Предложените от кабинета мерки за борба с епидемията са половинчати, убеден е соцдепутатът

Проф. Румен Гечев: Откъде точно ще се вземат тези 500 млн. лева за ББР?! На кой бизнес ще се дават?!

1238 | 26 март 2020 | 12:53

Тежестта на кризата трябва да се поеме от всички сектори на българската икономика, а не само от бизнеса и от потребителите, категоричен е той


Проф. Румен Гечев, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

 

- Социално-икономически мерки на обща стойност 4,5 млрд. лева обяви министър-председателят Бойко Борисов. Половин милиард повече ще получат работещите под огромно напрежение, медици, военни, полицаи. С 500 милиона лева ще бъде увеличен капитала на Българската банка за развитие, за да поема гаранции за заеми за бизнеса. С тях ще се гарантират кредити за 2,5 млрд. лева. 200 милиона са предвидени за гаранции за безлихвени заеми до 1500 лева за хора, пуснати в неплатен отпуск от фирмите си, които ще бъдат получават търговските банки, но ще се гарантират от банката за развитие. Един милиард лева ще отидат за помощи за запазване на работните места. Според схемата държавата ще плаща 60% от заплатите на заплашените от освобождение служители, а техните работодатели 40%. 50 милиона лева са предвидени за бонуси на най-бедните пенсионери за Великден и други 600 милиона лева няма да влязат в бюджета, защото са от данъците на бизнеса и хората и плащането им е удължено до края на юни. Тези пари ще останат в бизнеса и хората засега.

 

Въпросът е как се оценяват тези мерки, реалистични ли са, ще помогнат ли? Задаваме го на проф. Румен Гечев, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм.
- Много са полвинчати мерките, които предлагат, в сравнение с мерките в другите страни на ЕС, а и извън него, като се подхвърля една сума, която фактически е значително по-малка от това, което е обявено като 4 млрд. лева помощ, фактически пряка помощ от правителството, тя е в добра посока, това се прави в много от европейските страни и извън Европа, е покриването на част от работните заплати на служещи и работници във фирми, които са оставени на работа по време на кризата – 60 %.

В други страни е 70-80 %, но да речем, че и 60 % това все пак е една реална стъпка в помощ на бизнеса.

 

Що се касае до другите мерки, втората мярка, която също трябва да бъде приветствана, е обещанието за предоставянето на допълнителни възнаграждения за представителите на армията, които работят в тази сфера, на полицията, на медицинските работници. Това също е добре. Въпросът е как то ще бъде реализирано.

 

Но оттам нататък възникват поредица от въпроси. Първо, за разлика от практиката на много страни в ЕС, пък даже и на САЩ и Великобритания, тука се предлагат на практика потребителски заеми, осигурени от държавата, на хората, които са били съкратени от работа. Тоест тука става дума за временна помощ, а не за предоставяне - пряко - на средства, които да се използват безвъзмездно от семействата, които имат нужда от такива средства.

 

- Те трябва да ги върнат. А ако не могат? 
- Те трябва да ги върнат. Но обърнете много интересна подробност. Най-успешният бизнес в България през последните години и това е много добре за мениджърите на тази сфера, е банковата сфера. Обърнете внимание, че всички тежести се прехвърлят върху бизнеса и върху гражданите, но в случая се прехвърлят допълнителни средства в помощ на банковата система. Сега, ако имаха 1,7 млрд. лева печалба тази година, те в годината на кризата ще имат още по-голяма печалба най-вероятно, защото ще бъдат стимулирани потребителските кредити. Това е много странно. Защото все пак тежестта трябва да се поеме от всички сектори на българската икономика, а не само от бизнеса и от потребителите. Това е много важен въпрос, който не бива да се подценява.


- 200 милиона лева са предвидени за гаранции за тези безлихвени заеми за банките. Те ще послужат ли?
- Да и те са 200 милиона гаранции, които да речем, че част от тях ще бъдат реализирани като гаранции по плащане на потребителски кредити от семейства, които не могат да върнат парите. Но това са пари на заем. А тук не се казва при какви условия са тези средства и по какво се различават от банките, освен това, че някой ще каже - ама те са безлихвени. Ами хайде да сметнем тогава, като са безлихвени, на 1500 лева каква е пазарната лихва и колко лева ще спечелят семействата за 12 месеца? Няколко лева. Това просто не е сериозно. Освен това прави впечатление, че това, което се предлага в бизнеса, е много неясно. С 500 милиона лева казват, че се увеличи капиталът на Българската банка за развитие. Чудесно. И откъде точно ще се вземат тия пари 500 милиона лева, не се казва. От актуализация на бюджета ли ще бъде, от фискален резерв ли ще бъдат тия средства? Но по-важното е как ще бъдат използвани. Обърнете внимание, другите страни и народи са разписали точно къде ще отидат тези пари. Пряко в отраслите, които най-силно са засегнати от коронавируса. А тук за какво става дума? Ще бъдат предоставени на бизнеса. На кой бизнес? Правителството няма никаква представа и никаква схема, на кои сектори от икономиката, на кои фирми, по какви критерии тези фирми? Защото може да се получи така, че фирми, които са преуспяващи, да речем, в областта на хранителната индустрия, които в момента печелят, повечето от тях печелят от кризата в момента, а не губят. И те ли ще получат такива стимули от българската държава? Защото не е забранено, знание могат да получат. Освен това възниква въпросът, като се отиде в Банката за развитие, там нали има пряка информация тия пари ще отидат ли пак при български олигарси? Ще отидат ли тези пари при български олигарси, които и без това са се надули като балон за сметка на българския народ последните десетилетия и продължават да грабят с отворени обятия. Защото правителството нищо не казва, то си измива ръцете. Вдигат капитала на Банката за развитие, оттам парите отиват в търговските банки, както се казва, пей сърце, те нямат никакви отговорности. Това е абсолютно безотговорно. И моите опасения са, че ако се продължи тази практика на предоставянето на средства главно на олигарси, и то в десетки, в стотици милиони левове, всъщност това с нищо няма да помогне на кризата и на хората и на фирмите, които действително имат такава нужда. Така че в заключение в сравнение с практиките на европейските страни тук нищо не е казано за мораториум върху изплащането на ипотечни кредити.

Развити пазарни икономики – Великобритания, САЩ, Холандия, други страни го предлагат. Нищо тук не се каза. Нито за три месеца, нито се казва до края на годината какво ще стане. Ами ето вижте в Унгария например има мораториум върху плащанията до 31 декември по кредити, главници, лихви, по договори, които са сключени от кредитополучателите до 18 март. На потребителските кредити в търговските банки в Унгария затварят таван, 0,9 % е основната лихва на централната банка на Унгария плюс 5 %. Определени ли са тука по какъв начин ще бъдат предоставени средства на фирми в туризма, в сферата на спорта, в сферата на /.../, театри, опери, балети и т.н. В Румъния също са разработени конкретни мерки. Заемите между впрочем, които ще се дават на фирми, не е ясно на какви фирми и с какви обороти, като говорих преди малко за олигарсите. Ами в съседна Румъния нашето правителство не е ли видяло, че там се покриват гаранции до 90 % от заема до 200 хиляди лева. Над 200 хиляди лева се покриват 80 %. А тука големите фирми, които ще взимат с десетки милиони, се покриват 100 %. Откъде накъде? Те не са ли чели какво правят другите страни в ЕС, /.../ не са ли се съобразили с икономическата структура на България? Така че много палиативни мерки. Това е един надут балон от 4,5 млрд., който фактически като гледам, става дума за 1,5 млрд. , с които се ангажира държавата. Пак казвам, добре е за медицинските работници, полицията и армията, много добре, добре е в покриването на 60 % от заплатите, макар че е по-ниско от европейските практики, но все пак е държавна гаранция. Но пак казвам, тук няма никаква структура, няма никакъв конкретен подход към отрасли, подотрасли, фирми, няма никакви критерии за избора на фирмите. И в крайна сметка се налива допълнителна вода в мелницата на банковата система, в която сигурно ще леят шампанско тази вечер, тъй като правителството им осигурява допълнителни средства чрез потребителски кредити.

- Проф. Гечев, а откъде ще се вземат 4,5 млрд. лева, които са общата стойност на мерките, откъде ще дойдат?
- Не мога да ви отговоря, тъй като на този въпрос трябва да отговори правителството. Първо, правителството най-вероятно е, че то ще поиска актуализация на бюджета. Което е разбираемо, повечето страни в ЕС предприемат такава стъпка за актуализация на бюджета, тъй като ситуацията е извънредна. И ако актуализацията на бюджета е с конкретни числи, с конкретни източници, най-важното, ще искаме с конкретна реализация на средствата. Не просто така хвърляне на 500 милиона, където няколко олигарси, приятели на властта, чакат в момента с отворени кесии да ги получат. Това ние няма да допуснем да стане непрозрачно. Ако е разписано точно как ще стане, разбира се, че при извънредна ситуация няма нищо страшно да актуализира бюджетът, но да е прозрачно и да е ясно, че парите ще отидат при бедстващите български семейства и ще отидат при фирмите, които наистина имат нужда от такава подкрепа. Но тук възниква и друг въпрос, нищо не казва правителството за т.нар. прокламиран фискален резерв. Защото така ги хванахме в крачка, че лъжат с показателите от националната статистика, така мога да ви кажа отсега, че по всяка вероятност техните числа за фискалния резерв няма да излязат верни. Защото ако бяха верни, те сега щяха да изтъкват фискалният резерв в какъв размер и каква част от резерва може да бъде ползвана. Тъй като досега на всички покани министърът на финансите и премиерът да дойдат в парламента и да кажат какво е реалното състояние на държавата към момента, не в техните пропагандни клишета, не се е случило. И затова, когато разберем какви са източниците на тези средства, тогава ще можем да коментираме доколко правилно е избран този източник. Защото, как да ви кажа, слушах едно изречение, което беше подхвърлено от премиера, че ние сме избрали най-ефикасната система за действия срещу кризата. Аз бих го възприел като добре развито чувство за хумор. Защото като гледам какво правят другите страни, някои от които са съизмерими с България, страни като Румъния и малко по-развити от нас като Унгария, като Полша, Чехия, да твърдим, че Франция, Испания, САЩ се учат от България, не е сериозно.

- Премиерът намекна, че може би ще се наложи взимане на заем. Той не спомена фискалния резерв, но спомена заем.
- Пак казвам, няма нищо страшно в ползването на заеми. Целият свят, амариканци, японци, французи, испанци ползват заеми. Въпросът какво се прави със заема. Това е въпросът. Ако има достатъчно аргументи, че ще вземем еди-какъв си заем, който ще бъде използван за еди-какво си, при еди-какви си условия, няма нищо страшно във взимането на заеми. Стига те да са съобразени с възможностите на държавата да ги плаща. И второ, най-важното е да видим ние как ще бъдат използвани тези средства. Тъй като управляващите да припомня си гласуваха един страхотен заем от 16 млрд. лева за три години и ако сега ги попитате къде точно са парите и какво са направили, ще изпитаме затруднение всички.

- Проф. Гечев, какво е обяснението ви, защо не се разпределят парите по отрасли, не се представят за този отрасъл толкова, за другия толкова. Какво е вашето обяснение? Дали така не е по-добре от гледна точка на пиара, да кажем, от гледна точка на информацията за публиката, всеки би могъл да разбере.
- Ами повечето страни са представили точно в какви отрасли ще насочат приходите по тези помощи. Нашето правителство не дава такива приоритетности и това поражда въпроси и съмнения. Защото пак казвам, фактите, ако погледнете статистиката на Банката за развитие и концентрацията за раздаване на кредити, ще видите въпреки така тайнствеността, с която опитват да обгърнат тези кредити, вече е публична тайна как няколко много добре извести олигарси в България, наречени, са получили кредити в десетки милиони, а някои и над 100 милиона. За рефинансиране на други кредити, за развити на дейността си. Без никакви аргументи защо точно те получават такива средства. Още повече че в повечето случаи тези средства от Банката за развитие се използват за рефинансиране на стари кредити, а не за развитие на нови продукти или за научноизследователска и приложна дейност. А в крайна сметка Банката за развитие, която между впрочем и по мое лично предложение и закона за банките беше приет 1996 г., и затова може би съм пристрастен. Защото тази банка, срещу която имаше огромна съпротива, тя се казваше Насърчителна банка тогава, сега оказва, че е банка, както и в другите страни от ЕС, може да свърши една отлична работа и във възходящо икономическо развитие, и в условие на криза. Но няма как да се съглася тази банка за развитие вместо за развитие да се използва за финансиране на олигархични проекти. И затова това, че сега правителството хвърля тия 500 милиона лева в Банката за развитие, без да ни каже къде отиват те, не е приемливо.

- А вие какви мерки смятате, че биха били разумни?
- Ами разумните мерки са основата на това, което правят другите страни. Тъй като ние няма как да открием топлата вода и правим неща, които другите страни – членки на ЕС, а извън него страни, които са засегнати от вируса, не правят. Така че най-важното от това, което се прави, е първо, непосредствена помощ на бедстващите семейства, на хората, които са съкратени, и на крайно бедните. Обръщам внимание, че това се прави в най-развитите пазарни икономики, безусловни. В САЩ се дават 3 хиляди щатски долара на четиричленно семейство, не е потребителски кредит, незабавно. Същото се прави във Великобритания и в други страни. Аз не казвам, че същата сума може да бъде предоставена у нас при нашия БВП. Но като разделите съотношението на БВП на човек от населението, бихте могли да определите дадена сума. Второ, по отношение помощта на бизнеса. Хората предлагат помощи на бизнеси, които са селектирани с определени критерии, с фокус върху малки и средни фирми, и то от определени отрасли и подотрасли, и то намиращи се в определено финансово състояние. Тъй като може една малка или средна фирма да бъде процъфтяваща. Аз ви дадох пример. Сега има фирми, малки, търговски, които оборотите им скочиха страхотно с продажба на хранителни стоки. Те нямат никаква нужда от предоставянето на такива преференциални кредити. Има други малки и средни фирми, които са попаднали във веригата на производство на компоненти и детайли на крайна продукция, която в момента е блокирана, които наистина имат нужда от помощ за определен период – месец, два, три. Разбира се, тук има нещо обективно, което трябва да кажем. Вярно е и това, което отчита и нашето правителство, че никой не може да каже със сигурност колко ще продължи този сериозен проблем, тази страхотна криза в световното стопанство, а и в нашето национално стопанство. Тъй като е много трудно да се прогнозира времето, през което този въпрос може да бъде решен. Сега нямаме достатъчно време да обсъждаме и подходите на различните страни, тъй като в крайна сметка ако това затваряне на бизнеса продължи повече от няколко седмици, то тогава последиците за страните, които са предприели такива мерки, ще бъдат катастрофални в икономическо измерение, което ще се превърне и в социално измерение. Но това е въпрос и на друга дискусия. Нека да изчакаме да видим какво ще бъде решението на някои от европейските страни. В това число Швеция предлага един много интересен модел на решение на проблема. В САЩ в момента са пред взимането на стратегически решения, защото борбата с коронавируса трябва да бъде в някакъв баланс между чисто здравните медицински мерки и икономическите последици. Защото ако крайният резултат примерно след 5-6 месеца бъде, че сме спасили някакъв процент от населението, което трябва да направим всичко възможно да спасим колкото е възможно да спасим по-голям процент. Но това в крайна сметка е въпрос и на сметки какъв процент ще бъде спасен от коронавируса и какъв процент ще загина в резултат на икономически последици.

- Проф. Гечев, на мен това, което ми прави впечатление от набелязаните от правителството мерки, е, че те не са насочени към работа на бизнеса, на икономиката за излизане от кризата и за след кризата. Може би греша?
- Не, не грешите. То това вече, благодарение на вашите въпроси, го изяснихме. Те заделят определени суми без никаква схема, без никакви приоритети. И това го казвам с голямо съжаление. Бих се радвал да видя, защото това е нашето българско правителство, да ни каже заделяме тези средства, те се насочват предимно към тези отрасли, подотрасли и производства. Парите ще бъдат разпределени по еди-какви си и еди-що си критерии, ще очакваме еди-какви си резултати. Няма такова нещо. Те си измиват ръцете.

 

Те дават 500 милиона лева на Българската банка за развитие, където парите ще отидат там, където отиват и в момента предимно, при техните близки и приятели. Защото олигарси не могат да съществуват без подкрепа на правителството, което и да е то. Това не е възможно.

 


От категорията

Проф. Андрей Пантев: В селата няма COVID-19,това е градска болест. Така е било и с холерата (ВИДЕО)

-1582924329.jpg

Това е крахът на идеята за Европейската общност. Какво направи Европейската ...

28 март 2020 | 21:30

Кеворк Кеворкян: Не спряха да мелят, обаче...

-1520884212.jpg

Парламентът – Дюкянът за празни приказки – пусна кепенци. А Щабът ще дава вече ...

29 март 2020 | 16:13

Стефан Цанев: Човечеството може да озверее от глад заради пандемията от коронавирус

-1549809037.jpg

Ние сме във война с невидим враг, който дебне отвсякъде, но най-страшното е, че ...

29 март 2020 | 19:55

Проф. Светлана Шаренкова: Хипократовият воин

-1517831377.jpg

В рамките на този апокалипсис, стоварил се върху човечеството, в България се ...

29 март 2020 | 17:56

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.