Симеон Николов

Какво следва от въздушните удари на САЩ срещу проправителствени милиции?

Симеон Николов: Сирийският покер заплашва със сериозни изненади

6677 | 10 февр. 2018 | 10:34

Налице са безпрецедентни дезинформационни кампании, които изкривяват обективната картина на ставащото в региона


Симеон Николов

На пръв поглед изглежда, че един въздушен удар на бойната авиация на САЩ като този от 08 февруари в сирийската провинция Дейр ез–Зор след нападение на проправитествени сирийски милиции върху контролиран от съюзническите кюрдски Сирийски демократични сили, не заслужава голямо внимание. Та нали както коалицията на САЩ, нака и Русия и авиацията на Сирия нанасят често такива. Да, но в този момент, на това място и при тази разстановка на сблъскващите се сили, картината е много по–сложна и води до важни изводи.

След като значителна част от силите на Ислямска държава бяха физически разгромени и създадени зони за деескалация, различните играчи на терен започнаха да оформят свои територии на влияние. Турските въоръжени сили с подкрепа на 25 000 армия от ислямистки групировки нахлу в провниция Африн и води боеве с кюрдските отряди за народна защита /YPG/, същите, които са ядрото на подкрепяните от САЩ Сирийски демократимни сили /СДС/, нападнати в района на газовото находище Коноко, което предизвика ответния удар на американските ВВС.

А именно СДС с подкрепата на САЩ освободиха тези богати на природни ресурси райони в провинция Дейр ез–Зор, които до август 2016 г. бяха под контрола на Ислямска държава. Но не върнаха нефтените и газови съоръжения на законния им собственик– сирийската държава.

Съдейки по броя на проправителствените милиции – 500 души и въоръжението им – включително средно–тежко, целите на операцията им е била сериозна. Впрочем това са т.н. доброволчески отряди, влючващи местни племена, а не редовна сирйска армия, както съобщаваха някои медии, което поражда въпроса, дали е била несъгласувана акция или умишлена провокация, която да покаже, как ще се държат САЩ в такъв случай.

В поведението на страните заслужават внимание следните особености:

САЩ не защитиха кюрдските YPG от  нападението на коалиционния партньор Турция в областта Африн, но реагираха светкавично с военна сила в защита на същите кюрдски YPG,  в състава на подкрепяните от тях СДС от проправителствените сирийски милиции.  

Сирийското правителство не защитава засега открито кюрдите в Африн, които го помолиха за помощ, но оставя свободни коридори за тяхното снабядаване през контролирани от правителствената армия райони. Същевременно подхожда агресивно срещу YPG /СДС/, ако има, разбира се, пръст в акцията на доброволческите отряди. Това подсказва, колко много ще зависи поведението на Дамаск спрямо кюрдите от проамериканската им ориентация.

Турция гледа с недоверие на обещанието на САЩ да прекрати въоръжаването на кюрдите, защото вижда точно в този момент, че в съседен Иракски Кюрдистан американците продължават военната подготовка на кюрдските пешмерги след кратко прекъсване през октомври миналата година, въпреки конфликта между Ербил и Багдад.

Агументите на страните за своите действия не са убедителни. В изявлението на Централното командване от американска страна се изтъкват две неща: нарушаване на някаква граница на „тяхна зона” и  „правото на самоотбрана”. Да, има тяхно политическо заявено желание за областта източно от Ефрат, но няма конкретно споразумение или подписан документ. А вторият аргумент силно напомня този на Турция за „самоотбрана” от кюрдите в Африн, въпреки че е съседна страна и действа в нарушение на международното право. Дамаск пък иска разпускане на СДС, което автоматически означава да освободят района, но този  път като че ли не набляга толкова на факта относно незаконното пребиваване на американските ВС в Сирия, отчитайки може би договорките на Русия.

Интересите на САЩ и на сирийското правителство очевидно са към нефтените и газови находища. САЩ биха могли да ги използват като средство за натиск върху Ассад, докато държат под контрол например трите основни нефтени полета в региона / Tabiyeh, al-Isba и al-Omar/. Освен това, очаквано се ангажират с по–силно военно присъствие и задълго в Сирия, след като в Ирак бяха поставени под натиск от свързаните с Техеран и Дамаск шиитски милиции, както и от шиитското население. Но за тях най–важно остава противодействието на иранското влияние в двете съседни страни.  

При създалата се ситуация могат да се направят следните изводи:  

Първо, последните събития водят до увеличаване на напрежението между САЩ и Русия и между сирийските кюрди и правителството в Дамаск в един важен за страната етап за намиране на мирно решение.

Второ, САЩ демонстрират твърдост и решимост както да останат в Сирия, така и да отстояват интересите си, които на този етап се свеждат до запазване средствата за натиск и поддържане на страната в нестабилност, докато режимът на Ассад е на власт. Както в Ирак, така и в Сирия за САЩ е по–важна не Ислямска държава, а да не се допусне шиитските милиции да увеличат своята мощ. На срещата на НАТО през юли 2018 г. ще се постави въпроса за ангажиране на Алианса с американските планове за дългосрочно присъствие в Ирак, а може би и в Сирия.

Трето, сирийските кюрди са пред важен избор и не са преодоляли опасенията си, че ако се оттеглят от съюза си със САЩ и се сближат отново с режима в Дамаск, няма да получат необходимата подкрепа за автономия.

Четвърто, паралелно със ставащото в Северна Сирия и Дейр ез–Зор, масло в огъня наливат:

–  заканите на Ердоган за силно разширяване на операцията в Сирия;

– доставените на 29/30 януари и използвани вече на 02 и 04 февруари модерни ракетни установки с ракети с обсег от 3700 м за прокси–армията от ислямистки групировки, участващи в турската операция в Африн;

– сигналите за използване на химическо оръжие срещу кюрдите в Африн;
 
– продължаващите периодични въздушни удари на ВВС на Израел срещу позиции и обекти на сирийската армия;

– прехвърлянето на повече сили със специално назначение от руското военно командване след сваляне на руския самолет СУ-25, които участват активно в боевете в Идлиб и Алепо;

– нарастването на  протестите в Европа срещу войната в Африн. Ердоган отстъпва, като освобождава арестувани за критики срещу войната;

– безпрецедентните дезинформационни кампании, които изкривяват обективната картина на ставащото в региона.   

Нараства опасността от военни сблъсъци /например на турските прокси–сили от ислямистки групировки с подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили в Манбидж/, а също така на инциденти и провокации. На политическото поле на преден план ще излязат споровете за модерното въоръжение, попаднало в ръцете на терористите /ракетата „Стингър”, с която бе свален руския самолет/ и  взаимните обвинения за използване на химическо оръжие, каквото безспорно има, но информациите за това са напълно противоположни или липсват такива /например за идентифицираните снаряди M1R RKT68 с химически заряд и двигатели, изработвани във Франция и Великобритания, изстреляни от район ана Рал Ел–Айн по позициите на 853–ти батальон, 124 пехотна брпигада от сирийските правителствени войски/.  

Пето, събитията в Африн и в Дейр ез–Зор мобилизират усилията на всички страни за търсене на решение: САЩ изпращат следващата седмица държавния секретар Тилерсън и съветника на президента в Турция за обсъждане на двустранните отношения  и препоръчаното на турската страна ограничаване на операцията в Африн.

Русия, Турция и Иран излежда са се договорили в същия момент /08.02.2018 г./ да проведат нова среща на лидерите, този път в Истанбул, за да обсъдят проблемите, довели до нарастване на напрежението.

Пред тях стоят обаче не само въпросите с военните ангажименти в Сирия, а как ще реагират на проекта на групата западни страни /САЩ, Франция, Великобритания, Саудитска Арабия, Йордания/ за преразглеждане на преговорния процес в Женева, с който обезценяват резултатите от Конгреса на сирийските народи в Сочи и посочват нов дневен ред, започващ с избори, за каквито страната не е готова, оттегляне на Ассад и т.н.

Общо взето сирийският покер протича много тревожно и не изключва сериозни изненади за сигурността в региона и ангажиментите на великите и регионални сили.

 


От категорията

Валерия Велева: Вежди надви и рака, и омразата, и завистта. И се завърна!

-1448546816.jpg

Бог му пращаше енергията си. Така се родиха 27 скулптури и 50 черно-бели ескизи ...

23 февр. 2018 | 18:05

Руският рицар на Балканите: В България почитат граф Игнатиев като национален герой

Граф Николай Игнатиев-1519386251.jpg

Авторът привежда информация за значението, което граф Игнатиев има за историята ...

23 февр. 2018 | 13:40

Когато тръгнеш от Калинка, естествено е да достигнеш и до Гинка

Когато тръгнеш от Калинка, естествено е да достигнеш и до Гинка -1519541142.jpg

Ако се доверим на назначенията на Борисов в държавния сектор, то безспорно и ...

25 февр. 2018 | 08:38

Гинка разкри откъде ще вземе пари за ЧЕЗ: Уважавана банкова институция ще ни предостави кредит

Снимка: бТВ-1519477349.jpg

Инвестираме в добре работещ бизнес и ще го развиваме, заявява собственикът на ...

24 февр. 2018 | 15:02

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


2018