Проф.Киров: КС се оказа единствената държавна институция,която не се поддаде на външен натиск за ИК

С решението на съда ПГ на ГЕРБ излезе много елегантно от затрудненото положение по отношение на Истанбулската конвенция

Проф. Киров: КС се оказа единствената държавна институция, която не се поддаде на външен натиск

6856 | 31 юли 2018 | 14:21

Всичките ни четири конституции – от Търновската до днешната, стоят на разбирането, че полът е биологична категория и че е предопределен по силата на възприемането на християнските ценности, а по-късно и чрез изследвания, подчертава проф. Пламен Киров


- Проф. Киров, решението на Конституционния съд (КС), което постановява, че Истанбулската конвенция не съответства на духа и нормите на българската Конституция, предизвика взаимноизключващи се коментари. Какъв е вашият прочит на това решение? Бяхте ли изненадан от него?

- Не съм изненадан от решението по конституционно дело 3 от 2018 г. Още в началото на дебата, през януари, аз пледирах да се попита съда и в крайна сметка той да изкаже мнение дали Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция. Тогава още казах, че ако Конституционният съд обяви Конвенцията за противоречаща на Конституцията, то тогава тя не може да бъде ратифицирана. Още повече, че Конвенцията не допуска резерви по текстове, които КС прие, че има напрежение между текста на Конвенцията и текста на Конституцията. Може със задоволство да коментирам, че КС се оказа единствената държавна институция в последните 28 години, която не се поддаде на външния натиск, при това подчертавам – безсмисления външен натиск от страна на Европа, ние да приемем нещо, което противоречи на здравия разум и на българските конституционни традиции и конституционна идентичност.

Искам да подчертая, че всичките ни четири конституции – от Търновската до днешната, стоят на разбирането, че полът е биологична категория и че е предопределен по силата на възприемането на християнските ценности, а по-късно и чрез изследвания. Добре известно е, че полът се определя още в деня на зачатието на човек.

 

- Защо двамата министри – на правосъдието, и на външните работи, се подхлъзнаха, твърдейки че ИК не противоречи на Конституцията, още повече, че и двете са правистки – и Захариева, и Цачева?

- За мен е необяснимо. Държа да подчертая, че парламентарната група на ГЕРБ излезе много елегантно от затрудненото положение. Те сезираха КС и оставиха той да прецени, докато опозицията в лицето на БСП, въпреки че изрази категорично становище против ИК, не стигнаха до решение те да сезират КС. Те се опънаха на стремежа на ръководството на ПЕС да осъществи натиск по отношение на партийната линия на БСП, но не се решиха да сезират КС за Конвенцията.

 

- Може би ГЕРБ ги изпревари, за да прехвърли върху КС собствената си политическа отговорност за приемането или отхвърлянето на този документ.

- Не, според мен те го отиграха елегантно, с политическа хитрост. И в крайна сметка се оказа, че ГЕРБ е основен защитник на конституционните ценности в България.

 

- Трябва ли министър Захариева да оттегли подписа си под Конвенцията, положен през 2013 година по време на второто правителство на Борисов, за което днес настоява вицепремиерът Каракачанов?

- Не е необходимо. Това, че България е подписала Конвенцията, е само първа крачка - че се съгласява с текста, но парламентът е онзи орган, който със закон ратифицира Конвенцията - поставя я в сила, прави я задължителна за Република България. А при това решение на КС, това вече е невъзможно.

 

- Георги Марков заяви пред Епицентър.бг, че решението на КС слага кръст на К.онвенцията. Така ли е?

- Да, с това решение ѝ е сложен кръст. Най-малкото защото Конвенцията не допуска резерви по текстове, които пораждат спорове. А те не засягат целите ѝ. Нека бъдем коректни - името на Конвенцията подсказва нейните цели, член първи определя нейните цели. Разделите са жените да бъдат защитени като жени, тоест като женски пол от домашно насилие или изобщо насилие. И Конвенцията можеше да стъпи само върху онова традиционно разбиране за биологичния характер на пола. Но въз основа на това ни в клин, ни в ръкав се появява някаква джендър идеология, която се прокарва в другите текстове, имам предвид чл. 3 и чл. 4. Тоест, ако можехме да направим резерви по чл. 3 и чл. 4, ние щяхме да ратифицираме Конвенцията. Големият въпрос, който трябва да се анализира, чрез законодателната дейност и изпълнителната власт посредством провеждане на политики, е ние да постигнем целите на Конвенцията – а именно защитата от насилие, защото не виждам нормален човек, който да се противопостави на тези цели.

 

- По време на драматичното заседанието на кабинета на 3 януари т.г., когато за първи път 8 министри се противопоставят на волята на премиера, министърът на правосъдието Цецка Цачева обвърва успеха на българското европредседателство с приемането на Конвенцията. Допускате ли, че така ни е бил поставен въпросът от Брюксел?

- Не знам. Не искам да го мисля. Подобно твърдение е поява на недоглеждане. Не искам да бъда краен.

 

- Но министър Цачева бе обещала в Брюксел, че до края на февруари Конвенцията ще бъде ратифицирана от българския парламент. Може ли да приемем спокойно, че представител на изпълнителната власт обещава нещо от името на парламента и то в чужбина?

- Не би било редно. Дълбоко ме натъжава, ако действително са били поемани такива ангажименти.

 

- Вероятно сте се запознат с особеното мнение на четиримата съдии: Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров. В медиите излезе становището на Филип Димитров. Какво впечатление ви направиха тези мнения?

- Познавам и тримата колеги, работил съм с тях. Единствено с Филип Димитров не съм работил, защото когато моят мандат приключи, той встъпи като конституционен съдия. Това са много уважавани и от мен и от юридическата гилдия колеги. Затова техните особени мнения трябва да бъдат четени много внимателно и да бъдат анализирани.

Мен обаче ме подразни съждение в едно от одобрените мнения, че може само да се гадае какви са истинските мотиви на мнозинството конституционни съдии, с чиито гласове е взето решението. Излиза, че тези неистински мотиви са допринесли за това България да не се приобщи към цивилизования свят, който ще се бори с насилието над жени. С аргумент на противното, и това е елементарна логическа операция, би трябвало да се каже, че тези осем човека, гласували решението на КС, всъщност имат истински мотив - че са любители на насилието. Това всъщност ги е отказало да приемат, че Конвенцията е в съзвучие с българската Конституция. Това звучи смешно! Вкарването на елементи на конституционен окултизъм в което и да е особено мнение, ми се струва крайно.

 

- Поздравихте ли колегите си, гласували „за”?

- Поздравих ги, да. Моето мнение не се е променило от 3-4 януари. Аз съм фен на това, че има напрежение между текстовете на Конвенцията и Конституцията на България.

 

- Можеше ли да се избегне това напрежениецели 7 месеца? За първи път обществото застана така единно срещу управленско решение.

- Можеше, но всъщност това е детската болест на българската политика. Всяко мнозинство смята, че понеже има числено мнозинство в парламента и контролира законодателната власт, е в състояние да налага решения, без да се съобразява с българското общество, а често пъти не се съобразява и с Конституцията, и със законите в страната. Между другото, това се демонстрира почти всеки месец. Последен пример е ветото на президента за изменение на закона за приватизирания. Както се казва – това е крачка напред, две назад. Това чувство за сила и превъзходство често пъти изиграва лоша шега на управляващите от 90-та година насам. В крайна сметка България е правова държава и трябва да се разбере, че когато има и най-малкото съмнение, че би се породило обществено напрежение, че би се допуснала грешка, има си нормален конституционен ред, както в случая – пита се КС, вижда се неговото решение, след което се вземат съответните управленски решения. Така би трябвало да работи всяка нормална конституционна държава.

 

- За тези 27-28 години от прехода имало ли е случай, в който друго решение на КС да се е очаквало с такъв драматизъм в обществото?

- Мисля, че не. Затова се присъединявам към оценката на някои от наблюдаващите казуса, че това решение е историческо. То е историческо, защото за първи път в новата ни история държавна институция каза „не” на натиска, който се упражняваше отвън.

 

Визитка: Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор по конституционно право.
Бил е заместник-председател на ЦИК
От 2001 до 2015 е конституционен съдия. По това време е представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право.
Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия, САЩ
Проф. Киров е член на българската секция на Международната комисия на юристите, на Българската асоциация по конституционно право, на Българската асоциация по философия на правото, на Националната юридическа фондация, както и на Съюза на юристите в България.
Автор е на монографията "Президентът в българския конституционен модел", както и на изследванията "Принципи на избирателната система", "Избирателната система в търсене на съгласие", "Политически избирателни системи" и др.
В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Тукашният джихад ще се роди от Глада. Как се на-хибридваме сами

-1460633929.jpg

Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни. Какво ...

19 окт. 2018 | 15:47

"Дойче веле": В Унгария не искат "развратници" и "човешки индивиди от друг вид"

-1517417880.jpg

Управляващите смятат, че на Запад "нормалният християнски свят" е на ...

20 окт. 2018 | 14:46

Нощта е бременна с консерватори

-1540040120.jpg

Целият този кръг бе затворен още преди 130 години: “Ами че ти бе, бай Ганьо, ...

21 окт. 2018 | 20:16

Хасан Азис: Управлението на Кърджали изисква познаване на душевността на хората

-1521999867.jpg

Очакваме през следващата година да приключи една инвестиция от около 15 млн. ...

21 окт. 2018 | 12:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


wass


31 юли 2018 | 19:55



" Защо двамата министри на правосъдието, и на външните работи, се подхлъзнаха, твърдейки че ИК не противоречи на Конституцията" Изобщо не са се подхлъзнали, а правят каквото се иска от тях. Цецка нали е виден юрист, а някак не разбрала, че това е противоконституционно. Захариева не беше ли и тя министър на правосъдието? Как искате хората да вярват на държавата след като дори министрите не знаят какво правят? Подхлъзване е нелеп евфемизъм за работа против народа.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


1 авг. 2018 | 13:09



Ама това не са министри, а МИНИСТЪРКИ! Правите ли разлика? И половината министри, които гласуваха за ИК, нищо чудно да са станали в аванс ДЖЕНДЪРКИ. Обяснението ми за премиера е напреднали години плюс доста повишено тегло, което затормозява мисловната дейност.