона и Мадрид да повтарят едни и същи грешки?

- Виждаме ескалация на кризата и напрежението. Демократичните уроци трудно се учат и от двете страни. След няколко дни игра на котка и мишка, високомерно, иронично Мадрид постави изискване на Пучдемон да уточни какво е искал да каже буквално като начинаещ политик – обявил ли е независимостта или не? Виждаме повишаване на тона и от двете страни, приближаване, фатално приближаване към фаталните решения преди накратко да ги характеризирам, два парадокса. Единият е, че Барселона обвинява Мадрид в пуч, в преврат. Мадрид отвръща с абсолютно същото обвинение, като казва, че този, който прави пуч и преврат, това е самият Пучдемон.

С други думи абсолютно един и същи аргумент се използва и от двете страни. Само фактологична справка – темата за преврата е доста остра политическа тема в Испания, защото съвсем не толкова исторически отдавна – 1981 година, има опит за преврат. Той не успява. Войници, офицери се опитват да превземат парламента, не успяват. Така че обвиненията в пуч резонират с авторитарното минало на Испания. Вторият парадокс е, че и Мадрид, и Барселона мобилизират като свои арсенал демократичният аргумент. Мадрид говори от името на конституцията, която е за унитарна държава, според която референдумът е незаконен, а Барселона говори от името на тези над 2 милиона, които подкрепиха референдума и поискаха независимост.

И едните, и другите съвсем огледални дискурси – дали ще са негативните за пуча, или позитивните за демокрацията. Как се очертава ситуацията? Остро конфронтационно навлизаме в много гореща фаза на конфликта. Очаквахме този сценарий. Той категорично вече е задействан. Прословутият член 155 от Испанската конституция, който Барселона тълкува като най-драматичното вмешателство в нейната автономия, най-лошото след управлението на Франко. Тук бих желала да откроя един специфичен и много съществен аспект. Според този член предстои да се проведат избори в рамките на 6 месеца и според мен голямата грешка на Рахой беше, че той не намери политическо решение, политически вариант да предложи тези избори преди да се стигне кризата с нелегитимния, незаконния референдум. Едни избори, които разбира се биха били предсрочни, а така или иначе ситуацията вече вреше и кипеше в Каталуния, които да вървят според правилата и които да дадат глас еднакво на различните групи на населението, на мълчаливото мнозинство, което подкрепя Испания и Каталуния като част от Испания, на много гласовитото множество, което е за отделяне, както и на една трета група, която просто не иска да участва в този дебат, която съвсем хармонично съвместява идентичностите – и каталонската, и испанската. Едни избори биха преброили тези три групи, но най-вече биха премерили тежестта на първите две – на индепендистите и на юнионистите , както и биха легитимирали реалното мнозинство, защото изследванията на общественото мнение показваха, че действително повече граждани на Каталуния са „за“ оставане в Испания, но те не взеха участие в референдума и затова той не достигна повече от 43 % участие. Въпросът е, че тези, които взеха, наистина страшно високо заявяват своето желание за отделяне.

Беше пропуснат шансът на този демократичен механизъм, какъвто са изборите, за да се преброят реално привържениците на независимостта, а сега в тази изключително нажежена политическа ситуация самите нагласи много бързо се променят. Грешките на правителството на Рахой, най-голямата, от която беше насилието по време на референдума доведоха до това, че хора с по-неутрална позиция или буквално, които са „за“ оставането в Испания преформулират своята гледна точка в духа на независимост.

 

- Проф. Кръстева, защо Карлес Пучдемон, защо изобщо хората, които бяха привърженици на отделянето на Каталуния, не се възползваха от тези грешки на кабинета в Мадрид. Сега Пучдемон изглежда така сякаш, ако се огъне пред Мадрид, напуска политическата сцена. Има ли вече полезен ход и защо не успя да отиграе така топката, че да удовлетвори желанието на тези хора, които искаха отделяне?

- Пучдемон, направи всичко, за да се възползва максимално от грешките на Рахой, но неговите собствени грешки са не по-малко и проучванията на общественото мнение ясно показват, че подкрепата за неговото лидерство много, много спада. Той е критикуван от няколко страни с една и съща ярост, бих казала и с основание. Той е критикуван от най-радикалните привърженици на независимостта, които са крайно леви, докато той е консервативен и десен политик, че не е достатъчно радикален, че не е достатъчно решителен, че не е обявил независимостта още след референдума.

Той е в същото време критикуван от тези, които искат да останат в Испания. Така че той се опита да се възползва от грешките на Рахой като свика референдума, защото нямаше други избори, но реакциите му след референдума и по време на самия референдум, който той не можа да направи легитимен с това участие чувствително под 50 % – 43 %, водят до рязко спадане на неговата популярност. Неслучайно неговата партия е категорично против тези извънредни избори, защото те знаят, че много по на преден план ще се качи популярността на иначе крайно малката до момента лява партия „КУП“, от която те имат нужда, защото тя крепи коалиционното правителство в Каталуния. Нека тук да кажем как национализмът прави политическо-парадоксални миксове. Една радикална крайнолява партия е най-тесният, най-верният партньор на дясната Консервативна партия на Пучдемон.

Същите миксове виждаме и в Мадрид, където Консервативната партия на Рахой е подкрепена и от социалистическата опозиция, и от „Сиудаданос“, които са една либерално-центристка партия. Просто национализмът прави собствени кливиджи, които съвършено пренаписват политическата сцена и тук нека още веднъж да кажем, че Каталуния, Барселона – един от най-богатите, най-проспериращи, най-красиви региони в Европа, една Барселона, която обожаваме за архитектурата, културата, сърдечността, културата на общуване на нейните граждани, беше превърната от незрели и надъхани националистично политици в най-горещото ядро в момента на конфликти в Европа. Докъде може да доведе един неудържан национализъм? Най-хубавите, най-привлекателните, най-атрактивните европейски дестинации да бъдат превърнат в огнище на конфликти, които се разрастват, които вече са прорязали, това наистина е голямата драма – каталунското общество, което е абсолютно поляризирано. Влезте, в което и да е кафене и всички ще ви кажат, самите бармани не знаят как да обслужват. „Ако сервирам на първия клиент, който е инденпедист, юнионистът ме гледа накриво и обратното“. Докато буквално преди година цареше една сърдечна непосредствена, много хубава атмосфера, която всички познаваме и обичаме, които сме ходили в Барселона. Нажежиха атмосферата политиците, създадоха конфликти на националистична основа.

В момента нямат демократичната легитимност, те имат едни законови инструменти. Мадрид има законови инструменти да наложи своята власт, но как това ще се получи? Нека само един пример да дадем. Една от първите акции на въвеждането на член 155 ще бъде да се смени шефът на полицията, да дойде от Мадрид, а си спомняме по време на референдума изключителното недоверие и враждебност на участващите в референдума към силите на реда – тези, изпратени от Мадрид, които бяха помолени или изгонени направо да напуснат хотелите, където бяха настанени. Така че ситуацията е заредена с микроконфликти на фона на големия конфликт и трябва много политическа мъдрост, голяма политическа умереност, желание за диалог, което за момента не виждаме нито от едната, нито от другата страна.


- Диалогът беше това, което искаше през цялото време Пучдемон, затова директно ви питам – лидер, водач в неизгодна ситуация, дори ако щете, незрял лидер ли е той или обикновен популист. Как го определяте вие с днешна дата?

- Той наистина е уверен в каузата си. Той не я инструментализира. От младите си години е радетел за независимостта. Не е като други опортюнисти, които в някакъв момент грабват някаква кауза, но не можа да изведат тази кауза така, че да стане работеща, защото как се създава нова държава? Какво трябва да има, за да възникне нова държава в сърцето на Европа? Трябва да има народ, трябва да има територия, трябва да има правителство и трябва да има признание.


- Ще има ли в следващите дни нова държава на картата на Европа и ще има ли отново насилие в Каталуния?

- Категорично няма да има нова призната държава, защото една държава става такава, още повече би станала член на Организацията на обединените нации, ако бъде призната, няма кой да я признае.

 


От категорията

Валерия Велева: Голямото изпитание на Балканите – да забравим, че сме барутния погреб на Европа

Валерия Велева-1511461406.jpg

Европерспективата, която кара балканските лидери да се вкопчат един в друг, ...

23 ноем. 2017 | 19:37

Без бързи активни действия България може да се превърне в „провинция“ в центъра на Балканите

-1505743367.jpg

Китай инвестира милиарди на Балканите, но ние не изпратихме представител на ...

23 ноем. 2017 | 16:20

Кольо Парамов: Релационната теория за личността и профанизацията на политическата класа

Кольо Парамов: Релационната теория за личността и профанизацията на политическата класа -1511521273.jpg

Българските политици използваха парламента за антипарламентаризъм, за богатеене ...

24 ноем. 2017 | 13:00

Сакскобургготски: Трябва да оставим следа в председателството на ЕС, след толкова години изолация

-1482477661.jpg

Личното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на ...

22 ноем. 2017 | 10:47

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


zmei15


23 окт. 2017 | 12:17



Аман от глупаци! Независимостта на Каталуния е неизбежност!Както беше неизбежен разпадът на Югославия така е неизбежен и този на Испания! Има Социално културни етно политически и национално обособителни процеси,които са естествени и колкото да бъдат подтискани рано ии късно трябва да се реализират!Дали ще има кръвопролитие е друга тема!Да факт е ,че Сорос подкрепя независимостта, но това не значи ,че независима Каталуния има физическата възможност да е извън Европа.Тя ще бъде част от ЕС.А на ЕС му пречи не национализмът а кретенизмът на неговите лидери!Признаването на Националната държава като част и основна структурна еденица и база за съществуването на ЕС може да го спаси от разпад.Дьо Гол искаше Европа на нацийте!Сега е време за това развитие.Проумейте ,че независима Каталуния значи национализъм а не регионализъм!Последният е много опасен за нас!Да живее независима Каталуния като част от ЕС!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.