Войната от 1877 - 1878 г. не е хуманитарна акция, както иска да я представи главата на РПЦ, казва той

Проф. Пламен Павлов: Поведението на патриарх Кирил е недопустимо. Държа се като император!

9090 | 9 март 2018 | 16:08

Когато геополитическите сметки на Русия са над всичко, не може да се очаква разумно и приятелско поведение, твърди историкът


Проф. Пламен Павлов, историк, в интервю пред Цоня Събчева за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

- Една тема разбуни духовете у нас – погрешна историческа интерпретация на събитията за ролята на Русия в освобождението на България ли разгневи патриарх Кирил и случаен ли беше неговият гняв? Въпросът задаваме на историка проф. Пламен Павлов.

- Очевидно е, че този гняв е съзнателна поведенческа провокация или как да се изразя аз, не знам, тъй като най-малкото проява на недобро възпитание е вместо да се благодари за този наистина много висок прием, който получи главата на Руската православна църква, чухме недоволство, чухме поучителна напоителна беседа пред президента Радев - какво е Кримската война, как цяла Европа, целият свят бил против Русия – нещо, което исторически е несъстоятелно. Аз предполагам, че все пак патриарх Кирил има нужната историческа култура, за да осъзнава какво говори, тъй като войната е водена с мандата на Великите сили. Това се знае от всички. Но за мен наистина това е по-скоро провокативно поведение, за което аз не виждам никакво логично и разумно обяснение в него, освен да се формират антибългарски чувства в руското общество. Вероятно и да се влияе на определени кръгове в българското общество, за които всичко, което идва от Москва, е Светая светих.

- Добре, но какво ще постигнат отрицателните емоции?
- Те могат само да вгорчат отношенията между двете държави, нещо, за което мисля, че България в случая няма никаква вина. Напротив, мисля, че даже повече, отколкото може би домакинството и любезността повеляват, Патриархът беше в центъра на вниманието, той получи изключително радушен прием. И изобщо тук не виждам никакви причини за недоволство. А това, че са споменати загинали от различни народи и от територията на днешни държави, които участват във войната и остават костите си в България, това е нещо напълно нормално. И това се правеше още от времето на социализма, още тогава, когато се говореше за Руско-турската освободителна война се споменаваха и финландци, и украинци, и поляци, и белоруси, и т.н. Така че този гняв за мен до голяма степен е абсолютно престорен и тенденциозен. Но аз не мога да си обясня, тоест, не че не мога да си обясня, но не мога да приема този тон, който той държа пред държавния глава на една суверенна държава, която е член на НАТО и член на Европейския съюз. Това е нещо недопустимо. И още повече, че тук имаше манипулация от самата Руска православна църква и нейните пиари, като беше пуснато в обръщение само част от тази среща, тъй като пък от наши официални източници научихме, че президентът Радев все пак е дал достоен отговор на тези необосновани претенции на патриарх Кирил.

- Защо руският патриарх се опита да наложи на българския президент, на българската държава, на българския народ някакво чувство за вина?
- Това е последователно поведение на руската страна в продължение на повече от 25-30 години. Имаше го всъщност в една или друга форма и в предишните времена на „братска дружба“. Ние трябва да бъдем благодарни на Русия вечно на това, че тя е имала геополитически интереси. В крайна сметка, за войната сме говорили неведнъж и във вашия ефир, че тя е до голяма степен в резултат на стратегическите интереси на Русия, не е просто хуманитарна акция, както иска да я представи в случая абсолютно тенденциозно патриарх Кирил. Сега, разбира се, в нея има прояви, има героизъм, има човешко благородство, има съпричастност. Аз, примерно, бих предложил на Българската православна църква да канонизира баронеса Юлия Вревская – една състрадателна жена-героиня, която умира в България, погребана е в град Бяла, Русенска област. Тя е героиня, и тя има защо да бъде героиня. Има доброволци, има много други хора. Но не може да се манипулира войната и в нея да се влагат съвременни политически послания, нещо, за което патриархът обвини нас, докато го правеше той, и то го правеше по груб, безцеремонен и демонстративен начин, който просто не може да бъде търпян. Още повече, когато дойде патриарх Кирил на тази визита, в крайна сметка идва главата на Руската православна църква, а не на Руската империя. Той по-скоро се държа, даже не като президент, както чухме някои упреци, а по-скоро като император на една отдавна несъществуваща империя. И това само по себе си вече е куриозно и парадоксално. Но в тези разговори и Българската църква, и българското общество, всички ние очаквахме все пак може би под сурдинка, може би в кулоарите, може би конфиденциално да се обсъди въпросът за ролята на Българската църква в процеса на признаване на законността, легитимността и автокефалията на Македонската православна църква. Тук никакъв отговор не беше даден. Даже някои от членовете на нашия Свети синод и говорителят на нашата църква се опитаха да дадат обяснение, че този въпрос изобщо не е стоял. Ако пък той не е стоял, то това прави посещението още по-абсурдно в някои отношения. Но тук, независимо от това, че патриархът нищо не казва по този въпрос, други руски официални лица, особено фамозният митрополит Иларион, казаха, че Македонската църква е дъщерна на Сръбската църква – нещо, което е дълбоко невярно. Аз даже бих попитал, макар и със закъснение, патриарх Кирил, какво знае той за състоянието на българските земи именно когато е Руско-турската война? Земите на днешна Македония в коя църква са те тогава? Те са в Българската екзархия, не са в Сръбската църква. Тоест, оказва се, че Руската църква иска да узакони този произвол, и беззаконие, и репресивен режим, който се наложи на Македония от страна на Сърбия, пък и на Гърция също след Първата световна война. Нещо, с което не само православието, никакво нормално религиозно учение не може да се гордее.

- Проф. Павлов, какви са отношенията на Руската православна църква към процесите на възраждането в българските земи, които тогова са под турско робство, включително с българско етническо население в Македония?
- Не само за Македония, то важи за цялата българска етническа територия. Нека да не забравяме, че дълги години Руската църква се противопоставяше категорично на желанието на българите да имат архиереи. И всъщност, мъченическата смърт на Неофит Бозвели би трябвало да лежи и на съвестта на тогавашна Русия, тъй като в крайна сметка Русия оказваше тотален натиск на Цариградската патриаршия срещу законните и напълно християнски искания на нашите предци да имаме свой клир, да имаме църковно-културна автономия и други подобни неща. И вече когато възникна опасността евентуално България да завие към униатство отново, тогава Русия даде заден ход и в някакъв смисъл подкрепи Българския църковен въпрос. Но така или иначе тук аз не виждам патриарх Кирил на какви заслуги може да лежи неговата позиция. Освен това да не забравяме как църквите ни винаги били братски и т.н. – това не е вярно. Руската църква се държи доста враждебно към Българската. Нека да припомним даже в онова време, когато се полагат основите на храм-паметника на Шипка, идват руски църковни дейци без разрешението на тогавашния митрополит на Стара Загора – видният българин, родом от Прилеп Методий Кусев, и той тогава категорично протестира, че това е самоуправство. Тоест, тогава Руската църква смята нашата Българска православна екзархия за схизматична. Сега, вярно е, че от 1945 година, след Втората световна война, но отново по геополитически причини на Съветския съюз, Руската църква играе важна роля за преодоляването на схизмата и така да се каже легитимирането на Българската църква, и после на Българската патриаршия. Но всичко това са политически сметки. Разбира се, в тях сигурно е имало емоции, сигурно е имало и някакво чувство на духовна съпричастност, но водещи са политическите интереси. Това негово светейшество патриарх Кирил вероятно го знае, съмнявам се да не го знае. Още, ако се върнем към началото на нашия разговор, това най-малкото пък на Руската църква й прилича да формира антибългарски чувства в руското общество, и то по един йезуитски начин – извинявам се за сравнението, но друго не ми идва наум. От една страна да се признава България като така да се каже люлка на българската писменост, на културата, нещо, което пък руският президент само преди година преписа на македонските земи, значи, това е едно последователно поведение. То беше използвано много активно в хибридната война срещу Украйна – даваха се пропагандни филми, колко е зле България, как България едва ли не е рухнала след влизането в Европейския съюз, но още веднъж повтарям, най-малко прилича на една духовна институция, каквато по дефиниция е Руската православна църква, Московската патриаршия да участва в подобна, и да бъде даже нещо като водеща сила, в подобна антибългарска реторика.

- Задавам ви въпрос, който на пръв поглед може да изглежда страничен, но той е много свързан с поведението на руския патриарх, което видяхме – безкористно ли е освобождението на България?
- Разбира се, че не е безкористно. Това никой не го отрича, даже тогава самите двигатели на процеса. Разбира се, от една страна Русия търси положителен ефект от гледна точка на нейната международна позиция. Александър II е император, който е либерален човек, реформатор, който иска да покаже, че Руската империя – тюрмата на народите, затворът на народите може да носи свобода. Но всичко в крайна сметка е насочено към възстановяването на позициите на Русия в Черноморския басейн след Кримската война. И другото е да се създаде все пак една държава, която е в орбитата на Русия, която да бъде предмостие към проливите. Това никой не го отрича. То се вижда и от действията на руските генерали, офицери, които са в България веднага след Освобождението, и в режима на пълномощията, който да речем, руското участие в него е много сериозно. Така че т.нар. „русофобия“ и „русофилия“, тя се ражда от тези доста грубовати, напълно в случая несъразмерни действия на руската страна. Най-лесно е да обвиним Стефан Стамболов или някой друг, че едва ли не така е скъсал с Русия, но това е в най-голяма степен по вина на Русия. И именно тук отново стигаме до тези хибридни и нелицеприятни операции, че ние сме неблагодарници. Това много добре го виждаме през 1915-1916 година, това много добре е показано от моя приятел Красимир Узунов в неговите книги – „Каймакъ-Чаланъ“ и също така и в книгата за Добруджа. Ето тези страници в руско-българските отношения те бяха старателно укривани от комунистическия режим, и в някои отношения и до днес не са достатъчно известни. Така че тази мантра за изначалните чувства, за братска любов – това е нещо, което е в сферата на пропагандата. Разбира се, между българския и руския народ винаги е имало симпатии – това е нещо нормално. Това беше така добре казано от президента Петър Стоянов тук в тези дни, че симпатиите към руската култура, към самата руска нация, те са едно, те са нещо, което няма в него нищо нелогично, нищо нередно, ние сме много близко като народи. От друга страна обаче, от това не бива да се извежда някакво изначално право на Русия да се меси в нашите вътрешни работи, да се държат нейни представители, включително и Църквата по такъв недопустим начин. Така че примерно отговорът на вицепремиера Валери Симеонов, макар да се смята за, в смисъл, че може би е емоционален, но той е абсолютно, според мен, основателен.

- Какви са интересите на Русия днес та патриархът й да се държи по този начин?
- Не бива да забравяме, че руската църква след Петър Първи, особено, винаги е била един от инструментите на руската държава и на руския империализъм. И виждаме, че нещата не са се променили за съжаление и в момента. Очевидно патриархът изпълняваше определена роля. Тя е, разбира се, да се създава смут в България, да се сърди руската страна по някакви нейни капризи на това, че ние не сме може би достатъчно коленопреклонни пред нея. От друга страна да се подкрепят примерно сръбските претенции към Македония. Въобще да се руши така очертаващата се благоприятна картина за развитието на Балканите. Очевидно, че от руска страна има голяма ревност към това, че България така или иначе постави началото на процес на присъединяване на Западните Балкани към Европа, към Европейския съюз и въобще към западната цивилизация. Това важи, включително и за Сърбия, тъй като тя също влиза в тази рамка. Виждаме немалко такива руски асиметрични действия по отношение на Босна и Херцеговина. Знаем и какво проникване има на руски капитали и различни други интереси в Република Македония. Възкресяват се геополитически схеми от миналото, но според мен това в 21 век да се прави, е първо много опасно. И второ, не виждам как ще повлияе положително на процесите на Балканите. Но то не е полезно и за самата Русия. Аз все пак си мисля, че в самата Русия би следвало някой да се замисли, че с това само на практика подкопава нормалните приятелски отношения, които традиционно съществуват между нас и Русия.

- Тоест, зад думите на патриарха в София, всъщност са кодирани геополитическите интереси на Русия на Балканите? Нещо като „Думам ти, дъще, сещай се, снахо“?
- Значи, вицепремиерът Валери Симеонов, каза че, каза го разбира се така в момент на емоция, нали, но с пълно право, че в крайна сметка става дума за стари зависимости с тайните служби на Русия, с въобще политиката, която Русия води в този смисъл към България, но и не само към България, традиционно от много години. Така че за всичко това трябва да има по-категоричен отговор от българска страна. Хубаво е, че президентът Радев е възразил още на самата среща. Добре е, че патриархът все пак се е полуизвинил. Но аз чух и от официални среди на Българската православна църква, че едва ли не ние трябва да, едва ли не патриархът да бъде огорчен. Той не бил огорчен, но от конкретни хора бил огорчен. Нали, това само по себе си показва, че неговото поведение се представя пред скоби като напълно правилно, което, разбира се, никой не може да приеме. Радвам се, че всъщност и дейци дори от БСП се разграничиха от това поведение, макар и не толкова категорично, колкото на мен би ми се искало. Но очевидно е, че тази пропагандна маневра, която направи Московският патриарх, завърши с фиаско, според мен.

- Какво беше геополитическо послание? И неговите думи трябва да се прочетат вероятно точно по този начин – през геополитическите интереси на Русия.
- Ако патриарх Кирил е целял да засили руското влияние, симпатии или нещо друго, най-малкото трябва да се държи по този начин, ако разсъждаваме така контрапунктуално. В този смисъл, ползата от вредата е, че ние видяхме истинското лице на руската църква, и твърденията на думи, че тя се занимава със сестринство между църквите, стреми се към християнско, православно, солидарно, единство, на практика бяха сведени до нула от това поведение. И най-вече от неподкрепата от напълно нормалните усилия на Българската и Македонската църкви да се намери някакъв благоприятен изход, да се решат нещата по справедлив начин. Може би някои дейци на Българската църква, знаем че голяма част от нашия Свети синод в една или друга степен е обвързан с Русия, е очаквал този път да получим разбираме. Ето, тези хора би трябвало също да си направят изводите, че когато геополитическите сметки са над всичко и когато собственото тщеславие, величие и претенции за световно господство са налице, не може да се очаква разумно и приятелско поведение в подобна ситуация.

 

- Изводите?
- Най-важното е ние да си направим правилните изводи от това поведение и да се държим достойно. Тъй като в случая при това посещение имаше елемент на дефицит на достатъчно национално достойнство. А ние не можем да позволим на никого да се държи така с нас. Независимо дали това е Русия, САЩ, Китай, който и да е. В крайна сметка ние сме малък народ, но с достойнство. Самата ни история го показва. И мисля, че заслужаваме да бъдем уважавани заради това, което сме дали на света и за това, което представляваме.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Каракачанов сега се усети за Заев

-1460633929.jpg

Правихте се на глухи, когато ви казвахме да си отваряте очите с „договора“ – но ...

10 дек. 2018 | 23:38

Анализът на ИСА: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Анализът на ИСА-1543941725.jpg

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои ...

5 дек. 2018 | 07:08

Ванга: 2019 г. ще е последната за Тръмп в Белия дом, срещу Путин ще бъде извършено покушение

-1474034951.jpg

Освен криза в стопанството на Стария континент, тя е предрекла, че мощна ...

11 дек. 2018 | 10:51

Борис Попиванов: ПЕС ще трябва да води битка с неолибералните десни и с популистите едновременно

-1482151715.jpg

Тимерманс предложи нов обществен договор в замяна на избора между „Европа на ...

11 дек. 2018 | 13:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Ivan Georgiev


12 март 2018 | 16:47



Войната от 1877 1878 г. не е хуманитарна акция . Ами да я прекръстим тогава на Агресията срещу турските проливи 1877 1878 г. , спасени от коварната Руска империя благодарение на аглийската ескадра. Нали така професоре? После да дерусифицираме всичко, като започнем със събарянето на паметника на Александър II.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Иван Тодоров


12 март 2018 | 14:45



Не се гаси туй, що не гасне! Прав е патриарха на Русия. Държим се като дете, което толкова е свикнало безнаказано да лъже, че се "обижда" когато близките му сочат истината. Аз лично, освен назидание, видях и болка в думите на патриарх Кирил. Болка за детето, тръгнало по лош път. Това е..., аз също се извинявам на руския патриарх, че участвах в отглеждането и възпитанието на това "дете".


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Заузе


11 март 2018 | 23:34



Хубаво си живяха пет века предците на този Павлов и тям подобни с османското присъствие, но някакви източни варвари им се натрапиха непоканени и заради свои себични стратегически козни ни създадоха държава. Добре, че на Берлинския конгрес безкористни доброжелатели, сега наши съюзници по НАТО и ЕС, оправиха положението.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


11 март 2018 | 07:26



Професоре, виждам че сте много напред с познанията си какво трябва да представлява Патриархът на цяла Русия. Защо не се предложите на Вл.Путин да ви ръкоположи на мястото на Н.Св. патриарх Кирил. Хем рашъните ще си имат нов духовен водач, хем ние ще си имаме българин за патриарх на многомилионната Русия. Цветанов не ще да става патриарх, защото акълът му е малко, Бичко не ще и да чуе да е плътски въздържател, само Десито се двоуми, ама и тя даде заден ход. Така че вместо да пишете размишления и съображения, ставайте Патриарх Московски и всей Руссии.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.