Проф. Марко Семов: Народ с нашите качества не заслужава нашата съдба!

Най-големият проблем на „прехода”: се оказа усещането за безнаказаност

Проф. Марко Семов: Народ с нашите качества не заслужава нашата съдба!

38796 | 17 ян. 2021 | 08:58

Българският народ има много силни, много красиви качества! Но днес той болезнено се нуждае от окуражаване, от доверие – в неговите качества, но и той да може да покаже доверие: на личности, на институции, на работещи правила...

Проф. Марко Семов: Народ с нашите качества не заслужава нашата съдба!-1610696036.jpgПроф. Атанас Семов-1610696084.jpg

Неделя, 17 януари

Народ с нашите качества не заслужава нашата съдба!

 

Днес се навършват 14 години откакто ни напусна големият български учен, писател и общественик проф. Марко Семов.

Той бе създател на съвременната наука за народопсихологията и един от създателите на телевизионна публицистика в БНТ от началото на 70-те години. Помним го като изключително смел и ярък журналист, публицист и общественик.

Автор е на 67 книги, сред които добилите огромна популярностЗа Япония като за Япония” (смятана за най-търсената българска книга през 20-и век), „И за Америка като за Америка”, „Китай – какво си всъщност ти”, „Цената” (за живота на новите български емигранти), „Когато сами си сваляме гащичките” и много други.

В последните години от живота си проф. Марко Семов беше един от създателите на Комитета за защита на АЕЦ „Козлодуй” и на Сдружението за национално съхранение.

 

Напусна ни едва на 67 годишна възраст. На негово име бе учредена „Награда за ярко присъствие за духовния живот на нацията”, чиито носители през годините са Недялко Йорданов, Гергина Тончева, проф. Дойно Дойнов, акад. Людмил Стайков и Българската академия на науките.

 

За Марко Семов си спомняме с неговия син Атанас Семов, професор по Право на Европейския съюз в Софийския университет и Носител на Катдера „Жан Моне” на ЕС.

 

  1. Добре е да припомни каузите в живота на Марко Семов.

Докато беше активен журналист каузата му беше истината. В БНТ през 1973 година направи първите публицистични предавания по актуални политически теми, в които се говореше за „отрицателните явления” при социализма. На това бе посветена и първата му дисертация. Затова и през 1976-а бе уволнен от Живков за първи път (по повод изречението „Приехме ненормалното в живота си за нормално”. Същото показа и в книгата си за Япония - и през 1985-а беше уволнен за втори път!).

Като остана без работа, по съвет на Минчо Драганов, се посвети на изучаването на българските традиции и нрави и написа книги за нравите в българското село („Шарени сенки”), за българските пословици и поговорки („Баба знае две и двеста”), за новопоявили се и недъгави „обичаи” (като изкелифещване на имената на децата – в „По стъпалата на живота”).

От там тръгна и заниманието му с народпсихология – написа 7 тома и посвети 30 години на създаването и утвърждаването на цялостна съвременна наука, въведе я като задължителна дисциплина (уви, вече не…) във Факултета по журналистика, прокарваше я като императив за всяко изучаване на обществото.

Но истинска кауза – нещо в което убедено вярваше и за което не пестеше сили – беше окуражаване на българския народ и утвърждаване на неговите положителни качества! Затова Марко Семов написа „Добродетелите на българина” и „Какви трябва да влезем в новото хилядолетие”. Дори предателствата в българската история той изследваше като антитеза на героизма, примерите за които доказваше, че са много повече!

 

Марко Семов винаги казваше, че особеностите на българската народопсихология трябва да се познават и посочват – но на нашия народ трябва да се дава кураж! Да се посочват и утвърждават изключителните му качества – на първо място находчивост и фантазия, проявени както в изумителния български фолклор, така и в изобретателността му.

Защото българският народ има много силни, много красиви качества! Но днес той болезнено се нуждае от окуражаване, от доверие – в неговите качества, но и той да може да покаже доверие: на личности, на институции, на работещи правила, които не може да бъдат заобикаляни от всеки случаен властник.

 

Едно от исконните български качества беше преклонението пред знанието и знаещия човек. Това качество непременно трябва да бъде съживено! Както с всяческо насърчаване на образованието, науката и културата, така и с извеждане напред на знаещи и можещи хора. Дори мисля, че за българина това е по-важно от морала! Той е наясно, че властникът, щом е българин, навярно ще си клъвне нещичко за себе си. Но иска от него и да върши работа – да си открадне, ама да създаде повече за нас!

Затова и се дразни не толкова на огромната корупция, колкото на огромната некомпетентност на днешната власт!

  1. Често сте казвали, че Марко Семов си е отишъл с голяма болка за България. Болка от какво отнесе той?

От това, че сами си съсипваме държавата! Не без външна помощ – но сами, с крадливост и некадърност… Че избираме все повече случайни хора – все по-често необразовани, все по-често видимо неграмотни… И че рушим националната си памет!

 

  1. Кои от чертите в българския национален характер, на чието изследване който Марко Семов посвети голяма част от живота си, смятате Вие за най-важни днес?

От положителните: българската издръжливост – ние сме народ много видял, много изтърпял и много надживял! И българската изобретателност, която – ако политичетата позволят да се създадат поне малко по-добри условия – може да ни издърпа от унизителната мизерия.

От отрицателните: липсата на страх от Бога, в който не вярваме, и от закона, който не се колебаем да нарушаваме. Този наши кусур избуя в годините на формална демокрация и се превърна в най-големия проблем на „прехода”: усещането за безнаказаност.

 

В последните десетилетия то се разрасна в усещане за всепозволеност: всеки може да превишава скоростта както и където си иска – защото няма никакъв контрол и санкции, всеки може да качи 10-годишното си „тарикатче” на волана или с пистолет в ръка, защото на „тарикатите” пистолетът им е на нощното шкафче.

 

„Тарикакът” е личността на прехода! И не разбираме, че тези пистолети – и двата! – ежедневно застрелват смисъла на закона, смисъла на държавата изобщо! Държава, в която всичко е позволено – поради което и всичко е възможно – не е държава, а землище

Държава, в която актьорите умират в мизерия, не е „държава на духа”, каквато си бяхме повярвали, че сме.

Държава, в която лекари умират, за да има абитуриентски балове и уж традиционни хора и кукери, е държава на умиране!

Държава, в която „тарикатлъкът”, „шмекерията”, това да излъжеш началника или да заобиколиш закона, да си „гепнеш” – от завода или от държавната хазна – е станало единствен механизъм за успех и всъщност смисъл на съществуването, е обречена държава. И народ, който търпи, харесва и прави всичко това, е угасващ народ…

 

Затова ние днес драматично се нуждаем от светлинка! От водачи, които сами да носят и да насърчават светлите качества на характера ни. От механизми, които да позволят моженето да ни води напред – защото сме много можещ народ!

 

Това е другият огромен парадокс на прехода: смятаме се за един от най-първите в света по коефициент на интелигентност народи, а позволяваме да ни управляват все по-неуки хора!

 

И третият парадокс на прехода е драматичното засилване на българския индивидуализъм. Спасяването по единично е заложено много дълбоко в нрава ни от Турското робство. Следосвобожденската ни демокрация е кратка и недорасла, хайдушка. Социализмът, с малоумната си колективизация, която откъсна българина от земята и собствеността, вместо да насърчи колективното социално действие, отврати хората от него.

 

И днес ние сме драматично неспособни на колективна реакция, колективна съпротива, още повече съвместен градеж. Дай му на днешния българин да дели: имущество, власт, организации. Остана ли нещо неразделено: че дори и църквата по някое време.

 

Вместо това – нека е четвърти парадокс – у нас колективните органи раждат предимно безотговорност и безнаказаност – от малката община до парламента!

  1. Затова многократно казвате, че 30-годишният преходе „провал” и дори, че „българската демокрация убива българската нация”... Ако Марко Семов днес можеше да напише само едно изречение, какво според Вас би било то?

Допуснете в ръководството на държавата учени и почтени хора!


От категорията

Трети март 1878 - безсмъртието на един възкръснал народ!

Трети март 1878 -  безсмъртието на един възкръснал народ! -1614693795.jpg

Трети март ни завръща в Европа с мъченическите усилия на нашите деди, с ...

3 март 2021 | 00:19

На 3 март 1878 година в Сан Стефано страната ни отново се появи на европейската карта

На 3 март 1878 година в Сан Стефано страната ни отново се появи на европейската карта-1614693963.jpg

Близо до Цариград Русия и Турция подписват мирен договор, който слага край на ...

3 март 2021 | 00:21

Акад. Марков за влизането на Трифонов в политиката: 30 години случайни хора попадат във властта!

-1583162350.jpg

Старите политици подценяваха Борисов, както някога Югов е подценявал Живков, а ...

2 март 2021 | 11:47

ТАСС: България отбелязва 143 г от Освобождението си, налице са фалшификации на историята

Снимка: Фейсбук страница на руското посолство в България-1614710278.jpg

Първото от многото официални събития беше панихида и церемония на паметника на ...

2 март 2021 | 20:35