До 2070 г. климатичните промени биха могли да прогонят 3,4 млрд от населението от родните му места

Симеон Николов: Глобални и регионални заплахи след пандемията Covid-19

14163 | 18 май 2020 | 16:22

За България тревожното е, че продължава милитаризацията на Черно море. Закупуването от Украйна на три големи партиди въоръжение от Вашингтон може да означава подготовка на Киев за мащабна офанзива в Донбас в случай на затруднения с мирните споразумения


Симеон Николов

 

Докато логично фокусираме вниманието си върху очертаващата се икономическа криза вследствие на пандемията Covid-19, последсвията от нея и отчасти  въздействието върху поддържането на адекватни въоръжени сили, изпускаме развитието на дългосрочни и средносрочни процеси в света, които биха били пагубни за голяма част от човечеството.

 

Три най–нови научни изследвания показват, че до 2070 г. климатичните промени биха могли да прогонят 3,4 млрд от населението от родните му места, защото те няма да съответстват вече на онази климатична и температурна ниша, в която е бил пригоден да живее човекът през последните 6000 години. Този извод е направен от международен изследователски екип, а резултатите са публикувани в  научното списание Journal Proceedings of the National Academy of Sciences. Населението е концентиррано в  жизненото пространство със средногодишни температури между 11 и 15 градуса С и по–малка част в такова  с 20 до 25 градуса С.  Горната граница, която понася човешкият организъм е 35%.  Очакваните промени обаче ще превърнат една пета от земното кълбо, т.е. 20%, в необитаемо за човека, защото там ще има температури, които днес се срещат в най–горещите региони на Сахара.

 

Промените до 2070 г. може да протичат по–бавно или по–бързо, но същественото е, че за разлика от днешната пандемия, те не ни оставят надежда за облекчаване на бъдещата ситуация. Процесите не са нови. Още за периода 1979 –2017 г. учените установиха, че появяването на екстремни горещини и влажност на въздуха се е увеличило двойно. Най–често това явление е регистрирано в Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ.

 

В същото време и нивото на моретата и океаните се покачва по–бързо, отколкото си мислихме досега. Според изследванията на голям брой експерти, нивото на моретата и океаните ще се увеличи с 1 м до края на столетието, а през 2300 година – с 5 м.

 

Всичко това би трябвало да мобилизира международни научни изследвания и общи усилия за най–удачни мерки, като се има предвид, че всеки градус, с който бихме могли да намалим затоплянето, би защитило жизненото пространство на 1 млрд души. Ако е възможно единствено управлението на скоростта на тези процеси, то трябва да се случи, за да не се допусне хаотично спасяване на цели нации. Стратегически мислещите управления на държави не случайно се ориентират към закупуване на огромни земеделски площи, както и посторяване на цели селища в страни с умерен климат, каквито апетити, отчасти задоволявани с подставени лица, имаше вече и в България, Украйна и др.

 

Друга глобална тенденция, на която обръща внимание и ООН, е увеличаващата се бедност, настъпването на гладна криза в континентален мащаб, като в Африка наприер. А това би имало изключително неблагоприятни последици като масова миграция към по–богатите страни, престъпност, протести и смяна на режими, войни. Европа ще трябва да заделя все по–голями ресурси за да смекчи негативното въздействие на тези процеси върху себе си и върху международната търговия.

 

Впечатляващо е сравнението на нуждаещите се от хранителни помощи за оцеляване в цял свят през 2018 г. – 130 млн и тези със същите нужди в света през 2019 г. – 265 млн души! Световната банка изчисли, че само заради икономическите последствия от пандемията Covid-19 в първото тримесеие на 2020 г. още 50 млн в света са изпаднали в екстремна бедност. Към тази категория се причисляват всички онези, които разполагат с по–малко от 1 долар на ден. Само в Индия към армията на крайно бедните се присъединиха още 12 млн души.

 

Целта, която ООН си постави до 2030 г. да бъде победена бедността във всички форми и навсякъде, отново се отдалечава в неопределено бъдеще. И тук трябва спешно да се отчетат последствията и вземат мерки. Сигурно е, че най–малкото  ни предстои да посрещнем нова вълна мигранти.

 

На първо време пандемията Covid-19 като че ли забави бежанските и мигрантски потоци. Но с настъпването на пролетта Европейската агенция за гранична защита «Фронтекс» предупреди, че се очаква нов поток от мигранти на турско–гръцката граница. В поверителен ситуационен анализ на т.н. Ситуационен център на «Фронтекс» се изтъква необходимостта от още 400 нови полицейски служители, току що завършили своето обучение, към изпратените вече 262 такива в областта Evros. Увеличачват се нападенията, вандалските прояви, грабежите  по гръцките острови, извършвани от нелегални мигранти. В лагерите още към 20 април бяха регистрирани 152 новозаразени от корона–вирус. Сред идващите от Турция също се очаква да има заболели. Затова е и твърде опасно, новият поток да бъде изпуснат към Европа.

 

Друг аспект, произтичащ от икономическата миграция е, че пандемията Covid-19 прекъсна голяма част от паричните потоци от развитите и богати страни към страните на произход на тази миграция, между които и баланските. В Мексико през 2019 г. са преведин 34 млрд долара, което е 3% от БВП на страната. В Гватемала преводите от емигранти са 13% от БВП, в Хондурас– 20%. Т.е. резкият спад на тези потоци неизбежно ще даде отражение върху иконимиките на съответните страни.

 

Обезпокоителното в сферата на военната сигурност е това, че първоначалните очаквания Covid-19 да мобилизира по–голямо сътрудничество, което да притъпи враждебното противопоставяне, се оказаха погрешни. Случи се обратното: напражението нарастна още повече, което се дължеше главно на заканите и действията на САЩ спрямо Китай.  

 

Пандемията оказа влияние върху използването на въоръжените сили, включително и на САЩ за момента, но не промени баланса на силите. Рисковете се увеличават както от глобални, така и от регионални заплахи.

 

Ключовият въпрос, дали нарастващото напрежение ще доведе до война, има няколко отговора. От една страна, всеки разумен анализ стига до извода, че понастоящем никоя страна не е в състояние да спечели бързо и убедително започнат от нея конфликт или да завоюва ресурси на приемлива цена. Изключвам крайните неокони в САЩ, които вярват, че Тръмп трябва да реши завинаги проблемите с Иран чрез военна сила, зедно с Израел, както и някои луди глави в Украйна, които вярват, че не само ще си «върнат» Крим, но и че могат да влязат в Москва.

 

От друга страна обаче, има два отговора, които допускат възможността от предстояща война. Очертаващата се вече след пандемията тенденция към засилване на крайно–десни, фашистки и ксенофобски политически движения и партии, които подхранват протекционизъм и хипернационализъм и затрудняват постигането на взаимно разбирателство, биха могли да катализират среда, подходяща за вземане на военни решения. Очакването в някои глобални и регионални сили, че дългосрочно установилият се баланс на силите може да бъде изместен в тяхна вреда, а потенциалният противник го считат за непреодолимо враждебен, може да ги  провокира да опитат да спрат тези губещи за тях тенденции чрез изпреварващи военни действия.

 

Разсъждавайки върху тези въпроси дори и серизони автори като Stephen Walt в изданието «Foreign Policy» не изключва, че може «глупостта да надделее», в смисъл да влязат в действие оръжията. Той пропуска обаче, че това става все по–възможно и ако се вземе предвид безпрецедентното увеличаване на въоръженията през последните години. Според SIPRI делът на САЩ в световните военни разходи достигна 38%, на Китай–14%, на Индия–3,7%, на Русия– 3,4%, на Саудитска Арабия–3,2%  и т.н.

 

Размиването на границата между нестратегическо и стратегическо ядрено оръжие от САЩ /разполагането на балистични ракети на борда на американски подвиднци/ води до понижаване на ядрения праг и увеличаване заплахата от ядрен конфликт. А Русия предупреди, че и в такъв случай отговорът ще е ядрен. След стартиралата информационна война срещу Китай продължи активно натрупванет на ракетен потенциал за превантивен удар от страна на САЩ, с което вероятността от ядрен конфликт се увеличи няколкократно.

 

Европа е най–губещата както от оттеглянето от Договора за забрана на ракети със среден и малък обсег, което вече е факт, така и от предстоящото излизане на САЩ от  договора „Открито небе” с Русия от 1992 г., срещу което протестират пенсионирани генерали от НАТО  и военни представители.

 

НАТО върви вероятно към следваща криза, предвид на  бързо нарастващото напрежение в Либия. Турция, въпреки че е страна–членка на Алианса, не се съобразява нито с решенията на ООН, нито на Берлинската конференция по Либия и продължава да изпраща оръжия и подготвени от нея сирийски джихадисти в подкрепа на Правителството на националното съгласие, опиращо се на ислямистки групировки и на външна помощ на приятели на терористичната организация «Мюсюлмански братя». Анкара изпреварващо вече поиска и договор за разработване на нефтени находища в Средиземно море. Мисията на ЕС «IRINI» изостри отношенията с Турция. Както в Алинаса, така и в ЕС има значителна съпротива срещу подкрепата на инициативата с въоръжени сили от НАТО. Ако НАТО бъде свързан с мисията на ООН, то Турция като страна–членка би  имала достъп  до разузнавателните данни в Източното Средиземноморие.

 

Напрежение възникна и след решението на САЩ от 13 май да поднови замразеното поради „Covid-19” най–мащабното от 25 г. насам военно учение „Defender- Europe-20“, като се проведат части от него като например ученията „AlliedSpirit”  /от 05 до 19 юни/ и "TrojanFootprint". Тъй като от 2 месеца Русия обяви, че няма да провежда военни учения в близост до границите със западноевропейските страни, тези действия на САЩ логично бяха свързани с намерения да се провокира Москва в отговор да наруши собствената си забрана и проведе учения до границите си. А това напълно би оправдало сценариите на американските учения, които предвиждат оказване на помощ на страна, подложена на хибридни заплахи /навлизане на ”зелени човечета”– военни без отличителни знаци/. Един твърде нереалистичен и наивен сценарий за страни–членки на НАТО. Използването на стратегическата авиация /B-1 Lancer/, способна да носи модифицирано тактическо ядрено оръжие като бомбите  В61 в учения като «SpringStorm” в близост до границата на Руската федерация не може да не се възприеме като провокационно и крайно неразумно.

 

За България тревожното е, че продължава милитаризацията на Черно море. Закупуването от Украйна на три големи партиди въоръжение от Вашингтон може да означава подготовка на Киев за мащабна офанзива в Донбас в случай на затруднения с мирните споразумения.

 

А плановете за Конфедерация на ислямските държави със столица Истанбул, включваща Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина от общо 61 държави от Близкия Изток и Северна Африка, дано останат само на хартия.

 

Сегашната криза свързана с пандемията «Covid-19» може да ни се стори приятен спомен, в сравнение с  последствията от някои очертаващи се глобални и регионални заплахи. А който ги прозре навреме, бие тревога и действа далновидно и заедно с влиятелните международни фактори, е по–вероятно да остане в безопасност. Но би било трудно за политици, чиято визия не надхвърля хоризонта на мандата им.


От категорията

Огнян Минчев: Дясното не е привилегия, дори не бива да бъде и предварително поставена цел

-1546070674.jpg

Основната задача на българските партии от спектъра център-дясно е да скъсат с ...

27 окт. 2020 | 07:25

Калоян Методиев: Eстонската сага показа друго лице на президентската институция

-1601299291.png

Очевидно някой лъже - или лъже президентът или началникът на щаба, военния ...

26 окт. 2020 | 18:59

Анализ на института „Рего“ за вота в САЩ: Избори на всяка цена

-1586437367.png

За избирателите на Републиканската партия, преизбирането на Тръмп ще бъде ...

27 окт. 2020 | 13:52

Васил Василев: Ще станем ли повече западняци, по-верни на НАТО, като изключим "славянска" от 24 май?

-1599923308.jpg

Гръцката крава получава 600 евро субсидия, а нашата - 150. Защо?! Може да ...

27 окт. 2020 | 13:01