Симеон Сакскобургготски

Бях политически бежанец цели 50 години, казва бившия премиер

Симеон Втори: Да избегнем завръщането на омразата

7764 | 28 дек. 2016 | 12:17

Президентът Ердоган взе доброто решение да спре бежанците на нашата граница. Господ да ни пази от прибързани решения, които биха накарали Турция да ни каже: „Сега се оправяйте сами"


Последният български Цар – Симеон II, познава изгнанието за цели 50 години, преди да се завърне в Родината си през 1996 година, където става министър-председател. Той е единственият монарх в историята, който получава властта чрез демократични избори. Днес, след като се е оттеглил от политическия живот, Негово Величество Цар Симеон прие да отговори на нашите въпроси в Двореца „Врана“, София, по случай премиерата на филм, посветен на неговия дядо – Цар Фердинанд I.

 

-Вие представяте един филм за Вашия дядо – Цар Фердинанд I, който е внук на Крал Луи Филип и основател на династията на Третото българско царство. Той е владетелят, който извоюва независимостта на България от Отоманската империя. Какво означава този филм за Вас?

 

-Малко са историците, които са се спирали на личността на моя дядо. Обемът от документи, показани в този филм, е забележителен и е плод на усилена работа. Изказаните мнения приканват към един нов прочит на историята на Европа, на Първата световна война и политическите сътресения преди и след нея. Съдбата на моето семейство, както и тази на многото други монархии, е част от тази история. През този дълъг и ужасен период политическите съдби на България и Франция се преплитат след женитбата на Принцеса Клементина, дъщеря на Луи Филип, с моя прадядо. Този факт ме засяга лично и ме връща към моите корени. Това монархическо и европейско измерение прави филма още по-интригуващ и аз се надявам да бъде приет с интерес, който той заслужава и във Франция през 2017 година.

 

-Днес Европа е изправена пред една безпрецедентна мигрантска вълна, съставена от икономически имигранти и политически бежанци. Какви съвети бихте дали на европейските политици по този проблем?

 

- Случи се така, че самият аз бях политически бежанец цели 50 години. Следователно, моето мнение по този въпрос е по-различно. Важно е да се различават причините за имиграция. Има такива хора, които бягат от войната и такива, които емигрират, за да търсят по-добър живот. Тези две причини са много различни. Управляващите трябва да направят всичко, за да създадат такива условия, че хората да останат в собствената си държава. Спомням си думите на Хасан, Кралят на Мароко, казани пред журналисти на една пресконференция във Фес: „Да, казвате, че има твърде много емигранти от Магреб във Франция. Аз настоявам вие да инвестирате тук, в Мароко, след което по-малко от моите сънародници биха напускали Родината си.“ И това е самата истина.

 

-Какво поведение да се възприеме при този човешки прилив?

 

-Това не е за първи път в историята на човечеството, когато има такава огромна мигрантска вълна. Накрая винаги се намира начин за преодоляване на прилива. Нещата не са непреодолими. Нужно ни е творческо въображение, за да интегрираме, малко по малко, това население. Близо 27 хиляди души са преминали през България. Около 11 хиляди са останали тук. Повечето са студенти или бягащи от ужасите на войната – те трябва да получат помощ. В много европейски страни местното население не желае да се занимава с тежка работа. Вероятно ще е добре тя да се даде на емигрантите и така да се намали безработицата.

Представете си, има 3 млн. души в бежанските лагери в Йордания и Турция! Президентът Ердоган взе доброто решение да спре бежанците на нашата граница. Господ  да ни пази от прибързани решения, които биха накарали Турция да ни каже: „Сега се оправяйте сами.“ Винаги има рискове при вземане на решения.

 

-Ваше Величество,намирате ли за желателно  бъдещо преобразяване на ЕС в една „Европа на нациите“ – повече технократна и повече уважаваща спецификите на отделните нации?

 

-Усилията, които се правят са огромни, а също и компромисите. Тази идея е толкова важна, че ние сме длъжни да работим за запазването на Европа. В световен мащаб ние сме една незначителна част. Това, което се питаме е,  дали сегашният статут е идеалният? Не е ли Европа твърде разделена? Това е въпрос, който би трябвало да се обсъжда с избирателите. От друга страна, заемането на определена позиция често раздалечава страните-членки и установяваме, че всяка защитава своята идентичност. Има опасност от прекален национализъм или популизъм, които нарастват в периоди на криза. Спомнете си ужасите, които преживяхме през миналия век. Трябва да се използват всички модерни средства, за да се избегнат както крайностите, така и контракрайностите и в още по-глобален мащаб – да се избегне нетолерантността, която, прераснала в омраза може да предизвика драматичен обрат.

 

-Ваше Величество, днес ЕС не признава християнските корени на Европа. Виждате ли някаква връзка между този факт и настоящите трудности?

 

-Християнството е част от нашето наследство, от нашата система, от нашите ценности, то е основополагащо. Търпимостта, която съществува спрямо присъстващите тук мюсюлмани, е малко изкуствена, по мое мнение. Ние, европейците, заобикаляме много фактори и живеем в свят, където качеството на живот е различно. Има опасност да се диаболизират едните или другите, според определена моментна ситуация. Вероятно мюсюлманите не представляват такава голяма опасност, както ги представят медиите, търсещи сензация в новините. И още веднъж – ние трябва да разграничаваме хората, които искат да останат и които уважават мира и икономическото развитие на държавите.

 

-И накрая, има възраждане на Православието в България. Според Вас, има ли желание за сближаване между православни и католици?

 

-От 1054 година досега всяко действие за сближаване винаги се е сблъсквало с някаква пречка, която блокира процеса. Вероятно ще е чудесно, ако всички християни направят усилие да се обединят, да образуват един „контра-блок“. Православни и католици в действителност много си приличат. Непогрешимостта на римския папа е понякога трудно разбираема. Защото тя е ограничена, когато става въпрос за вярата и морала. Но, трябва да признаем, че напоследък се предприемат значителни инициативи, както от страна на Патриарх Вартоломей, така и от страна на Светия отец. Те виждат ползата от такова обединение.

 

Интервю на Бернар Сале, списание “Politique Magazine”, Франция


От категорията

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата и да накара институциите в държавата да работят

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата-1503068646.jpg

Иван Костов започна по съветски модел битката с "врага с партиен ...

21 авг. 2017 | 09:39

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Бойко Борисов и Зоран Заев.-1496310673.jpg

Атина зорко бди младата македонска държава да е тясно обвързана със Сърбия ...

20 авг. 2017 | 15:53

Васил Василев: Правителството трябва да устои на френския натиск за "социален дъмпинг “

-1481726968.jpg

Ако се поддадем на френския натиск и вдигнем осигуровките, ще се увеличи цената ...

21 авг. 2017 | 15:00

Боян Чуков: Българската външна политика се свежда до васално обслужване на хегемона

-1491403214.jpg

Коридор №8 /Бургас-Вльора, Албания/ е изцяло под контрола на атлантическия ...

21 авг. 2017 | 11:51

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.