Трябва твърдо да вярваме в основните принципи на живота, който искаме да създадем: работи упорито и вярвай в законите

Проф. Любомир Халачев: Докато седим на морския бряг...

671 | 10 окт. 2019 | 15:54

Щастието е относително понятие. Хората могат да работят и упорито да търсят щастието, а могат да лежат и без да се мъчат да чакат то да дойде отнякъде


Автор: проф. Любомир Халачев

 

Понятието щастие е с широки граници. Хората в различните страни и в различните времена могат да бъдат и са били щастливи по разному.

 

Даже има световно известен роман, в който се описва еднодневното щастие на човек, който живее в концлагер! С други думи – щастието е относително понятие. Хората могат да работят и упорито да търсят щастието, а могат да лежат и без да се мъчат да чакат то да дойде отнякъде. Но, когато говорим за България и за хората, живеещи тук трябва да сме наясно. Да бъдем щастливи като живеем в Европа днес, през 21 век, с други думи за да постигнем понятието щастие с днешните разбирания за него - да имаме добра работа, добро образование за децата си, добро здравеопазване, свободно време за съмоусъвършенстване - можем само ако работим здраво и спазваме законите така, както го правят хората от т.нар. „западно-европейски държави”.

 

В приказките на авторите от тези страни – Хан Кристиян Андерсен, братя Грим, Шарл Перо, Вилхелм Хауф - често се срещат герои, които са силни с трудовите си навици. Обущари, шивачи, дърводелци, хлебари, въглищари, ковачи. Те както всички герои от приказките разчитат да намерят чудо, което да им помогне да бъдат щастливи, но в тези приказки основно условие за чудото е героите да използват трудовите си умения. Много често добрите се отличават от лошите с любовта си към труда и за това биват възнаградени. С чудо, но разбираемо – все пак са се трудили. По този начин писателите са искали съзнателно да възпитат в децата любов към труда, уважение не само към богатството и царските дворци, но също така и към ежедневния труд на обикновените хора. Факт е, че по-голямата част от тези герои произхождат от страни с протестантска деноминация, но това не е основното при тях.


В приказките на народите от Близкия изток – например в „Приказки от хиляда и една нощ“ – най-често срещаният мотив за щастие е желанието нищо да не се прави. Дори когато героите са добри бояджии, грънчари, кожари или търговци те с лекота изоставят занаята си, за да търсят огромно богатство по вълшебен начин. Най-често това богатство идва когато намерим вълшебен дух, обикновено като търкаме стара глинена лампа или като отворим намереното гърне, изхвърлено от вълните на морския бряг, от което излиза могъщ Джин. И тогава героят му поставя задача (на този Джин който междувременно по вълшебен начин е станал негов роб) да му помогне да стигне до състояние, в което не е нужно да се работи. Не случайно в тези страни много популярно е понятието „кеф“ (или „кайф) – един немски пътешественик дълго се чудил как да го опише в своите пътеписи и накрая го определил като „удоволствието от нищоправенето“. Трябва да признаем, че доста добре го е казал!


Разбира се, това са приказки и ние не можем да правим на основата на написаното там социологически заключения с днешна дата. Но можем да разсъждаваме. Защото това понятие – „работят само бедните” – и днес е убедително за много хора у нас. Преди няколко години разговаряхме със селяни от едно село в Северозападна България – снимахме ги в наш филм. Ставаше дума за живота във Франция през 20-те години. Нашият събеседник беше твърдо убеден, че по онова време французойките са били добре (за разлика от българските жени!) защото нищо не са работили, а само са пиели кафета по цял ден и са пушили цигари.

 

„Добре бе, кой работеше при тях?- питахме го ние. – Ами що да работят – отговаряше убедено той – французите имат пари. – Ами не могат ли да работят, като имат пари?- питахме го ние. – Чакай сега – отговаряше той – те да не са луди. Ти например, ако имаш пари ще работиш ли?” Ние му давахме пример с английската кралица, която е една от най-богатите жени в света и в същото време една от най-заетите с ежедневни дела. Но той не ни хвана вяра. Така и не успяхме да го убедим, че греши. Тази позиция – само ако имах пари всичко щеше да е наред!- много често е повод за сляпа вяра в чудесата.


Има хора, които са попаднали в лошо положение – особено здравословно – и тъй като медицината не може да им помогне, без да искат се хващат за всяка сламка, предложена от гадатели, церители, мними лечители и всякакви чудотворци. Преди по страниците на вестниците, сега предимно по телевизите в специални предавания или във всякакви сайтове или фейсбук профили. Не мога да ги коря, защото наистина човек останал без помощ може да изпадне в отчаяние. Но трябва да се знае, че на техния нещастен гръб живеят маса мошеници.

 

През последните трийсет години в Европа навлязоха огромен брой т.нар. „китайски лечители”. Казвам „т.нар.“ защото никой никога не е виждал техните дипломи на друг език, освен на китайски, който не е популярен у нас. Аз вярвам в невероятните богатства на китайската цивилизация, древните китайски мъдрости и традиционната китайска медицина. Но тук имаме работа с обикновени санитарки – ако трябва да ги приравняваме към европейската йерархия – които от гледане как се забиват игли са решили, че и те могат да го правят на глупавите европейци, защото европейците всичко могат да понесат. И като окачват по стените на наетите от тях апартаменти лозунги написани с йероглифи, които са прекопирани от китайските болници за традиционна медицина, заглушават последните нотки съмнение в душите на отчаяните болни, дошли от немай къде при тях. Трябва да добавя, че в Сингапур, който е наполовина населен от китайци, не се реимбурсират здравни разходи за посещение при китайски народен лечител. Само като факт го казвам!


Преди години имаше един много известен лечител - ще го нарека бай Иван. Той се беше прочул из цяла България с някакво тайнствено лекарство, някаква белезникава течност, с която лекуваше почти всичко, но главно костно-ставни проблеми. Лекарите в неврологията се опитаха да изкопчат от него съдържанието на това вълшебно лекарство, но той само седеше, усмихваше се и повтаряше: „Няма да кажа, рецептата е тайна, правя я от едни треви, само аз си знам кои са те“. На въпроса на лекарите: „Как така лекуваш болести, чието лечение има противоположни изисквания“ той пак усмихнато отговаряше: „Вие кажете, вие сте доктори!“ Аз успях да се добера до едно шишенце от това тайнствено лекарство ( с много протекции) и го дадох на майка ми да си намаже краката, които я боляха.

 

На другия ден тя ми каза: „ Опитах се, но няколко капки паднаха на чорапите ми и направиха дупки. И аз се изплаших“. По-късно разговарях и с други хора, опитали лекарството- всички бяха ядосани и разочаровани. При елементарен анализ се оказа, че най-голямо съдържание в тази тайнствена течност има на солна киселина. Която не само разяжда дамските чорапи, но и дразни силно кожата. Пак за да бъде близо до природата (все пак бай Иван имаше някакво усещане за маркетинг!) той препоръчваше мястото да се маже със свинска мас, но само собствено приготовление, да не се използва купената в магазин. С други думи- само народно лечение, никакви фабрични продукти! Което кой знае защо внасяше допълнително успокоение в изтерзаните души на болните, кой знае защо продължили да му вярват.


Опитите да се вкара в съзнанието на хората свръхестественото във всички области на човешкия живот, което някак си идва от небето като струи от ядрата на положителните енергии и ни се представя посредством опитните медиуми не спира до тук. В книжарницата можете да наброите повече от 50 заглавия (излезли само през последните 2-3 години) главно на американски и руски автори (последните обикновено с ориенталски фамилии, за повече екзотика!). Ще ги отличите по това, че на корицата стои усмихнат достолепен мъж с изкуствени зъби и ви съветва: ” Как да успея в живота”, „Как да отслабна”, „Как да победя пърхота“, „ Как да забогатея”, „Как да стана лидер”, „Как да победя стеснителността”, „ Как да бъда щастлив” и т.н. Понякога до този усмихнат мъж стои усмихната руса жена. Между тези заглавия безспорно има и много сериозни и полезни – не трябва да бъркаме тези автори с Котлър или Жак Сегела – но повечето са просто повтаряне на изтъркани фрази и общовалидни сентенции. Кой знае защо хората сляпо им вярват, купуват ги, държат ги на нощните си шкафчета и ги издигат в наукообразен култ, като вечерно време свещено се взират в тях и очакват зад празните изречения да намерят някоя пенкелер формула.

 

За такива любители на чудото ще разкажа следния виц. Обява: „Семинар на тема: Как да изкараме 100 хил.лв за кратко време. Залата е пълна, появява се лекторът и казва: Дами и господа, залата има 2000 места, вие сте платили по 50 лв. Има ли някакви въпроси!“ Едва когато попаднат в подобна ситуация доверчивите хора възкликват: „Никой не ни предупреди!“


Другата причина за доверието в тези шестващи чудодейци е неглижирането от страна и на държавата, и на обществото на резултатите от образованието. Би трябвало на отличниците от престижните университети да им дават работа първи – и то най-добрата. Тогава всички ще разберат, че учението има значение, че образованието носи изгоди, а отсъствието на образование с претенции за величие, всичкознаене или чудодейни практики е просто глупост. Когато няма такова държавно отношение изниква въпросът: „Защо на службата да бъде назначен той, а не аз!“ Защото когато виждаме как на отговорни места се назначават хора без образование или със случайно придобито по неестествен начин образование, без да искаме започваме да вярваме в чудо, от вселенски или местен характер.


В страните в които образованието е приоритет (ще добавя реален, защото и у нас много неща се именуват приоритет, но от това нищо не следва!) както е в Сингапур, има много ясно и външно заявено отношение на държавата към най-добрите в учението. Всяка година се организира „открит ден на университета“ на който от рано сутринта в отворения кампус започват да идват представители на бизнеса и държавата. Първи пристигат с големи лимузини ръководителите на най-богатите корпорации, които същевременно се явяват и най-добрите спонсори на университета. Те получават правото първи да се срещнат с изявените студенти и очи в очи, в частен разговор, да им предложат своите условия с цел първи да ги привлекат в своята компания.

 

Обикновено тези студенти започват работа със стартова заплата два-три пъти по-голяма от тази на останалите. След тях идват военните, които също имат право с предимство да си изберат добри студенти, след това следва полицията и след тях – всички които се интересуват от свежо попълнение за своя бизнес. Ето така държавата показва, че доброто образование е на уважение и няма никаква нужда от чудо - то вече се е случило през годините на обучението по най-естествен път.


Третата причина за безумното доверие в бъдещите чудеса е ежедневното и повсеместно забогатяване на хора с незнайни професии и по незнаен начин. Често богатството на тези хора е силно преекспонирано от медиите, те ги възвеличават, с тях се правят интервюта в които „милионерите“ (слагам ги в кавички защото понякога те не притежават милиони, а ги дължат като кредити!) тайнствено и загадъчно отговарят : „Трябва да имаш нюх”, „В началото работехме по 24 часа на денонощие” или любимото ми „Бях на точното място по точното време”. И тъй като това обяснение нищо не обяснява, много хора си казват : „Станало е чудо!“ В известен смисъл е така, защото всяко действие което няма логическо обяснение явно е предизвикано от свръх естествени сили. И нещастните и объркани хора хукват към притежателите на чудодейни сили, треви, мехлеми, знаци и всякакви особени предмети. Или търкат по цял ден шарените хартийки на всевъзможните лотарии с надеждата да се появят тайнствените цифри, които ще ги изкарат на телевизионния екран и там ще им връчат огромен чек с надпис „1млн. лв“. Което много, много рядко става! Ако въобще става.


Но, както разбрах докато пишех този текст около 600 000 души ежедневно обръщат страниците на вестниците и гледат телевизии с надежда за битово чудо. Половината от тях да са твърди фенове на чудото – ето ти една армия от 300 хил. души. Ако рекат да заедно да гласуват – като нищо могат да вкарат партия на Магьосниците и Чудотворците в Парламента. И то с достатъчно присъствие, за да оказват давление върху управляващите. Даже две партии могат да вкарат – една на черната магия и една на бялата магия.


И сега вече сериозно. Казаното до тук ме плаши, защото за да може България да навлезе в добре живеещото европейско пространство трябва най-малко 50% от хората да вярват в това, което казах за щастието. Аз не знам дали в момента има поне 1 млн вярващи, че трябва да се работи и да се спазват законите, за да бъдем щастлива и богата страна. Значи вярващите сме под 10%! Надеждата ми е, че все пак българите, които в голяма степен са трезвомислещи хора, ще преценят кое е важно за тях и ще се обърнат към старата поговорка: „Бог помага, но в кошара не вкарва!“ Но има още нещо. Нагласата ни като близки до Изтока хора е такава, че ние бързо се обезсърчаваме и след малка несполука се обръщаме отново към посоката, откъдето чакаме чудото.

 

Това значи, че за да направим процесите необратими трябва постепенно да се променяме така, че да започнем да мислим, да работим, да живеем като хората от тези страни, на които искаме да приличаме по стандарта на живота.


Ще дам пример с един обикновен механизъм, измислен от швейцарските механици през студените зимни месеци, когато търпеливо изработвали частите за своите прочути часовници. Този механизъм се нарича анкер (котва) и представлява малко чукче, което след всяко завъртане на пружината спира зъбното колело, за да не се обърне то назад дърпано от силата на пружината. По този начин стрелките се движат само напред, отбелязвайки хода на времето и историята, Ако се махне този механизъм, след като пружината се навие достатъчно, силата й ще върне обратно стрелките и времето ще се върне назад. Ето този механизъм много ни липсва в националното битие и затова така често направим нещо, а след това бързо-бързо се връщаме там, откъде току що сме тръгнали.


Като казвам „трябва да се променим“ имам пред вид, че в процесите на глобализацията това е и лесно, и трудно. Лесно е, защото днес с помощта на бързата и всеобщо достъпна информация много неща се сменят сякаш от само себе си, имаме добри образци на които да подражаваме, сменя се макар и бавно и ценностната система. Трудно е, защото добрите навици и добрите традиции по-бързо си отиват. Лошите, за съжаление са трайни, старите мъчно изчезват, а новите лоши навици довеяни от ветровете на глобализацията лесно пускат корени в душите ни. Ето това е страшното!


И затова ние трябва твърдо да вярваме в основните принципи на живота, който искаме да създадем: работи упорито и вярвай в законите. Който смята, че може да седи на морския бряг и да търка глиненото гърне, чакайки от него да изскочи вълшебен Джин – той няма да дочака щастието такова, каквото току що го описахме.


От категорията

Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г.

Будител на годината“ за 2019 г.-1571341218.jpg

Церемонията ще бъде заснета и излъчена от Българската национална телевизия на ...

17 окт. 2019 | 22:39

Талантливата Кристина Шишкова реди първа самостоятелна изложба - "Среща с пейзаж"

Талантливата Кристина Шишкова реди първа самостоятелна изложба - "Среща с пейзаж" -1571142482.jpg

В пейзажите й се долавя непосредствената искреност при предаването на ...

15 окт. 2019 | 15:25

Столична библиотека представя книгата на Стефка Данева „Шарени криле. Стихотворения за деца“

Столична библиотека представя книгата на Стефка Данева „Шарени криле. Стихотворения за деца“-1571304720.png

Това са малки притчи за християнските ценности, за родолюбието и книголюбието, ...

17 окт. 2019 | 12:23

Излезе от печат „Кратко въведение в любовта” от проф. Роналд де Суза

Излезе от печат „Кратко въведение в любовта” от проф. Роналд де Суза-1571314401.jpg

В крайна сметка всички любовни истории са тъжни. И все пак колко славно е ...

17 окт. 2019 | 15:13

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.