Геополитическият интерес към Балканите нараства

Разузнавачът Горан Симеонов: В Турция Борисов постигна успех за сигурността на България

18489 | 19 юни 2017 | 16:07

Турция едва ли ще реши да се откаже от своята досегашна политика да не транзитира, а само да продава газ. Очертава се ситуация, в която нито „комшулука”, нито „братската дружба” ще ни бъдат от полза, тъй като става дума за много пари!


Горан Симеонов,

председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса

 

На 13 юни премиерът Бойко Борисов посети Турция и разговаря с колегата си Йълдъръм и президента Ердоган. Дни по-рано българският министър-председател направи знакови посещения в Париж и Берлин.
За преобладаващата част от българските медии и политически  анализатори основният въпрос на визитата в Турция се оказа сякаш дали г-н Борисов е пратеник със специални поръчения на г-жа Меркел и г-н Макрон. Или е посредник, натоварен с непосилната задача да оправя влошените отношения на Турция с Европейския съюз.
Според мен основният въпрос би трябвало да бъде съвършено друг.

 

Това официално държавно посещение на българската делегация, приета на най-високо ниво, следва да даде отговор на въпроси като: кои фундаментални проблеми на двустранните отношения разреши, какви основополагащи документи подписа за по-нататъшното им развитие и т. н., защото  в дипломатическата практика междудържавните срещи на такова ниво стават основа за подобряване и развитие на двустранните отношения за години напред. Тези резултати определят с какво ще бъде запомнена една такава визита, а не с епизодичната посредническа роля, за която, впрочем, са необходими много по-сериозни пълномощия.


В интерес на истината трябва да отбележим, че въпреки краткия срок на подготовка и благодарение на ограничения дневен ред за едно държавно посещение, Бойко Борисов успешно реши две от основните си задачи на визитата.
На първо място това е въпросът с отношенията Европейски съюз – Турция, която всъщност беше основната му външно-политическа задача, поставена от двамата големи партньори в ЕС. Възползвайки се от доверието на ръководителите на Германия и Франция и от предстоящото българско председателство на ЕС, Борисов обоснова ползата и за двете страни от подобряване на отношенията ЕС-Турция. Обеща и подкрепата на България, която с примера на добросъседските си отношения ще положи усилия да въздейства в положителен план на останалите държави от Евросъюза. Същевременно Борисов умело избегна поемането на пълна отговорност за благоприятно развитие на процеса, като подчерта, че Турция сама ще взима своите решения, а България е твърде малка, за да предопредели евентуален положителен изход.


В отговора на турския министър-председател бих откроил два момента. Най-напред той категорично даде да се разбере, че „някои европейски  държави неправилно са оценили и реагирали на неуспешния опит за преврат”, което Турция няма лесно да забрави. В тази връзка турското ръководство високо цени реакцията и подкрепата на България и лично на г-н Борисов в онзи критичен период. В същото време бяха потвърдени  намеренията на Турция да продължи диалога с ЕС и което е важно за нас – заявено бе ясно: „ние разчитаме, че България ще съдейства в процеса на бъдещото развитие на отношенията Турция-ЕС”. Тук вече можем, на базата на своето Председателство на ЕС, евентуално да посредничим. Нека не забравяме, че Турция в момента се намира в сериозна изолация, в проблемни отношения със своите съседи и помощта на България ѝ е крайно необходима.


Много по-съществен за нас бе мигрантският проблем  и ситуацията на южната ни граница. И тук България постигна своя успех, като получи най-сериозни уверения и гаранции от  турската страна за пълно взаимодействие по обезпечаване сигурността на нашата южна граница. В знак на добра воля Борисов се ангажира с поставяне на съответно ниво на въпросите, свързани с изпълнението на Брюкселското споразумение за мигрантите. Става дума за втория транш на финансовата помощ и отпадането на визите за турски граждани.


Независимо от постигнатия успех трябва да ни бъде ясно, че сигурност на южната ни граница (външна граница на ЕС) ще има дотогава, докато една от страните – Турция или ЕС - не заиграе твърдо и не реши да наруши съществуващото в момента статукво.

 

Най-оскъдна бе информацията за двустранните отношения България - Турция, които, според мен, неоправдано останаха на по-заден план, а икономическите отношения едва-едва присъстваха в анализите.
В политически план се очерта пълен консенсус между двете страни в желанието им да поизчистят натрупалите се  „неприятности” в отношенията, които бяха обяснявани най-вече с предизборната обстановка. В този аспект големите въпроси, като намесата във вътрешните работи чрез ДОСТ, религиозните взаимоотношения, изборните проблеми, „тракийските имоти” и ред други останаха за „по-добри” времена.

Що се отнася до икономическите отношения, и двете страни поставиха интересуващите ги въпроси и си обещаха да „поработят” по тях.

От турска страна става дума за транспортните коридори, докато България постави въпроса за транзита на газ. Въпреки проявения оптимизъм от страна на г-н Борисов и твърдото му решение българската газопреносна система да не остане „да виси” във въздуха, Турция едва ли ще реши да се откаже от своята досегашна политика да не транзитира, а само да продава газ. Казано по-просто, вместо чрез „Южен поток” да зависим само от Русия в този случай ще зависим и от Турция. Очертава се ситуация, в която нито „комшулука”, нито „братската дружба” ще ни бъдат от полза, тъй като става дума за  много пари! Изглежда България ще остане единствената държава в региона, която продължава да подчинява своя икономически интерес на политическите решения на ЕС, независимо че са в неин ущърб.

Затова бих си позволил най-общо да резюмирам последната визита на Бойко Борисов и на българската делегация в Турция като успешна за г-н Борисов в личен план, докато в междудържавен е пореден труден епизод в двустранните българо-турски отношения. България продължава да няма дългосрочна последователна политика към своя много важен съсед и най-голям търговско-икономически партньор в Балканския регион.


Няколко думи и за очертаващата се изключително активна международна и външнополитическа дейност в Европа и конкретно на Балканите, когато ролята на България ще става все по-отговорна и решаваща. Основание за такива изводи са непрекъснато нарастващият геополитически интерес към Балканския полуостров от една страна на САЩ и НАТО и на променящия се ЕС, от друга - на Турция и Русия. Всичко това е в съчетание с активните вътрешнополитически процеси в
Македония, Косово и Сърбия и т.н. Има външнополитически
динамизъм, който не сме наблюдавали в последните години и който изисква съответните реакции на българската държава в следващия период. Тук става дума не само за българското председателство на ЕС, не само за участието на България в международните организации, но и за нормалната външнополитическа дейност на държавните институции и рутинната дипломатическа дейност на Външно министерство.

 

Защото при липсата на Национална доктрина крайно наложително е изготвянето поне на една стратегическа визия за външнополитическата дейност на Република България за близките няколко години. В нея би трябвало да присъстват както основните насоки и конкретните действия на всички български институции в сферата на външната политика, така и мерки за тяхната координация и синхронизираност.


Най-важното е България да има единна външна политика, да излъчва ясни послания, която я правят желан и предвидим партньор. Наличието на няколко центъра на външна политика в държавата, очертаващото се присъствие на съревнователен елемент и конкуренция между тях, неминуемо водят до получаването на дисонанс в посланията, което би довело до загуба на доверие и авторитет пред партньорите.

Проблеми, на които бяхме свидетели в близкото минало.

 

Добре е да имаме предвид, че при настоящата вътрешнополитическа конструкция (с цялата условност на това понятие), проблемите между основните държавни институции няма да могат да се разрешават както досега - само с „потупване зад врата” или  с „приятелски огън” между участниците!

 


От категорията

Стефан Цанев в "Заговорът на Калигула": Народът е онемял! Научил се е да търпи и да ръкопляска!

Стефан Цанев -1508429571.jpg

Онемели са народните трибуни, онемели са поетите. Любовта към свободата се ...

19 окт. 2017 | 18:11

Валерия Велева: Кога ще се умори Корнелия Нинова?

-1448546816.jpg

Грешката на Нинова е, че когато пое партията, спести и на обществото и на ...

15 окт. 2017 | 19:35

Как бяха спечелени Балканите: Историята на успеха на турската външна политика

-1505996699.jpg

Анкара се превърна във важен играч на полуострова, сочи анализ на National ...

19 окт. 2017 | 14:31

Австрия върви по острието на бръснача, коалицията с десницата е опасна за Европа

Снимка БГНЕС-1508393104.jpg

По-твърда позиция по отношение на имиграцията ще принуди страната да се движи в ...

19 окт. 2017 | 09:04

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.