Европа и Вашингтон няма да му помогнат, тъй като той не е от тяхната кръвна група

Проф. Димитър Иванов: Ердоган ще опита да нормализира обстановката в Турция

15538 | 21 апр. 2017 | 11:00

За 15 години Ердоган се доказа като силен лидер, но трябва да се докаже и като обществен фактор №1 в страната, да се превърне в лидер на всички турци


 

Проф. Димитър Иванов, директор на Института по лидерство при УниБИТ пред „Канал 3“

 

- Реакциите на европейските лидери след референдума в Турция бяха объркващи и предпазливи. Защо?

- Смятате ли, че в Турция ще се случи нещо страшно, ще има диктатура и еднолично управление, а това ще се отрази икономически, културно, морално-психологически на турската нация, а оттам и на Европа, тъй като Турция е на югоизточния край на Европа и е член на НАТО. Само че аз мисля, че тази позиция не е правилна по редица причини. Ние само гадаем какво ще се случи след този референдум и промените в конституцията. Ако приемем, че Ердоган е постигнал целта, която си е поставил, с победата на референдума, сега ще се опита да нормализира ситуацията в страната. Не можем да оспорим, че Ердоган е силен лидер, който вече 15 години управлява Турция в различно качество. Има дълъг опит и силна морално-волева устойчивост, целеполагане и досега е водил Турция във възходяща посока. От друга страна, ние трябва да преценим дали, освен че е лидер, Ердоган може да се превърне в обществен фактор №1 в Турция.


- А той не е ли такъв вече?

- При положение че турските граждани са разделени на две части, аз правя един нюанс между лидер и обществен фактор. Тъй като, ако приемем чисто фигуративно, че Ердоган е лидер на промяната, всъщност статуквото няма лидер. Няма втора страна. Затова аз мисля, че усилията на Ердоган ще бъдат насочени към това той да се превърне в обществен фактор №1 в страната, да се превърне в лидер на всички турци. Като политически лидер и обществен фактор в следващите няколко години Ердоган е безалтернативен. В Турция през последните 100 години имаме един безспорен авторитет — Мустафа Кемал Ататюрк. Той е човекът, който промени Турция в началото на XX век. Модернизира я, разви я много силно, изведе турската нация на един нов, широк и прав път. Струва ми се, че Ердоган се опитва да направи същото в XXI век. 100 години след епохалната промяна на Ататюрк той се опитва да даде нова обществена енергия за развитие на турската нация.


- Не е ли в обратна посока обаче тя?

- Не. Откъде идват атаките срещу Ердоган? От кой модел? От неолибералния модел на Европа и Америка. Тоест ако ти не правиш като нас, ако твоят народ и твоята държава не се развиват като нашите, значи ти си нещо лошо. Тази логика не е правилна. Възможно е да бъде нещо лошо, но е възможно и да бъде нещо много добро. Ако видим заставките и излъчванията от големите градове в Турция в последните няколко дни преди референдума, ще установим възможността за свободна изява не само на привържениците на референдума, но и на противниците на Ердоган. Имаше протести, имаше агитация, имаше излъчване по централните телевизии и радиа, имаше интервюта с хора от улицата, които спокойно си изказваха мненията. Кое тогава ни дава основание да твърдим, че Ердоган ще се превърне в диктатор. Да, там има арести на стотици журналисти и затваряне на медии, след преврата от 15 юли миналата година. Това няма как да не притеснява европейската общност. Превратът, дотолкова доколкото един преврат е терористична акция, води винаги до асиметрични реакции. Само си представете, ако опитът за преврат беше успял, какво щеше да се случи с Ердоган и неговите поддръжници. Аз съм сигурен, че щяха да ликвидират Ердоган.


- Военните в Турция обаче са призвани още от времето на Ататюрк да пазят светската държава. И сега тези репресии срещу тях не са ли основания за притеснение, особено като се има предвид, че анализаторите казват, че турската армия в момента се ислямизира?

- Най-малкото не можем да бъдем спокойни. В такива ситуации винаги има повод за притеснение, но не трябва да прекаляваме. Това е и ролята на анализаторите — да се опитат да съпоставят фактите и обстоятелствата „за“ и „против“ една или друга теза. И когато имаме теза-антитеза, логически е по-лесно да се изведе общото кратно. Истината е обикновено по средата.

 

- Според вашите колеги от „Стратфор“ това е първият вот в Турция, който е спечелен без да са спечелени, Истанбул, Анкара и Измир. Може ли това да доведе до напрежение?

- Трябва да призная, че това определено ме смущава, въпреки спокойния ми поглед над събитията в Турция. Това показва именно, че Ердоган все още не е обществен фактор №1 в Турция, въпреки че е политически лидер №1. Ако направим една съпоставка какви хора живеят в големите градове, които не дадоха доверие на Ердоган, това е тревожно. Там е елитът на страната — там са интелигенцията, големите индустриалци, младите хора.

 

- Трябва ли САЩ и Европа да помогнат на Ердоган да спечели интелигенцията, за да може да стане някаква нова алтернатива за тях?

- Европа и Вашингтон няма да помогнат на Ердоган, тъй като той не е от тяхната кръвна група. Той не споделя техните евро-атлантически ценности. Той казва: Моля, турската нация е велика нация. 80 милиона с 1000 години история, бит, култура, религия и душевност. Ние си имаме своите ценности. И какви са ценностите в Средния запад на САЩ при производителите на царевица и каубоите или в системата на търпимост към гей браковете и транссексуалните, турците не се интересуват. Погледнете турските сериали, вижте какви добродетели утвърждават. И защо има такъв интерес към тях и в България, и в Сърбия, и в Гърция? Защото поставят на дневен ред добродетели, които са способствали през вековете тази нация да оцелее и да съществува.


- Какъв обаче може да е проблемът за България, ако в Турция се стигне до някакви сблъсъци и много хора решат, че България е добра алтернатива? Има ли подобна възможност?

- Вероятно има много възможности, но няма да се случи нищо различно от това, което се случва в последните 100 години. Ние сме същите и турците са същите, разбира се, с едно лустро на XXI век. Ние сме съседи и сме много близки. Отношенията между две държави обикновено са двустранни — зависят и от едната, и от другата. Както ние се отнесем към Турция и към това, което се случи там, така ще се отнасят и те към нас. И тук има нещо много интересно, върху което разсъждавам в последните дни. Прочутата интуиция на Бойко Борисов — нашия политически и национален лидер, който има също доста противници, както и Ердоган, всъщност го отведе преди време до разговорите му с Ердоган, с Давутоглу, с Бинали Йълдъръм. Това е правилен подход. България е в един много интересен триъгълник. Той е колкото институционален, толкова и морално-психологически. Ние сме между Брюксел, Анкара и Москва. И трябва да следим как се развиват отношенията по правите линии в този триъгълник и винаги да бъдем на равно отстояние и равно приближение от ъглите в този триъгълник, за да сме добре.


- Коя е стъпката, която вие бихте посъветвал Борисов да направи от тук нататък?

- Аз на Борисов акъл не искам да давам, тъй като при лидерите чуваемостта на чуждото мнение е обратнопропорционална на авторитета и самочувствието, което получава лидерът. Иначе, трябва да се запази абсолютно спокойствие и да не раздаваме оценки кой е лош и кой добър. Напротив, ние имаме ли интерес Ердоган да е лош? Нямаме. Ако приемем, че доброто и лошото са поравно, на коя страна трябва да застанем, за да е добре за нас? Естествено, на доброто. Трябва да се надяваме, че Турция ще тръгне в добра посока. Това не е политика на снишаване, а ясно изказване на собствените интереси и очаквания при новата ситуация в Турция. Преди време бях написал в една статия: „Не закачайте нашите турци, те са си наши“. Много е важно мюсюлманската общност у нас да бъде спокойна, да се чувства комфортно, да й се даде шанс да бъде равноправна с българското мнозинство. Тогава те ще бъдат на наша страна, защото България е тяхната родина, както и Ахмед Доган многократно казва. Тук е много важно да отбележим също какво е национална сигурност. При неолибералния модел националната сигурност е, че това е устойчиво състояние на държавата и обществото, при което се гарантират индивидуалните права и свободи на гражданина. Това не е вярно. Националната сигурност е устойчиво, но и динамично състояние на държавата и обществото, при които се гарантират държавният суверенитет, териториалната цялост, опазването на границите, икономическият просперитет и чак тогава са индивидуалните свободи на гражданите.

Интервюто е на Канал 3 със съкращения

 


От категорията

Валерия Велева: Беше ясно, че това ще се случи. Война между Радев и ГЕРБ (допълнена)

-1495117440.jpg

Сблъсъкът дойде на взривоопасен терен - отбрана, национална сигурност и външна ...

19 септ. 2017 | 18:28

Борислав Цеков: Няма сериозни основания за отказ да се уважи избора на ВСС.

-1447323499.jpg

От гледище на чисто конституционните аспекти, моето професионално мнение е, че ...

20 септ. 2017 | 12:53

До 1908 г. офицерските саби са с глава на змия, а от 1908 г. с лъвска глава - символ на независимост

Офицерските саби - с глава на змия до 1908 г. и с глава на лъв - след това.
Снимка БНТ-1506073177.jpg

България е била в състояние да защити военно акта на Независимостта и ...

22 септ. 2017 | 12:38

22 септември 1908 г. Денят, в който България става истински свободна. Честит празник!

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта на България.-1505994177.jpg

След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на ...

22 септ. 2017 | 07:41

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.