Любослав Пенев пое ЦСКА в най-трудния период в цялата му история.

Само трима треньори оцеляха в джунглата на „А“ група

4555 | 1 юни 2015 | 16:09

Девет отбора направиха общо 14 смени, рекордът е на „Ботев“ Пд

Любослав Пенев пое ЦСКА в най-трудния период в цялата му история.-1433164731.jpgКрасимир Балъков преживя трудни мигове с „Литекс“, но го класира в Европа.-1433165188.jpgПетър Хубчев е начело на „Берое“ от 2012 г. и е дълголетник в бранша.-1433165154.jpgДимитър Васев превърна „Локо“ Сф в един от най-симпатичните отбори в елита.-1433165061.jpg-1433164948.jpgЛюпко Петрович и Станимир Стоилов - двама от най-успешните наставници на „Левски“.-1433164804.jpgВелизар Попов-1433164776.jpg

Футболният сезон в България приключи. Едва трима треньори оцеляха сред изпитанията и опасностите в джунглата, наречена „А“ група. За разлика от колегите си Петър Хубчев („Берое“), Красимир Балъков („Литекс“) и Димитър Васев („Локо“ Сф) получиха шанс да развият концепциите си в продължение на цели 10 месеца. Случайно или не, техните отбори са сред най-стабилно представилите се и заеха челните позиции непосредствено след шампиона „Лудогорец“.


Всъщност Хубчев работи на спокойствие в Стара Загора още от 2012 г. и е истински дълголетник в бранша. Бившият централен защитник изведе тима до Купата и до Суперкупата на България преди два сезона, а сега му предстои и второ участие в Лига Европа. Хубчев има пълната спортно-техническа власт в „Берое“, гарнирана с финансова стабилност благодарение на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Единствените му неприятности са свързани с група фенове, които го обиждат на почти всеки домакински двубой.


Димитър Васев наследи Стефан Генов в „Надежда“ през април 2014 г. Независимо от финансовата криза превърна „железничарите“ в един от най-симпатичните отбори в елита и до последно ги държа в борбата за европейските турнири (участието така или иначе щеше да пропадне заради липса на лиценз). На пролетното дерби срещу „Лудогорец“ Васев бе откаран по спешност в болница заради прищипан нерв и затруднено дишане, но се завърна на пейката още в следващия кръг за победата с 1:0 над ЦСКА на „Армията“ и окончателно спечели сърцата на малобройните, но верни привърженици на тима.


Красимир Балъков получи доверието на Гриша Ганчев през лятото. „Литекс“ обаче потегли тромаво в шампионата, отпадна за Купата след 0:5 в Разград и няколко пъти се заговори за уволнение. Бала обаче се задържа до самия край и изпълни мисията - участие на континенталната сцена.


Във всички останали отбори прибягнаха до поне една смяна, а в отделни случаи - и до цели три. В „Лудогорец“ главата на Стойчо Стоев


падна още през юли


- след 0:0 с „Партизан“ в третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Специалистът, извел „орлите“ до титла, купа и осминафинал в Лига Европа, не скри огорчението си от решението на собственика Кирил Домусчиев. А месеци по-късно съдбата му поднесе сладък реванш - начело на „Левски“ Стоев отстрани именно „Лудогорец“ в полуфиналите за Купата.


През лятото на „Герена“ си изпатиха с испанеца Хосе Мурсия. Той се задържа само три мача, преди спортният директор Георги Иванов-Гонзо да се самоназначи за треньор. През зимата „Левски“ напразно очакваше Димитър Димитров-Херо, който обаче така и не получи исканите гаранции за прилична селекция, и се отметна от думата си. Хаосът и безпаричието запратиха отбора във втората шестица. Изпуснатата купа окончателно


вгорчи живота на изстрадалите фенове


и заличи хубавите впечатления от последните седмици.


Що се отнася до „Лудогорец“, „вечният помощник“ Георги Дерменджиев вдигна летвата още по-високо - участие в групите на Шампионската лига, 4 спечелени точки в турнира на богатите и пълен национален стадион срещу колосите „Реал“ Мадрид и „Ливърпул“. Четвъртата поредна титла дойде без особено напъване въпреки солидното изоставане от ЦСКА през есента.


„Червените“ без съмнение са най-налудничавият отбор през изминалия сезон в Европа, а защо не и в света. Начело със Стойчо Младенов те маршируваха победно на върха и записаха безпрецедентна серия срещу вечния съперник. А през 2015 г. не успяха да ги реанимират нито зеленият в занаята Галин Иванов, нито бившият национален селекционер Любослав Пенев. Най-титулуваният наш клуб обаче води съвсем различна борба, а залогът в нея е много по-висок от първото място.


Сривът в „Ботев“ Пд също доведе до мелачка на наставници. Първи си тръгна Станимир Стоилов-Мъри в комплект с директора Херо. Любо Пенев заведе „жълто-черните“ на лятна подготовка, а напускането му съвпадна с фалита на спонсора КТБ. Първенството започна с Велислав Вуцов и завърши с Петър Пенчев. Все пак независимо от драстично орязания бюджет „Ботев“ се пребори за първата шестица.
В „Черно море“ Александър Станков бе сменен от Никола Спасов - човека, който винаги изстисква максимума на „Тича“. Този път изкова първи трофей в турнира за купата и евроучастие.


В „Славия“ Милен Радуканов отстъпи ред на Иван Колев. В „Локо“ Пд стартираха с Неделчо Матушев и финишираха с Христо Колев. Нито Антон Велков, нито Течно Тенев успяха да спасят „Марек“ от изпадане. В „Хасково“ със същата задача се провалиха цели трима - Димчо Ненов, шампионът с „Левски“ през 2009 г. Емил Велев-Кокала и Стамен Белчев.

 

Вносните специалисти вече не са на мода у нас

 

Отборите в родния елит обръщат гръб на една традиция с близо вековна история - да ангажират треньори от чужбина. Първият официално назначен легионер е австриецът Вили Щейскал, който през 1924 г. ръководи „Славия“ в продължение на един сезон. Същата година в „Левски“ се доверяват на руснака Михаил Борисов, с когото печелят Купата на София. По-късно начело на „сините“ се изреждат австриецът Рудолф Льовенфелди, чехът Милош Стружка. През 1949 г. унгарецът Режьо Шомлай носи титлата и Купата на Съветската армия. А легендата Рудолф Витлачил е архитектът на големия отбор от 60-те години, в който блести Георги Аспарухов-Гунди. Срещу името му са записани две титли и купа. Шампиони с „Левски“ стават и двама сърби - носителят на КЕШ с „Цървена звезда“ Люпко Петрович и Славолюб Муслин.


Именно на „Герена“ единствени заложиха на чужденец през настоящия сезон - испанецът Хосе Мурсия обаче бе уволнен още преди да си разопакова багажа. Преди него следа в отбора не успяха да оставят Славиша Йоканович, впоследствие класирал „Уотфорд“ във Висшата лига, Ратко Достанич, Рюдигер Абрамчик, Владимир Федотов, Вячеслав Грозни.


Преди прехода през ЦСКА мина само представителят на съветската школа Григорий Пинайчев. После на мостика застанаха двама македонци (Гьоко Хаджиевски и Гьоре Йовановски), двама италианци (Енрико Катуци и Луиджи Симони) и румънецът Йоан Андоне. Само сърбинът Миодраг Йешич донесе титла и си спечели прякора Генерала.


Иначе през „А“ група минаха изключителни образи - например италианецът с мустака Енрико Пичони („Ботев“ Пд) и косоварят Нанджи Шенсой („Вихрен“, „Локо“ Пд). В същото време хегемонът през последните 4 години „Лудогорец“ разчита само на родни кадри - Ивайло Петев, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев.

 

В елита на Европа има 119 легионери

 

В 646-те елитни европейски клуба работят 119 чуждестранни треньори (18,4%) със средна възраст 48,2 години. Най-много са в Англия и Германия - по 8, Казахстан (7), Белгия и Люксембург (по 6). Предпочитани са специалистите от Германия и Холандия (по 8). В същото време всички 18 отбора в шампионата на Ниската земя разчитат само на местни кадри.


Основният мотив за миграцията в бранша, естествено, е финансовият. Именно затова примамливи са страните с висок жизнен стандарт или които предлагат заплати, които чувствително надвишават качеството на местното първенство - например Азербайджан и Кипър. В Европа си вадят прехраната и 8 наставници от други континенти, а в Латвия има дори анголец.


Що се отнася до националните отбори, процентът на селекционерите с чуждестранен паспорт в зона УЕФА е 24,1. Преди няколко години и Българският футболен съюз заложи на германската легенда Лотар Матеус, но експериментът се оказа неуспешен.

 

Българските наставници - от Ангола до Малдивите

 

Българските треньори по правило трудно си издействат договори в странство. Дори когато са доказали качествата си по категоричен начин в пределите на родината.


Пионерът е Иван Вуцов, който през 1987 г. пое „Хайдук“ Сплит, а след това - „Арис“ Солун. Пробивът бе на Христо Бонев, който стана шампион на Гърция с „Панатинайкос“, а в средата на 90-те години стигна до титла и две купи на Кипър с АПОЕЛ. Това превръща легендата на „Локо“ Пд в най-титулувания ни специалист зад граница.


Всъщност само Станимир Стоилов успя да повтори постижението му и да грабне златен медал - с „Астана“ в Казахстан през миналия сезон. Преди това Мъри изкара неуспешен период в Кипър.


Впечатляваща кариера направи и Георги Василев. Възпитаникът на Кьолнската школа, който стана шампион с три отбора у нас („Етър“, „Левски“ и ЦСКА), пренаписа историята на „Унион“ Берлин. Само за четири години (1998-2002) Гочето изведе скромния тим пред прага на Първа Бундеслига, до финал за Купата на Германия (загубен от „Шалке“) и до европейските клубни турнири (отпадане от „Литекс“). В Германия работи и Красимир Балъков, който се провали в мисията да спаси „Кайзерслаутерн“ от изпадане. В професионалната му визитка са вписани и престои в Швейцария („Грасхопър“ и „Санкт Гален“) и в Хърватия („Хайдук“ Сплит).
Първото назначение на Христо Стоичков бе като... национален селекционер на България. После Камата се пробва във втородивизионния испански „Селта“ и в шампионата на ЮАР, където завърши втори с „Мамелъди Съндаунс“.


Димитър Димитров-Херо бе начело на руския „Амкар“ Перм, освен това ръководи саудитските „Ал Насър“ и „Кадисия“. А съвсем наскоро подписа с казахстанския „Иртиш“ Павлодар.


Треньор №1 на миналия век Димитър Пенев пробва късмета си в Кувейт, Саудитска Арабия и Китай. Кариерата на Стойчо Младенов стартира в Португалия, а между престоите си в ЦСКА мина през гръцкия „Калитея“, саудитските „Ал Ахли“ и „Ал Етифак“ и египетския ЕНППИ. Ивайло Петев завърши втори в Кипър с АЕЛ и атакува неуспешно групите на Шампионската лига.


Двама българи приеха предизвикателството да водят отбори в анголското първенство. Пътеката проправи шампионът с „Локо“ Пд Едуард Ераносян, а в момента добри впечатления оставя Илиан Илиев със своя „Интерклуб“.


Родната треньорска школа може да се похвали и с двама национални селекционери на други страни. Иван Колев, който сега води „Славия“, бе начело на Индонезия в два периода през първото десетилетие на новия век. А Велизар Попов, известен като Трите хикса, се уреди с мечтан пост на Малдивите. Слънце, тюркоазени води и от време на време по някой мач.


Наскоро съдбата обърна гръб на Ангел Червенков и Николай Костов. Заради конфликта в Украйна двамата бяха принудени да напуснат кримските си клубове.


От категорията

Зверев победи Федерер и е на финал в Лондон

Александър Зверев Снимка: БГНЕС-1542480491.jpg

Германецът очаква на финала Новак Джокович или Кевин Андерсън, а Федерер ще ...

17 ноем. 2018 | 20:46

Красен Кралев: Започваме срещите за кандидатурата за Мондиал 2030 през следващата седмица

-1502346611.jpg

Идеята за обща кандидатура за домакинство бе официално оповестена след срещата ...

17 ноем. 2018 | 15:03

25 години от знаменития гол на Емил Костадинов (ВИДЕО)

-1502529232.jpg

През 1993 година българският национален отбор по футбол се класира за ...

17 ноем. 2018 | 10:23

България надигра Кипър, но взе само точка в края

Снимка: БНТ-1542406758.png

В другия двубой от нашата група в Лигата на нациите лидерът Норвегия също ...

17 ноем. 2018 | 00:15

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.