Не е вярно, че имаме много висшисти. Това е мантра от Живково време

Проф. Сергей Игнатов: Добрите кадри на университетите не могат да бъдат евтини!

3583 | 30 авг. 2017 | 22:42

Възпитаниците трябва да получават заплати, които да им позволяват да търсят реализация в България, а не в чужбина. На ниво средно образование ние можем да произведем умни млади хора и след това не знаем какво да ги правим.


Сергей Игнатов е роден през 1960 г. Завършва специалността „Египтология“ в Ленинградския държавен университет. Защитава там и докторска степен по история. Специализирал е в Оксфорд. Преподавал е в Софийския университет и в НБУ. В момента е професор в НБУ.
Министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов. (2009-2013).

- Проф. Игнатов, тази година Софийският университет стигна до четвърто класиране заради свободни места. Други университети също изпитват остър недостиг на желаещи да учат. Защо според вас се стигна до тази драстична криза?

- Не бих я нарекъл драстична. Университетите ни по-бавно се адаптират към новите условия, отколкото се развиват самите условия. До 1989 г. около 130 000 младежи завършваха средно образование, а университетите приемаха 26-27 000 студенти. Сега е обратното: около 55 000 са завършващите, а местата в университетите са повече.

- Самите университети също са много повече.

- Така е. В конкуренцията няма нищо лошо. Напротив – благодарение на нея университетите ще се развиват и ще бъдат различни.
През 2010 г. много трудно, с много борба и много протести беше премахната ВАК. Дотогава имаше централизирана система за защита на докторски дисертации, за доцентури и професури. Когато системата е централизирана, това означава, че няма различни университети, а един, разположен в различни сгради и различни градове. Изискванията са централни и са едни и същи.
Нека видим как са създадени университетите, например най-старият в Европа – Болонският. Има две неща, които са непреходни. Първо, университетът е universitas, тоест общност, която се управлява по собствени правила. Само университетът може да решава кой да преподава, какво и на кого! Не го решават царят, императорът или държавата. От 2010 г. досега, вече седем години, има хора, които се борят да възстановят старата система на централизация. По този повод отново подчертавам: университетите в България очевидно не могат да се адаптират към новата среда, където се намират в тежка конкуренция.

- И се конкурират не само помежду си, но и с университети в целия свят.

- Да, граници няма. Представете си каква е конкуренцията само в рамките на Европейския съюз!
Второто непреходно нещо, което характеризира университетите още при тяхното създаване, е studium generale. Това означава, че в Болонския университет ще намерят отговор на своите въпроси не само гражданите на Болоня или на съседни италиански градове. Този университет се превръща в своеобразна родина на всички, които са се посветили на определено изследователско поле. Моята египтология е нашата „родина”. Дали в София, Хайделберг или Оксфорд, на тези места студентите и учените египтолози трябва да намерят отговор на въпросите, които ги вълнуват, и да не се чувстват чужденци. С други думи, още със самото си създаване университетът унищожава това, което днес наричаме национални рамки. Тук обаче ние още сме в плен на местничеството.

- Защо и откъде идва проблемът? Университетите ли завишават броя на местата за прием на студенти, който не могат да запълнят?

- Ректорите са ги заявили на базата на капацитета, който имат – преподаватели, материална база, библиотеки. Това са сложни критерии, които те изпълняват. Към тях има изисквания за брой преподаватели, за да получат акредитация.
Проблемът идва оттам, че ние още не сме привлекателен център за студенти от чужбина. Ако дойдат тук студенти от Испания, Германия, Италия, те не се чувстват като в studium generale. Друг въпрос е, че почти никъде не сме подготвили преподавателски състав, който да може да преподава на английски език и с лекота да минава от единия на другия език.
Все още има представители на образователните институции, които смятат, че държавата е виновна, защото е определила бройките за прием. Истината е, че ще бъде трудно дотогава, докато университетите не се развият като отделни общности със собствени закони, правила и критерии за качество.  

- Не всички висши училища обаче имат проблеми. От какво зависи търсенето? От перспективите за реализация?

- Права сте, не навсякъде има проблем с попълване на местата. Не искам да се хваля, но НБУ не изпитва криза с приема. По-скоро обратното: имаме повече кандидати, отколкото ни е разрешено да обучаваме, затова отсяваме студентите.
Съществува един вътрешен казус, който не е само национален, но и световен проблем. Хуманитарното знание се чувства неловко в днешната ситуация. Хуманитарните специалности не са толкова търсени, колкото бяха преди години. През март тази година президентът на Йейл произнесе реч, в която заяви, че в днешната епоха все повече имаме нужда от хора с емоционална интелигентност, визионери, лидери на мнение, хора, способни от много противоположни точки да намерят общото решение. Според него само хуманитарните науки предоставят това знание. Това означава, че чувствайки кризата в хуманитарното знание, водещите центрове предприемат мерки за възстановяване на позициите на хуманитарната наука.
Този проблем съществува и в България. В НБУ, който е преди всичко хуманитарен, най-търсени са специалности като информатика, графичен дизайн и т.н. Но не сме в криза, много други университети – също.  

- След като за всеки абитуриент има място във висше учебно училище, какви кадри излизат с дипломи за бакалавър и магистър? Подготвени?

- Това е много стар спор. Прочетох, че голяма част от студентите нямали интелектуалния капацитет да завършат. Категорично не съм съгласен! Техният интелектуален капацитет и техните знания се различават от нашите. Те знаят неща, които ние не определяме като ценност. Но те са ценност и им дават възможност да се реализират в света, в който сега динамично живеят. Ние преподавателите сме тези, които изоставаме. Ние живеем в свят със стари знания.
Вече има студенти, които са милионери. Проблем е как да накараме младите да отделят три или четири години, за да бъдат в университета. Затова се променя начинът на преподаване. Набира скорост електронното преподаване, например. Такъв е светът. Ако искаме младите да бъдат наши студенти, трябва да им предоставим условия от техния свят. Не от моя, който е хубав, но с други ценности. По-добре аз да се адаптирам към света на младите, вместо тях да дърпам назад. Това е проблем и на нашето университетско образование.
Само след няколко години 25% от това, което се преподава в училище и в университета днес, ще изчезне като знания и професии. След десетина години 47% от световната икономика ще бъде автоматизирана. Всяко нещо, при което има повторяемост на действията– чиновническа работа например, дори юридическа, ще се върши от компютри или роботи.

- Доста смущаваща тенденция.

- Развитието на технологиите ще изхвърли много хора от днешния пазар на труда. Но тези млади, за които някои колеги смятат, че нямат интелектуален потенциал, вече имат знанията за живот в новата среда.
По принцип има два подхода за прием и обучение в университетите. Единият е традиционният: тежки изпити и който влезе - влезе. Другият е на широко отворените врати и полагаме всички усилия да приложим съвременни методи на образование. Тоест, изискванията към преподавателския състав и образователните програми се променят в зависимост от новата среда.
В края на 50-те и началото на 60-те години на XX век в резултат на западни либерални и социалистически идеи се стига до широко отваряне на вратите на университетите. Появяват си стипендии, премахват се приемни изпити. През 1962 г. в английския парламент произнасят реч, в която се казва, че университетските възпитаници трябва да умеят да изпълняват изискванията на своите работодатели. Тоест, след трансформацията университетите навлизат в криза заради нарасналия брой студенти. Налага се да променя мениджмънта на университетите. Измислят се нови стратегии, които да помогнат на всички да се чувстват добре в университета – и на тези, които искат да се занимават с висока наука, и на всички останали.
Това, което се е случило през 60-те години в Западна Европа, се повтаря в България днес. Понеже не всички знаят тази история, си скубят косите, обвиняват държавата и искат да се намали бройката за прием.
Истината е, че пред българските университети не съществува опасност, ако активно се държат като част от световния образователен и научен обмен. Проблемът е в манталитета. Тук нямаме култура за учене за цял живот, а светът бързо се променя и нищо вече не е завинаги. Един мой приятел, англичанин, голям египтолог, Алек Дейкин, записа да следва руска филология на 86 години. Смяташе, че е пропуснал да се запознае с руската египтологическа школа по време на Студената война.

- Бизнесът също все по-отчетливо се оплаква от липса на подготвени кадри. Скъсана ли е връзката между образование и реализация?

- Проблемът е в централизацията и държавната намеса. През 2012-а, когато обсъждахме проектозакона за предучилищно и училищно образование, имаше голям спор дали професионалното образование да бъде децентрализирано и да зависи от общините. Идеята имаше противници дори от управляващата партия.  
В момента имаме добра икономическа среда. Макар и с бавни темпове, се развива една модерна България и натискът на пазара започва да оказва влияние върху училищната и университетска система. Нещата бавно се наместват. Каквато е средата извън училищата и университетите, такова е и образованието вътре в тях. Макар че висшето образование винаги върви с няколко крачки напред. Но добрите кадри не могат да бъдат евтини! Възпитаниците на българските университети трябва да получават заплати, които да им позволяват да търсят реализация в България, а не в чужбина.
Имаме добри примери. Техническият университет има немски факултет, където се преподава на световно ниво по чужди програми. Проблемът е в диалога между бизнеса и университетите. Затова още при първия кабинет на ГЕРБ започнахме да променяме и да либерализираме висшето образование. Изключително важно е да се даде възможност представители на бизнеса да влизат в университетите – и като лектори, и като хора, които участват в обсъждането и правенето на програмите.  

- Трябва ли да се премахнат делегираните бюджети?

- Не. Трябва да бъдат усъвършенствани. Делегираните бюджети не са българска измислица. Има различни методи на финансиране, англосаксонският се базира на брой ученици.
Но усъвършенстването на модела вече се обмисля. Чрез промяна на финансирането малки училища в България трябва да бъдат запазени. Това е и елемент от националната сигурност.

- Делегираните бюджети обаче проявиха и друг дефект – независимо дали децата учат или не, те получават по-високи бележки, за да може да се взимат парите от бюджета.  

- Аз съм преподавател в частен университет и по тази логика съм зависим от студентите. Обаче елате да видите как се пишат двойки при нас! Няма да ви казвам колко са влезли да следват египтология и колко са завършилите.

- Колко все пак?

- Тридесет процента. Не ги пускам и това е! Имаме вътрешно изследване за студентското мнение. То показва, че преподавателите, които са “ларж” и пишат шестици ей така, нямат висок рейтинг. Това се отразява на заплатата, тъй като при нас студентското мнение е елемент от определянето на възнаграждението. И обратно: строгите и взискателни преподаватели са ценени - студентите смятат, че срещу парите си трябва да получават знания.

- Чу се мнението, че нямаме нужда от толкова много висшисти в България. Споделяте ли го?

- Преди няколко години участвах в подготовката на програма „Европа 2020“. След дълги изследвания и след тежки преговори се договорихме, че в България повече от 36% висшисти не можем да постигнем. А от ЕС искаха от нас 40%. Не е вярно, че имаме много висшисти. Това е стара мантра от Живково време. Никога България не е имала много висшисти. При толкова университети не можем да подготвим 40%. Европейското планиране е свързано с технологичното развитие. Живеем в технологичен век и голяма част от това, което днес са бакалавърски познания, навремето са били гимназиални като изисквания. Технологиите изискват нова образованост.

- Огромна част от завършващите елитни гимназии избират чужди университети. Изтича ли бъдещият ни елит в чужбина, проф. Игнатов?

- Голяма част наистина отиват в чужди университети и голяма част от тях ще се върнат. Вече наблюдаваме такъв процес. България не е уникална. Подобни проблеми преживяха Гърция, Испания, Ирландия – страни, където имаше много по-голяма изтичане. С подобряване на условията на живот младите българи се връщат.
Аз завърших и защитих дисертация в Ленинградския университет. После имах зелена карта за САЩ. Почерпих колегите, че не съм Марко Тотев и съм спечелил от лотария, но с леко сърце продължих работата си тук. Смятам, че камъкът си тежи на мястото.
В България има елитни умове в областта на математиката,  природните науки, IТ-сектора. Те търсят чужди университети и друга технологична среда за своята реализация. Няма нищо лошо да принадлежат на света. Но този факт разкрива и слабост на нашата среда. На ниво средно образование ние можем да произведем умни млади хора и след това не знаем какво да ги правим. Трябва да положим изключително голямо усилие за развитие не само на университетската среда, но и на цялата среда извън университета. За да могат елитни умове от цял свят да намерят своето приложение и в България.




От категорията

Валерия Велева: Беше ясно, че това ще се случи. Война между Радев и ГЕРБ (допълнена)

-1495117440.jpg

Сблъсъкът дойде на взривоопасен терен - отбрана, национална сигурност и външна ...

19 септ. 2017 | 18:28

Борислав Цеков: Няма сериозни основания за отказ да се уважи избора на ВСС.

-1447323499.jpg

От гледище на чисто конституционните аспекти, моето професионално мнение е, че ...

20 септ. 2017 | 12:53

До 1908 г. офицерските саби са с глава на змия, а от 1908 г. с лъвска глава - символ на независимост

Офицерските саби - с глава на змия до 1908 г. и с глава на лъв - след това.
Снимка БНТ-1506073177.jpg

България е била в състояние да защити военно акта на Независимостта и ...

22 септ. 2017 | 12:38

22 септември 1908 г. Денят, в който България става истински свободна. Честит празник!

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта на България.-1505994177.jpg

След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на ...

22 септ. 2017 | 07:41

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Михайло Козакин


31 авг. 2017 | 12:48



Този човечец се чувства доста уверен в уютния свят, който е изградил в представите си. Само че този негов свят няма нищо общо с реалния. Така е и в лудницата. Човек може да се замисли как може такъв мушморок да стане министър и дали той е в ролята на един от откачалките в психото, или е санитар там...


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


kur


30 авг. 2017 | 23:49



Тапанар, ама посредствен


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.