Когато политиката е много тясно свързана с изкуството, животът на хората изглежда по друг начин

Проф. Любомир Халачев: Поглед от Палацо Пити

1238 | 5 дек. 2018 | 13:46

Считам, че всичко, което е хубаво е стандартно. Това, което е лошо няма друго име, освен фалшификат. С други думи - негодно за употреба


Автор: проф. Любомир Халачев

 

Не знам дали сте ходили във Флоренция, но ако сте ходили сигурно сте направили разходка из Палацо Пити. Не е единственото място в Европа, в което са събрани множество картини, скулптори, костюми и красиви предмети от епохата. Но тук, в полумрака на големите зали изведнъж ме осени една странна мисъл. Мисълта беше по повод на това как в тези зали ясно се вижда, че когато политиката е много тясно свързана с изкуството, животът на хората изглежда по друг начин. В смисъл - става по-добър. И понеже аз често говоря на тази тема - а именно културният дух и бита на хората - бързам да я споделя.

 

В залите, окичени с картини на князе, знатни дами, монаси, търговци и обикновени хора (в една зала преброих петдесет и две картини) ти си задаваш въпроса: „Защо художниците са рисували толкова много картини?“ Отговорът е прост: „Защото богатите хора са ги купували“. И от картините, висящи по стената погледът без да иска слиза долу, по пода настлан с кафеникави плочи от онова време. И отново си задаваш въпроса: „А защо тези плочи толкова време са издържали хилядите или милиони стъпки без да се пропукат?“ И отново отговорът е прост: „Защото хората, които са имали нужда от такива картини са имали нужда и от майстори, които са притежавали умението (или майсторлъка) да правят здрави плочки и да ги поставят така, че да издържат векове“. С известна уговорка може да се каже, че политиката на Медичите е била ръководена така че всичко, което се произвежда да бъде като произведение на изкуството. Другото се е смятало за фалшификат или с други думи, нещо лошо и негодно за употреба.


И сега да се върнем в нашето съвремие. Преди време говорихме с мой приятел, известен политик, който люто кълнеше съседите-гърци, които били откраднали нашето кисело мляко и нашето саламурено сирене и ги били патентовали. И аз се ядосвах по този повод още повече, че вече и розовото масло не е така вървяща стока на международния пазар. А без розовото масло, саламуреното сирене и киселото мляко ни остават само доматите като оригинална марка. Така да се каже – бранд. Като не смятаме, разбира се, несравнимите оперни гласове за което ще говорим по друг повод. Аз съм съгласен, че да пропуснеш да патентоваш такъв уникален и прекрасен продукт като саламуреното сирене и киселото мляко си е просто глупост от държавен мащаб. Може да се каже, че държавата България е прозяпала този момент. Но от друга страна аз си помислих: „Като отидеш в Гърция киселото мляко от където и да го купиш, от която и да е марка или област, отговаря на определен стандарт“. А у нас- помислете си. Непрекъснато получаваме съвети от приятели: „Не купувай от тази марка, не е хубаво. Купувай от онази- тя е сто процента сигурна!“ Убеден съм, че ако направим допитване между българите кое кисело мляко е най-хубаво няма да получим категоричен отговор, ще има голямо колебание и съмнение. Но ако попитаме кое е лошо- ще получим лавина от отговори.


На всичкото отгоре преди време бях на гости на мой приятел, който има красива вила в балканския район. Както си седяхме на верандата и сладко си говорехме за красотата и спокойствието на живота в този край, по улицата премина тежък тир. И двамата се обърнахме и той, забелязал учудения ми поглед, кратко каза: „Това е за мандрата на Петров, карат му мляко на прах от Полша“. Аз погледнах изненадано, даже удивено, защото въпросният Петров беше собственик на една от най-известните марки млечни продукти в България. Разбирате, че няма да спомена името му по извънлитературни съображения. Не можах да повярвам и попитах : „ На оня Петров, с млякото и сиренето?“ „Да, точно този. Карат му на мандрата мляко на прах, иначе не успява да насмогне на продукцията“. Не можех да повярвам и няколко минути гледах след бавно отдалечаващия се камион. „Боже господи!“- възкликнах спонтанно. Моят приятел се засмя и каза: „Ние сме свикнали и не ни прави впечатление - веднъж седмично минава камион и го зарежда“. „Ама ти нали си виждал рекламите!- не мирясвах аз- Планини, овце, крави, мляко - натурално!“. „Е да!- съгласи се моят приятел. – Рекламата си е реклама, не й обръщай внимание. Ти какво си представяш - кой знае какво слагат и другите производители!“.


След това си спомних за друго посещение наскоро, в района на Монтана. Запознаха ме с млад и амбициозен производител на вино. Той беше насадил лозя от няколко години и сега вече втора година правеше собствено вино. Ние се възхищавахме на неговата амбиция, на предприемаческия хъс, с който този млад човек обясняваше как е започнал, как ще продължи във винарския бранш и как ще победи пазара. Даже се усмихнахме добродушно, когато той извика: „Ще бъда първи някой ден, ще се чуе за мен!“ Хареса ми този устрем и вяра в бъдещето. Опитахме виното – беше втора година, не беше укрепнало но той се беше запътил към пазара и бележеше първите продажби. Поздравихме го сърдечно. В края на вечерта той изглежда беше замаян от нашата сърдечност (така да се каже, свои хора!) и реши да ни изненада. Донесе от кабинета си средна на големина кутия, отвори я и отвътре извади малко, кафяво шишенце.


Как ви се струва?- попита младият човек и ни даде да помиришем течността вътре.

Нещо като…- опитах се да отгатна аз, защото миризмата определено ми напомняше на нещо.- Като…винена бъчва!
Точно така! Браво! Това е танин- петстотин евро съм дал за това шишенце.

А защо ти е?- все още доверчиво попитах аз.
С една капка от това шишенце овкусявам цяла бъчва с вино - спокойно си призна младият винар.- Имам и други вкусове- мерло, каберне. Дори от италианското кианти имам.


В стаята настъпи тишина. Ние автоматично разглеждахме шишенцата, миришехме ги и тайно се надявахме, че истината ще бъде по-различна, че ей-сега той ще каже нещо друго. Но той нищо не каза, прибра внимателно шишенцата и отнесе кутията в кабинета си. Ние се спогледахме и разбрахме, че от красивия ентусиазъм не беше останала и следа. След малко младият човек се върна и сякаш усетил минорното ни настроение каза:


Вие не сте на пазара и не знаете – по друг начин той не може да се победи. Аз нямам хиляди декари лозя, че да вадя вино с тонове. Докато не напреднем- така е, трябва да си помагаме.
Е да де, ама виното вече няма този характер, това ниво, той не е майстория, а… шмекерлък!


Кой го казва? Вие нали не го познахте? Никой не може да познае! Аз даже не мога да позная, че вкусът не е само от гроздето, ами сме добавили малко от шишенцето. Ама то е натурално, то не е химия! Затова е толкова скъпо! Вие знаете ли какво са правели древните римляни, за да подобрят вкуса на виното? - опита се накрая да оправи нещата младият предприемач, но те вече не можеха да бъдат оправени и ние не проявихме интерес към далаверите на древните римляни.


Тръгнахме си с тъжно настроение, от красивото и поетично начало на вечерта ни делеше сякаш мръсна и очукана стена, мухлясала и опикана от кучета. Красивата визия беше останала в онази стая, в която опитвахме виното и си представяхме как българските винари се прочуват по света. А сега се прибирахме, тъжни в студената вечер и всеки си мислеше, че да правиш красиви неща не е въпрос само на желание и пари. Трябват почтеност и майсторлък, които се добиват с години, с десетилетия. И след това се пазят ревниво столетия. Трябва да си честен пред тези, на които ще продаваш – без значение дали става дума за вино, сирене, обувки, подови плочки или кожени чанти. Всичко това е майсторлък. Ако не го притежаваш – нищо не може да те спаси. Химията от шишенцето е само временен заместител. Нещо като порно списанието вместо традиционната любов. За половин час действа, ама ако го ползваш цял живот… се превръщаш в доста странна фигура.


И сега да ви кажа защо започнахме с Палацо Пити. Пак ще ви напомня – не е единственото място, в което можете да видите красиви картини и красиви вещи събрани на едно място. Но понеже в тази област, Тоскана, са живели прочути художници, архитекти, майстори на обувки (малко по-надолу е дворецът на Салваторе Ферагамо, в който можете да видите как осемнайсет годишният майстор на обувки се превръща в Княз на модата!), от другата страна е аптеката на монасите от Санта Мария Нувела, (в която от 17в. се продават медицински настойки от лечебни билки), а в противоположния край на същата улица ще видите все още действащият майстор на кожени изделия за конен спорт, да не говорим за ателиетата на скулпторите. Та, понеже всичко това е събрано на едно място някак си без да се натоварваш със закони и правилници ти разбираш, че когато Медичите (използвам го като понятие, не като фамилия) които са управлявали този град са стигнали до вътрешното усещане че трябва да бъдат заобиколени с красиви произведения на изкуството, някак си от само себе си те са разбрали че и всичко около тях – паважът на улиците, обувките, дрехите, мебелите, в по-ново време изделията на бита и индустрията – трябва да бъдат подобни на произведение на изкуството.


И са взели съответното политическо решение. Казахме как звучи това решение- всичко, което е хубаво е стандартно. Това, което е лошо няма друго име, освен фалшификат. С други думи- негодно за употреба. Прилагателно не са му слагали, защото прилагателните имат свойството да променят смисъла на думата.


От категорията

Турски и български писатели обсъдиха свободата в литературата
(Галерия)

Турски и български писатели обсъдиха свободата в литературата-1544643929.jpg

Срещата откри с приветствие турският културен аташе Джемал Текканат. Той изрази ...

12 дек. 2018 | 21:44

Вежди Рашидов връчи почетен плакет на Народното събрание на Националната библиотека
(Галерия)

Вежди Рашидов връчи почетен плакет на Народното събрание на Националната библиотека -1544456146.jpg

Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите поздрави ...

10 дек. 2018 | 17:35

"Бохемска рапсодия" е най-слушаната песен, издадена през XX век
(Галерия)

Сн. YouTube-1544519745.jpg

Още след пускането си парчето се качва на върха на класациите на Обединеното ...

11 дек. 2018 | 11:14

На 14 декември излиза от печат бразилският бестселър „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао”
(Галерия)

На 14 декември излиза от печат бразилският бестселър „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао”-1544606181.jpg

Текстът пренася читателя в Рио де Жанейро в средата на миналия век – един ...

12 дек. 2018 | 11:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.