Асен Велев: С благовидни предлози властта пренарежда режима на ползване на подземните богатства

Прибързана и неудачна поправка на законо за подземните богатства

Асен Велев: С благовидни предлози властта пренарежда режима на ползване на подземните богатства

10451 | 1 авг. 2020 | 09:23

Законотворците за пореден път останаха безмълвни за проблемите в минния сектор, които от години предизвикват общественото недоволство.


Асен Велев

Бързешката и тихомълком, в дни на масови протести срещу задкулисие и олигархия, на 22 юли т.г. Народното събрание гласува на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ЗИД на ЗПБ).

Промяната на толкова важен закон изискваше първо да се проведе обществен дебат, но българските граждани не получиха шанс да изразят отношение как да се ползват националните богатства.

А законотворците за пореден път останаха безмълвни за проблемите в минния сектор, които от години предизвикват общественото недоволство.


На 30 юли президентът върна за ново обсъждане в парламента редица текстове от ЗИД на ЗПБ, но предвид институционалния конфликт е спорно дали парламентът ще се вслуша в аргументите за наложеното вето.


За да защитят обществения интерес в сферата на управлението на подземните богатства, група експерти анализираха гласуваните изменения в ЗПБ и установиха някои клопки и фрапиращи пропуски.

 

По-долу са обобщени заключенията на тази самоорганизирала се експертна група от юристи, икономисти и природозащитници (с участието на Асен Велев, адв. Иван Велов, Генади Кондарев, Даниел Попов, Мариана Христова и Петко Цветков).

ПЕЧАЛБИТЕ ЗА ИНВЕСТИТОРА, РИСКОВЕТЕ – ЗА ДЪРЖАВАТА

Едно от най-противоречивите „нововъведения“ в ЗПБ касае инвестиционния риск. С други думи, държавата ще дължи на инвеститора обезщетение, ако при определени обстоятелства разпореди преустановяване на добива на подземни богатства – например в случай на опасност за националната сигурност или за безопасността на населението и човешкото здраве.


Тази самоналожена разпоредба, която е в духа на методите за уреждане на споровете между инвеститор и държава от края на XX век, освен че социализира високия риск от минната дейност, е предпоставка административните органи да не защитават обществения интерес.

 

Световната практика е показала, че под заплахата да изплащат големи обезщетения на инвеститора, държавните органи твърде често си затварят очите за въпросните рискови обстоятелства.
В допълнение към това, в ЗПБ се въвеждат поправки (чл. 34), позволяващи на концесионера да разшири находището неограничено и безусловно в дълбочина – без съгласувателни процедури или екологична оценка. Така могат да бъдат нанесени непоправими вреди върху околната среда, а оттам и върху здравето на хората.


Допуска се (чл. 24) концентрация на повече от една концесия в един и същ оператор, без да се изследва дали той разполага с необходимия финансов и технически ресурс, което създава предпоставка за монопол при добива на подземни богатства.

 

Това крие висок стопански риск за държавата и ще има неблагоприятно отражение върху конкуренцията.
Накрая, дори при нужда от ограничаване на натовареността на територията на страната с миннодобивна дейност, Министерският съвет не може да откаже издаването на разрешения за търсене и проучване или за проучване на метални подземни богатства, неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, нефт и газ ( чл. 24а, ал.2 във връзка с чл. 26а, ал.1, т.4).

 

Такава възможност с промените в ЗПБ е предвидена само за строителни и скално облицовъчни материали – при положение, че най-големите рискове за околната среда и човешкото здраве се предизвикват именно от разработката на метални подземни богатства и нефт и газ.
С други думи, „законотворците“ съзнателно отнемат възможността на изпълнителната власт да се грижи за обществения интерес, като ограничава свръх-натоварването на територията (може би по-правилен термин е българската земя?) с минна дейност. Това е възмутително и недопустимо.

„ЕВРОПА НИ ЗАДЪЛЖАВА“

В мотивите за изменението на закона се твърди, че се отстраняват несъответствия в транспонирането на конкретни директиви на ЕС. Дори да е така, гласуваните на 22 юли текстове не променят факта, че българският ЗПБ продължава да противоречи на един от водещите принципи на ЕС – този за свободната конкуренция.


Както е известно, над 90% от разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства в страната се предоставят без провеждане на търг, а титулярите на разрешенията се определят пряко за концесионер – отново без търг или конкурс. По този начин се откриват широки възможности за зловредна симбиоза между политически и икономически структури.


Това фундаментално несъответствие с принципите на ЕС не е отстранено. Също така, в промените към ЗПБ не е въведено и европейското законодателство за управление на минните отпадъци. Припомняме, на 7 март 2019 г. срещу България беше открита наказателна процедура по Директивата за минните отпадъци, тъй като страната не предоставя нужната информация за мерките по сигурността и действията в случаи на инцидент. Освен това, България не предоставя публична информация по разрешителните и приложението на съоръженията за отпадъци.


Тоест, Европейската комисия действително е установила непълноти в сега действащия ЗПБ и изисква в тази връзка да транспонираме Директива 2006/21/ЕО (за минните отпадъци). Но „законотворците“ не предлагат запълване на тези празноти, а текстове, внушаващи опасения за поредно посегателство срещу обществения интерес.

ГЛУХИ ЗА ГЛАСА НА ХОРАТА

Промените в ЗПБ не се съобразяват с новите, ясно изразени нагласи на местните общности по повод разработването на подземните богатства. Не са отчетени обществените реакции, изразени с поредицата от местни референдуми и граждански инициативи в Радомир, Велинград, Трън, Генерал Тошево и др. срещу добива на метални подземни изкопаеми, нефт и газ.


Считаме, че местните общности, които са най-засегнати от минната дейност, следва да имат решаваща дума при одобрението на конкретните проекти. Но в ЗПБ продължава да не е предвидено съгласуване с местните общности и общинските администрации. Минната дейност се явява „приоритетна“ не само по отношение на дългосрочните програми за развитие на общините, но и спрямо реализираните преди това проекти с частно, държавно или европейско финансиране.


Затова предлагаме при проведени според изискванията на закона местни инициативи, които ясно показват, че гражданите са против реализирането на определено инвестиционно намерение, в Закона за опазване на околната среда да бъде въведена възможност за прекратяване на процедурата по ОВОС и Екологична оценка на съответното инвестиционно намерение.


Такава промяна на пръв поглед ограничава добивния сектор, но в дългосрочен план ще осигури предвидимост за инвеститора и по-високо доверие между граждани и институции.

СМЕШНИ САНКЦИИ

Както бе споменато, от България се очаква да транспонира в ЗПБ изискванията на Директивата за минните отпадъци. А там ясно е посочено, че „Държавите-членки следва да предвидят правила за санкции за нарушение на настоящата директива и да гарантират, че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.“


Сега действащите санкции за различни нарушения в минния сектор са неефективни, т.е. не допринасят за това инвеститорът да разреши проблема. Те също така са несъразмерни: обичайният размер на глобите в порядъка на 2-3 хил. лв. далеч се разминава със стойността на ефекта от нарушението. Накрая, сега действащите санкции не са възпиращи, защото глоби в подобен размер са незначителна сума за предприятие с оборот и печалби от десетки милиони.


За пореден път, законите, регулиращи добива на подземни богатства не предлагат адекватни и съразмерни глоби и санкции при неизпълнение от страна на концесионера на задължителните условия по ОВОС, Комплексно разрешително на индустриалните операции, контрол на замърсяванията или самия добив на подземните богатства.
Глобите и санкциите следва да са в размер, който да принуди нарушителя незабавно да направи необходимите промени или инвестиции, за да прекрати нарушението в изпълнение на принципа „замърсителят плаща“. В момента, размерът на глобите и санкциите по-скоро стимулира нарушителите да платят „данък замърсяване“, отколкото да ликвидират проблема.


В по-общ план, през последните 15 г. Сметната палата на няколко пъти публикува доклади, показващи неефективността на институционалния контрол върху концесиите за подземни богатства. Така още едно от изискванията на чакащата транспониране директива остава незабелязано в предприетите изменения на ЗПБ:
„Необходимо е държавите-членки да гарантират, че компетентните органи организират ефективна система за инспектиране или еквивалентни контролни мерки по отношение на съоръженията за отпадъци, обслужващи миннодобивните индустрии.“


Да се преодолее този пропуск всъщност не е трудно: наскоро Европейската комисия публикува Техническо ръководство за инспектиране на съоръжения за минни отпадъци, (https://eur-lex.europa.eu/eli/dec_impl/2020/248/oj) което би могло да бъде директно възприето в националните подзаконови нормативни актове.

ОТКРИВАТЕЛИ НА ОТДАВНА ОТКРИТИ НАХОДИЩА

ЗИД на ЗПБ не засяга и друга масова вредна практика в българския добивен сектор: при даване на концесия за проучване, често се включват находища, участъци или дори разработвани в миналото мини, които са добре известни, оконтурени и проучени.


Тези обекти, за които са налични подробни данни и проучвания, следва да бъдат извадени от по-големите територии, давани за проучване – и евентуално да бъдат предлагани на търг за концесия за добив в съответствие с изискванията на закона.


Друг проблем, неколкократно изтъкван от Сметната палата, е заниженият институционален контрол върху съдържание, качество и количество на добиваните концентрати. Този контрол се извършва почти без изключение по документи и с данни, предоставени от инвеститора – без възможност за алтернативен анализ на състава на концентрата или проверка на място за неговото количество.


Повдигнатият въпрос е от особена важност, защото повечето находища на метални полезни изкопаеми у нас са полиметални и често съдържат токсични елементи като арсен, уран, живак и т.н. Всъщност, голяма част от информацията за химичния състав на находищата е налична в Националния геофонд. Но отговорните държавни институции следва да разполагат с още по-подробна и систематизирана информация за тези елементи.


За контрол и преодоляване на проблема, препоръчваме иницииране и финансова подкрепа за научна програма, която да се насочи към някои от най-сериозните проблеми в минния сектор: (1) идентифициране на рискови находища и техните минерализации, съдържащи опасни вещества като арсен, уран или живак; (2) стратегическа оценка на здравните и екологичните рискове на добива от тези находища; (3) определяне на адекватни технологии за разработването на такива находища; и (4) неутрализиране на опасните елементи в стари хвостохранилища.


След събирането на тази първична информация, ще бъдат идентифицирани находищата с по-висок риск, за които да бъдат разработени иновационни технологии за добив и сценарии за управление на рисковите фактори.

ТЪМНО КАТО В МИНА

Без съмнение, добивната индустрия в България е един от най-непрозрачните икономически сектори. Настоящият законопроект следваше да заложи преодоляването на този проблем в полза на обществения интерес – например, като инициира присъединяването на компаниите към Инициативата за прозрачност на добивната индустрия (EITI) (https://eiti.org/standard/overview).


Не е случайно, че наказателната процедура на ЕК изрично се насочи срещу липсата на адекватна информация в минния сектор. Директивата за минните отпадъци е много конкретна, че „От държавите-членки се изисква да гарантират... обществеността да бъде информирана за заявлението за разрешително за управление на отпадъците и засегнатата общественост да бъде консултирана преди предоставянето на разрешително за управление на отпадъците“ (в съответствие Конвенцията от Орхус).


Всъщност, в ЗПБ и ЗООС са регламентирани етапите и изискванията за участие на обществеността, но практиката показва, че у нас процедурата е слаба или дори липсваща в най-важната ѝ част – коментарите на обществеността да бъдат взети предвид. Измененията в ЗПБ за пореден път пренебрегват въпроса за прозрачността и вслушването в гласа на хората – и в този смисъл те не постигат целта си: да приближат българското законодателство в сферата на управлението на подземните богатства до европейското.


И още
В ЗИД на ЗПБ се съдържат още ред съществени противоречиви моменти. Въпреки обществената чувствителност към участието на офшорни фирми при експлоатацията на националните подземни богатства, се допускат толкова многобройни изключения, че на практика забрана няма (чл. 23, ал.2, т.5 , чл. 23, ал.4, т.3). По същия начин, създава се впечатление, че неизправни данъчни длъжници няма да бъдат допускани до процедури по ЗПБ, но е добавена възможност за заобикаляне и на тази разпоредба (чл. 23, ал.4, т.2, буква бб).


Предвижда се възможност за отделяне и разделяне на юридическото лице – титуляр на концесия, без преоценка на финансовите и технически ресурси на правоприемника, което също крие стопански риск за държавата.


Налице е неяснота и конфликт между различни текстове в закона, което може да породи противоречива практика. Например, не става ясно защо одобряване на инвестиционното предложение по ЗООС се предвижда едва след получаване на концесия, при условие, че същото е задължителна предпоставка за получаване на концесия (чл. 34, т.6 и 21, ал. 7, т. 2).


Немотивирано и в несъответствие с разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС е предвиденото увеличение на допустимия максимален срок на концесиите от 50 на 60 години (чл. 36).


Може да се кажат и други неща във връзка с тази законодателна инициатива на управляващите, но и от изложеното дотук се вижда, че тя нито транспонира пълноценно европейското законодателство (за което вече има наказателни процедури), нито разрешава дългогодишните проблеми на индустрията: старите замърсявания, новите замърсявания, въвеждането на нови и по-безопасни технологии, както и конфликтите с местните общности


От категорията

ББР: Договорени са 43% от средствата за безлихвено кредитиране на физически лица

-1586878188.jpg

Програмата бе одобрена като част от пакета антикризисни мерки на българското ...

4 авг. 2020 | 19:26

До края на седмицата предлагат нов обект за карантиниране на туристи в Слънчев бряг

-1562245162.jpg

Министерството на туризма е готово за диалог и остава на разположение за ...

4 авг. 2020 | 17:58

Инж.Костов: Ако в енергийния микс има само фотоволтаици, ще бъде постигнат въглероден неутралитет

-1563198923.png

Соларните панели могат да са основна мощност в светлата част на денонощието. ...

5 авг. 2020 | 11:41

Правителството ще гласува подпомагане за земеделските производители

-1594737735.jpg

56 и половина милиона лева ще са за животновъдите, които са отсрочили кредити и ...

5 авг. 2020 | 08:07