„Протестна мрежа“ отбеляза 2 години от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски с прожектиране на хаштага #Кой върху различни институции в столицата. © ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА НА „ПРОТЕСТНА МРЕЖА“

Две години по-късно

#ПровалихтеСеБе!

14968 | 22 юни 2015 | 13:27

„Протестна мрежа“ се показаха като изрядни партийци, но дискредитираха гражданското общество


Като начало искам да изразя пълно съгласие с писателя Георги Господинов - да, Протестиращият човек е красив. Така красив, че го пиша с главна буква. Той е солта на живота, вятърът в косите ни, надеждата.


Съпротивата като начин на съществуване е толкова важна за нормалното развитие на всяка демокрация, че смятам за свой дълг да не давам косъм да падне от главата й. Няма да позволя някой да я гримира като кифла пиарка, нито като бездарник на политическо повикване или манекенка, разголваща гръд на площада. Протестът може да е бурен, невъздържан, но може да е ироничен и подигравателен или пък пасивно-агресивен, но силен като китайска капка. Във всички случаи обаче не зависи от организации, мрежи, лидери, няма централа, не е моментна мода, не се подчинява на политическа конюнктура, няма правилна линия, нито реагира на сплашване и засрамване. Той е вътрешно състояние, възпитание, натрупване, личностна еволюция, смелост.


Една от най-добрите му илюстрации е любимата ми сцена от „Животът на Брайън“ на британските комици от „Монти Пайтън“ - филм, който се подиграва с религиите и политиката - дори със съпротивителните движения! - така безмилостно и дръзко, че пред тази сатира карикатурите на „Шарли Ебдо“ изглеждат като рисунки на първолаци повтарячи. Цитирам по памет. Месията надъхва вярващите си последователи на площада: „Вие сте велики!“ „Да!“ - крещят те в екстаз. „Вие сте свободни!“ „Да!“ - викат пак те в един глас. „Вие не сте конформисти!“ Отново същият рев в отговор, а в тишината след масовата екзалтация един човечец в периферията на тълпата казва под носа си: „Аз пък съм!“


На тези, които не са почитатели на английския хумор, може би трябва да поясня, че когато срещу тълпа от самозвани „неконформисти“ се обявиш напук за конформист, ти всъщност си точно обрат­ното. Че най-трудно е да застанеш „на въпреки“ на модни и публично одобрени тези,


когато виждаш фалша в тях


Когато ти става ясно как нещо чисто и свято като съпротивата се обсебва от самозванци. Особено когато има опасност тези същите фалшиви герои да ти се нахвърлят и да ти съсипят репутацията. Няколко дни след тържествените чествания на втората годишнина от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски това е най-важният извод, с който аз лично продължавам напред.


И ползвам думите на Кубрат Пулев неслучайно. Защото мнозина истински съпротивляващи се по дълбоко вътрешно убеждение хора след тези „протести“ се чувстват като пребити от Кличко и търсят сили вътре в себе си да не предадат бунтарската си нагласа. А публичните лица на „Протеста“, които им се предлагат организирано, ги разочароваха и продължават да ги разочароват.


Узурпаторите на съпротивата й нанесоха такива тежки увреди


от които ще се съвземаме с години и които ще осигурят на сега управляващите дълго спокойствие да си правят каквото си поискат. Те дискредитираха протеста като такъв, накараха българите да повярват, че не може да има безкористен бунт, че няма смисъл да си гражданин и демократ, защото все в някакъв момент шайка кресльовци със скрит дневен ред ще се възползват от възмущението ти, за да катерят стълбици, ще те излъжат, а след това дори и ще те обругаят. Но ако си научим уроците от случилото се, може би най-накрая ще заживеем както трябва.


Протестите от юни 2013 г. започнаха като истински спонтанен порив към повече прозрачност и справедливост, от които и досега имаме спешна нужда, но само месец по-късно бяха овладени от самонареклата се „Протестна мрежа“. Тя започна да се занимава повече с хората, които се усъмниха в почтеността на членовете й, отколкото с тези, срещу които българите бяха въстанали. Вкарваха опонентите си в списъци, ходеха им по стените във Фейсбук, засрамваха ги, разпространяваха клевети за тях. Дори директно ги заплашваха какво ще им се случи, „когато всичко с оставката свърши“. Сега от дистанцията на времето си даваме сметка, че това, което се опитваха от един момент нататък да ни пробутват като спонтанно и чисто гражданско действие, е имало план-програма, политическа цел и предварително разпределени роли след края му. А основните усилия се хвърлиха да се заглуши всеки дебат, който би могъл да забави или - не дай си боже! - да попречи на постигането им.


„Протестна мрежа“ вече така си е повярвала, че е незаобиколим фактор, пред чийто натиск нищо не може да устои, че дори стигнахме до момента, в който издигна

 

граждански иск срещу паметник и скулптор


Става въпрос за монумента на цар Самуил, който не им хареса. И се заканиха да подадат жалба до Европа, да искат демонтаж. И то на нещо, което е построено с частни пари, а не от публични фондове. Оттук до забрана на други произведения на изкуството е една малка крачка. А техният реваншизъм е набрал такава ярост, че може и да я направят.


Дебатът като естествено състояние на демократичното общество все повече се гърчи в агония под заплахата, че ха си изразил различно мнение от това на кресливите фейсбукови активисти на Мрежата, ха са те заклеймили като реакционер и враг на свободата. Познавам интелигентни хора, които наистина са уплашени от подобна публична присъда и пригласят на модното течение в съпротивата, стремят се да му се харесат, още повече днес, когато то осигурява държавни пос­тове, кариерно развитие и финансиране. На други пък просто не им се занимава и прилагат на практика думите на Пушкин, че хвалбите и клеветите трябва да се приемат равнодушно и да не се спори с глупаци. И в резултат на това кресливата фелдфебелска агресия продължава да държи монопол над морала, естетиката и правилността в политиката.


И изведнъж - изненада! Като подарък за рождения ден на Протеста една от иконите му - Георги Близнашки - взе, че пристана на ДПС, после пък заотрича, заоплете се в обяснения, но белята бе сторена. Такъв удар отвътре не бяха очаквали. „Протестна мрежа“ днес жално приплаква, че думите на професора конституционалист „Протестът вече е на власт“ при встъпването му в длъжност като служебен премиер били част от опорните точки на Врага за демонизация на съпротивляващите се хора.


И Близнашки бил едва ли не внедрен провокатор


който служел на силите на злото. Но пък се снимаха усмихнати с него, когато бе посочен за министър-председател, нали? На кое да вярваме?


Ако предположим, че узурпаторите на протеста не са непочтени хора, че истински са вярвали в това, което са правили, а не са служили на някакво задкулисие - нещо, което съм склонна да приема, макар доказателствата да сочат обратното - ни остава само една друга опция: че те са изключително глупави и некадърни протестиращи. Защото склонността на проф. Георги Близнашки за пребоядисване в зависимост от интереса беше ясна за всеки мислещ човек още когато той закрачи по жълтите павета и запротестира срещу Орешарски. Чак да се чудиш как „умните, красивите и успелите“ не го забелязаха. И не само това, а още


хиляди срамни детайли


които станаха действителност или предстои да се реализират на практика.


Когато излизаш начело, вземаш в ръце знамето на протеста и повеждаш след себе си хора, ти поемаш огромна отговорност. Тогава всички, които евентуално биха се наредили зад теб, имат правото да ти търсят сметка, да ти ровят в банковите извлечения, да се съмняват в почтеността ти. И ти не бива да ги обиждаш, а да ги спечелиш. Длъжен си да си умен, не е достатъчно да твърдиш, че си такъв. Не може днес, след като две години самовлюбено си ругал и дискредитирал всички, които те предупреждаваха какво ще се случи, да се вайкаш и да плачеш, че то всъщност се е случило по замисъла на някакъв мистериозен Враг. А когато се провалиш така публично и с трясък, от теб се очаква да се оттеглиш от попрището на протеста. И смирението най-много ще ти отива.


Ако хората от „Протестна мрежа“ и всички „умни, красиви и успели“ осребрители на протест случайно ме послушат, бих ги посъветвала да се занимават с партийно строителство и да свалят картите. Ама наистина. Не че ние не знаем какви бои държат. Но катарзисът ще им дойде добре и ще спасят идеята за съпротива. Да отстъпят мястото на истинските протестиращи и да дадат възможност най-накрая на така нужното ни гражданско общество да се роди. Защото те се показаха като изрядни партийци, но не издържаха теста за гражданска съпротива. Партиите, които тикаха към властта през цялото време, имат нужда от подобни всеотдайни и дисциплинирани политически активисти, които следват независимо от обстоятелствата правилната линия и я защитават буквално с голи гърди. От това ще спечели цялото общество.


От категорията

Огнян Минчев: Кой посъветва Камджалов да говори, че България има нужда сега от твърда ръка?

Колаж: Епицентър.бг-1632824459.png

Аз съм на 63 години и зная - помня как организационните работници слагаха и ...

28 септ. 2021 | 13:11

Кеворк Кеворкян: ПочЕтени и с много топки

-1568320806.jpg

Прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев изхвърля лекомислено въодушевление ...

26 септ. 2021 | 19:22

Боби Бобев: Решението на конфликта между Сърбия и Косово е заключителен документ между тях

Боби Бобев-1618669959.jpg

"В напрежението има пресечна точка и на геополитически интереси. Русия има ...

28 септ. 2021 | 19:41

Дайнов: Все повече се убеждавам, че Петър Илиев не е написал тази книга

-1594996987.jpg

Пeтър Илиeв изoбщo нe e пиcaл книгaтa, нoceщa нeгoвoтo имe. Дaл e пaри нa някoй ...

28 септ. 2021 | 15:59