Оперната режисьорка Елена Стоянова:

Оперната режисьорка Елена Стоянова:

С жив композитор е предизвикателство да се работи

6136 | 17 май 2018 | 13:08

Оперната режисьорка Елена Стоянова:
-1526408858.jpgТереза Бракалова, Елена Стоянова  и Николай Моцов на репетиция-1526409038.jpgПлакатът на  Любов и ревност-1526408991.jpgЛюбов и ревност-1526408944.jpg

Августа Манолева за Епицентър.бг

 

 

След усилен репетиционен процес в Старозагорската опера  на Камерната сцена „В джоба 234“ бе световната премиера на двете едноактни опери „Любовниците“ и „Ревност“ под общото заглавие „Любов и ревност“ на изявената в Европа композиторка – утвърден експериментатор, Албена Петрович Врачанска.

 

Написани са по предварителна уговорка, специално за този оперен театър и съобразени с взискателната му неотклонна публика. За първи път нейна сценична творба се играе в България.

 

Сюжетът е вечен, в традицията на класическата опера: любов – самота –отчуждение –  саможертва/трагична развръзка, но предадено чрез съвременни изразни средства: тук, с определен инструмент. Саксофонът е лайтмотивът на чувството за самота и отчаяние.

 

Темата на любовта – е предадена чрез глас. Мецосопраното и саксофонът са в интензивен диалог като чувства, които си противодействат.

 

Либретото на първата част е на Светла Георгиева, на втората – на известния уелски драматург Питър Табит Джоунс (по идея на Врачанска). Преводът е на Бисера Виденова и Ванцети Василев.

 

Авангардният диригент Алекс Сансо (Àlex Sansó) и Хуан Марти Фраскиер – един от най-добрите соло баритон-саксофонисти в Европа, са гостуващи, от Испания.

 

Двамата се познават от 30 години. Учили са заедно, даже са били дуо – саксофон и пиано. По-късно Алекс продължава с диригентска кариера. И ето че отново ще концертират заедно, този път на старозагорска сцена.

 

Солисти са: Нели Нечева, Камелия Стойчева,  Игнат Желев, Елена Баръмова, Петя Петрова, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Димитър Зашев. А оркестърът и хорът са на Държавна опера-Стара Загора.

 

С изключителен усет директорът Огнян Драганов е избрал за режисьор друга експериментаторка – млада, но доказан професионалист, с работа в детайл, благодарение на което, по оценка на самата авторка „визуално и драматургически спектакълът стои много добре“.

 

И още: За мене режисьорката е откритие. Завършен артист, със стабилно изградена концепция и естетика, с богата обща култура. Необикновен шанс е за операта.

 

Тя пък работи в екип с Кристиан Леков – сценография и костюми.

 

Елена Стоянова обича да поставя камерни заглавия: "Рита" – Доницети, Перголези – "Ливиета и Траколо", да използва различни похвати (театър на сенките), форми (пърформанси, мюзикъли), с нейн спектакъл откриват сезон (Пловдивската опера, Пучини – „Джани Скики“ и „Сестра Анжелика“). Асистент-режисьор е на Вера Немирова, на първата постановка на "Саломе" в България, на различни постановки във Виенската Щатсопера, в екипа на Залцбургския фестивал.   

 

- Двете опери са уж „любовни“, засягат толкова познатите теми в този жанр: за любовта и за ревността, но всъщност са много по-дълбоки. Има много философия в тях. По-скоро са като философски категории. Как Вие ги усетихте?

 

- Още в първия си сблъсък с произведенията трябваше да намеря тема, която да ме развълнува и да издигне историята на едно по-глобално ниво. За голямо мое щастие изключително интересната музикална и словесна драматургия дават възможност за различен тип прочит и интерпретационен подход. Темата, на която се спряхме в работата с художника Кристиан Леков, е Самотата и по-специално самотата на човека от ХХI век.

 

- С какви изразни средства предадохте тази философска задълбоченост?   

 

- В работата ми съм търсила реализъм,а във визията сме търсили т.нар.хиперреализъм. Мястото на действие е променено - действащите лица са поставени на покривите на жилищни сгради. Това е мястото, на което всеки може да се издигне над проблемите, да бъде сам или с компания; събирателна точка на съдби, духове и истории, които на пръв поглед нямат много общо.

 

Самата височина се използва в играта на изпълнителите и дава възможност за различни перспективи. Исках да разкажа множество паралелни истории, които на пръв поглед са в едно пространство, но нямат общо. Играя на нива - прозорците на апартаментите и покривите, страха от високото и неговото преодоляване.

 

- Какво знаехте за композиторката Албена Врачанска преди да започнете работата си по нейните произведения?

 

- Името на Албена Врачанска бях чувала. Знаех, че е съвременен композитор предимно на инструментална музика и свързвах името й с това на нейния учител Божидар Спасов. За пръв път чух музиката й обаче в процеса на нашата съвместна работа.

 

- Не се ли уплашихте малко от експериментаторския й дух, от съвременните й композиционни техники?

 

- Аз имам огромно желание да работя съвременна музика.Такава, за жалост, се прави малко в България. Относно страх - не, не съм имала. Ново е.В непознато винаги има риск, но вярвам, че единствено сблъсъкът ни с непознатото и несигурното може да ни доведе до развитие.

 

Освен това има диалог между музиката на Албена и публиката. В никакъв случай не мога да кажа, че заради експерименталността публиката и нейните възприятия са изолирани. Музиката звучи тонално, макар и да не е,просто има специфичен език.

 

- Днес малко се пишат опери, да не кажа никак. Според Вас, по-трудни ли са за осъществяване от класическите (играни многократно, но пък всеки път режисьорът трябва да влага нов поглед, за да не се преповтаря познатото) или по-лесни, защото сте техен съвременник?Най-често в тях липсва мелодичната линия, с която толкова е навикнал зрителят-слушател, че го води до консервативност във възприятията. Как се разчупват табутата?

 

- Не съм съгласна с това, че днес не се пишат опери. Самата аз следя няколко конкурса за нови оперни и музикално-сценични произведения - тип пърформанс. Те, разбира се, са международни.

 

Преди две години присъствах на много силна премиера на Томас Адес "Ангелът унищожител" (написана по филма на Бунюел). Колкото до възприятията, мисля че е време публиката ни да влезе поне в ХХ век, ако не в ХХI-и. В България не се поставят додекафиния, няма заглавия на Берг и Шонберг, минимализъм, дори експресионизъм, да не говорим за нашите композитори като Лазар Николов. Пловдив и Русе направиха пробив с Шостакович. Вярвам че публиката и възприятията се възпитават.

 

А кое заглавие е по-лесно или трудно... не мисля, че трябва да се категоризират произведенията по този начин. Всяко от тях носи ключ и за да е останало във времето, то има своята стойност. Да се намери този ключ е трудното.

 

- Как се работи с жив композитор, който от една страна няма как да не Ви респектира с това че ще има своите си претенции, а от друга, е далеч – живее в чужбина?

 

- С жив композитор е предизвикателство да се работи. Албена има своите високи изисквания, но хубавото е, че до този момент е дала свобода на постановъчния екип. Има комуникация, има разговори и огромно желание и от двете страни за добър краен резултат. Това, че тя беше далеч, не ни попречи да осъществим контакт. Днес средствата за комуникация са много.

 

Аз получих от нея насоки и мп3 варианти на музиката, либретата, а и тя ни се довери, за което съм благодарна и щастлива.

 

- И лесно ли се нагодихте? 

 

- Противоречия не сме имали. Може би имахме различни изходни позиции, но в процеса на работа и разговори намерихме общ език.

 

- Певците заявиха че са отворени към проби, към непознати произведения, обичат да са предизвикани, провокирани, така ли е наистина?

 

- С певците също беше много приятно. Може само да ме радва тяхното мнение относно нашата работа. Разбира се, и аз съм отворена към тях. Най-важното за мене е задачата, която давам да стане тяхна, да мине през тях и да има жив, органичен театър. Това означава, че трябва да се съобразя с природата на всеки от изпълнителите. Коренно различни гледни точки не сме имали, но когато нещо "не играе" при някой от тях - то сменям изразеното средство.

 

- Колко време ви беше репетиционният период и как подбрахте състава? Какви качества търсехте и как ги моделирахте на сцената? Направихте ли и актьори от тях?

 

- Репетиционният процес беше три седмици с прекъсвания. Не съм селекционирала аз екипа, доверих се на ръководството, което, разбира се, обсъди с мен изпълнителския екип. Доволна съм от изпълнителите. Дали съм направила от тях актьори? Надявам се, това ще го прецени публиката.

 

- Вие като че ли сте „свикнали“ да правите и провокативни, и едноактни опери. Какво крие в себе си едноактната опера?

 

- Обичам провокациите, но не търся преднамерено шок. За мен е важно да пробвам нови неща, подходи, да се развивам и изненадвам. Едноактната опера е голяма лаборатория.Във всяка една секунда трябва да е интересно, да са изведени и най-дребните детайли до нивото на близък план в киното.

 

„Анджелика“ и „Скики“ бяха голяма стъпка за мене и съм благодарна на Държавна опера Пловдив за възможността да ги направя. Сега благодаря на г-н Драганов и Опера Стара Загора за тази нова възможност.

 

- ….Както и да работите заедно с художника Кристиян Леков. Екип ли сте двамата? Какво ви свързва?

 

- С художника Кристиан Леков и неговата асистентка Мария Василева сме екип. Работим заедно от няколко години. Свързват ни високите ни изисквания и критерии, които не винаги успяват да се свържат с реалността в България. Свързва ни желанието за промяна, за предизвикателство, за новото, но не и самоцелното и...едно добро приятелство.

 

- Как получихте поканата: защо Вие точно да поставите Албена Врачанска – за първи път в България на сцена? И то със световна премиера?

 

- Поканата ли. С мене се свърза г-н Драганов. Не мога да кажа как и защо. Общи разговори, хареса му проекта ни. Постепенно се намерихме, харесахме и ето... днес сме на прага на една нова премиера. Световната премиера е голяма отговорност и се надявам да оправдаем гласуваното ни доверие.

 

- Работили ли сте с екипа на Старозагорската опера, познавахте ли сцената им „отвътре“?

 

- Като режисьор не съм поставяла досега на сцената на Старозагорската опера. Била съм тук асистент-режисьор на своите учители и отчасти познавах екипа. Приятно е да срещне човек познати и добронамерени лица. За един млад режисьор е трудно да се впише лесно в нов екип, сред опитни колеги, но екипът на Стара Загора направи за нас този процес по-лесен и приятен.

 

Коя е авторката на оперната премиера „Любов и ревност“

 

АЛБЕНА ВРАЧАНСКА е композитор – автор на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове.

 

Талантът й е продължение на корените от дядо й – известния фолклорен композитор Андрей Врачански. Изградена от Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов като тяхна ученичка. Завършва НМА „Панчо Владигеров“ със специалност „Композиция“. Работи за Международния фестивал „Аполония“ в Созопол, а по-късно като музиколог и музикален мениджър в Столична агенция „Музика“.

 

От 1996 год. Албена Врачанска се установява в Люксембург, където специализира съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика под ръководството на Клод Леннерс. През 2007 год. получава поръчка от „Културна година 2007-Люксембург и регион“ за композицията „GLADIUS“ за електрическа китара и оркестър. Удостоена е с наградата „Култура 2007“, както и звание за заслуги към културния живот на община Експеранж. През 2007 е член на журито на Международния конкурс по композиция „Валентино Букки“ в Рим, Италия.

 

Тя е президент-основател на „Club des Artistesen Herbe“. Международният конкурс по композиция „Artistesen herbe 2010-Люксембург“ е друг неин мащабен проект.

 

През 2013-а става Рицар на Ордена за заслуги на Grand Duché de Luxembourg (Chevalier del'ordre de Mérite de Grand Duché de Luxembourg), а през 2017 г. получава сребърен медал на Union Grand Duc Adolphe.

 

По-значими произведения: „Когато пианото се сърди“ – музикална книга с текст на Никол Паулус и илюстрации на Катри  Рабер; „Раят в пламъци“ – по текст на Анисе Колц; „Омагьосаната гора“ – звуков пейзаж за 2 соло диджериду, туба и симфоничен оркестър; „Пигмалион“ – опера-балет; Концерт за туба и симфоничен оркестър; „Син лабиринт“ – инструментална опера за духови и ударни инструменти.

 

„Любов и ревност“

Режисьор – Елена Стоянова.

Сценография и костюми – Кристиан Леков.  

Солисти: Нели Нечева, Камелия Стойчева, Игнат Желев, Елена Баръмова, Петя Петрова, Тереза Бракалова, Биляна Чолакова, Николай Моцов, Димитър Зашев Оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.

Либрето на първата част – "Любовниците", Светла Георгиева.

На втората част – „Ревност“, Питър Табит Джоунс (Уелс).

Превод – Бисера Виденова, Ванцети Василев.


От категорията

Американски писател съпричастен с проблемите на българите в нужда
(Видео)

Сцена от "Комедиантката"-1539872316.jpg

Джон Кларк льо Хереу създава вълнуващ разказ за децата инвалиди и предоставя ...

18 окт. 2018 | 17:12

Напусна ни режисьорът на "Куче в чекмедже" и "С деца на море"
(Видео)

Димитър Петров Снимка: БНТ-1539716921.jpg

Сред култовите му филми са още едни от най-любимите детски филми и сериали, ...

16 окт. 2018 | 22:08

ОТ ЖЕНЕВА ДО СОФИЯ:

Миглена Савова-Оклер показва лица в галерията на Арена ди Сердика
(Видео)

Миглена Савова-Оклер показва лица в галерията на Арена ди Сердика-1539875811.jpg

18 окт. 2018 | 18:15

Лили Иванова отново връща в репертоара си "Детелини"
(Видео)

Лили Иванова отново връща в репертоара си "Детелини" -1539676087.jpg

Въпреки раздялата през годините след това Лили винаги е завършвала концертите ...

16 окт. 2018 | 10:47

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.