Ликвидацията на производството, търговията, финансовата система и потреблението в България през 1988-2019 г.

Проф. Иван Ангелов: Разгромът на българската икономика

23212 | 29 юни 2020 | 14:29

Чакам и Прокуратурата най-сетне да изпълни своята роля! Толкова много главни прокурори се изредиха през тези 30 години, но нито един извършител на разгрома не е изпратен там, където му е мястото


До 1989-1990 г. у нас доминираше тотална държавна собственост и основаното на нея централно планиране в икономиката. Производството и реализацията на всичко важно и средно важно се планираше, както се казва „от игла до конец“. Пренебрегната беше икономическата заинтересованост на лично и колективно равнище. Всичко това ми е добре известно от 4-годишната ми работа в Химкомбината в Димитровград веднага след завършването на висше окономическо образование по „Икономика на промишлеността във ВИИ „К.Маркс“ в София. Тези порядки допринесоха съществено за провала на така наречения държавен социалисъм.

С реставрацията на капитализма у нас след 1990 г. се отиде в другата абсурдна крайност. Дори думата „планиране“ беше забранена. Държавата беше изгонена от стратегическото управление на икономиката. Известно е странното изказване на Президента Рейгън, че „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем“. Под натиска на МВФ и Световната банка се пристъпи към тотална шокова приватизация у нас и в Източна Европа с масови нарушения на писаните и неписани закони и на абсурдна пазаризация в обществото. Противно на многогодишната световна практика беше възприето клишето, че „държавата е винаги лош стопанин, а частникът е винаги добър стопанин“. Това обаче не е вярно.


Задължителна предпоставка за всяка интеграционна общност е да бъде икономически и социално еднородна. Само тогава може да има успешен общ вътрешен пазар. Защото свободната вътрешна конкуренция между страните членки предполага относителна икономическа и социална равнопоставеност, стимулира развитието на съставните икономики и всички извличат изгоди от нея.


Когато общността е икономически и социално разнородна, т.е. съставена е от високо развити конкурентоспособни икономики и ниско развити, едва прохождащи неконкурентоспособни икономики, не е възможна нормална вътрешна конкуренция. При такъв вътрешен пазар от конкуренцията винаги печелят силните икономики и губят слабите. Слабите дори не могат да оцелеят и постепенно загиват.


Българската икономика понесе точно такъв разгром през последните 30 години. Нашият опит, а и положението в другите източноевропейски страни е класически пример за това. Потвърди се провалът на прословутия принцип, че политиката на „отворените врати” във външната търговия била полезна както за богатите, така и за бедните страни. Нищо подобно!


Разгромът на който сме свидетели през последните 30 години се дължи на натрапеното пълно и незабавно отваряне на неконкурентната ни икономика като член на Световната Търговска Организация (СТО) и на последвалото ни присъединяване към Европейския съюз с неговия вътрешен пазар, пред масираното нахлуване на конкурентните стокови потоци на развитите страни. А също и на отсъствието на демократичната държава в управлението на икономиката, каквато у нас няма. 

 

Този разгром се изрази в:
- Тотално разрушена производствена база в промишлеността, селското стопанство, инфраструктурата и другите сфери на материалното и нематериалното производство, създавана в продължение на 100 и повече години. Последиците се знаеха предварително, но бързото отваряне на нашата слаба икономика ни беше натрапено силово от СТО, Световната банка, МВФ, ЕС, правителствата на развитите западни страни, начело с Америка. Това беше невиждано глобално престъпление, което те извършиха срещу нас и 100 милиона беззащитни хора от Източна Европа. А също и в други региони на света. Последствията от това престъпление не подлежат на точно количествено измерване, но за България може би възлизат на 200-250 млрд. лева загуби и пропуснати ползи, а за цяла Източна Европа навярно се измерват с трилиони щатски долари. Такова политико-икономическо престъпление на доминиращия американски икономически либерализъм световната стопанска история не познава;

- Погубен квалификационен потенциал, граден в продължение на 100-150 и повече години: специалисти с висше, средно специално, средно общо образование и натрупан огромен практически опит в условията на европейската икономика към средата на 20-тото столетие. Този погубен потенциал също трудно се поддава на парично изражение, но за България навярно превишава 120-130 млрд. лева. А общо за страните от Източна Европа може би превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за катастрофалните му духовни последствия. Пораженията за България и Източна Европа в тази област са чудовищни;

- Мащабно демографско ограбване, особено през последните 5-6 десетилетия. Около 1,5-2,0 млн. души емигрираха трайно от България в Западна Европа и в други региони на света. Такава масова емиграция в продължение на няколко десетилетия съвременната история на България не познава. Около 0,9-1,2 млн. от тях са млади образовани и предприемчиви хора, които създават там семейства и поне 80% от тях никога не ще се завърнат в родината на своите родители. „Изтичането на мозъци“ се съчетава с „изтичане на неоценим генетичен потенциал“. Те раждат, отглеждат и образоват децата си там, а не в България. Съдете сами по един малък факт: през 1950 г. у нас са родени 182 хил. бебета, а в 2019 г. 61,5 хиляди. Това ни лишава от най-динамичната млада и предприемчива работна сила и от поколения с модерно новаторско мислене и действия. То потиска и забавя нашето развитие във всички икономически и други направления. Паричният израз на това комплексно трайно демографско ограбване на България се измерва с много десятки милиарди лева, но точният му размер не подлежи на оценка. Общо за Източна Европа годишният му размер навярно превишава един трилион щатски долара. Да не говорим за пагубните му духовни измерения;

- Прахосани уникални натрупвания в някои области на науката и новите технологии в продължение на много десетилетия, а за Източна Европа – и столетия. Достатъчно е да напомня, че преди 40-50 години малката България няколко години беше между водещите страни в света (след САЩ, Япония и СССР) в областта на електрониката и компютрите. Дори изработваше сложни компоненти за съветските спътници. Един от съавторите на първи в света образци на съвременни компютри е българин. Имахме свои космонавти. Паричният израз на този уникален опит и пропуснатите последващи ползи на България навярно възлиза на няколко десятки милиарда лева. Той също е необратимо загубен. Настоящото ни равнище в тази област е жалко. Загубите на Източна Европа в тази област са многократно по-големи и може би се измерват със стотици милиарди или с трилиони щатски долари.;

- Загубени са завинаги натрупвани от десетилетия световни технически, търговски, културни и други позиции по света, транспортни и телекомуникационни канали и други комуникации на България, чиито мащаби не подлежат дори на приблизителна оценка. Този род загуби на Източна Европа са многократно по-големи.;

- Необратими загуби на други материални, нематериални и духовни, вътрешни и външни натрупвания, чиито мащаби на България не подлежат на количествена оценка;

- Тотална приватизация на финансовата ни система, особено на банковия и небанковия сектор. Вместо да се оставят да се конкурират държавни, частни, общински, кооперативни и други банки, застрахователни и презастрахователни дружества и други финансови институции, всички бяха поголовно и шоково приватизирани. И което беше още по-лошо, всички банки бяха продадени на чуждестранния капитал. Въпреки световно известното правило, че държава без собствен финансов сектор не може да бъде независима държава и да провежда самостоятелна финансова политика.


По германско внушение преди много години беше оставена само една малка държавна банка, без клонова мрежа, която впоследствие прерастна в Българска Банка за Развитие, все още без клонова мрежа, със задача да кредитира малките и средните нефинансови предприятия. Тя правеше всичко друго, но не по зададения й основен предмет на дейност, особено през последните години. А напоследък се използва за големи фалшификации, извън предмета й на дейност и извън потребностите от икономически и социални мерки на текущата вирусна криза, с участието на най-висши държавни управленски среди.

Това изброяване навежда тъга на фона на настоящото ни жалко положение. А моят народ, вместо да помни кой съсипа живота на сегашното поколение и на още няколко бъдещи поколения българи, сега се слави с пословичното си робско търпение. А част от него е благодарен на тези западни политици и местните им слуги, които разориха България!

В следващите редове ще посоча част от поддаващите се на груба количествена оценка загуби на България само от разгрома на производствения потенциал, външната търговия и потреблението на домакинствата през последните 30 години. Давам си сметка, че изброените тук поражения са само малка част от това, което България понесе през последните десетилетия. Понася сега и ще продължава да страда през следващите десетилетия.


Правя го за да помогна на моите сънародници да се ориентират, макар и частично, какво сме дали на света и какво сме получили от него през последните 30 години. Защото до сега се разказва само какво са ни дали и се мълчи за това, което са ни отнели и продължават да ни отнемат. А ние сме дали и пропуснали да получим МНОГО ПОВЕЧЕ отколкото те са ни дали чрез официалните трансфери. Трябва да се знае, че до сега и още доста десетилетия БЪЛГАРИЯ Е И ЩЕ БЪДЕ НЕТЕН ДОНОР КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА. И че това е една от причините за да живеем сега толкова бедно.


I. Разгромът на производствения потенциал на България
Разрушаването на производствения потенциал на България е доказателство за съдбата на една относително слабо-, на границата на средно- развита неконкурентоспособна икономика, лишена с един замах от основните си традиционни пазари и оставена без подготовка и протекция в съответствие с правилата на infant industry argument (аргумента на прохождащата индустрия) пред мощната европейска и световна конкуренция.


Искам да подчертая по най-категоричен начин, че всички сегашни високо развити страни в Европа, Америка и Азия, когато са били в миналото на нашето сегашно ниво на развитие и на конкурентоспособност, са използвали масово икономическата протекция на своите прохождащи икономики. Същите тези страни обаче, позовавайки се на принципите на така наречения Вашингтонски консенсус, господстващ в световните икономически отношения през последните 40-50 години, не позволиха на България и на другите страни от Източна Европа, да защитят своите слаби икономики.


В нашия случай разрухата започна веднага с поемането на управлението на българската икономика от МВФ и Световната банка през 1990-1991 г., продължи с последвалото ни приемане в СТО в 1996 г., засили се с асоциирането ни към ЕС и с присъединяването ни на 1 януари 2007 г. в тази интеграционна общност. И понеже икономическата философия на функционирането на нашата икономика от 1990 г. до сега е еднаква, а целта е била интеграцията в ЕС, ще проследя резултатите от нейното икономическо развитие през целия този период. Защото функционирането на нашата икономика в условията на свободна търговия започна от 1990 г., а не от януари 2007 г., когато се присъединихме към ЕС. Не е логично анализът ни да започне от средата на този, фактически единен период. А и не е възможно да се очертаят разделителни линии между отделните фази на този единен процес.


Както посочих по-горе, такъв катастрофален разгром на производствения потенциал на България и за толкова дълъг период не е имало през последните 100 години. Нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което допуска такъв брутален икономически произвол над себе си е достойно за съжаление, поради арогантното насилие на Запада, което моят народ едва ли някога ще забрави! Но този народ трябва да потърси поне част от причините и в себе си!


Всички данни на които се позовавам в настоящия анализ са от официални български и европейски източници, посочени под таблиците. За да избегна добре известните условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни от статистическа гледна точка.


Настоящият анализ обхваща целия период от асоциирането на България към ЕС и присъединяването ни към общността. Решението за асоцииране беше взето през 1993 г., а реалните действия бяха предприети през следващите години. Такъв подход е правилен, защото функционирането на нашата икономика с асоциирането не се различава съществено от педиода след присъединяването към ЕС. С асоциирането се либерализира търговията със стоки и другите финансови, трудови и капиталови потоци; налага се все повече макро- и микро- икономическата политика по изискванията от Брюксел; получаваме милиарди безвъзмездна помощ чрез предприсъединителните фондове; правят се трансфери от работещите в другите страни наши сънародници на техни близки в България и т.н. Липсва само правото ни на глас. Но то дори и сега е по-скоро символично, отколкото реално. Икономическата логика във функционирането на нашата икономика през двата периода е еднаква или сходна.


Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с тоталния разгром на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):


Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

 

Показатели/Години

1988 г.

2018-2019г.

Електроенергия – млн. квч.

45133

45613

Цимент – млн. т.

5,4

2,3

Прокат от черни метали – хил. т.

3322

926

Металообработващи машини – бр.

17441

1698

Електрокари – бр.

47400

188

Мотокари – бр.

35100

162

Електрически двигатели – хил. бр.

1891

73

Автоматични телефонни централи – хил. линии

436

х

Цветни телевизори – хил. бр.

124,3

х

Домашни хладилници – бр.

111000

х

Автоматични домашни перални – хил. бр.

57,3

х

Азотни торове – 100% азот –хил.т.

1134,7

315

Минерални торове– хил. т. хранит. вещество

724,1

429

Обувки-кожени - млн. чифта

25,8

3,5

Памучни платове – млн. кв. м.

361,7

7,4

Вълнени платове – млн. м.

45,0

1,0

Месо – хил. т.

565,6

207

Мляко – млн. л.

2509

71,7

Зеленчукови консерви – хил. т.

344

75

Гроздови вина – млн. л.

312,6

133

Плодови консерви – хил. т.

242,8

70

Растителни масла – хил. т.

171,6

127

Домати – хил. т.

809

148,1

Сирене – хил. т.

112,6

56

Захар – хил. т.

361

108

Ябълки – хил. т.

314

..

Грозде – хил. т.

929

..

Говеда – хил. бр.

в т. ч. Крави – хил. бр.

1615

646

526,5

340,8

Овце –хил. бр.

8593

1350

Разходи за научни изследвания - % от БВП

3,2

0,76

Изследователи – бр.

31412

16521

Раждаемост – на 1000 души от населението - %

13,0

8,9

Смъртност – на 1000 души от населението - %

11,9

15,4

Детски градини – бр.

4666

1834

 

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, от 1989 г.до 2019 г. Когато завършвах този анализ Статистическият справочник от 2020 г. с данни за 2019 г. не беше публикуван. Това важи и за следващите таблици.


Пояснения: 1988 г. е последната що годе нормална година от времето на централното планиране. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници. Там където в последния Статистически справочник няма данни за съответен продукт, запазвам данните от предходния, които са близки. Това са обаче само няколко случая.

Както споменах по-горе, през последните 100 години, у нас не е имало такъв разгром на производството, както през последните 30 години. Макар че междувременно сме водили няколко много тежки войни.
Данните от таблица 1. дават основание за някои изводи по съдбата на производствения потенциал на България:

1. Като цяло, България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава, в долната част на тази група страни. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на Съвета за Икономическа Взаимопомощ (СИВ). След 1990 г., с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започна икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.


2. Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989-1990 г. се доликвидират с асоциирането ни в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални, земеделски и други производства.


3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган беше блокирана и действителен контрол не е осъществяван. Въпреки масовите нарушения на приватизационните договори, не са известни сериозни наказателни мерки срещу нарушителите. Всеобщо е мнението в България, че приватизацията беше престъпна. Престъпници обаче няма. До сега не ми е известен нито един осъден нарушител на законите и приватизационните договори, макар че има хиляди такива. Това е масова подигравка с Конституцията и законите на България, макар че имаме Конституционен съд, Главна прокуратура, Върховен касационен съд, Върховен административен съд, ДАНС, Сметна палата и цяла редица други държавни контролни институции. Като че ли всички се бяха договорили да затворят очи. И до сега не ги отварят.


4. Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.


5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения. През 1990-те в продължение на години в експортните листи на България имаше експортен ред „скрап“ на който фигурираха впечатляващи суми. Това като че ли не правеше впечатление никому. И най-малко на контролните органи на държавата.


6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от обработваемата земя (15-20 млн. декара) остана пустееща в продължение на много години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.


България даде пример на света по престъпно отношение към земеделската земя. В Холандия отвоюваха земя от морето с гигантски усилия и разходи чрез прочутите полдери и огромните диги като хълмове. В Израел превръщаха пустинята в плодородна земя. А ние - плодородната земя в пустиня. До това ни доведоха нашите нови западни приятели, подпомагани от местните им български слуги. И това никому не правеше впечатление, въпреки цялата дузина контролни държавни институции. Никой престъпник не беше изпратен в затвора! А казват че имало държава! И народ, който милеел за своята земя и родина, отвоювана с потоци от кръв и сълзи от 1300 години!


7. И ако ликвидацията на производството на високо- и средно-технологични машини и съоръжения, произвеждани до 1990 г. можеше да се оправдае с некомпетентността и стремежа на новите собственици към най-бърза максимална печалба, производството на текстилни стоки, на плодове и зеленчуци, на млеко, сирене и масло, отглеждането на овце и говеда, производството на месо и месни продукти, имаше десетилетни, дори вековни традиции в България. Но и то беше тотално занемарено.
Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи с престъпен закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изклани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни. Нашата съвременна история не познава такива масови престъпления в растениевъдството и животновъдството. Напротив, в най-трудните следвоенни години в миналото селото и неуморните трудови селяни са крепели и възраждали България от пепелта. А сега реставрацията на дивия балкански капитализъм, под ръководството на новите ни западни господари, превърна българското село в руини. И все още няма наказани чуждестранни и наши виновници за погрома над земеделието и над българското село.


8. Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи престъпници, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.


Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят някога работа. Статистиката дълго време отчиташе техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица остана висока много години - около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за опустошителните социални последствия на икономическата разруха. Щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа.


9. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие (и на земеделието на другите нови страни членки) от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.


10. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че общите загуби и пропуснати ползи на България през изминалите 30 години са в порядъка на няколко стотин (250-300) милиарда щатски долара. Те ще се чувстват още много години. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. Или изоставянето и захвърлянето на производствена база в индустрията, земеделието, инфраструктурата, образованието и други сектори, изграждана в продължение на 50-100 години с участието на милиони хора.
България е икономически и социално опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, а сега и на Западните Балкани, да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Там тепърва предстои голяма промяна.

II. Разрушаването на производствения потенциал нанесе съкрушителни поражения върху експортния потенциал на България.

Радикални промени настъпиха във външноикономическите отношения и особено във външнотърговския стокообмен. До саморазпускането на СИВ на 27 юни 1991 г. България беше член на тази интеграционна общност. През 1988 г. 84,5% от нашия износ беше към страните от СИВ, а само със Съветския съюз 62,8%. През същата година 76,7% от вноса ни беше от страните членки на СИВ, а 53,7% - само от Съветския съюз.
Главен механизъм за функциониране на СИВ беше координираното разпределение на производството и търговията между страните членки, т. е. тяхната производствена специализация и коопериране на основата на общодоговорени взаимни критерии. Така че всяка страна членка да участва в производството и обмена на перспективни продукти и услуги по които има икономически предимства, с цел да се осигури постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на всички страни от общността. И такова сближаване имаше: между Монголия и Куба, от една страна, и ГДР и Чехословакия, от друга.


За специализираните продукти изнасяхме 70-80-90% от продукцията за страните от СИВ и се възползвахме от големия пазар на общността, а също и за трети страни. Благодарение на това България произвеждаше и изнасяше стоки в големи количества на взаимноизгодни условия за другите страни членки, за които сега можем само да мечтаем. Ето какво говорят числата за нашия износ през 1988 г., преобладаващата част от който се насочваше към Съветския съюз и другите страни от СИВ, а също и за 2019 г., когато изнасяме най-много за ЕС (66,4%):


Разгромът на производствения потенциал, саморазпускането на СИВ, разпадането на Съветския съюз и промените в другите източноевропейски страни, предизвикаха внезапна и тотална загуба на основните ни външни пазари и тотален разгром на експорта ни (виж таблица 2.):

Таблица 2. Износ на най-важни стоки от България 

 

Продукти/Години

1988 г.

2017-2018 г.

Електронни калкулатори – хил. бр.

46,7

х

Електрокари – хил. бр.

44,7

х

Мотокари – хил. бр.

33,2

х

Електротелфери – хил. бр.

131,5

х

Електромери – хил. бр.

105,5

х

Телефонни апарати – хил. бр.

630

х

Радиотелефони – хил. бр.

121

х

Стругове – бр..

3278

х

Трактори – бр.

1717

х

Лагери – млн. бр.

12,4

..

Цигари - хил. т.

73,3

9,4

Азотни торове –хил.т.

319

..

Пресни плодове – хил.т.

-в т.ч. грозде – хил.т.

-в т.ч. ябълки – хил. т.

139,2

36,2

41,1

26,4

1,0

0,7

Пресни зеленчуци – хил.т.

-в т.ч. домати – хил. т.

109,3

78,9

28,1

10,7

Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т.

170,5

28,0

Яйца – млн. бр.

126,8

..

Трапезни вина – млн. литра

172,3

67,2

Ориенталски тютюн – хил. т.

54,9

26,8

 


Източник: НСИ. Статистически справочник 1989 г. и Статистически справочник 2018 и 2019 г.
Пояснения: Означенията в последната колона са като тези в предходната таблица.

Данните от таблица 2. също дават основания за някои разсъждения:

1. Изводите по производството са валидни и за износа.


2. Извадката от експортната листа на България през 1988 г. също потвърждава, че сме били средно развита промишлено-аграрна страна, в ниската зона на тази група страни по европейски стандарти. Нашата икономика е произвеждала в големи мащаби средно технологични, а в редица случаи, например в електрониката, и високо технологични продукти, които са приемани на външните пазари.


3. Извадката също показва, че индустрията и земеделието са били тясно специализирани в рамките на СИВ и преобладаващата част от продукцията на най-важните сравнително сложни продукти са продавани в страните членки, а също и извън тях. Без тази производствена специализация, техническа помощ от по-развитите страни членки и огромния пазар на СИВ не би било възможно рентабилното масово производство на сравнително сложни машини и съоръжения в малка и по-слабо развита страна като нашата.


4. От таблици 1. и 2. личи, че производството и износът се сриват тотално след 1989-1990 г. Много от произвежданите и изнасяни по-рано средно- и високо-технологични продукти изчезват от експортната ни листа, а заедно с тях изчезват стотици хиляди средно и високо квалифицирани български работни места и многомилиардни доходи на българските домакинства. При пълната либерализация на вноса и липсата на защита на местното все още неконкурентоспособно производство, преустановеното вътрешно производство се заменя с внос от по-конкурентоспособни чуждестранни производители с голям стопански опит в съответните области.


Този внос расте непрекъснато, за да достигне през 2018 г. впечатляващи размери: за домашни хладилници – 81,2 хил. броя, домашни перални машини – 218,6 хил. броя, прахосмукачки – 377,9 хил. броя, телевизори – 705,5 хил. броя, велосипеди – 34,3 хил. броя, ориз – 36,5 хил. т., сол – 259,6 хил. т., захар – 214,5 хил. т., обувки (кожени) – 3019,9 хил. чифта и т.н. Тези числа говорят за мащабно опустошаване на някогашното наше местно производство от внос.


Ликвидацията на местното производство и замяната му с внос, казано по друг начин, означава, че България закрива стотици хиляди работни места на своя територия и допринася за създаване на допълнителни работни места в по-богатите страни. Това задълбочава и удължава нашата социално-икономическа изостаналост.


Всеки който познава стопанската история на сегашните най-богати страни: в Америка, в Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и други знае, че никоя от тези страни, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо модерно икономическо развитие, не е допускала такава брутална внезапна либерализация на вноса и снемане на протекцията на местното производство, както постъпиха след 1990 г. раболепните правителства на България, заедно с други източноевропейски страни, под натиска на МВФ, Световната банка, СТО, Европейската комисия и правителствата на новите ни западни съюзници по двустранна линия.
Теоретична основа на тази политика беше отхвърлянето на теорията и практиката на „аргумента за прохождащата индустрия” (infant industry argument). Този принцип е формулиран в 1790 г. от големия американски икономист, впоследствие Президент на САЩ, Александър Хамилтън.


Всички сегашни богати страни са го прилагали активно по време на своята индустриализация. Например, вносните тарифи в САЩ между 1816 и 1945 г. са били между най-високите в света. Този аргумент е бил особено популярен и прилаган след Втората световна война в Латинска Америка, но под външен диктат е заменен с фалшивата догма на Вашингтонския консенсус за „отворените врати” във външната търговия, което, според тях, облагодетелствало еднакво и развитите и слабо развитите страни. В това, обаче няма нищо вярно. Таблица 2., отразяваща българския опит, го доказва по категоричен начин. Наред с бързата либерализация на цените, либерализацията на вноса и прибързаното снемане на протекцията на местното производство, е едно от най-големите престъпления на шоковата терапия, наложена ни от горепосочените институции и приложена с ентусиазъм от местните пазарни фундаменталисти. Това показва колко ефикасно те обслужваха интересите на богатите западни страни, във вреда на българските.


5. Външният пазар и особено пазарът на СИВ е бил силно чувствителен на деструктивните политически и икономически процеси у нас след 1990 г. Спадът на производството се чувства още от началото, но той протича с известна инерционност, може би, защото част от производството е било за вътрешния пазар. Сривът на износа е незабавен и рязък, особено след саморазпускането на СИВ през 1991 г. Цялата производствена и експортна система, изграждана в продължение на години, рухва веднага.


6. Загубените веднаж пазари трудно ще се възстановят. Преобладаващата част от тях са загубени завинаги. Бедата за България е в това, че при настоящия механизъм на функциониране на общия европейски пазар, на който се реализира преобладаващата част от нашия износ сега, нямаме шансове в обозримото бъдеще да възстановим производството и експорта на такова качествено и количествено равнище, каквото имахме до 1988 г. Не бихме могли дори да се приближим до него, защото не сме конкурентоспособни. А сегашната система на вътрешнообщностни търговски отношения не позволява на по-слабо развитите страни да скъсяват дистанцията си от по-развитите.


В напълно либерализиран общ пазар бедните страни нямат никакви шансове в конкуренцията с богатите. За определен период от време те се нуждаят от някаква форма на вътрешнообщностна протекция на прохождащата местна индустрия, докато тя стъпи на краката си. За постигането на сравнима конкурентоспособност с тази на развитите страни, при идеални условия са нужни поне 30-40, а може би и повече години.


7. Ниската конкурентоспособност на България ще проличи още по-категорично на един бъдещ Общ Евро-Американски пазар с население от около 820 млн. души. Това ще се случи ако бъде сключено споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Ние и сега сме в тежко положение в условията на общия Европейски пазар, поради по-ниската ни конкурентоспособност в сравнение със средната в ЕС.


Конкурентоспособността на американските фирми е по-висока от тази на европейските. Ако нямахме шансове до сега в свободна конкуренция с европейските фирми, какво да кажем за шансовете ни пред още по-мощните и конкурентоспособни американски компании. Ако при най-благоприятни условия сега са ни необходими 30-40 години, за да се приближим към средната в ЕС, ще ни бъдат необходими още повече години да се приближим до американската конкурентоспособност. Това усложнява още повече нашето положение през следващите десетилетия.
При други политически условия бихме имали по-големи шансове на Евроазиатския общ пазар, понеже конкуренцията на него ще бъде по-близка до нашите възможности. При сегашните политически ангажименти на България като член на ЕС и на НАТО, едва ли може да се разчита на участие в Евроазиатския общ пазар.

Както е известно, стокообменът между страните членки на ЕС се основава изцяло на пазара. Съществува общ безмитен пазар, но се запазват неофициално важни нетарифни (санитарно-ветеринарни и други) ограничения. За разлика от СИВ в ЕС няма целево разпределение на производството по страни членки. Всяка страна е свободна да решава какво да произвежда, на кого и при какви условия да го продава. На пръв поглед това звучи добре. Ако ЕС беше икономически еднородна общност на високо развити и конкурентоспособни икономики (както беше замислен първоначално в 1957 г. с Римския договор – клуб на богатите), този механизъм можеше да работи и от него да печелят най-конкурентоспособните със своята качествена и евтина продукция. Това щеше да облагодетелства и потребителите, без да застрашава оцеляването на производителите.


Реалностите обаче са други. Голяма част от страните членки, особено новите членове от Източна Европа, Малта, Кипър и до известна степен – от Южна Европа, не могат да се справят на общия европейски пазар. Повечето източноевропейски страни не отговаряха на критериите от Копенхаген и не бяха готови за присъединяване. Това се знаеше в ръководството на ЕС, но по стратегически военно-политически съображения решиха да ни приемат в ЕС и в НАТО, поради географската ни и друга близост до Русия. Макар че за това не се говореше, на съответното най-високо равнище са преценили, че България, заедно с Румъния и други източноевропейски страни, може да им бъде полезна в бъдеще като военно-политически плацдарм срещу Русия. Вероятно са целели да ни обвържат необратимо със Запада, за да предотвратят евентуалната ни бъдеща преориентация отново към Русия. Събитията през последните години и особено настоящите, потвърждават това стратегическо опасение. В Брюксел пожертваха икономическите критерии за членство в ЕС и ни превърнаха в инструменти за реализиране на стратегическите политически планове на Америка срещу Русия.


Сега плащаме цената на общия европейски пазар поради ниската ни конкурентоспособност. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15 годишна производствена история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Както споменах, още по-трудно ще ни е да се конкурираме с американските компании.


Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между икономиките на страните членки на ЕС. Той става още по-разнороден в икономическо и социално отношение. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС беше преустановено за 5 години. Този срок може да бъде дори удължен. Има обаче силен натиск за приемане на още по-изостаналите страни от Западните Балкани пак по геополитически причини, насочени срещу Русия, макар че те не отговарят на критериите от Копенхаген. Жалко че слугинската роля тук изпълняват българските власти и особено Бойко Борисов.


Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. Сравнението между двете колони на таблици 1. и 2. показва, че в нашето производство и външна търговия е настъпила истинска катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно- и високотехнологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 30 години като член на СИВ. Още по-тревожно е, че това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1988 г. изнасяхме 78,9 хил. тн. домати, сега изнасяме 10,7 хил. тн. и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-рано и по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.


Докато преди 30 години структурата на нашето производство и на износа беше типична за средно развита европейска страна, което личи от таблици 1. и 2., сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Делът на суровините и материалите в нашия износ сега е 52%, делът на потребителските стоки със що годе приемливо качество е 28% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 20%. Делът на високотехнологичните стоки в износа ни е едва 3,3%, а на нискотехнологичните – 65%.


Ако България предприеме бърза реиндустриализация и модернизация, съчетана с умерена протекция на селското ни стопанство, и при наличието на подходящи междуправителствени договорености между Русия и България, след 8-10 години можем да възстановим част от нашия износ на земеделски продукти, посочен в таблица 2., частично на химическите и фармацевтичните продукти и малка част от продуктите на машиностроенето.


Трудно ми е да посоча други наши възможности за износ към Русия през близките години. Ако трябва да бъда реалист, като имам предвид деструктивната антируска и сервилно-послушна прозападна политика на нашите правителства, дори и това едва ли ще се случи. Сегашните ни управници се оказаха много експедитивни в провала на договорените на политическо равнище три големи проекта: нефтопроводът Бургас – Александропулис, и най-вече - АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”. Същата недостйна игра срещу Русия продължава и сега с енергийните проекти. С това те вредят преди всичко на България, която рискува сега и в обозримото бъдеще да бъде заобикаляна от всички магистрални инфраструктурни транспортни системи.


Списъкът от характеристики на примитивния български балкански капитализъм е безкраен. По груби мои оценки през тези 30 години от българския народ са отнети (откраднати) над 300 млрд. лева (около 150 млрд.евро), а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, заедно с кадровата и духовната деградация, са зашеметяващи. Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход. Той превърна България в икономически и социално опустошена държава.


3. Потреблението в България преди 30 години и сега
Сривът на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на
лице от домакинствата

Показатели/Години

1988 г.

2019 г.

Хляб и тестени изделия – кг.

196,4

82,4

Месо – кг.

75,2

35,7

Риба – кг.

8,3

5,2

Прясно мляко – л.

195

16,9

Яйца –бр.

263

152

Плодове –кг.

109

51,9

Зеленчуци – кг.

109

72,7

Захар –кг.

35

6,9

Растителни хранителни масла – л.

22,9

16,5

 

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2020 г.


Като цяло, разсъжденията по таблици 1. и 2. важат и тук. Може би заслужава да се отбележи още следното:

1. Здравословният процес на намаление на потреблението на хляб и хлебни продукти в другите европейски страни, протича и у нас, но все още сме страната с най-високо потребление на хляб в ЕС. Това е едно от многото измерения на диетата на бедността.


2. При почти всички продукти има рязко шоково влошаване след 1988 г.,
последвано от стабилизация или дори леко подобрение на много ниско ниво. Това може да се обясни с насъщния характер на храните и неотложността в тяхното потребление в някакъв допустим минимум за биологично оцеляване. То определя по-ниската еластичност на потреблението на хранителни продукти спрямо доходите.


3. При нехранителните продукти еластичността е по-висока, а спадът по-рязък и продължителен. За разлика от храните, потреблението на дрехи, обувки, домашно обзавеждане, ремонт и освежаване на жилището, почивката на море и планина и т.н. подлежат на отлагане в определени граници. Те, обаче, по-трудно се измерват като количество на лице от домакинството.


4. Проведените многобройни анкети през последните 30 години за потреблението на нехранителни стоки с по-широк и по-тесен обхват потвърждават по-рязкото намаление на потреблението им. Това намаление е незначително за най-високодоходната децилна група (5-10% от населението), много голямо - за средните децилни групи (30-40% от населението) и драматично за най-ниските (50-60% от населението).


5. Фалшифицирането на данни у нас през последните 30 години от управляващите политици и от придворните им съветници е масово. То е особено произволно по качеството на живота на българите. Рекорд преди години постави тогавашният президент Плевнелиев, а напоследък и някои министри. Преди няколко дни ръководителят на Института за дясна политика заяви по една от телевизиите, че българите сега живеели три пъти по-добре отколкото преди 30 години.

Ще се търси ли отговорност от виновниците?
Както посочих, разгромът на икономиката струва на България над 300 млрд. лева. Точният рзмер на загубите и на пропуснатите ползи едва ли подлежи на надеждно установяване. Може със сигурност да се твърди само едно: България никога не е губила толкова много за толкова кратко време в съвременната си история.

А да напомням ли за духовната разруха, която е дори по-страшна и по-трудно поправима от материалната. Този разгром не се е случил от самосебе си. Зад него стоят хора, провеждали определена държавна политика. Много от тези хора са още живи и здрави и дори имат наглостта да ни поучават сега как да управляваме икономиката и държавата. Четат ни уроци по нравственост и морал. Някои от тях и сега заемат важни държавни и обществени постове.Те са редовни гости на големите национални медии.


Всяка уважаваща себе си държава би реагирала на този чудовищен разгром. И би потърсила сметка от виновните. Все още няма признаци за такива намерения на нашата държава. По-скоро обратното. Българският съд наказва по-строго крадеца на една овца в безименно българско село, отколкото крадеца на милиарди. Добре е да се помни, че ако сега не се потърси сметка от виновниците за разгрома, това ще се повтаря и в бъдеще в нарастващи мащаби и все по-предизвикателна арогантност.
Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Както вече казах, част от авторите на разгрома на българската икономика са още живи. Вместо да са зад решетките, те пишат мемоари, появяват се всеки ден по централните медии и ни поучават как да живеем и работим.


Аз се удивлявам на търпението на моя народ след социално-икономическата инквизиция на която беше подложен през последните 30 години. НАРОДЕ МОЙ, КАКВО ОЩЕ ТРЯБВА ДА ТИ СЕ СЛУЧИ, ЗА ДА СЕ ИЗПРАВИШ! Едно симпатично момиче от К.Т. Подкрепа те призова преди месец вместо да вдигаш ръката си нагоре с двата пръста разтворени като символ на победата V, ДА Я СТИСНЕШ В МОЩЕН ЮМРУК И ДА Я СТОВАРИШ ВЪРХУ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ.


ЧАКАМ И ПРОКУРАТУРАТА НАЙ-СЕТНЕ ДА ИЗПЪЛНИ СВОЯТА РОЛЯ! ТОЛКОВА МНОГО ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ СЕ ИЗРЕДИХА ПРЕЗ ТЕЗИ 30 ГОДИНИ, НО НИТО ЕДИН извършител на разгрома не е ИЗПРАТЕН ТАМ КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО!


26 ЮНИ 2020 Г.

 

 

 

 


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

IHS Global Insight: Борисов ще отлага реалното подаване на оставка до редовните избори

IHS Global Insight: Борисов ще отлага реалното подаване на оставка до редовните избори -1594789657.jpg

Вероятността за оставката на правителството нараства, но премиерът Бойко ...

15 юли 2020 | 08:06

Проф. Светлана Шаренкова: Той – екстрасенс или подбудител!?

-1517831377.jpg

Десетки хора протестират по площадите, а не ги спря нито контрамитингът „За” ...

15 юли 2020 | 17:44

Георги Марков: Борисов няма конституционно право да хвърля страната в предсрочни избори

-1594498324.jpg

Според Марков с внасянето на вота на недоверие Нинова прави услуга на ...

15 юли 2020 | 14:37