Проф.д-р Янко Янев

АЕЦ участва и ще участват в енергийните системи на в развитите държави.

Проф.д-р Янко Янев: АЕЦ "Белене" е потенциално икономически перспективен проект

7595 | 19 февр. 2018 | 09:05

България поне засега няма утвърдена цялостна политика за използване ядрена енергия. Нещо повече, няма разбиране за това че ядрената енергетика и допускането на България до ядрени технологии е елемент от националната сигурност, който или не се разбира или


- Проф. Янев, Според Вас какво е бъдещето на енергийния сектор и по-специално ролята на АЕЦ в България и света след Парижката конференция по климата и последвалите събития в различни страни , най вече в Съвдинените Щати?

- Задавате сложен въпрос, който има много отговори. Разпределенеието на съвременните енергоресурси, въглища, нефт, газ, слънце и вятър, уран и геотермален потенциал и др. е далеч от равномерно. Има страни облагодетелствани с енергоресурси, а други - онеправдани и бедни. България е от бедните на енергоресурси страни и затова голямата част от енергоресурсите (газ, нефт, висококачествени въглища, уран и др.) ние внасяме. Това извежда сигурността на доставките като основен приоритет за България. За да може България, от една страна да изпълни задълженията си по опазване на климата и най вече по запазване на чистотата на въздуха, ние следва да се насочим към нисковъглеродни източници, а това са възобновяемите вода, вятър и слънце и разбира се ядрена енергия. За съжаление вятърът и слънцето са екологични (донякъде, защото трябва да включим и екологичните проблеми с тяхното производство и закриване!!),  но доста ненадеждни, а като се включат всички неотчетени разходи при експлоатацията, и скъпи. Ядрената енергия е най-мощният нисковъглероден източник, познат на човечеството, най високо технологичния но и най политически задължаващ, със потенциални геополитически аспекти. Сега достъп до ядрени технологии имат  30 страни и ние сме една от тях. Поне 60 имат желанието, но не разполагат нито с необходимата инфраструктура, нито със знание и опит.

 

- С оглед на декарбонизацията възможно ле е страните да разчитат на ВЕИ и на новите технологии за съхранение на енергия, само за да осигурят сами за себе си стабилна и чиста енергия? Или такива идеи звучат доста амбициозно, без АЕЦ?

- Мечтата на мнозина да развием нисковъглеродна енергийна система, изцяло базирана на възобновяеми източници на енергия като слънце, вятър, биомаса, приливи и геотермия, на практика се оказва не само неизпълнима, но и вредна за много страни. Ако Австрия или Норвегиа могат  да произведедат от 60 до 95% от електроенергията от водни централи, ние не можем, а Обединените Арабски Емирства въобще и киловатчас не могат. Такава политика е вредна и води към енергийни кризи и даже катастрофи ако не се вземат разумните решения. Има и такива които смятат че света следва да произвежда 60 и повече процента от електроенергията от АЕЦ, или да се построят 7000 нови реактори. Това съще е бълнуване. АЕЦ участва и ще участват в енергийните системи на в развитите държави. Даже Австралия сериозно разглежда бъдещето си с използване на ядрвна енергия. През октомври миналата година Чехия прие държавен план за стратегическо развитие на ядрената енергетика до 2050 година, Полша и Словакия - също, Унгария вече избра проект и сериозно върви към неговото осъществяване. България поне засега няма утвърдена цялостна  политика за използване ядрена енергия. Нещо повече, няма разбиране за това че ядрената енергетика и допускането на България до ядрени технологии е елемент от националната сигурност, който или не се разбира или се пренебрегва. Засега декарбонизацията на енергийната система и опазването на климата в адаптируеми граници е в политическа задача и борба на интереси. България е малък замърсител и несъществен играч. Но това че ние можем да декарбонизираме на 100% енергийната си ситема е факт и за това е необходимо да развиваме ядрена енергетика.

 

- У нас в последните няколко месеца темата за АЕЦ Белене не само се появи отново в убличното пространство, но очевидно е на дневния ред на правителството, парламента и други държавни учреждения. БАН представи доклад с доста на брой версии за развитие или спиране на проекта. Вие участвате ли в обсъжданията и как гледате на тази активност?

- Гледам внимателно телевизионните предавания, прочетох внимателно доклада на БАН, чета и сайтове, които публикуват информация по проекта.  Ако питате защо се интересувам, то отговорът е много прост. Аз работя в  ядреата област 44 години, в които съм бил и научен работник и университетски преподавател, и председател на Комитета за Атомна Енергия, и член на Държавната Комисия за Енергийно Регулиране, и Координатор на Програмата за Атомна Енергия на МААЕ, Ръководител на системата ИНИС и Програмата за Управление на Ядрените знания. В момента чета лекции в няколко водещи университета и провеждам обучение по Лидерство и Мениджмент в Адрената Енергетика.

В 2006 година с екип на МААЕ, ръководен от д-р Рогнер, направихме пълен анализ на енергийната система на България за оценка на загубите от абсолютно незаконното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй. Жалко, че този доклад на Агенцията не получи гласност, остана неизвестен, а лицензиите на блоковете бяха незаконно анулирани и модернизираните 3 и 4 блок спряни с унищожителни загуби за страната. През август мииналата година БУЛАТОМ отправи покана до Виенския Център за Ядрена Компетентност (VINCC), който ръководя,  да направи оценка на възможностите за довършване на проекта АЕЦ Белене ако такива изобщо има. Докладът беше изработен и международно рецензиран от пет международно признати специалисти от водещи университети от Швеция и Япония, Департамента по Енергетика на САЩ, Института за Климатични Изменения и Европейската комисия. С доклада бяха запознати министъра на Енергетиката, Комисията по Енергетика иа редица специалисти у нас и в чужбина. Отзвукът от доклада определено заинтересува потенциални инвеститори, доколкото за инвеститорите най важен е рискът на проекта.

 

- В доклада се посочва, че в България и региона в средносрочен план се очертава дефицит на електроенергия. Вие съгласен ли сте с такава констатация?

- Това не нещо ново, поне за специалистите. Има обаче разни енергийни шарлатани които спекулират с потенциала наречен “инстлирани мощности” а други реално биха възпрепятствали всичко ново само да продължат да експлоатират стари, опасни  и замърсяващи централи за да печелят. Ако прочетете внимателно заключенията на NERA , отразени в доклада на HSBC oт 2012 година, необходимостта от базова мощност е ясно отразена. Нещо повече - възможностите да се появи друг голям и потенциално конкурентен проект в региона са малки, което прави АЕЦ Белене потенциално икономически перспективен проект. Разбира се, това ще стане известно, когато се вземе решение за разблокирване на проекта, избор на инвеститор, строител и т.н. Всичко останало е или спекулация, или некомпетентен брътвеж. Върху това решение ще се отразява и опита с ВЕИ-тата,  които построихме, които за съжаление не дават 24/7 наличност на диспечируема енергия, а често създават затруднения при управлението на енергосистемата. Плащанията към тях ще продължат още дълги години, ако не бъдат искарани на пазара и да продават на пазарни цени, без умопомрачаващи субсидии. Друг е въпросът дали за електроенергията е необходим “пазар” или електичеството е неразривна част от инфраструктурата на страната. Ако пазарът спре или “играчите” не играят, тогава кой ще отговаря за това че държавата ще спре?  Сигурността на доставките е другото име за стабилна енергийна инфраструктура и т.н.пзарен подход рано или късно или ще се провали, или ще бъде развит на базата на сигурност и безопасност.

 

- В този ред на мисли необходима ли е АЕЦ „Белене“ на България и региона?

- Аз вече отговорих, защо е възможна подобна мощност, още повече че и съседите ни се подвеждат под общия напън да се инвестира в слънчеви и вятърни генератори, които имат политическата подкрепа в това число и сериозни държавни субсидии. Все пак не бива да се забравя, че базовите мощности изграждат инфраструктурата на енергийната система и редица държави, като започнем от САЩ, вече оценяват това.

 

- Консултирали сте  различни правителства относно развитието на ядрената  енергетика. България се опитва да реализира проекта за АЕЦ "Белене" от  години. Смятате ли, че този проект ще бъде добре приет от ЕС.

- Не виждам причини проекта за нова ядрена мощност в България да бъде спрян или оспорван. Поне 6-7 държави в ЕС ( Франция, Унгария, Чехия, Финландия, Полша, Литва, даже Холандия) разглеждат и подготвят строителство на нови АЕЦ. Проектът анд АЕЦ Белене е 3+ по отношение на безопасност, вече построен с успех на други места, с доказани възможности. Проектът беше разгледан и одобрен от ЕК и ако е необходимо това може да се препотвърди. Друг въпрос е как местни неслучили се политици и “специалисти” ще използват проекта, за да се засветят, да създават паника и най вече зловреден шум в средствата за масова информация. Но това е част от съдбата на всеки голям проект и към това следва да се отнасяме с необходимото внимание.

 

- Съгласен ли сте с извода на екипа на БАН, че участието на държавата в проекта гарантира по-добри условия за неговата реализация или все пак е по-добре да се осъществи изцяло като частен проект?

- Изцяло частни ядрени проекти  няма, не е имало и едва ли ще има. Мнозина се заблуждават от това че в някои държави в компаниите, управляващи АЕЦ има и частни капитали. Участието на държавате е задължително и от законова гледна точка а и от това че ядрените проекти са мега-проекти, които освен икономическата страна, имат и значителна политическа  компонента, която без държавате не може да се случи. Погледнете за пример САЩ. Строителството на най новите АЕЦ се извършва от енергийни компании с обществено и частно участие а правителството предоставя финансови гаранции. Струва си да се информираме по-добре за ролята на държавата, което ние оценяваме като потенциален риск за успеха на проекта.

 

- При представянето на доклада от БАН посочиха модела на АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария като възможен вариант за реализация и на АЕЦ „Белене“. Как гледате на тази идея?

- Аз бих бил по внимателен към такова сравнение в.т.ч. бих посъветвал Росатом да не бърза да ни предлага подобни схеми. Да се пренасят механично условията, договоренностите и споразуменията от един проект към друг е направилно макар че някои идеи могат да се ползват, но внимателно. Първо България не е Унгария, второ ние имаме невероятно предимство, защото проектът ние е години напред пред Пакш 2. Имаме готова лицензирана площадка, на практика готов и лицензиран проект, ядрено оборудване на площадката и редица други. Не на последно е и определен интерс у нашите съседи да станат потенциални купувачи на електроенергия. Знаете, че Австрия има конституционна забрана срещу ядрената енергия, а това не е позитивно за един голям ядрен енергиен проект в съседство. С едно изречение - да полезно е да ползваме опит от други проекти на да правим подобни сравнения според мен не е нужно. Ние можем да постигнем далеч по добри параметри от Пакш 2 стига проекта да се управлява от компетентен екип.

 

- В заключение, това е поредният анализ, който потвърждава, че България има нужда от нова ядрена мощност и че АЕЦ „Белене“ продължава да е актуален проект. Въпреки това обаче българското общество е поляризирано по темата. Има експерти, които смятат, че бъдещето на енергийната система на страната трябва да се основава почти изцяло на ВЕИ. Смятате ли в контекста на темата за декарбонизацията, че в енергетиката на бъдещето има място за АЕЦ?   

- България е в добра позиция по отношение на декарбонизацията на енергийният сектор особен ако се вземе очевидно необходимото решение да се довърши АЕЦ Белене. По скоро необходимостта от нова ядрена мощност идва от енергийните нужди на страната след 10-15 години, когато риска да не работят мощности и в Марица Изток или Козлодуй е значителен. Енергийните проекти са стратегически за всяка държава и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимот е елемент от суверенитета на всяка държава и това не трябва да се забравя или забавя.

В доклада, разработан от Виенския Център, който беше  и международно рецензиран, са оценени всички потенциални рискове на този проект. Един от най малките е рискът от довършване на този проект. Има други рискове, които изискват сериозно внимание и разработване на стратегии за тяхното управление и контрол. Според нас най сериозен е политическият риск. У нас почти няма тема с дългосрочен ефект, която да се приема от всички, а енергетиката е област където решенията се вземат десет и повече години в аванс. Самият факт, че ядрената енергетика е елемент от националната сигурност, следва да обедини всички отговорни институции; парламент, президент, премиер, министри и др. При вземането на подбно стратегическо решение АЕЦ на площадката на Белене би изпреварил апетитите на Турция да заеме водеща роля в региона, но ще отвори и други възможности за българските ядрени специалисти и организации с опит да реализират своя потенциал. Проектът е потенциално интересен за различни инвеститори и може да донесе огромни ползи за България. Част от проекта може да се продаде и на борсата. Аз например, според възможностите си, бих участвал в подобна инвестиция, а и много други също биха участвали.

За съжаление ще кажа, че разни антиядрени псевдо-специалисти, самопроизвели се професори( изгонени от Козлодуй, от САЩ, от КИАЕМЦ) и неслучили се политици започнаха и ще продължават да злепоставят страната и да произвеждат тонове дезинформация и откровенни лъжи за проекта Белене. За да се преборим с лъжците и некадърните е необходимо ясно парламентарно решение с огромно мнозинство от дясно, от ляво и от центъра, което да създаде необходимата политическа среда за един дългосрочен и стратегически ядрен проект.

Би било добре ако индустрията и извън парламентарните формации и гражданското общество ясно покажат, че искат стабилна страна с достъпна и стабилна цена на електроенергията за десетилетия напред. И може би е добре правителството заедно с  БАН и Софийския Университет да определят кръг от специалисти ( наши и чужди) с доказан авторитет в ядрената наука и технология, енергетика и околна реда, които да съветват правителството.

Примери как да се мобилизира и организира експертния потенциал има от Англия, ОАЕ, САЩ и др. Иначе рискуваме псевдоекспертите и политическите мекерета да съсипят проекта с лъжи, инсценирани протести и др. за които ще пристигнат и “видни” европейски протестери. Понякога медиите предпочитат да покажат “троловете” вместо специалистите които разбират какво говорят. За мнозина важи правилото “човека да ухапе куче’, но това е света в който живеем. А проекта е жизнеспособен и може би затова мобилизира антиядрените политикани и псевдоексперти.

 

- И на последно място, ако сега консултирате българското правителство, какво бихте ги посъветвали за АЕЦ "Белене"?

- Моят съвет е прост. Вземете решение за бъдещето на проекта. Отлагането на това решение е вредно за страната и рано или късно ще даде своето отражение. Не става дума за икономика или загуба на инвестиция. Загубата вече е каширана. Става дума за това дали България ще остане сериозен член на кръга от ядрени държави или ще продължи с една залязваща ядрена програма с всички рискове за безопасността и надеждната екслоатация.

На България и е необходимо ново поколение от инжинери и ядрени специалисти, което може да бъде изградено с един такъв проект. Този проект ще върне много от нашите млади инжинери зад граница и ще задържи много тук в България. 

Накрая бих им цитирал Сократ;

Аз не мога на нищо да ви науча, но мога да ви накарам да мислите”

 

 

Янко Янев е роден на 9 декември 1949 година в град София. Завършва с отличие английската гимназия, след което учи Радиохимия в Софиийския университет и се дипломира с отличие в 1973 година. Зашитава докторска дисертация върху влиянието на атомните централи  на околната среда, след което работи като главен асистент и доцент и ръководител на Радиохимичната лаборатория на Софииския университет. През 1991 година е избран за Председател на Правителствена Комисия по Оценка на състоянието на Атомната енергетика и АЕЦ Козлодуй. В следващите 6 години Янев ръководи Комитета за Използване на Атомната Енергия за Мирни Цели ( КИАЕМЦ) и заема важни международни длъжности ,между които Зам-председател на Борда на  управителите на Международната Агенция за Атомна Енергия, Вицепрезидент на 3-ти комитет на ООН по Договора за Неразпространение на Ядреното оръжие. Председателства международни конференции на Г-24, групата  CONCERT на контролните органи по ядрена безопасност в Европа и др.

 

Янев е бил член на Държавнато Комисия за Енергийно Регулиране, енергиен консултант на Българо-Руската Инвестиционна Банка и член на български и международни асоциации работещи в областта на енергетиката. Член е на Нюйоркската Академия на науките, на Американското и Европейското ядрени дружества и др.

През 2010 година е избран за член на Международната Академия за Ядрена Енергетика INEA.

 

През 1997 година е поканен на работа в Международната Агенциа за Атомна Енергия, където заема редица важни длъжности: Програмен Координатор за Департамента по Ядрена Енергия I, Ръководител на Международната Система за Ядрена Информациа.

През 2002 година основава програмата на Агенцията за управление на Ядрените знания и е нейн ръкводител до 2012 година. От 2012 година е Директор на Института за Управление на Ядрените Знания във Виена, а от 2014 е основател и управляващ директор на Център за Ядрена Комптентност

 

Автор е на повече от 150 научни публикации, доклади на конференции и др. Чете лекции в известни университети в Русия, Италия, Япония и САЩ. Продължава активно да участва в обществения живот на страната с публикации, интервюта и конференции свързани с атомната енергетика на България и с въвеждането на природосъобразни и устойчиви  източници на енергия.

 

 

 

 

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Каракачанов сега се усети за Заев

-1460633929.jpg

Правихте се на глухи, когато ви казвахме да си отваряте очите с „договора“ – но ...

10 дек. 2018 | 23:38

Анализът на ИСА: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Анализът на ИСА-1543941725.jpg

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои ...

5 дек. 2018 | 07:08

Проф. Светлана Шаренкова: Време е Европа да се събуди!

-1532442676.jpg

Прагматизмът в енергийните отношения е задължителен, защото става дума не за ...

13 дек. 2018 | 18:08

Проф. Христина Вучева: Времето на политиците за лъжи и празни приказки изтича!

-1498142061.jpg

Управляващите в България не трябва да допускат грешката на президента Макрон – ...

13 дек. 2018 | 17:53

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.