„За" или „против" Георги Димитров? Не зная пълния отговор

Отбелязваме 135 години от рождението на героя от Лайпцигския процес

Проф. Димитър Иванов: „За" или „против" Георги Димитров? Не зная пълния отговор

7995 | 15 юни 2017 | 10:43

За мнозина той е светъл образ, вожд, учител, ръководител. За други мнозина, той е комунистически сатрап, национален предател, дори човек с лош морал, макар че виното и жените са сред ценностите на българския мъж.


ДВУБОЙ
Проф. Димитър Иванов


Има хора, които изживяват времето си в тишина и спокойствие, отдадени на себе си. Има други, които търсят неспирно лъча на прожектора не само заради доброто, което са свършили. Пример за такава крайна необузданост е Херострат - онзи суетлив до лудост човек от древността, унищожил с огън храма на Артемида с едничката цел да остане в историята.


Като казвам историята, имам предвид, че тя е тази, която отмерва кой колко е заслужил пред човечеството, кой ни е оставил пример за подражание и кой - за отрицание. Макар че обикновено това, което остава от големите люде, е и в двете посоки. Те са като магнита - от една страна, привличат, а от друга – отблъскват, но само ако си със сроден химически състав, ако си част от твърдостта на желязото. Говоря за характера, а не за тялото, разбира се, защото характерът придава форма и съдържание на човека в историческо време.


* * *
Този човек, за когото ще стане дума по-нататък, е с щастлива съдба. За него се пише и говори, нещо повече - за него се спори. А щом има спор, значи се търси истината. Истината, която не е като златното руно: за да се качиш на един кораб, да отидеш до Колхида и да си го прибереш. Истината не можеш нито да я пипнеш с ръка, нито да я видиш с око, тя е това, което остава в сърцето. И в колкото повече сърца остава една истина, толкова по-голяма е тя. Поне така казва Историята - учителката на народите (по смисъла и на Херодот, и на Маркс). Споменавам последния, защото ролята му, за да го има този човек, е много голяма. Животът и на двамата - учител и ученик - е подчинен изключително на едно действие - борбата, която научният социализъм води век и половина и след низ от победи днес е победен. Е, в историята последна дума не съществува, точка не се слага дори и след изречението, което изглежда най-завършено. И понеже днес ние сме в началото на едно ново „изречение", наречено демокрация, образите на тези, които са част от истината в душата ни, искат светлина.


* * *
Георги Димитров оглавява революционното движение в България на границата между социалдемокрацията и болшевизма, на предела между еволюционното и революционното, тогава, когато вече няма „отсам" класовия сблъсък, а има само „оттатък" него, където ще лумнат пламъците на два септемврийски пожара – през 1923 г. и 1944 г.
Нещо повече - Димитров е начело на революцията в продължение на десетилетия, но без много възможности за избор. Макар и наследник на водач с безукорен обществен морал - Благоев, той е зависим от друг вожд, за когото моралът е единствено класов и партиен - Сталин. И между тези два полюса, които, ако не ги персонифицираме, ще наречем „социализъм" и „болшевизъм", запазвайки като че ли равна дистанция, Димитров сам ще изгради образа си. В един голям житейски двубой, започнал от сблъсъка с фашизма през 1933-а и продължил до взривяването на мавзолея му през 1999 г.


„За" или „против" Димитров? Не зная пълния отговор. Има история, има и човешка памет или забрава. За мнозина той е светъл образ, вожд, учител, ръководител и т. н. епитети от един словесен арсенал, който вече не е в широка обществена употреба.
За други мнозина, той е комунистически сатрап, национален предател, дори човек с лош морал, макар че виното и жените са сред ценностите на българския мъж.


Истината от дистанцията на последните 80 години изглежда някъде по средата, но натежава в негова полза. Струва ми се, че ще бъде така и през следващите десетилетия, защото условията, в които живеем днес, а ще живеем и утре, до голяма степен повтарят диалектически онези условия, в които Димитров е работил и живял: незрял капитализъм, очебийно социално-класово разделение, растяща бедност и естествено отговарящи на тях надстроечни реалности.


И понеже очевидно става дума за политика (събирателно название на част от тези надстроечни реалности), тук вече Димитров е неоспорим.
Лайпцигският процес през 1933 г. направи от него световна личност, но и прочу България.

След смъртта на Стамболов през 1895 г. европейската политика и европейската преса бяха забравили България. В продължение на три десетилетия, с три войни и три въстания, нашата родина се споменава рядко, и то само в контекста на други държави и други събития. За три месеца Димитров не само върна името „България" в международната политика, но и го направи популярно сред милиарди хора от няколко поколения в четирите посоки на света.

 

Това е може би една от обективните причини за формиралия се култ към неговата личност.
Като генерален секретар на Комунистическия интернационал в последните 8 години от съществуването му той набира допълнителна популярност сред левите движения в Европа и двете Америки. Може би това пък го прави достатъчно силен и вътрешно освободен, за да има самочувствието на световен лидер. Ако преодолеем теснопартийните си пристрастия, ще видим, че не са много българите в 14-вековната ни история, имащи основание за такова самочувствие.


***
За нас обаче, с оглед потребностите на етапа на развитие, в който обществото ни бавно пълзи, е особено значима онази част от наследството на Георги Димитров, която се отнася до възможността за широко народно управление. Защото най-упоритите му критици може и да не знаят, но последователите му помнят онези негови постановки, които биха могли и сега да дадат историческо ускорение на прехода. Така, както вече са го давали. Става дума за разработките „Единният фронт" - август 1923 г., и „Отечественият фронт" - юли 1942 г., които все още звучат актуално. Защото развитието на политическия процес в България от тоталитаризъм към демокрация е силно затормозено. Новите управляващи не успяха да отместят отломките на социализма, та като че ли ще се наложи да възстановяваме част от счупеното и на неговата основа да градим по-доброто си бъдеще.

 

Но нито връщането на онези достижения в материалния, социалния и духовния живот, които правеха България съвременна държава въпреки класово-партийния подход в управлението, нито по-нататъшното развитие на демократичните процеси могат да станат от само себе си.
В центъра на лозунга „Вече сме готови" добре би стоял един нов прочит на Димитров, тъй като „идеята за единния фронт на трудещите се маси излиза вече из областта на теоретическите изяснения и обикновената политическа пропаганда и преминава във фазата на своето близко практическо осъществяване".


***
В програмната статия (от която е цитатът по-горе) „Единният фронт и настъплението на капитала" Димитров обосновава, че „това, което прави днес непосредствена и насъщна необходимостта от осъществяването на единния фронт, то е преди всичко усилващото се настъпление на капитала... - реалната работническа заплата се намалява, докато скъпотията на живота расте, изхвърлят се български работници на улицата без работа и хляб... съществуващото трудово законодателство безогледно се потъпква. При това положение може ли бедстващото огромно мнозинство да стои със скръстени ръце и да се отнася равнодушно и безучастно към своята съдба?...

 

Кой истински народен вожд би си позволил лекомислието да препоръчва това? Нашата партия, продължава Г. Димитров, без да отстъпи с нищо от програмните цели на своята борба, без да наруши своята независимост като самостоятелна партия и без да иска от партиите на социалдемократи, земеделци и радикали да напускат своите програмни цели, като предлага единния фронт, е дълбоко убедена, че това е най-сигурното средство за спасяване на трудещите се маси от бедствията и опасностите, на които са изложени, и за извеждане на страната от задънената улица.

 

Тежко и горко на тези партии и водачи, които по своя партийна или лична сметка се обявят против единния фронт".


Две десетилетия по-късно, отново в сходни условия, Димитров записва в Програмата на Отечествения фронт, че „върховен дълг на българския народ, на неговата армия и патриотична интелигенция в сегашния исторически момент е да се сплоти в могъщ Отечествен фронт за спасяването на България... Осъществяването на насъщните за нашия народ задачи налага час по-скорошното създаване на истинско национално правителство, способно да проведе твърдо и последователно спасителната политика".
Историческата аналогия между ситуациите през 1923, 1944 г. и сега е съвсем осезаема. Известни са и резултатите от първите два опита за създаването на лява управленска коалиция. И ако този през 1923-а - беше потушен с кръв и неуспешен, то вторият - през 1942-1944 г., се реализира и издържа 45 години.


* * *
Характеристиките, светлите и тъмните страни на тази реализация са концентрирани най-пълно в образа на Г. Димитров. Наред с установяването на народнодемократичната власт, която в българския си вариант е значително по-мека от Сталиновия режим, с приемането на републиканския модел на държавно устройство и постиженията в стопанското възстановяване на страната, са допуснати от него и тежки грешки: по националния въпрос, репресиите срещу демократичните партии - довчерашни съюзници, дори преследването на съпартийци като „врагове с партиен билет". Необходимостта днес от ново единение на левите сили обаче произтича не само от натрупания положителен опит на БСП в коалиционната й политика, не само от цитираните две разработки на Георги Димитров, но и от решенията на левите партии.

 

Остава те да уважат историческия опит, да доразвият теорията и практиката на оправдания политически компромис и да ги поставят в услуга на общите им политически интереси. По този начин те отново ще са част от този голям исторически двубой между доброто и злото, между истината и лъжата, между имането и нямането в човешкия живот.
А за Георги Димитров и за неговата дейност мненията ще продължават да са различни, с изключение на едно - че той е сред избраниците на съдбата, че е част от нашата градивна история.


От категорията

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата и да накара институциите в държавата да работят

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата-1503068646.jpg

Иван Костов започна по съветски модел битката с "врага с партиен ...

21 авг. 2017 | 09:39

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Бойко Борисов и Зоран Заев.-1496310673.jpg

Атина зорко бди младата македонска държава да е тясно обвързана със Сърбия ...

20 авг. 2017 | 15:53

Проф. Владимир Чуков: Катар спечели първия етап от сблъсъка със съседите си в Персийския залив

Проф. Владимир Чуков-1483339894.jpg

Медийната империя "Ал Джазира" е най-значимият инструмент за ...

22 авг. 2017 | 14:03

Джордж Фридман: Третата световна война започва през 2050 г.

-1454251001.jpg

Ислямът не е опасен за Запада твърди анализаторът и предвижда конфликт между ...

22 авг. 2017 | 10:35

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Visitor


17 юни 2017 | 22:23



Съгласен съм както с проф. Димитров, така и с Иван Иванов и "софиянец 40"! Но, можем ли да превъзмогнем 27 години очерняне? Родените след 1989 пък и тези малко преди нея имат тотално друго възприятие, в следствие на демонизацията на Г. Д.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иванов


15 юни 2017 | 12:50



Стига шикалкавене, за да се угоди на негодяи и нереализирани персони. Идеите на Димитров за единен фронт от 1923 г. и за Народен фронт срещу фашизма от 1935 г., са гениални! Поведението му по време на процеса в Лайпциг респектира дори фашистките лидери, а ние днес си "теоретизираме" за или против. Само споменатите две неща са достатъчни, за да се гордеем, че Димитров е българин! Нали не очаквате да се гордеем с добралите се властта по стечение на обстоятелствата през последните така нар. "демократични" години, които върнаха Българи с десетилетия назад и прогониха децата ни да слугуват в чужбина за единия хляб!?!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Иванов


15 юни 2017 | 12:50



Стига шикалкавене, за да се угоди на негодяи и нереализирани персони. Идеите на Димитров за единен фронт от 1923 г. и за Народен фронт срещу фашизма от 1935 г., са гениални! Поведението му по време на процеса в Лайпциг респектира дори фашистките лидери, а ние днес си "теоретизираме" за или против. Само споменатите две неща са достатъчни, за да се гордеем, че Димитров е българин! Нали не очаквате да се гордеем с добралите се властта по стечение на обстоятелствата през последните така нар. "демократични" години, които върнаха Българи с десетилетия назад и прогониха децата ни да слугуват в чужбина за единия хляб!?!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


sofianez-40


15 юни 2017 | 19:34



Ок !За съжаление много от днешните ни съграждани демонстрират нихилизъм към нашата история!