Гражданската енергия беше похабена в гражданско противопоставяне

Проф. Митев: Президентът може да е знаменосец в битката срещу корупцията, но не може сам я изнесе

4233 | 15 ноем. 2017 | 19:15

От острия тон ГЕРБ и БСП печелят втвърдяването на своя електорат и губят в очите на останалите. ГЕРБ акцентира върху стабилността и я свързва със своето управление, а БСП – върху промяната, като предлага алтернатива. Публиката иска и едното, и другото


- Проф. Митев, излезе новата Ви книга „Преходът: политически ракурси”. Един от резултатите на този преход е огромното социално неравенство. Какъв избор имаме днес? Да се примирим с този резултат, да направим „перестройка” на прехода, да рестартираме промяната или?

- Да се примирим е, меко казано, неприемливо, а по-силно и по-точно казано – самоубийствено. От друга страна, промяната не може да се рестартира. Просто не може да изчезне онова, което се е случило с прехода към нова социална система. „Перестройка” е увертюра към революционен процес. Означава неизбежно разместване на пластове, сблъсъци и остро противопоставяне. Реалистично е да се разчита и съдейства за последователен процес на реформи и икономическа стабилизация.
Данъчната система е ключов въпрос. Еднаквото облагане на олигарсите и на хората с ниски доходи не може да продължава вечно. Ромската бедност е невралгичен проблем без еднократно решение. Трябва да се заложи най-вече на образованието и преодоляването на етнически предразсъдъци. Повишаването на заплатите и пенсиите е необходимост, която се осъзнава, но предпоставя ръст на производителността на труда и на брутния вътрешен продукт.

- Друг резултат от прехода е равнодушието на гражданите, несъстоялото се гражданско общество. Къде отиде гражданската енергия от началото на 90-те? Някъде в чужбина или се загуби в моловете… Можем ли да я върнем?    

- Гражданската енергия беше похабена преди всичко в гражданско противопоставяне. Изгоря във волтовата дъга на двуполюсния модел. Беше утилизирана чрез безплоден спор за миналото.
Често се повтаря, че гражданското общество изисква наличие на средна класа. Забравя се по-важното. Стълб на гражданското общество е самият гражданин. Гражданското общество – това е връзката, спойката между гражданите. Гражданската енергия извираше от усещането за субектна роля на гражданина. Сега липсва това усещане. Улицата беше мотор на политически процес и допринесе съществено за изграждането на новите демократични институции. Сега липсва способността на институциите да стимулират, канализират и оползотворяват гражданската инициатива.

- Доминиращият политически фон в България е апатията, но случаен повод може да отприщи мощна социална вълна, казвате Вие. Ако такава социална вълна се надигне, проф. Митев, тя отваря ли пътя за нов политически проект в България? И какъв ще е този проект, като наблюдавате сходни събития в Европа?

- Да, мисля, че има врата към нов политически проект. Не се състоя през 2013 и 2014 г., защото социалната вълна беше утилизирана от десницата. В Европа опитите за такъв проект доведоха до политически резултати – в Гърция, в Испания, в Исландия... Същевременно виждаме, че се стига до проблеми на демокрацията, които нямат ясно перспективно решение. Потребна е крачка към пряката демокрация, но без да се затъне в тресавището на популизма.

- Поредица от избори в Европа показва, че лявата идеология изживява криза. Споделяте ли идеята, че лявото трябва да се преопакова, като предложи и здравословен национализъм, и повече държава?

- Да се защитават националните интереси и да се осигури пълноценно действие на държавните институции е политическа необходимост. Но в по-широк план не трябва да забравяме, че живеем в епоха на регионализация и глобализация. В такъв контекст национализмът, макар и здравословен, и етатизмът, макар и популярен, са ретроградни позиции. Не мисля, че могат да осигурят стратегически успех на левицата в Европа. Според мен ключово значение има не тезата „повече държава”, а „повече демокрация в ЕС”.
Левицата може да изиграе историческа роля чрез демократична и социална алтернатива на неолибералния хегемонистичен глобализъм, като прегърне глобалните проблеми и предложи техни решения, които да отстоява с принципна последователност. Между тези проблеми ще акцентирам затъването в „постистина”, глобалната лъжа, придържането към двойни стандарти в международните отношения под формата на (неолиберална) политическа коректност.

- Виждате ли симптоми за деградация на българската демокрация? Защо селекцията на българския политически елит става все по-спорна и по-неуспешна?

- Симптомите за деградация на българската демокрация имат дори количествени измерения. Социологическите сондажи ги показват недвусмислено чрез фиксирането на недоверие в политическите институции и в развитието на страната по успешен път. В моята книга съм коментирал и международните оценки. Според световния „Индекс на демокрация 2016” (Democracy Index 2016) България не е в елитната група на „пълни демокрации” (Full democracies), а във втората – на „недостатъчни демокрации” (Flawed democracies). Democracy Index се изгражда на основата на следните критерии: електорален процес и плурализъм; функциониране на управлението; политическо участие; политическа култура и граждански свободи. В зависимост от оценките страните са разделени на четири категории: (1) пълни и (2) недостатъчни демокрации, (3) хибридни и (4) авторитарни режими. В първата група през 2016 г. са само 19 страни; САЩ загубиха мястото си. България получава високи оценки за електоралния процес и за гражданcките свободи, по-ниска оценка за политическото участие, още по-ниска за функциониране на управлението и скандално ниска за политическата култура – по-ниска отколкото на Индонезия и Южна Африка. На същото равнище на политическа култура от бивша Източна Европа се оказва единствено съвременна Полша. Най-тревожното е, че по време на прехода са достигнати значително по-добри показатели, следва регрес, който сякаш странно отстрани се вижда по-добре.

Особено непрестижни международни оценки получава медийната свобода. Според Индекс на свободната преса (Press Freedom Index), изготвян годишно от „Репортери без граница”, през 2017 г. България се нарежда на 109-о място, в четвърта група заедно с Афганистан, Филипините, Парагвай, Уганда, Централноафриканската република и други страни от Третия свят; от Източна Европа компания ни прави Македония (111-а). Най-обезпокоителното е, че през 2002 г. България е класирана на 38-а позиция; 2003 г. – 34-то място; 2004 г. – 36-о; 2006 г. – 35-о; т.е. във втората група страни. През 2009 г. сме на 68-о място; 2013 г. – 87-о, 2015 г. – 106-о. Критериите, по които се прави оценката, са плурализъм, независимост на медиите, среда и автоцензура, законови рамки, прозрачност и инфраструктура.

- Отчетлив белег на сегашната политическа ситуация е противопоставянето между управляващи и опозиция. Кой губи и кой печели от изострения политически тон между ГЕРБ и БСП?

- Тактически и двете страни – ГЕРБ и БСП – едновременно и печелят, и губят. Печелят чрез втвърдяването на своя електорат и губят в очите на останалите. В хода на полемиката ГЕРБ акцентира върху стабилността и я свързва със своето управление, а БСП – върху промяната, като предлага алтернатива. Широката публика иска и едното, и другото. Какво ще се получи в крайна сметка, кой ще спечели повече при една нова електорална равносметка, ще зависи от това как изостреният критичен тон ще се съчетае с убедителна позитивна платформа. Задачата на БСП е по-тежка, но решима.

- Докъде според Вас ще стигне напрежението между управляващите и президентската институция?

- Ако ескалацията продължава, ще се стигне до война на институциите. Ще загубят и двете страни, а и държавата като цяло. По-вероятно е да продължи един приглушен, ако не замразен конфликт, който периодично се активизира по определени поводи.

В създадената обстановка партия ГЕРБ е повече губеща по един особен начин. Противостоенето на президентската институция сближава президента и БСП и предотвратява възможността да се развие потенциалното отдалечаване на президента от партията, която го е подкрепила – нещо, което сме наблюдавали досега.

- Вие бяхте депутат във ВНС, което прие новата българска конституция. Прекият избор дава висока легитимност на държавния глава. Смятате ли, че президентът Радев би могъл сам да изнесе битката срещу корупцията, която разяжда българската държава?

- Президентът може да бъде знаменосец в битката срещу корупцията, това ще му подхожда и институционално, и персонално. Но не може да изнесе тази битка сам. И най-добрият главнокомандващ може да спечели само с помощта на добре мотивирани и боеспособни батальони. В случая това са институциите. За успешна борба срещу корупцията са необходими законодателни решения на парламента, ефективни действия на съда, прокуратурата, следствието, МВР...

- Как тълкувате Вие понятието „обединител на нацията” в контекста на последното интервю на президента Радев?

- Президентът може да бъде обединител на нацията в два различни аспекта или по два различни начина. Единият е, условно казано, пасивен – неангажираност с една или друга политическа страна, търсене на общ знаменател на съществуващите мнения, примирителен тон, подходяща политическа реторика - езикът на обединението. Вторият е активна позиция – формулиране на гледна точка или на решение на обществен проблем, около което може да се обедини нацията. Разбира се, тези аспекти не се изключват, могат да се допълват, съчетават. Мисля, че в изказванията и действията на президента Радев акцентът пада върху активната страна. Борбата срещу корупцията е консенсусно осъзната потребност, но начинът, по който ще се води, предизвиква разногласия. Президентът Радев търси обединение около ефективно решение.

- Светът се милитаризира все по-отчетливо, а България вече трета година не може да купи нови изтребители за ВВС. Как разчитате Вие този сюжет?

- Не говори добре за страната. ВВС имат първостепенно значение за отбраната на страната. Неестествено е да си спомняме за българските летци само по юбилейни поводи от времето на Втората световна война или актуални случки като отказа да се изпълняват тренировъчни полети.

- В триъгълника САЩ-Русия-Китай ли е ключът към усложняващата се геополитическа ситуация?

- В триъгълника САЩ-Русия-Китай са концентрирани силовите отношения в съвременния свят. Но ключът към усложняващата се геополитическа ситуация може да бъде и в „добрата стара Европа”. Защото става дума за ключ към намаляване на напрежението, към разведряване. Китай стана най-големият търговски партньор на ЕС. Същевременно Европа е част от западния свят, в близки отношения със САЩ по линия на НАТО. А Русия е географска част от Европа, органично свързана с европейската история и култура и притежател на важни, макар и не единствени енергоресурси. Напълно възможно и естествено е ЕС да изиграе ролята на ключов посредник, който да предотврати развихрянето на нова студена война.

- Светът стана многополюсен, Европейският съюз е в спирала от кризи – бежанци, Брекзит, Каталуния. На този фон се очертава един важен въпрос: умее ли българският политически елит да мисли няколко хода напред и то през призмата на българския интерес?

- Ако изхождаме от фактите, има отделни случаи, в които представители на българския елит са демонстрирали политическа далновидност. В момент на крайно влошени отношения между Русия и Турция, д-р Ахмед Доган смъмри тогавашния председател на ДПС Лютви Местан за неговата антируска позиция, която изглеждаше политкоректна. А след това отношенията между Русия и Турция се преобърнаха.
    
Проблемът е, че днешната ситуация е с повишена сложност, а историческият процес е поливариантен. В условията на започнала нова студена война например може да се стигне до продължителна политическа зима, до „гореща” война или до разведряване. Необходимо е да се предвидят не само различните варианти, но и да се оцени оптималният вариант. Да се действа в съответствие с този вариант. Това би било политическа мъдрост. Българското европредседателство ще бъде международен тест за качеството на нашия политически елит.


От категорията

Валерия Велева: Защо ДПС натисна червения бутон

-1448546816.jpg

Карадайъ е последователен. От своето създаване ДПС носи ценности, които никога ...

14 дек. 2017 | 17:23

На инат! ГЕРБ, патриотите и „Воля“ продадоха надеждата на тежко болни българи

-1509550517.jpg

126 депутати отхвърлиха и четвъртото вето на президента. Въпросите обаче ...

14 дек. 2017 | 14:31

Патриарх Неофит изпрати представител на празника на Струмица. Среща го Зоран Заев

Премиерът Зоран Заев посреща епископ Сионий.

Снимка БГНЕС-1512995193.jpg

Дядо Сионий седи на владишкия трон на литургията по случай "Св. петнадесет ...

11 дек. 2017 | 14:25

Ген.-майор Стоимен Стоименов: Трябва ни нова стратегия за национална сигурност

Ген.-майор д-р о.з. Стоимен Стоименов-1513236471.jpg

Не може да има стратегически документ без стратегически цели

14 дек. 2017 | 09:27

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.