Проф. Пламен Киров

Продължаваме да действаме в подчинение на синдрома "Да изпълним волята на началниците, смята известният ни юрист

Проф. Пламен Киров: Не трябваше да бързаме с препоръките на Венецианската комисия

2798 | 27 дек. 2019 | 14:02

Вероятността главен прокурор да извърши тежко престъпление е равна на тази, астероид да затрие България, казва бившият конституционен съдия


Павлина Живкова, в-к "Труд"

- Проф. Киров, дни преди празниците президентът Румен Радев реши да започне консултации за промяна на конституцията. Наясно ми сте какво иска да промени държавният глава в основния закон?

- Първо, честито Рождество Христово. Желая здраве и успехи. Що се отнася до консултациите, те бяха породени от събитията около номинацията и избора на нов главен прокурор на Република България и възраженията, които имаше президентът по процедурата. Президентът обяви, че подписва указа за назначаване и заостря вниманието към конституционните разпоредби за съдебната власт, с оглед на това да бъде направено внимателно и широко представително обсъждане на някои от текстовете в главата за съдебната власт. Той започна тези консултации с академичните среди и най-вероятно те няма да завършат в рамките на януари, следващата година.

- Не разбирам какъв е проблемът.

- Проблеми винаги могат да се намерят. В случая, проблемът произтича от поредното становище на Венецианската комисия по повод законопроект на Министерството на правосъдието и е свързан с търсенето на отговорност и възможност за контрол над тримата големи в съдебната власт. Т. е. председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Становището на Венецианската комисия беше публикувано на страницата на правосъдното министерство. Много интересно е, че Министерският съвет реагира много бързо, изготвяйки законопроект за изменение и допълнение на НПК и на закона за съдебната власт, така щото да се отговори на препоръките на Венецианската комисия. И в тази връзка въпросите на Венецианската комисия бяха поставени на вниманието на научната и не само на научната общност от президента. Това е причината за започване на дебата.

- Ясно ли е в каква посока са замислените от президента промени в конституцията?

- Засега на мен не ми е ясно. За да има успех една такава инициатива на президента, трябва да се постигне консенсус сред политическите сили, които са представени в парламента, тъй като глава девета от конституцията изиска високи мнозинства – ? и 2/3, за да може да се извърши каквато и да е конституционна промяна. Става въпрос за извършване на конституционна ревизия от действащия парламент, а за Велико народно събрание (ВНС) не искам и да мисля. Това по-скоро е изключено. Най-вероятно президентът не би инициирал свикването на ВНС, тъй като то се занимава със значими проблеми свързани с формата на държавно управление и формата на държавно устройство.

- И все пак, ако президентът иска прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, тогава не е ли редно да се свика ВНС?

- Не останах с впечатление, че президентът повдига този въпрос. А и становището на Венецианската комисия не провокира подобно разсъждение. Прокуратурата ще си остане там, където ѝ е мястото и където ѝ е отредил да бъде конституционния законодател през 1991 г.- в съдебната власт. Това трябва да е пределно ясно на някои хора и отделни партии, които искат прокуратурата да е самостоятелна, или да е в изпълнителната власт. Те не знаят как като отворят кутията на Пандора, от нея ще излязат твърде неприятни и за самите тях последици.

- Какви са тези неприятни последици, бихте ли дал пример?

- Представяте ли си главният прокурор да бъде министър на правосъдието, т. е. да бъде политическо лице, което да се избира от Народното събрание, или по точно от мнозинството в НС и това лице да бъде на първо място отговорно пред министър-председателя, който ще бъде и лидер на парламентарното мнозинство? Този главен прокурор ще ръководи цялата прокуратура като най-вероятно ще се изкуши първо да се разправи с политическата опозиция и на второ място ще се изкуши да прикрие случаите на корупция по високите етажи на властта. Това ли искаме да постигнем. Мисля, че не.

- Това е в случай, че прокуратурата стане част от изпълнителната власт, но има и друг вариант – да е извън всички власти…

- Тогава ще стигнем до друг проблем – да направим главния прокурор още по-неотговорен, отколкото е в момента.

- Имаше един главен прокурор, който твърдеше, че над него е само небе…

- Не бива от изказванията на една или друга персона да си правим генерални изводи за начина по който функционира българския конституционен модел. Както и не бива да се смята, че който и да е главен прокурор непременно е престъпник и ще извърши тежко престъпление. Вероятността главен прокурор да извърши тежко престъпление от общ характер е същата като астероид да затрие България. Когато подхождаме с идеи за изменение, включително и на конституцията, от позиция "Какво би станало, ако…", тръгваме по един много лош път.

- Възможно ли е президентът да поиска промени, които да позволят и гражданите да се жалят в КС?

- Много вероятно е вследствие на дебата, който провежда президента, да се внесе законопроект за изменение и допълнение на конституцията, с който субектите, които могат да сезират КС, бъдат допълнени с обикновени граждани, т. е. да се въведе пряката конституционна жалба, така както тя съществува в други конституционни системи в Европа. Не виждам в парламента политическа сила, която би се противопоставила на подобно предложение. Изменението в конституцията ще е само в едно изречение. След това обаче ще е изключително трудно да се види в кои случаи гражданите могат пряко да се обръщат към КС като атакуват закони, приемани от парламента, които нарушават техни права и свободи. И в кои случаи това е допустимо. Акцентът ще падне върху законовото уреждане на условията и реда, при които ще бъде упражнявано това конституционно право на гражданите на пряка конституционна жалба. И ми се струва, че Министерство на правосъдието ще изпита доста затруднения, МС, а пък и народните представители, когато тръгнат да изграждат законовата инфраструктура, която ще надгради конституционния текст.

- От дебатите, споровете и предложенията не разбрах в крайна сметка ще има ли надзорник главният прокурор?

- Ще се върна към становището на експертите от Венецианската комисия. Те предлагат три варианта, като сами правят извода, че два от тях са неприложими. Контролиращият орган (така да го наречем) да бъде главният инспектор е невъзможно, тъй като главният инспектор не е прокурор. Вторият вариант е да бъде директорът на Националната следствена служба. Самите експерти на Венецианската комисия отчитат като грешка натиска върху България, когато трябваше да стане равноправен член на ЕС, почти да закрие следствието. Изпълнявайки препоръките, ние смачкахме системата на следствието и го вкарахме в системата на прокуратурата. Сега как да тръгнем по обратния път и да направим директора на НСлС този надзорник на главния прокурор? И остава последното предложение на Венецианската комисия да има прокурор ad hoc, който при евентуално извършване на престъпление да разследва и да внесе обвинителен акт срещу главния прокурор. Как да бъде избран този ad hoc прокурор, как да бъде излъчен, след като 2015 г. ние разделихме ВСС на две колегии – на съдийска и прокурорска. Тогава широко се прокламираше, рекламираше и устояваше като теза в НС съдии да назначават съдии и прокурори да назначават прокурори. Е, няма кой друг, освен прокурорската колегия да назначи такъв прокурор, който да надзирава главния прокурор. Сега въпросът е дали да бъде ad hoc прокурор, за конкретния случай независим прокурор, каквато система има в САЩ, но по други причини, или да бъде някой от структурата на прокуратурата, каквото е предложението на МС – да бъде ръководителят на инспектората в самата прокуратура.

- Обяснете, какво точно пита Министерският съвет по темата КС.

- Преди да бъде публикуван докладът на Венецианската комисия, МС набързо се събра и предложи проекта, който е внесен в Народното събрание. По-късно, обаче когато се чуха гласове дали пък тази фигура на надзираващия прокурор не е извън рамките на конституционните текстове, МС реши да повдигне и да постави въпроса пред Конституционния съд. И в момента, имаме конституционно искане за тълкуване на чл. 126, ал.2 на конституцията във връзка с надзора за законност и методическото ръководство, което главният прокурор осъществява по отношение на всички прокурори. Въпросът, който МС задава на Конституционния съд, е по-скоро риторичен.

- Какъв е смисълът тогава да бъде питан КС?

- Министерски съвет пита има ли изключение от правилото, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическото ръководство върху всички прокурори. Естествено, че има. Ако един прокурор, който и да е той – може да е от районната прокуратура в Силистра, може да е от Софийска градска прокуратура – има данни за извършено престъпление от главния прокурор и започне предварително разследване, естествено е, че главният прокурор не може да осъществява надзор за законност върху действията на такъв прокурор, защото би бил в конфликт на интереси и тогава би се нарушил принцип на правото, известен още от римското право- че никой не може да правораздава по казус, по който е страна. Отново сложихме каруцата пред коня. Ако имаме някакви съмнения, че ad hoc прокурор би бил зависим от главния прокурор и няма да бъде безпристрастен когато го разследва, то тогава трябваше първо да питаме КС и едва тогава да бъде изработен и внесен в Народното събрание законопроект. А всъщност, ако КС приеме, че в случая става въпрос за изключение от правилото, че главният прокурор осъществява надзор върху всички прокурори, т. е. че разследващият го прокурор не се намира под такъв надзор, то тогава ще се окаже, че няма нужда и от такъв законопроект.

- Десетки пъти сме чували от депутати, че препоръките на Венецианската комисия са само препоръчителни. Каква е причината МС да бърза да изпълни едни такива препоръки?

- Не търсете особен смисъл от това бързане. Просто ние продължаваме да действаме в подчинение на синдрома "Да изпълним волята на началниците", за да не ни критикуват. По принцип не би следвало да се действа толкова реактивно. При това често пъти самите препоръки на Венецианската комисия са доста разнопосочни. Ако проследите всички доклади и препоръки, които са давани в рамките на един десет годишен период – казвам 10 г. период, защото толкова години минаха от казуса "Колеви срещу България" в Европейския съд по правата на човека, откъдето възникна проблема кой да разследва главния прокурор, ако той извърши престъпление. Т. е. заради един конкретен казус бяхме подложени на изключителен натиск от най-различни европейски институции. И понеже имаме урок от натиска, може би това накара правителството да бърза…

- Не става ли въпрос за комплекс, който сме развили под натиска на европейските институции?

- Да, става въпрос за комплекс. Ако прочетете доклада на Венецианската комисия, ще видите, че подходът, който се прилага към нас, ако се приложи към която и да е друга европейска държава, е валиден в същата степен. Казва се следното: "Какво би станало, ако…" И накрая се правят генерални изводи с препоръки към съответната държава как тя да променя конституцията си и законодателството си. Ами, извинявайте, някои хипотези или не биха могли да се случат никога, или биха се случили изключително рядко. И ние да предприемаме конституционна ревизия, изградена върху предположения и вероятности, това според мен е несериозно. Така че, ако внимателно се прочете доклада на Венецианската комисия, ще се види, че там има недотам съвършени неща и като изводи, и като препоръки. Ще дам и още един пример. Експертите продължават да остават с впечатлението, че в 25-членния състав на ВСС има само 6 магистрати, които са съдии, избрани от съдиите. Всъщност се изпускат двамата висши съдебни магистрати, т. е. председателите на двете върховни съдилища също са съдии. И не са 6, а са 8 представителите на съдебната квота. Как да можеш да правиш препоръка, при положение, че чисто математически не можеш да схванеш съотношението между различните видове магистрати във ВСС?

 

Визитка


Проф. Пламен Киров е преподавател по конституционно право. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време проф. Пламен Киров е представител на България във Венецианската комисия (Eвропейската комисия за демокрация чрез право). Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

 


От категорията

Здравка Евтимова с разтърсваща реч за обесването на Левски: Някой помни ли името на предателя?

Здравка Евтимова с вкаменяваща реч за обесването на Васил Левски -1582184257.jpg

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, ...

20 февр. 2020 | 09:36

Симеон Николов: Разбирам гневните коментари на управляващите при такава мощна подкрепа за президента

-1472586819.jpg

Коктейлът от гняв и лъжи, с който реагираха представители на управляващите на ...

20 февр. 2020 | 09:54

Александър Маринов: Не беше постъпено коректно с президента на шествието и пред паметника на Левски

-1572881157.jpg

Когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на ...

21 февр. 2020 | 13:56

Мирела Костадинова: Писателят Тодор Влайков търси Гео Милев след ареста по молба на съпругата му

Тодор Влайков-1582279335.png

Той написва първите издържани читанки за второ, трето и четвърто отделение. ...

21 февр. 2020 | 10:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


ubuntu


27 дек. 2019 | 15:11



Пичът пак ли пуска брада, или просто нямате по нова снимка?


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.