България не трябва да се превръща в донор на чужди университети!

Проф. Стоян Денчев: Необходима е визионерска реформа на висшето образование!

4833 | 10 септ. 2017 | 21:03

„Когато става въпрос за бъдещето на българската нация, компромиси не са допустими”, казва пред Епицентър.бг ректорът на УниБИТ. „Трябва да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България и да се разработи концепция з


- Проф. Денчев, след последната кандидат-студентска кампания и преди старта на академичната година как ще отговорите на въпроса в криза ли са българските университети?

- Да, определено има криза. Според мен основните причини се коренят както в наслоените през годините проблеми, свързани с политиката на държавата в областта на висшето образование, така в частност и с модела на финансиране на висшите училища.
Кризата се изразява най-вече чрез факта, че от една страна висшите училища са поставени в положение, което не предполага повишаване на качеството на образованието, а от друга - те се чувстват като богопомазани. Вярно е, че е кощунство да се говори за закриване на образователни структури, но всичко зависи от тяхната ефективност. Защо трябва да съществува нещо, което не е ефективно и не носи полза за обществото.

Миналата година, по време на управлението на кабинета „Борисов -2“, министърът на финансите г-н Владислав Горанов беше казал, че поради финансови причини е възможно да се закрият някой висши училища. Това беше много силно изказване, но то ми „отвори“ следния спомен. Когато за пръв пътувах за САЩ през 1986 година, аз летях с най-голямата по онова време авиокомпания „Pan Am“. Немислимо беше само да се допусне, че е възможно тя да фалира! Но като се връщах в България през 1989-а компанията вече не съществуваше. За пореден път беше доказано, че икономическата действителност не допуска съществуването на неефективни структури. Някои ще кажат, че в духовната сфера ситуацията е различна. Да, но когато става въпрос за бъдещето на българската нация компромиси не са допустими.

- Данните показват, че завършващите средното си образование са само с около 5-6000 повече, отколкото са местата за прием във висшите училища. Това не обезценява ли висшето образование? Подготвени ли са младежите в средното училище?

- Струва ми се, че посоченото от Вас число не е точно, но това няма значение. Не искам да споря по този въпрос, защото той е в периферията на проблема. Първо – аз споделям констатацията, че качеството на средното образование от ден на ден се влошава. Определено имам някаква надежда от прилагането на новия закон за предучилищното и училищно образование, но резултатите от неговото прилагане ще се проявят най-малко след 5-6 години. Засега кандидат-студентите, а след това и новоприетите студенти нямат необходимите познания, за да посрещнат предизвикателствата на висшето образование, а и на живота в неговите различни форми на проявление.
Второ – висшето образование, което се предлага, не е съобразено не само с належащите нужди на страната, но най-вече с онези, които предстоят в бъдеще. Необходима е реформа, но визионерска, така че да имаме готовност за специалисти, способни да посрещнат проблеми, които ще възникнат след десет или петнайсет години.
В тази връзка държа да кажа, че аз не споделям схващането, че броят на висшистите в България е голям. Напротив, както каза наскоро в едно свое интервю във вашата медия бившият образователен министър проф. Сергей Игнатов, изискването на ЕС е било 40% от населението на страната ни да има висше образование, но в крайна сметка се е стигнало до съгласието числото да бъде 36%.

- Говорите за визионерска реформа. Какви са според вас промените, които трябва да бъдат направени?

- Въпросът е важен и ще помоля да ми позволите тук да бъда малко по-обстоятелствен.
Както се знае, според данни от „Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2014-2020 г.“ системата на висшето образование в България обхваща 51 висши училища - 37 държавни и 14 частни. От тази стратегия се вижда, а и практиката показва, че съществуват много обективни фактори които влияят на системата за висше образование и те намират концентриран израз в редица слабости. Ще направя опит да ги изброя, но при всички случаи дължа извинение, защото сигурно това изброяване ще бъде непълно и фрагментарно.
- липса на цялостна, държавна, научно обоснована визия за развитие на висшето образование;
- липса на баланс между автономията на висшите училища и степента на контрол, упражняван от държавата;
- липса на законови предпоставки за упражняване на ефективен контрол и санкции при неефективно управление и незаконосъобразна дейност на висшите училища;
- липса на съответствие на предлаганото образование и потребностите на пазара на труда;
- липса на баланс между планирането на приема на студенти с нуждите на обществото от тяхната ефективна реализация.

Държавата, бизнесът, културната индустрия и пр. трябва да регулират приема на студенти дотолкова, доколкото те трябва да знаят от какви специалисти има нужда. Трябва да се избегне възможността България да се превърне само и единствено в донор на чужди университети, тъй като ние имаме традиции в много образователни направления. Тези традиции би трябвало да се запазят и да се развият.
От друга страна погледнато, няма лошо в това, децата на България да се обучават в чужбина. Това обаче не трябва да се превръща в процес, който се нарича “brain - drain” (изтичане на мозъци), а в „brain – investment”(инвестиране в мозъци). Обучавайки се там, младите хора след това трябва да се връщат у нас. Държавата, а и общините, би трябвало да имат политика в тази насока.

- Какво трябва да съдържа тази политика?

- Аз и преди съм предлагал, а и сега подкрепям предложенията на бизнеса да се намери действащ механизъм, който да задържа младите хора в България. Какво пречи на държавата например, още повече да облекчи финансовите условия за следване в така наречената държавна поръчка, като след това по законов начин да задължи младите хора да работят в България от 3 до 5 години, стимулирайки и потенциалните работодатели да ги наемат?
Същият ефект могат да имат и мерки, свързани с ползването на кредити за обучение, които държавата да връща на банките, ако кредитополучателите-студенти се задължат да работят от 3 до 5 години в нашата страна.

- Тъй като отлично познавате системата на висшето образование в България, какви нейни слабости забелязвате още? Съответно – какво трябва да се промени?

- Например, обвързване на финансирането на висшите училища с оценките от Рейтинговата система. В никакъв случай не трябва да се „избутва“ напред тезата, че висшите училища трябва да се финансират изцяло на основата на така нареченото качествено обучение. Какво означава качество? То е свързано с уменията на преподавателите, с програмите на висшите училища, с технологиите на преподаване и така нататък. Ако даден университет се „оценява“ само на базата на рейтинговата система, то тази оценка е фрагментарна и много условна. Ако според тази система едно висше училище е оценено високо, то следва да се очаква, че за него ще има наплив от студенти. Ако липсва желание у децата да бъдат студенти в дадено висше училище, то това означава единствено и само, че образователният пазар не го признава като качествено. Абсурд е използването на т.н. Рейтингова система като база за финансиране на висшите училища. Във връзка с това съм склонен да мисля, че робуването само на тезата за недоказаното качество е нашият последен извинителен рубеж.
И нещо много важно - в момента в България се правят опити за изкривяване на критериите за оценка на преподавателския състав. Без да се отчита основната дейност на преподавателите – обучението и извън аудиторната им заетост със студентите, се акцентира върху формални наукометрични количествени, а не качествени показатели.

- А как са заплатени преподавателите във висшите училища?

- В програмата на кабинета „Борисов- 3“ е заложено да се увеличат заплатите на учителите и това е държавна политика с поглед в бъдещето, която вече се изпълнява. Някой мисли ли обаче за заплатите на университетските преподаватели? Така, както вървят нещата, след година-две учителите ще получават заплати, значително надвишаващи тези на университетските преподаватели. Да не говорим и за нещо друго - със законовото увеличаване на минималната работна заплата, нискоквалифицираните служители в университетите вече почти се изравниха по заплащане с младите преподаватели и учени… !?
Остаряла е и нормативната уредба. Законът за висшето образование е допълван и „подобряван“ повече от 40 пъти. Необходимо е незабавно разработването и приемането на нов Закон за висшето образование.

- Твърде често се коментира, че в България има твърде много висши училища и университети. Вие също споменахте техния брой. Трябва ли да бъдат съкратени или окрупнени?
 
- В България и в света протичат сложни демографски, финансови, социални и геополитически процеси. Затова според мен е необходимо да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България като цяло и в частност да се разработи и незабавно да се приложи концепция за окрупняване на висшите училища в България.
Разработването на задълбочена Концепция за преструктуриране на българската система на висшите училища изисква проучване на демографските, икономическите, финансовите и социални условия и потребности в България. Самоцелното извършване на реформи обикновено предизвиква още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.
Ако се приеме идеята за окрупняване на висшите училища у нас, ще бъдат необходими политическа воля, обществена подкрепа и дейно участие на самите университетски структури, както и на всички отговорни органи за управлението им.
Този процес ще изисква време, усилия, финансова подкрепа и вероятно законодателни промени.
Преструктурирането може да се осъществи като на първо време броят на държавните висши училища в България се „редуцира, чрез окрупняване, като се запази тяхната автономност“. Тази констатация е в съзвучие с така наречените ГЛОБАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АЛИАНСИ – мега-университетски структури, традиционно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко самостоятелни, но обособени по специфичен начин висши училища (университети, академии и колежи).

- Тази година старият, реномиран Софийски университет обяви четвърто класиране... Свободни места по държавна поръчка останаха и в УНСС, Великотърновския университет и т.н. Не всички обаче изпитват остра нужда от студенти. Напротив – желаещите са повече от местата. Защо според Вас? От какво зависи търсенето и предлагането?

- Младите хора днес са информирани хора. Изборът им зависи от това, което се предлага, но с поглед за след десет и повече години. Очевидно, че има проблем най-вече в предлаганите специалности, а и във възможността след завършването да си намерят работа по тях. Не е нормално да се предлагат специалности, които не са мръднали от 1956 г. например, само защото имаме колеги, които не искат и не се променят в съответствие с новите изисквания на общественото развитие, а е трудно да бъдат уволнени. Разбира се, има и такива специалности, които са класически, като филологиите или правото например. Но и при тях е необходимо да се търси иновативност, която да дава повече възможности за реализация на студентите след завършването им.

- Има ли проблем УниБИТ с приема на студенти?

- Е, тук аз няма какво да кажа. Фактите говорят сами. Университетът по библиотекознание и информационни технологии е едно от най-търсените висши училища в нашата страна. Ние сме се съобразили изцяло с образователния пазар и младите хора с желание търсят УниБИТ и идват да учат при нас, въпреки тоновете помия които се изляха върху тази иновативна държавна институция. По същество, и тази година не се различава от предишните 15 години, въпреки, че се забелязва лек спад на кандидат –студентите (например, средно за едно място по отделните специалности, миналата година са се състезавали 15 човека , а тази – 12). И по какво не се различава?! За пореден път още в началото на август реализирахме планирания прием на студенти, т.е. всички обявени места бяха запълнени!!

- Могат ли българските висши учебни училища и университети да се конкурират с дипломите от чужбина? За много млади българи това е и шанс да останат да се реализират в по-богатите страни, с по-високи заплати, с повече шансове за кариера.

- Този отговор не е еднозначен, защото има български дипломи, изпълнени със съдържание и техните притежатели не отстъпват по знания и подготвеност на колегите си от който и да било реномиран университет на Изток или на Запад. И в този смисъл може да говорим, че наши дипломи са конкурентни на чуждите. Има редица случаи, при които наши студенти, завършили български висши училища си намират престижна работа в чужбина и се оказват водещи специалисти там. За съжаление обаче, това, което българското висше образование няма, е марката като гаранция за качество. Но този въпрос не е просто въпрос на висшето образование, това е държавен въпрос.

- Как да задържим тук младите и как да привлечем тези, които вече живеят и работят в чужбина? Въпросът е много остър, тъй като България е една от най-засегнатите от демографската криза европейска държава.

- Каквото и да правим, без да имаме национална доктрина за развитие, резултатите ще са половинчати. Хората търсят няколко неща – възможност за просперитет, сигурност и лично удовлетворение от това, което правят. Младите хора не правят изключение и в този смисъл днес те не виждат условия, да постигнат тези три неща, за които става дума. Една национална доктрина за развитие, но не такава, която да има къси хоризонти, може да даде съответните гаранции за перспективите пред младите хора.  

- Възможно ли е българските университети да станат привлекателни за чужденците? Как?

- Да, да !! И това вече е факт !
Аз например не съм изненадан, аз съм горд от големия наплив на кандидат-студенти от целия свят, в това число и от Европейския съюз, които искат да учат в нашите медицински университети…!!

- Все по-често се чуват оплаквания от страна на бизнеса за недостиг на кадри. Висшисти или среднисти ни трябват? Откъде идва този недостиг? Кадрите ли са неподготвени, заплатите ли не ги привличат?

- Според мен този въпрос малко се преекспонира. Но че ги има двата проблема – ниски заплати и изтичане на специалисти, има ги... Освен това, бизнесът вместо да се оплаква нека да вземе да бъде малко по-активен, като например да финансира студенти, които да наблюдава още от първи курс с перспектива след това те да започнат работа в съответните бизнес структури... Има такъв позитивен чуждестранен опит, нали!
За момента по-важното е обаче висшите училища и бизнесът да си подадат ръка и да работят заедно. Именно тук е разковничето на успеха.



От категорията

Валерия Велева: Кога ще пораснем за демокрацията? Къде е себеуважението ни като нация?

-1448546816.jpg

Главчев направи грешка. Огромна грешка. Но и сега той не я разбира. Фактът, че ...

17 ноем. 2017 | 14:51

Конституцията не е мазен тефтер, в който всеки драска каквото му хрумне

-1505743367.jpg

Ако след 10 години начело на властта почти без прекъсване, от ГЕРБ са решили, ...

16 ноем. 2017 | 14:52

Оставката на Главчев - успех за БСП и Цветанов

Да назначиш Караянчева на мястото на Главчев е като да гасиш пожар с бензин! -1510992528.jpg

Оставката на Главчев е отчаян опит да се спре раздухването на тази информация ...

18 ноем. 2017 | 10:05

Без Брюксел звездата на ГЕРБ не би блестяла така ярко

-1500895706.jpg

Преливането на самочувствие отвън много помага за извисяването на политическия ...

17 ноем. 2017 | 18:03

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Марина Тодорова


11 септ. 2017 | 23:43



Интересен анализ на ситуацията! Денчев говори директно и не спестява нищо. Личи си, че има научен и административен подход към проблемите на висшето образование, а това е от изключително значение за подобряване на ефективността и качеството на обучение. Сигурно на това се дължи и факта, че Библиотекарският се развива толкова добре през последните години. Поздравления за хубавото интервю.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.