Проф. Николай Радулов

Това поколение младежи е загубено за България, смята експертът по национална сигурност

Проф. Николай Радулов: Убийството на Милен Цветков показа колко институции са се провалили

35766 | 23 апр. 2020 | 15:16

Имаме карантина, имаме засилени мерки за сигурност, хората не би трябвало да се движат по улиците, но тази карантина не е попречила на разпространителите на дрогата да си вършат работата и да печелят много.


Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Когато натрупано безхаберие доведе до загуба на човешки живот, въпросите се тълпят в търсене на отговорите си. Как позволихме години наред пред очите ни да се създаде каста от паразити като продукт на грабителството от криминалния преход? Защо се стряскаме само тогава, когато видим, че въпросната каста убива не като метафора, а буквално, физически? Къде бяха органите на реда, за да дадат шофьорска книжка в ръцете на сменило заради употреба на наркотици две елитни столични училища, момче? Излизат информации, че младежът е направил друга голяма катастрофа преди години, която не е била взета под внимание. В кръвта му сега са открити следи от коктейл наркотици, което прави състоянието му абсолютно неадекватно и го откроява като прононсиран наркоман. Защо пияни и дрогирани се допускат изобщо да шофират по пътищата на страната? Как властите не виждат това, което на непринадлежащите към тях граждани им избожда очите: в късните следобедни и вечерни часове булевардите на София, а понякога дори малки, вътрешно-квартални улички се превръщат в рали писти, по които нощни автомобили летят с космически скорости. За каква национална сигурност говорим, когато се вторачваме единствено в рекламната й външна обвивка, а пренебрегваме изгнилото й съдържание? Трупат се въпросите. За отговори поканих експерта по национална сигурност и бивш секретар на МВР проф. Николай Радулов. Да започнем от това: как допуснахме да се роди каста от паразити пред очите ни, разхайтени безхаберници, които безогледно, безнаказано и безсрамно правят каквото си искат, прегазвайки с джиповете си всички възможни закони?

Николай Радулов: Въпросът е сложен и възможният отговор е също много сложен. Но аз си мисля, че трябва да търсим корените на това, което се случва, на тези разглезени деца в това, че всъщност ние допуснахме определени хора да откраднат всичко, за което нашите майки и бащи са работили безкрайно дълго време. Ако се огледаме през последните 10-15, ако щете и 20 г., при такива подобни ексцесии, при такива трагични случаи, то обикновено тези, които са причинителите на щети, на вреди, на нещастия, на убийства, са продукт на семейства, които са забогатели рязко и често пъти доста необяснимо. И чак сега ще трябва да се задейства прокуратурата, от нейно съобщение съдя, да провери с какви средства е закупен този прословут джип. Онзи ден министър-председателят извади един списък с много скъпи автомобили. Българските граждани сигурно искат да знаят, тези автомобили точно с какви пари са купени и дали още пари няма да отидат в джобовете на тези, които са купили тези автомобили сега покрай тази истерия, свързана с коронавируса и с парите, които се отпускат. И дали в крайна сметка тези пари няма да се превърнат в нови луксозни и страшно могъщи возила, с които поколението на тези, които ще получат парите, няма отново да връхлита върху хора по пътищата. И вие виждате, този отнесе кола, която е спряла на светофар. Друг помете хора на спирка. Трети се качи на тротоара и ги уби на място няколко души. Друг пък един извършител не само че смачка дете с джипа си близо до училище, ами твърдеше пред властите, че детето се е хвърлило само върху джипа му. Т.е. имаме наглост, натоварена в няколко поколения, имаме вече поколение, което единственото се интересува как да прекара по-забавно в неговото разбиране живота си. Тези хора не се стремят към усвояване на някакви познания, търсене на своето място в живота. Това са второ поколение новобогаташи. Знаете че и това, което сме чели от световната класика, и от лични познанства, че децата на рязко забогателите хора получават всичко, което си поискат, за разлика от децата на хората, които няколко поколения наред имат богатства. Защото тези, които притежават богатството дълго време, разбират, че то не е самоцел, то не е панацея, то не дава индулгенции за нещата, които върши и трябва да си носи отговорността. Нашите новобогаташи, овен че искат да привличат вниманието, са готови на всичко, за да защитят детето си от истински и въображаеми беди. Това започва още от училището. Значи такова нещо, каквото сега се случва в българското училище, когато някое дете получи лоша оценка, вместо вкъщи да му се скарат, да го накажат, да го накарат в събота и неделя вместо да си играе да седне да учи, се получава точно обратното – отиват да се карат в училищата с учителя, който му е написал такава оценка. И виждате още от най-ранна детска възраст, от първи, втори, трети клас започва да се създава такова усещане в тези деца, че всичко, което решат, могат да го направят. Те са винаги правите и ако нещо не им е изгодно, те могат спокойно без да се притесняват от това какво е общественото мнение и какви са правилата, да го извършат. Имаме карантина, имаме засилени мерки за сигурност, хората не би трябвало да се движат по улиците, но забележете явно, че тази карантина не е попречила на разпространителите на дрогата да си вършат работата и да печелят много.

Водещ: Вие как си го обяснявате, проф. Радулов? Каква е технологията на нарко престъпността във време на пандемия?

Николай Радулов: Технологията е много проста. Доставчиците познават клиентите си, доставят им на място, т.е. както всички услуги, за които говорихме, че са възможни при тази социална усамотеност, т.е. вместо да ходим на ресторант, би било правилното от ресторанта да ни докарат ястията, същото се случва с наркотиците. Вместо да ходим да си търсим дилъра, той ни намира. И най-вероятно, не съм сигурен, защото аз се подчинявам на мерките и нямам възможност в момента да разговарям с хора, които имат такова познание, но най-вероятно това се отразява на цената. Т.е. в това време, в което не работят дискотеки, не работят заведения, вероятно тези хайлайфни дечица добре си прекарват в своите къщи, употребявайки всякакви наркотици. Явно, че в този конкретен случай това момче, което сериозно се е упоило, вече не е знаело даже и какво прави, защото да излезеш и да се носиш с такава безумна скорост из града, освен че е опасно за другите, показва, че ти нямаш усещането за смърт. Наистина случайно убитият е само в едната кола. Защото при такава скорост истинско чудо, че и в другата кола не са загинали тримата участници в този сблъсък. Но разбира се, трябва да се замислим и за това, че като че ли този процес с късна адаптация, с нежелание за това да бъдеш обществено полезен, не е проблем само на България. Такова нещо май се забелязва из цяла Европа. Късно отделяне от семействата, от майките и бащите. Късно желание за поемане на собствена отговорност не само за себе си еднолично, но и за други хора – за съпруга, за деца. Това е нещо, което статистиките в ЕС са го доловили. Но тук при нас това нещо проявява много характерна и бих казал трагична физиономия. Тези даже бих казал, че са деца, защото едно 22 годишно момче е на годините на тези момчета и момичета, на които аз преподавам в първи курс. Тези деца на тази сравнително малка, млада възраст, се оказва, че и са криминално проявени, и че са участвали и друг път в най-различни инциденти между тях и катастрофи. И някой е успявал да ги отърве без каквито и да е последици за тях. Т.е. така се създава чувството за неуязвимост, чувството че ти си този, който решаваш, какво и как трябва да се случи. Разбира се, без да морализаторствам, всичко това е свързано с това, за което си говорим дълго време – за тази корупция, за която управляващите твърдят, че няма истинска корупция, а само усещане за корупция. Това усещане за корупция се крепи точно от такива факти, когато пред очите ти някой многократно нарушава законите, включая и с човешки жертви се случва. Няма как да си го обясниш с нещо друго, освен с тотална корупция на държавни структури. Този път това момче прекали така, че може би трудно ще се измъкне. Но ние сме свидетели, как друг път при подобни инциденти са успявали да се измъкнат участници.

Водещ: Проф. Радулов, корупцията ли е българската класика? Защо в пътя на това момче до убийството на бул. „Черни връх“ органите на реда не са се намесили? Говоря и не съвсем буквално за фаталния ден, говоря и образно, през годините: защо са му дали шофьорска книжка, защо при първите катастрофи не са му отнели правоспособността, изобщо защо това момче, което очевидно е прононсиран наркоман, е допуснато да шофира по пътищата?

Николай Радулов: Очевидно, че имаме голям проблем в сферата на сигурността. Т.е., ако говорим за корупция в държавната администрация, тя по никакъв начин не е убягнала от службите за обществен ред. Така че това може да се обясни от една страна със съществуването на корупция, от друга страна с малкия на брой човешки ресурс в министерството, тъй като ние говорим за много хора, обаче на практика в големите градове структурите за обществен ред и сигурност, особено тези части от тях, които трябва да присъстват сред гражданите, работят в сериозен недокомплект. И сега в София има около 20% недокомплект. И това продължава вече и хронично 20-тина години. Така че липсата на възможности за проследяване, липсата за възможности за наблюдение. Вие видяхте при последните 4-5 убийства убийците са били известни с криминалните си прояви. Някои от тях са имали и произнесени присъди и е трябвало да лежат в затвора. Това се е знаело от органите за обществен ред и сигурност, но по една или друга причина не им е достигал ресурс да ги наблюдават непрекъснато.

Водещ: Проф. Радулов, възможно ли е от органите на реда да покровителстват подобни мамини синчета? Т.е. на подобни деца на супер богати и влиятелни родители да има постоянен чадър?

Николай Радулов: Бих казал, че е възможно отделни хора, които са скарани с концепцията за работа в тези органи, защото тази концепция накратко казано е „да защитавам и служа“, биха могли да оказват такова покровителство. И друг път сме били свидетели, че се укриват катастрофи, че се укриват инциденти. Говори се за този или онзи инцидент, на практика го няма и чак до когато гражданското недоволство се засили, тогава някъде си признават, че има такъв случай, по него се работи, не можем да разкажем, защото се води разследване и т.н. Но очевидно е, че и сред органите за обществен ред и сигурност има хора, които не са за там. Тези хора не ги наричам олигарси, защото тук става дума и за хора от ниво на средната класа и малко повече, тези хора ги наричам новобогаташи. Те си мислят, че днес с пари всичко се купува. И защо да не си мислят така, като животът доказва, че те са прави. Веднъж се е случило, втори път се е случило. Веднъж е уредено детето да не пострада, да не му се заведе дело, да не бъде вкарано в някой от информационните системи, докато най-накрая се стига до случай, който няма как да бъде укрит и няма как да му се размине. Но помислете си, ако тази майка, не му беше дала възможност, тази мощна кола, ако не беше укрита, както вероятно е станало предишен инцидент, най-вероятно това момче нямаше да кара бързи коли, но и Милен щеше да бъде жив и здрав и това момче нямаше да лежи в затвора.

Водещ: Даваме ли си сметка колко институции са се провалили в действията си, довели именно в този случай? След семейството идва училището: момчето е изключено за наркотици от елитно училище и бива преместено в още по-елитно и труднодостъпно?

Николай Радулов: Проблемът е, какво считаме за елитно училище. Тук има една сбъркана концепция за елитните училища – колкото по-елитно е училището, толкова повече неща се прощават на провинилия се ученик вътре в него, защото тези елитни училища обикновено са платени, т.е. на всеки ученик се гледа като клиент, а клиентът винаги има право и неговите родители, които плащат сметките. Така че много са институциите, които имат отношение към това, което се случва. Това са и образователните институции, и тези които трябва да работят с деца под риск, и тези които са свързани с борбата с разпространение на наркотици, защото говорим от години за това, че в София се продават свободно наркотици. Тук-там по някоя акция и даже понякога тези акции не би трябвало и да се анонсират, защото става дума за заловени една-две дози, а се говори, като че ли са заловени контейнери с наркотици. Докато всички, знаят как се продават и къде се продават в Студентския град наркотици и продавачите си стоят спокойно и някъде близо до тях в обсега на погледа им стоят и полицаи. Очевидно е, че няма как да се справим с този проблем. Той е системен проблем и системно не му се обръща внимание. Или пък няма желание да му се обръща внимание.

Водещ: Това момче е шофирало под въздействието на коктейл от наркотици – амфетамин, марихуана, кокаин, бромазепам, което означава, че не му е за първи път.

Николай Радулов: Да, така е. И означава, че веселието е продължило много дълго преди да излязат тримата души оттам, където са били. Защото това не се случва някъде в парка, това е в някой от домовете, всички са знаели, че е опасно да се кара автомобил. Никой не го е спрял. Тези двамата другите участници няма как да не са знаели, че техният шофьор е сериозно дрогиран и това, че не са помислили за риска, който самите те носят за собствения си живот, ме кара да мисля, че и те са участвали в почерпката с наркотици.

Водещ: И че тяхното поведение е отдавна оформен навик.

Николай Радулов: Да, това е навик, който вече се практикува и без да се замислят от тези младежи.

Водещ: Проф. Радулов, в късните, следобедни вечерни часове столичните булеварди, а вече и малките вътрешно-квартални улички се превръщат в рали писти. Мощни автомобили летят със супер високи скорости. Няма реакция от органите на реда. Това не е за ден, два, седмици, не е само и заради извънредното положение.

Николай Радулов: Обикновено реакция има тогава, когато някой бъде убит. Тогава се предлага да се вдигнат наказанията, да се наложат едни или други мерки. Тези, които са били към тях особено строги. След това пък, след като е променен веднъж законът, се отива към охлабване на мерките. Т.е. няма единна политика, няма единно мислене. Всичко е реактивно. Когато стане белята, тогава започваме да мислим. Не е толкова трудно да се помисли, че когато има толкова млади хора в безпътица, с достъп до изключително мощни автомобили, може да стане изключително опасно.

Водещ: Къде са органите на реда, къде са камерите?

Николай Радулов: Камерите сами по себе си не работят, знаете. Те за да работят, за да имат устойчиво влияние, трябва всеки път, когато в техния обсег попадне нарушител, той да носи последствия. Няма такова нещо. Аз и до днес съм свидетел на това как грубо се кара в насрещното със страшна скорост, как на косъм се разминават коли от собствения ти автомобил, колко рисково е това, как не се спазват никакви правила. Очевидно тези хора не биват търсени, не биват глобявани. Но за да стане това, камерите не трябва само да записват. Защото записите се използват пост фактум, чак когато е загубен човешки живот. Трябва камерите да работят така, че когато се види, че някой системно нарушава, преди да е извършил престъплението, да бъдат взети мерки – да му бъде отнета книжката, да бъде задължен да мине на проверовъчен. Много мерки и възможности има, но те са безсмислени, когато бъде загубен човешки живот.

Водещ: Какъв е изводът от убийството на Милен Цветков? Какъв е изводът за нас като общество? Какви са изводите за държавата?

Николай Радулов: Изводът за нас е, че ние някак си проспахме, изгубихме едно поколение. Докато изразът „la génération perdue“ - „изгубеното поколение“ е възникнал след Втората световна война и се отнася за хора, които са изгубили целите си, пътя в живота си, но в крайна сметка са го намерили в изкуството – писатели, поети и т.н. Тук ние виждаме младежи, които са изгубили целта в живота си, те даже просто не са я имали, не търсят себе си, нямат желание да правят нещо и това е загубено за България поколение, което аз се съмнявам, че някак можем отново да спечелим да работи за страната си. Някак си не ги виждам тези младежи като бъдещето на България.

Цоня Събчева

 


От категорията

Може ли ГЕРБ да свали ...ГЕРБ?

-1552319015.jpg

Завръщането на Цветан Цветанов е въпрос на време и на външни фактори, а не на ...

4 юни 2020 | 16:17

Синята вълна на 7 юни 1990-а - един милион вярваха в победата на демокрацията!

Митингът на "Орлов мост", 7 юни 1990-1591442372.png

Три дни преди първите демократични избори на "Орлов мост" се проведе ...

6 юни 2020 | 13:33

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза

Георги Марков: 30 години след Орлов мост държавата е разнебитена! Съдебната власт е в небивала криза-1553181004.jpg

Смятам, че Бойко ще изравни рекорда на Орбан и Меркел и ще стане за четвърти ...

4 юни 2020 | 11:52

Мирела Костадинова: Уста Генчо първи начертава проект на сграда, но остава в сянката на Кольо Фичето

-1591451568.png

Генчо Кънев издигнал истинско архитектурно бижу – църквата „Св. Богородица“ в ...

6 юни 2020 | 15:34