Проф. Пламен Павлов

Апостолите в никакъв случай не са авантюристи, те са следвали заветите на Дякона

Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е продължение на революцията, готвена от Левски

2491 | 20 апр. 2017 | 16:46

Както е казал големият наш историк Димитър Страшимиров, това е било максималното, на което е била способна нацията в онези изключително тежки условия


Проф. Плавен Павлов - историк и преподавател в Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за Агенция "Фокус" по повод навършващите се днес 141 години от избухването на Априлското въстание.

- Проф. Павлов, на 20 април 1876 г. по стар стил избухва Априлското въстание, какво е неговото значение за българското националноосвободително движение?


- Едва ли е необходимо да убеждаваме нашите сънародници, че без Априлското въстание нямаше да има свободна България. Това въстание само по себе си е върхът на нашата освободителна революция. Въпреки неговото преждевременно избухване, мащабите му са изключително впечатляващи за епохата. Ако е можело и е било в състояние да се продължи подготовката с поне още няколко седмици, мащабите със сигурност биха били много големи, но тук не е време да гадаем. Ние разсъждаваме от гледна точка на резултатите от въстанието.

Тъй като тази година отбелязваме 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски категорично и задължително е да направим връзка между неговото дело и въстанието. Левски готви освободителната революция в продължение на години. Ако съдим по сведенията, които разполага историческата наука, е било предвидено в рамките на няколко години да се купува оръжие, да се подготвя населението за борба и тогава вече да бъде поставян въпросът с цялата категоричност за освобождението на България и то във всички нейни области. Нека да припомним, че Левски и неговите сподвижници разсъждават в рамките на реалното българско етнокултурно пространство, т.е. Добруджа, Мизия, Тракия и Македония. Комитети се организират в цялата българска етническа територия, но с различна скорост, тъй като самите условия са различни. Арабаконашката авантюра и гибелта на Левски до голяма степен забавят осъществяването на този процес. Въпреки всичко обаче на базата на създадените от Левски комитети, организацията е възстановена и това, което виждаме през пролетта на 1876 г. е реално продължение на делото на Левски. Това го казват и самите апостоли на въстанието. Неслучайно Захари Стоянов отбелязва, че навсякъде където са подновявали или са създавали нови комитети, е бил жив споменът за Васил Левски.

Тази връзка особено през настоящата година трябва категорично да бъде изведена на преден план. Априлското въстание е продължение на революцията, готвена от Левски. То е осъществено на местно равнище от същите хора, които са комитетски дейци от времето на активната подготовка на Вътрешната революционна организация през 1871 и 1872 и 1873 г. Без Априлското въстание не би могло да се надяваме, че България е можела да получи свобода в обозримо бъдеще. Това личи и от хода на самата Руско-турска война. На практика Българското опълчение основно е създадено от сподвижниците на революцията, от хъшовете във Влашко и Бесарабия. Значението на Априлското въстание все повече ще се осмисля и както е казал големият наш историк Димитър Страшимиров, това е било максималното, на което е била способна нацията в онези изключително тежки условия.

- Но все пак въстанието е неуспешно...

 

- Не бих казал, че въстанието е неуспешно. Съвременните изследвания на тема Априлско въстание и последвалата Руско-турска война, показват, че то е успешно. Битката е загубена, но войната е спечелена. Априлското въстание и последвалите събития водят до невероятна активизация на Великите сили, на европейското и световното обществено мнение и това на свой ред води до Руско-турската война и до освобождението на България. Разбира се, не в онези мащаби, в които са го мислели нашите национални лидери, а съобразено с тежките условия на геополитиката. Априлското въстание постига своята цел, а тя е освобождението на България. Това е целта още на цялото ни организирано революционно движение от времето на Георги Стойков Раковски. Самото въстание в никакъв случай не бива да се подценява. То има един сравнително ограничен военен театър. Става дума за тези 4 или 5 военни окръга, в които е замислено от гюргевските апостоли. Напоследък се появиха всевъзможни самозвани „специалисти“ и „капацитети“, които оспорват легитимността на гюргевските апостоли. Не искам да цитирам имена, тъй като надали тези хора заслужават толкова много да бъдат коментирани. С оглед на съдбата на Христо Ботев, как той е бил убит от своите четници и други подобни нелепости, се хвърля сянка и върху самото Априлско въстание, което в никакъв случай не бива да се допуска.

В Гюргево става дума не за комитет, а за събрание. Това е по-висш форум, отколкото просто съставяне на някакъв конкретен революционен комитет. Самият Гюргевски комитет е нова редакция на Българския революционен централен комитет от предходните години. Формулата Апостолско събрание показва, че участниците от Гюргевските събития са упълномощени от редица комитети във вътрешността на страната. Връзката с делото на Левски отново е факт. Това не са дейци на емиграцията, които просто замислят някаква самоцелна военна акция от типа на четническите акции в миналото. Самата подготовка на заседанията в Гюргево е финансирана от вътрешните комитети и най-вече от Врачанския комитет. Събранието е произведено в пълна конспиративност. Въпреки всичко румънската полиция го констатира и там именно Бенковски за първи път излиза на историческата сцена, изгонвайки един таен агент, който е дошъл да слухти около така наречената казарма, т.е. около къщата, в която са заседавали апостолите. Тя е запазена и до днес. На нея има паметна плоча и тя би трябвало да бъде за в бъдеще един от обектите на културно-историческия и поклонническия туризъм, що се отнася до съседна Румъния.

В Букурещ е запазен така наречения Сулаков хан. Той в много тежко състояние и една национална задача е тази сграда в румънската столица да бъде откупена от България, да бъде превърната в музей и български културен център. За това има усилия на родолюбци, на русенеца Иван Иванов. За съжаление Българската държава не откликва на подобно нещо. Там е печатницата на Каравелов, на общото събрание от 1872 г. И когато говорим за Априлското въстание, и за нашата национална революция не бива да забравяме, че много от паметниците свързани с тази колосална енергия, която показва Възрожденска България и до днес не са достатъчно добре проучени, не са добре съхранени, особено що се отнася до тези, извън днешните предели на България.

В подготовката на Априлското въстание апостолите разделят страната на пет революционни окръга. Това са Първи окръг Търново, което е старата столица. Търновският комитет играе ролята централен и след Арабаконашките събития. Там главен апостол е Стефан Стамболов, който е наследник на Левски. Тук виждаме и маса активни дейци, между тях: Георги Измирлиев - Македончето, Иван Панов Семерджиев от Велико Търново и редица други личности. Тук има и военни специалисти, какъвто е Георги Измирлиев. Втори окръг е този в Сливен. Там е един от силните комитети по времето на Левски. Главен апостол е Иларион Драгостинов, родом от Арбанаси иначе дълги години активен участник в Русенския революционен комитет. Негов помощник е Георги Обретенов, най-малкият син на Баба Тонка, както и местния деец Стоил войвода. Третият център е Враца, където за апостол е назначен Стоян Заимов с няколко помощници. Четвърти окръг е Пловдив, но е преместен в Панагюрище, тъй като в Пловдив условията са по-трудни. Там са Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, по-късно там отива и Георги Икономов. Четвърти окръг до голяма степен е бил замислян като продължение на основните комитети в Северна България. В стечение на обстоятелствата основната част на въстанието е в Четвърти революционен окръг.

Имало е предвиден Пети революционен окръг, който да обхваща София и Северна Македония. Там е имало известни колебания за апостол между Никола Обретенов и Никола Славков. Този план пропада с арестуването на Никола Славков и затова нещата се ограничават само в първите четири окръга. Въпреки всичко в днешна Вардарска Македония Априлското въстание има своята проява и това е Разловско въстание. То е вдигнато от Димитър Попгеоргиев Беровски. Той е главният двигател и съратник на Раковски и Левски от Първата българска легия. До голяма степен нямаме пълна информация за подготовката на въстанието и на много места има спорни въпроси и загадки, тъй като конспирацията е била изключително голяма предвид провалите в предишните години и особено усилията на турското разузнаване да разкрие ходовете на българската революционна организация.

- Защо въстанието не е подкрепено от нито една външна сила и каква е международната обстановка тогава?

 

- Въстанието е можело да срещне подкрепата на външни сили, ако беше продължило по-дълго време. Може би този мой извод изглежда малко фантастичен и сензационен, но истината е, че никой не е очаквал избухването му. То е извършено в пълна конспирация, властите нямат почти никаква представа какво става и това още веднъж опровергава популярната клевета, че нашият народ е пълен с предатели. Това абсолютно не отговаря на истината и Априлското въстание го потвърждава на 100 %. Няколко месеца апостолите преминават през България. Самият комитет в Гюргево заседава до Коледа 1875 г. Апостолите преминават на юг от Дунава през януари и февруари и реално погледнато подготовката е много кратка. Тук и апостолите на Априлското въстание заслужват критика, тъй като Левски е твърдял, че подготовката трябва да бъде дълга. Не бива обаче да забравяме и че властите са можели да влязат в следите на въстанието и това няма да се случи заради предателство, а заради шпионаж. Самото залавяне на Левски се дължи най-вече на турския шпионаж, а не че някой непременно го е предал, както спорим повече от 100 години.

Когато избухва въстанието и първите вести за него достигат до Европа, се създават някои дипломатически инициативи. Някои от тогавашните документи показват, че Великите сили, с изключение на Великобритания, са били на ход да наложат на турските власти да преговарят с въстаналите райони, каквито са България и Босна и Херцеговина. Затова и потушаването на въстанието е толкова жестоко и кръвопролитно, за да не би то да продължи дълго време и да се стигне до някакви преговори. Това е един въпрос, който българската историческа наука е длъжна да изясни. Той и досега не е достатъчно изяснен. Някои чужди изследователи, включително руски, показват сериозни документи в тази посока. Някъде около 20 май се е смятало, че могат да започнат мирни инициативи. Не бива да забравяме, че въстанието избухва най-вече в Четвърти революционен окръг, но то има своите прояви и в другите революционни окръзи. Несправедливо е, че забравяме ставащото в Първи окръг, най-вече в селата Ново село, днешният град Априлци, Батошево, Кръвеник. Тук се създава организация подобна на тази в Южна България. Тук имаме местна власт в лицето на местните дейци на Дядо Фильо, на Йонко Карагьозов. Тук действат четите на Цанко Дюстабанов и на Христо Иванов - Големия, но и тук въстанието е потушено.

Причина за нашата недостатъчно добра представа за въстанието, е ненавременната и ранна смърт на Захари Стоянов. Той е основният летописец на тези събития и със своите записки прави не само историографски, но и литературен подвиг, тъй като става дума за една епопея на българската революция. Захари Стоянов е замислял 4-ти том на своите записки, но поради неговата ранна смърт, той не е написан. Дори и третият том е сглобен след смъртта му. Там тези разтърсващи всяка българска душа епизоди като Баташкото клане, са самостоятелни есета, които по-късно са сглобени. Така или иначе благодарение на Димитър Страшимиров и на съвременни историци днес Априлското въстание се познава в големи детайли. За това имат голяма заслуга и краеведите от Панагюрище, Стрелча, Батак, Кръвеник, Брацигово, Перущица. Въстанието не бива да бъде подценявано като мащаби. В него участват най-малкото 10 хил. души въоръжени българи. Това в условията на една чужда власт с тотален контрол върху продажбата на оръжие, с полицейско следене, с шпионаж, е нещо невероятно.
Ако разгледаме само събитията в Брацигово и в Батак, виждаме подготвени по 1000 въстаници, въоръжени и разпределени в роти и батальони. Имаме една сериозна военна организация. Тук именно апостолите на въстанието в най-голяма степен следват заветите на Левски. Навсякъде са предвидени военни специалисти и хора, завършили военно образование. Това го виждаме в действията на самите въстанически окръзи. Четата на поп Харитон и Бачо Киро има за военен предводител офицера Петър Пармаков. Четата на Христо Ботев има за военен командир Никола Войновски, така че в това отношение нашите революционери показват висока степен на зрялост и адекватност в тогавашното военно изкуство. Те в никакъв случай не са авантюристи.

Тук искам да кажа две думи за черешовото топче, което е един символ на въстанието. Много често то е схващано като израз на някаква наивна българска енергия. Реално погледнато черешовото топче не е това, което си мислим. Става дума за една импровизирана артилерийска система, която трябва да стреля най-вече с картеч, т.е. да унищожава пехотата. Така че това, което виждаме днес в музеите, включително и в Панагюрище, е по-скоро някаква метафора. Това не е израз на примитивна вяра, че с топчето ще падне Османската империя. Виждаме, че и в наше време импровизирани бойни средства, когато става дума за сражение в населени места, вършат много ефикасна работа. Така че може много да се мисли и от гледна точка на военното снабдяване. Нашите апостоли в това отношение разсъждават адекватно, прагматично и зряло. Никой не е вярвал, че с ловджийски пушки ще падне Османската империя, затова усилията на комитета са да се снабдят с оръжие. Те не могат да изпълнят напълно тази задача, тъй като това е практически невъзможно в условията на една полицейска и деспотична държава, но все пак това, което виждаме в хода на самите бойни действия показва, че е направено максималното, за да се получи едно добро за времето си оръжие.

- Какво е мнението Ви за дискусията около Копривщица - Градът на първата пушка? Трябва ли да бъде запазен статутът му като град-музей?

 

- Мисля, че до голяма степен беше преекспониран този въпрос. Няма съмнение, че статутът на Копривщица като град- музей ще бъде запазен, тъй като самото законодателство изключва такива самоволни действия на местната администрация и общинския съвет. Освен това в самата Копривщица хората овладяха своите емоции. От друга страна стои въпросът за перспективното развитие на подобни селища. Това важи и за всички градове със строителско наследство. Разбира се, трябва да се пази автентичността на наследството, от друга страна съвременният подход позволява да бъдат търсени гъвкави решение за разширяване на туристическата дейност. Смятам, че историческото наследство трябва да бъде запазено. Независимо от емоциите от този на пръв поглед скандален случай това още веднъж постави въпроса за съвременната интерпретация на културно-историческото наследство.

Деница КИТАНОВА, Агенция "Фокус"

 


От категорията

Димитър Димитров: Гамбитът с Главчев успокои страстите

-1481889458.jpg

За ГЕРБ беше важно превантивно да блокират програмата, която на ...

19 ноем. 2017 | 16:00

Ирина Бокова – след ЮНЕСКО и преди това

Снимка: Дефакто-1511080201.jpg

Каквото и да говорят зложелателите й у дома, тя остава в историята като първата ...

19 ноем. 2017 | 10:27

Гугъл, Фейсбук, Амазон и Епъл са най-безскрупулните гратисчии на 21 век

Снимка: Фейсбук-1511107687.jpg

Световните компании печелят милиарди долари, но плащат минимални данъци

19 ноем. 2017 | 18:07

Кеворк Кеворкян: Ревизия с димки и бенгалски огън

-1480272546.jpg

С кьорфишеци искат да затулят позорните данни: близо 30 % от българите ...

19 ноем. 2017 | 09:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.