Нужен е нов единен унифициран учебен план за нацията, зове той

Проф. Димитър Иванов: Постиженията в образованието ни задължават! Засрамете се, бездуховни лидери!

1617 | 7 септ. 2017 | 14:00

То трябва да остане държавен монопол, включително материалната база и учебниците, категоричен е историкът


Все по-често политици и експерти от опозицията говорят за кризата в българското образование през последните три десетилетия. Дори Корнелия Нинова заяви в парламента, че причините са две: бедност и неефективност на образователната система. И понеже се споменава „система”, редно е да припомним на новите политици, как тя е функционирала при два други обществени строя: царизма и социализма. И да приемем, че е време да се поучим от предците ни.


Образованието в България води началото си от времето на кана-княз Борис-Михаил (852-889 г.), приел християнството за държавна и национална религия. Благодарение на учениците на светите братя Кирил и Методий, които начело с Климент и Наум намират убежище в страната на новопокръстения владетел, възникват преподавателски и книжовни школи в Плиска-Преслав и в Охрид. Тази традиция укрепва през вековете на Второто българско царство и е увенчана от делото на Патриарх Евтимий и на Теодосий Търновски, извършено в духовното усамотение на Света гора край столицата Велико Търново. Както през ІХ-Х, така и през ХІІІ-ХІV в. България е еталон на просвета и знания за останалия славянски свят.


През периода на турското владичество манастирите остават средища за богословско, литературно, историческо и професионално обучение и творчество както в поробените земи, така и извън тях - Зографската и Хилендарската света обител в Атон. През ХVІІІ и особено през ХІХ в. се разгръща и мрежа от училища – от килийните, в по-будните градчета, до гимназията в Габрово и Свищовското търговско училище.

 

Освобождението през 1878 г. заварва образователна система, изградена на обществен принцип, без сегрегация, към която са приобщени като учители дори висшисти – мнозина състоятелни българи завършват университети в Русия, Европа и Турция.


Възродената българска държава поема своите задължения с първия законов акт за народната просвета на правителството на Стефан Стамболов от 1891 г. и ги поддържа с обновявани и разширявани закони за структурата на образованието, неговото съдържание и управление, за учителството, материалната база и финансирането (1909, 1948, 1959, 1979 и 1991 г.).
На тази теоретико-разпоредителна основа образованието в Царство България се оформя в тристепенна структура с обща продължителност от 11 и 12 години. Първоначалният курс обхваща І-ІV отделение, прогимназиалният – І-ІІІ клас, гимназиалният – ІV-VІІІ клас. Към формулата 4+3+5 през 1888 г. се добавя и следването във Висшия педагогически курс, впоследствие Софийски университет, където продължителността на обучението се мени и по специалности, и поради концептуални нововъведения през различни периоди от ХХ в.


След 1944 г. социалистическото правителство намалява гимназиалното образование от пет на четири години (по формулата 4+3+4) с обосновката, че единадесет години са напълно достатъчни за „подготовката за живота”. Всъщност скъсяването на срока се дължи на икономически причини и най-вече на подражанието на десеткласното съветско училище.
През 1959 г. се узаконява ново степенуване, изразено в 4+4+4 чрез Единното средно политехническо училище (ЕСПУ), но срокът за гимназиите, остава единадесетгодишен. Сега към предишната грешка се добавя и нова – удължаването на прогимназиалния курс от три на четири години. Същевременно намаленото гимназиално обучение въпреки пълния му обхват в някои видове училища (техникуми, специализирани училища) оставя празноти в подготовката на учащите се.


От 1979 г. (съгласно Тезиси на ЦК на БКП) се въвежда друг модел, който се запазва до 1991 г. Неговата тристепенност се изразява в задължителен за всички десетгодишен общообразователен курс (вътрешно разпределен в 3 + 4 + 3 години), едногодишна подготовка с широк профил в определено професионално направление и едногодишно овладяване на професия. Последните две години оформят т. нар. Учебно-професионален комплекс (УПК) с реално производство, в което ученикът е със статут на работник или на стажант. Този модел, по-добър от всички останали главно заради демократизирането на учебно-възпитателния процес и придобиването на професионални умения, не издържа докрай проверката на практиката главно поради недостатъчната за такава мащабна реорганизация материална база и в училищата, и в предприятията, и в стопанствата. Освен това обучението в УПК, което продължава две години, до голяма степен откъсва гимназистите от подготовката им за висшите училища, още повече че изборът на специалност остава свободен, без да зависи от изучаваната в ЕСПУ професия.


До и след 1944 г. предучилищното възпитание е организирано в постоянни, сезонни, целодневни, полудневни и понякога специализирани, главно езиково ориентирани, форми. Това са т.нар. детски училища или забавачници (до 9.ІХ.1944 г.) и детски градини след това. Тогава те минават на държавна и на общинска издръжка и са в състояние да поемат всички деца срещу минимална вноска. Дори функционират десетки квартални кухни за безплатна храна за кърмачета. Държавата изцяло поддържа и подготовката на учителките и възпитателките – те се обучават най-напред в средни педагогически училища, а по-късно – в полувисши институти и педагогически факултети, висши педагогически институти и университети.


Подсистемата на основното образование (първоначален и прогимназиален курс) е много добре развита още до 1944 г., като след това в общи линии се съхранява. В учебния план на първоначалното училище фигурират природознание, родинознание, труд и творчество, изобразително изкуство, музика, физическа култура. Добавят се руски език и учебната дисциплина роден край за сметка на изучаваните дотогава вороучение, наричано и „Закон Божи”, и старобългарски, включен в обучението по български език. Прогимназиалният учебен план е твърде разнообразен и богат, с предимно хуманитарна насоченост и със стремеж за социална общообразователна подготовка.


Средното образование в България е едно от големите постижения на досоциалистическия и на социалистическия период. Регистърът на основните учебни предмети е много широк и за мъжките, и за девическите гимназии, в които през първата половина на ХХ в. се изучават още домашна икономия, ръкоделие и умения за възпитаване на децата. По време на социалистическия период от учебния план са свалени религията и етиката, политическата икономия и класическите гръцки и латински език, което върви ръка за ръка с отпадането на профилираното класическо гимназиално образование. Високият авторитет на средните училища е засвидетелстван от желаещите да продължат обучението си в тях след VІІІ клас – този процент е над 93 % през 1980 г.
Отделна подсистема образуват специалните училища, каквито са училищата по изкуствата и училищата, предназначени за деца с различни заболявания, неравностойно социално положение, с отклонения в поведението си и противообществени прояви. През социалистическия период издръжката на цялата мрежа от подобни учреждения се осигурява от държавния бюджет. Частните училища от всички направления и степени между 1945 и 1948 г. са закрити, в това число – чуждестранните и етническите.
В България общото образование съществува винаги редом с професионалното, а от 1979 г. е направен и опит за обединяването на двете системи чрез учебно-професионалните комплекси. Ако хуманитарното широкообхватно обучение се основава на руската педагогическа школа и на нейните традиционни устои, професионалното стои близо до немската и до организационно-методическите й принципи. До 1944 г. то е развито в занаятчийско, търговско и земеделско направление, в които имат място и девическите училища. Тези направления се преобразуват след 1944 г. заради ликвидирането на частната собственост и копирането на съветския модел и се отменя диференциацията по пол.
След известни преустройства и временни решения през 1951 г. професионалното образование започва да се ориентира към новите отрасли, каквито са тежката промишленост, енергетиката, строителството, транспортът, химическата индустрия и др. Тази преориентация довежда през 1956 г. до преминаването на професионалните училища под ръководството на съответните министерства и ведомства, а през 1959 г. с поредния Закон за народната просвета – и до създаването на основните видове и степени. Това са професионално-техническите училища (ПТУ) с едногодишен до тригодишен курс на обучение, средните професионални училища (СПУ) и техникумите с четири- и петгодишен курс над основното и едно- до тригодишен курс над средното образование. През 80-те години се утвърждава средното професионално-техническо училище (СПТУ), което заедно с най-добрите техникуми привлича извънредно голям брой учащи се – за някои години над 130 000 души. В спектъра на професионалното образование влизат 80 промишлено-технологически, селскостопански, търговски, инфраструктурни, хранително-вкусови и други области с над 190 специалности. Така през 70-те и 80-те години се стига до едно ясно изразено предпочитание към професионалните училища, които осигуряват в далеч по-висока степен от общообразователните възможности за работа в сфери на материалното производство, програмирането и информатиката.


Връзката между средното и висшето образование в България е винаги търсена, намирана и установявана независимо от нарушенията при функционирането й през някои периоди на реорганизации. След 9.IХ.1944 г. бързо и рязко се създават благоприятни условия за следване на младежи и девойки от работническо-селски произход. Класово-партийният подход при подбора на студенти достига своята кулминация през 50-те и първата половина на 60-те години, когато се изграждат и т. нар. работнически факултети (рабфак), предназначени - по примера на Съветския съюз – за подготовка на заетите в производството млади хора, които по-безпрепятствено да станат студенти, докато на други се отказва тази възможност. Същевременно българи се насочват към висшите училища на СССР и на социалистическите страни, докато в България започват да се обучават хиляди студенти от развиващите се страни със социалистическа ориентация от Азия, Африка и Латинска Америка. Класово-партийният подход изцяло променя и научно-преподавателския състав – дори с цената на недостатъчна подготвеност, компенсирана с ускорено „обучение по марксизъм-ленинизъм” чрез краткотрайни семинари и лекционни курсове.


Въз основа на Законите за висшето образование от 1947, 1948 и 1958 г., които са съгласувани със законите за народната просвета, осемте български висши училища се оказват стартова позиция за по-нататъшно развитие след 9.ІХ.1944 г. Университетското хуманитарно и природонаучно образование запазва фундаменталния си характер – особено в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а инженерно-техническото много бързо наваксва изоставането си. До 1954 г. изникват четири машинно-електротехнически, два химикотехнологически, инженерно-строителен, минно-геоложки, лесотехнически институт, както и един за подготовка на специалисти в хранително-вкусовата промишленост. Селскостопанското образование се утвърждава чрез два нови института: Висш ветеринарномедицински институт в Стара Загора и Висш институт за машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство в Русе. Висшето медицинско образование се съсредоточава в пет института, икономическото – в три, педагогическото – в четири университета. Измежду висшите училища по изкуствата ново е театралното.
През 70-те години висшистите в България съставляват 3,1 % от населението на страната, с което тя изпреварва високоразвитите държави като Франция, Италия, Норвегия, при това – с подчертана тенденция към увеличаване на процентното съотношение. Около 400 000 души са дипломираните през четирите десетилетия до 1989 г., около 300 хил. са висшистите, заети в различни сфери на стопанския, обществения и духовния живот.


През учебната 1985/1986 г. около 14 500 преподаватели обучават над 100 000 студенти в тридесет висши училища, в които са организирани редовна, задочна и вечерна форма на следване със срок на обучение от четири до седем години, в зависимост от специалността. Цялата огромна за българските мащаби система разполага със задоволителен сграден фонд и – особено в техническите висши училища – материална база. До 1989 г. финансирането на българското образование, включително и на висшето, е изцяло централизирано към републиканския бюджет.


Основен недостатък от демократична гледна точка в периода 1946-1989 г. е, че учебно-възпитателният процес във всички видове и степени училища е силно идеологизиран. С подходящи за различните възрастови групи средства се внушават неоспоримостта на марксистко-ленинския мироглед, предимствата на социалистическия строй и закономерната перспектива на комунистическото бъдеще. През 50-те години култът към личността – най-напред към Г. Димитров, после към В. Червенков, се насажда последователно, а фигурата на Първия, олицетворявана от Т. Живков от 1956 до 1989 г., изпълнява функцията на непогрешим арбитър в държавните и междудържавните дела.


Но въпреки това, българското образование се движи „по ръба на бръснача” между идеологизацията на обучението и на възпитанието, която се извършва на приливи и отливи съобразно политическата обстановка в страната и в света, и непрекъснатите усилия за повишаване на качеството на преподаването и усвояването, съпоставимо с постиженията на напредналите страни. В развитието си между такива противоречиви постановки българското учителство, българските университетски преподаватели и българските ученици и студенти се осланят на възрожденската мъдрост, врязана над входа на старото котленско училище: „Помогни ми да те възвися!”


Този призив би трябвало да е валиден и днес. Демократичният преход донесе освобождение от идеологическите рамки на образованието, но отне редица постижения, свързани с духовността, морала и националната традиция. Българското училище е било и трябва да остане основен фактор за държавността и просперитета на обществото. То е голяма социална и духовна екстра за всеки българин и не може да се комерсиализира, корумпира и денационализира.


Образованието трябва да остане държавен монопол, включително материалната база и учебниците. С тях не може да се води политика на имуществено, социално, културно, етническо и друго разделение.


Нужен е нов единен унифициран учебен план за нацията. От предучилищна възраст, през началното, основното и средното до висшето образование  и докторската образователна и научна степен.
Обратното е бездуховност и национално предателство на елита и лидерите.

 

Моля, запомнете това!
 



От категорията

Президентът няма правни основания да не подпише указа за избрания шеф на ВАС

Проф. Мария Славова-1506149401.jpg

На практика ВАС е обезглавен и то когато в парламента влиза Закон за изменение ...

23 септ. 2017 | 10:18

Проф. Андрей Пантев: Най-пагубните решения България е взимала, когато е била независима (видео)

Снимка "Канал 3"-1506183698.jpg

В момента най-големият престиж за един политик е да каже, че е подкрепян от ...

23 септ. 2017 | 19:16

Соцминалото на оръжейния бос Гебрев: Ембаргова търговия с държавен кредит от 1 млн.USD без данъци

-1504595215.jpg

В периода 1990-1992 г. само от оръжейния завод „Арсенал“ през неговата фирма ...

24 септ. 2017 | 11:40

Валентин Хаджийски: Радев спечели сърцата на българите в Ню Йорк

Валентин Хаджийски: Радев спечели сърцата на българите в Ню Йорк-1506237278.jpg

Докладът на Министерския съвет, който определи Русия за враг, е копи-пейст на ...

24 септ. 2017 | 10:07

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Visitor


7 септ. 2017 | 22:36



Аз също приветствам автора за тази статия, но се боя че ще остане глас в пустиня! Защото в МОН има твърде много "пиленца", снесени там от Кукунева а и от други преди нея! Либерастията и ЕТАЦ са пуснали дълбоки корени, много трудно ще е да се очистим от тях!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


7 септ. 2017 | 15:31



Напълно справедлива и обективна статия на прооф.Д.Иванов ,която следва да се вземе под внимание от МОН,защото съдържа редица ценни и полезни предложения !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.