Отлагането на реформата на Дъблинското споразумение не е благоприятно за България

Симеон Николов: Съветниците на Меркел са некомпетентни. По кой закон ще се строят лагери извън ЕС

5387 | 2 юли 2018 | 15:37

Мароко, Алжир, Тунис са отказали лагери за бежанци. В Египет има закони, забраняващи строежи на такива лагери, защото мигрантите в Египет се придвижват свободно. Ние не сме поели задължение да приемем обратно бежанци.


Резултатите от срещата на върха за миграцията в Брюксел бяха по-добри, отколкото се очакваше, защото в навечерието ѝ не друг, а шефът на Европарламента Таяни говори за разпад на ЕС. Това е оценката на форума, която дава Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, в интервю за "Фокус".

 

Той обаче изтъква, че по една от целите на срещата - за създаването на центрове за мигранти, няма никакъв напредък. Нещо повече, видяла се е несъстоятелността на предложението на канцлера Меркел.

 

Симеон Николов обръща внимание, че на Форума на Африканския съюз, състоял се в неделя, страните, които имат отношение към темата за мигрантите, категорично са отхвърлили предложението на ЕС на техни територии да се строят такива центрове. "Това показва, че експертите на Ангела Меркел едва ли са сондирали добре тази възможност –става дума за Мароко, Алжир, Тунис и Египет. Нещо повече – учудващо е некомпетентността на съветниците на Ангела Меркел, след като дори председателят на парламента на Египет Али Абдел Аал вчера спомена, че юридически това не е възможно, защото в Египет има закони, забраняващи строежи на такива лагери, защото мигрантите в Египет се придвижват свободно", посочва в интервюто Симеон Николов.

 

Той обръща внимание, че позицията на коалиционния партньор на Меркел, лидерът на ХСС Зеехофер, е близка до тази на експертите по международно право, според които мигрантите нямат право сами да избират страната за убежище.

Според Симеон Николов е добре, че Италия е изпълнила част от задачите си - да облекчи натиска върху своите граници, защото Рим е могъл да взриви споразумението ЕС - Турция.

 

 Ето и пълният текст на интервюто във "Фокус":

 

- Бежанският въпрос е от съществено значение за бъдещето на ЕС. Като че ли това беше една от малкото тези, по които се постигна единодушие на срещата на върха на лидерите в общността. Като „голям успех“ – така определи германският канцлер разговорите. Чуха се, обаче, и много крайни изказвания за предложенията ѝ. На фона на изявленията за постигнат компромис, общоевропейски решения по темата за бежанците като че ли няма. За крайните позиции на участниците, за изгледите проблемът скоро да бъде решен и за бъдещето в рамките на Общността разговаряме с директора на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Г-н Николов, като „инфарктни“ бяха определени въпросните разговори. Нека започнем с обобщение на може би най-важните решение, които бяха постигнати –затягане на контрола по външните граници, повече пари за Турция с цел овладяване на мигрантските потоци и убеждаване на страни, извън Общността, да създават центрове за мигранти. Можем ли да говорим за постигане на някакви позитиви след срещата и тръгването в правилната посока?
- Резултатите от срещата в Брюксел бяха по-добри, отколкото се очакваше. Нека се върнем малко назад и видим каква беше обстановката и какви бяха очакванията. Предричаше се дори опасна ситуация, която може да предизвика разпад на ЕС. Това бяха точно думи на председателя на Европейския парламент Таяни. Юнкер също така изрази силни опасени за бъдещето на ЕС. В този смисъл резултатите бяха по-добри от очакванията. Но по изброените от вас три основни линии – в действителност това бяха по-реалистични за постигане цели. Третата не беше постигната всъщност, защото тя разкри цялата несъстоятелност на предложенията на Ангела Меркел. Третата цел беше създаване на лагери, както в Северна Африка, така и на територията на Европа – сборни лагери за мигрантите. В единия случай се говореше за така наречените „платформи“ за онези, които са спасени в Средиземно море, а другите контролни центрове в рамките на ЕС, но това беше заявено като доброволен принцип, а не задължителен за страните. Казах „несъстоятелност", защото само два дни след срещата в Брюксел стана ясно, че на Форума на Африканския съюз, който по една случайност се провеждаше в неделя – вчера – страните, които имаха отношение към този въпрос категорично отказаха, отхвърлиха предложението на ЕС на техни територии да се строят такива мигрантски центрове. Това показва, че експертите на Ангела Меркел, които са я съветвали, едва ли са сондирали добре тази възможност –става дума за Мароко, Алжир, Тунис и Египет. Нещо повече – учудващо е некомпетентността на съветниците на Ангела Меркел, след като дори председателят на парламента на Египет Али Абдел Аал вчера спомена, че юридически това не е възможно, защото в Египет има закони, забраняващи строежи на такива лагери, защото мигрантите в Египет се придвижват свободно. Не бяха изпипани докрай основните решения, до които стигна срещата в Брюксел. И най-важното, което за съжаление трябва да отбележим – по най-важните въпроси не беше дискутирано. Има един друг много важен момент, оставащ нерешен - ще успее ли Ангела Меркел да намери европейско решение. Това е един от основните въпроси. На нея й остана нерешен въпросът, най-спешният въпрос – двустранно споразумение с Италия за връщане на търсещите убежище. Нещо друго много важно, което липсва във всички коментари, за съжаление. Това е юридическата страна на проблематиката. Юристите, макар че това все още не придобива нужната гласност в ЕС, но е близо до позициите на Зеехофер в Бавария. Според юристите мигрантите нямат право сами да избират страната за убежище, съгласно сега съществуващото международно право. Според юристите дори е крайно наложително това, което Зеехофер казва – да бъдат връщани, не само е възможно, не само правно е възможно, но е задължително да бъдат връщани от границата тези мигранти, които имат регистрация в други страни. Това е много важно, защото навежда на една друга мисъл – че ЕС и Ангела Меркел избързват спешно по всички тези въпроси, които вие в началото изброихте, а забравят, че първо е необходимо единно европейско право. Липсата му, при това не е основание да се загърби валидното в момента право, защото такова поведение в момента би довело до разклащане на доверието на гражданите в правовата държава, в стабилността на държавата и правителството.


- Очевидно е, че Меркел не успя да постигне идеите и целите си, с които встъпи в тази среща. Най-печеливши в разговора, обаче, като че ли излязоха, ако може да има печеливши в случая, страни като Италия, които снеха малко от тяхната тежест по темата за бежанците и може би Турция в случая?
- За Италия сте права, да. Тя не постигна, обаче, всички свои искания, но по-голяма част от тях. Ние фактически сме заинтересовани от това, което се постигна спрямо Италия, защото тя се заканваше да спре плащанията по споразумението с Турция. Това означаваше тя да го взриви отвътре и Ердоган да обяви спиране на изпълнението му, тоест да пусне мигрантите. Така че в този смисъл ние сме заинтересовани от това, което се постигна с Италия, но пак повтарям – не постигна всичко, което тя искаше. Ветото на Джузепе Конте – новият премиер на Италия – целеше всъщност отхвърляне на Дъблинското споразумение. И тук имаме още един много важен момент, който се оставя настрана, защото коментаторите се съсредоточават върху драматичните разговори снощи в Берлин и в Брюксел – спора между ХДС и ХСС и съдбата на Зеехофер, а оттам и съдбата ба Меркел. Отлагането на реформата на Дъблинското споразумение не е благоприятно за България, защото ако то бъде възобновено, то не действа в момента, но ако то бъде възобновено в нереформираната му форма, задължава всъщност България да изпълнява една от основните постановки като първа страна, в която влизат мигрантите, която е задължена да поеме грижите за тях.


- Много се говори именно за тези реформи в Дъблинските споразумения. Всеки път, когато темата изплува, изплуват и изказвания колко е необходимо именно тези текстове да бъдат коригирани. Нищо конкретно, обаче, до момента не се случва. Как изглеждат решенията и изявяванията, които България постави на тази среща, заедно с едни други страни, които категорично се противопоставиха на предложенията на канцлера?
- Засега България, за щастие, не влиза в тези – те останаха 10 странни всъщност от обявените от Меркел 14, тъй като три страни – Унгария, Чехия и Полша – веднага заявиха, че няма такава уговорка с тях. Тази сутрин беше съобщено, че и Словакия също отказва да има такава договорка. Всъщност това беше едно недоразумение, струва ми се, съдейки по немския текст – това, което Ангела Меркел е казала. Тя използва дума, означаваща на разговорен език - служебни разговори, административни решения, а не споразумения. Тоест тя е получила може би принципна договореност с тези 14 страни за разговори, а не е сключила споразумения. България не е сред тези страни, тоест ние не сме поели и няма да поемем, надявам се, задължение да приемем обратно мигрантите, които са минали през нашата страна, както заяви премиерът Борисов.

Но рисковете за България, ако говорим за това, са както по-нататъшното развитие на нещата в ЕС и очертаващото се, според мен, запазване, оставане на правителството на Ангела Меркел, защото ако беше се стигнало до нейната смяна, щеше да има дестабилизация в Европа за водещата роля на Германия, независимо че някои от нейните искания не устройват България.

До тази криза може би ще се стигне след броени часове и минути може би, защото решаването на проблема от снощи – ХДС и ХСС – се решава тази сутрин. Зеехофер по всяка вероятност подава оставка. Подава оставка, която означава, че мнозинството стои зад Меркел – ХДС, нейната партия тъй и тъй стои зад Меркел. В ХСС нещата стоят по друг начин, но във всички случаи едно от основанията на Зеехофер да подаде оставка е, че намира пълна подкрепа в ХСС – Баварската партия, така че нещата ще бъдат овладени.

Оттук-нататък зависи доколко ЕС ще реализира тези предложения. Но както казах – ЕС не успя да се спре на основните, на главните неща, а отиде по линията на най-малкото съпротивление, тъй като всички страни бяха съгласни, че външните граници трябва да бъдат укрепени. Да, обаче, това не може да стане от днес за утре и тези гранични сили, разширяване на ФРОНТЕКС от 1 500 на 9 000 души, това ще продължи може би от 5 до 7 години, така че лагерите, както споменах, не са договаряни въобще със страните. А ако се изграждат такива само в Европа, днес ще се изградят в Албания, макар че тя отхвърли, каза, че това не е вярно, утре в Испания, вдругиден в България. Тоест това е негативен момент за нас.

Второ нещо много важно – не е отчетено като че ли, че се стъпва по едни много нереалистични предложения. Лагери и в момента има. Има в Либия, има в Италия, има в Гърция, но те доказаха своята непригодност. Дори хората, които бяха спасени на една от последните лодки в Средиземно море, казваха: „Ние предпочитаме да се удавим в Средиземно море, отколкото да се върнем в лагерите в Либия“, защото там има изнасилвания. Има изнудвания, има насилие. Тоест контролът и спазването на правата на човека в тези лагери – тези въпрос бяха дискутирани още 2014 година. Знаеше се, че за тези лагери, има негативи в тази идея и трябва да се търси по-съществен контрол върху лагерите, ако се стигне въобще до такива, които не ми се вярва и ще бъдем принудени да изграждаме лагери в самата Европа, а не навън.


- Г-н Николов, някои издания веднага след срещата излязоха с гръмки заглавия от сорта на „ЕС иска да се изолира още повече, отколкото преди“. Действително натам ли върви Общността и можем ли да бъдем спокойни? Чухме и подобни уверения, че миграционната криза от 2015, няма да се повтори. На фона на липсата на единомислие, липсата на общоевропейско решение. Можем ли да бъдем спокойни?
- Аз не смятам, че ЕС би могъл да се изолира, защото той е изграден на принципи, които противоречат на едно такова предположение, първо. Второ – колкото до така наречената бежанска криза, защото тя не е само бежанска, а мигрантска криза.

Проблемът е, че ние от самото начало не разделихме бежанците от мигрантите. Проблемът е, че тя е един дългосрочен процес, тъй като не зависи само от войните, както нашите политици обичаха да казват – ако спре войната и началниците се разберат, както се казваше, няма да има бежанска вълна. Нищо подобно. Всички научни изследвания показват, че климатичните проблеми в страните, които имат икономически и социални проблеми и така нататък, ще предизвикат тепърва големи мигрантски вълни. Няма да споменавам сега цифрите. Възлизат на десетки милиони. Само два милиона в момента са готови от Северна Африка да тръгнат, десетки милиони във вътрешността на континента. Подобни цифри могат да се посочат, макар и по-малко, в Азия. Така че тепърва мигрантският проблем ще стои. И той трябва да се решава в перспектива, тъй като единствено помощта за страните на произход на мигрантите може да смекчи проблема. В никакъв случай той няма да бъде решен докрай, но ЕС, както виждаме, се занимава с второстепенни защитни функции, докато стратегическите проблеми ги изоставя, защото става дума не само за така наречения План „Маршал“. ЕС сякаш е готов щедро да дава пари само и само да държи мигрантите далеч от себе си, но с това проблемът не се решава, тъй като самите големи европейски компании трябва да бъдат спрени. Дейността на някои от тях трябва да бъде спряна, когато самите те разрушават поминъка на населението в някои африкански страни. Населението, което е ощетено от това, тръгва на север с желание да се засели в териториите на ЕС, а тези компании се стремят единствено да постигнат максимална печалба, без да се съобразяват, че прогонват населението и това население идва към тях в Европа. Тоест нещата трябва да бъдат комплексни. Да се видят в дълбочина всички причини. И в действителност Ангела Меркел, независимо от критиките спрямо нея, особено за грешките и през 2015 година, когато покани мигрантите да дойдат в Европа, тя е права, че е необходимо само единно решение. И вторият въпрос, освен големият проблем за подкрепа на страните на произход на мигрантите, вторият въпрос е, че ЕС – ето, и на тези среща, и на предишната, на мини срещата на 24 юни с 16-те страни-членки на ЕС – не стигат до втория изключително важен въпрос, а това е проблемът с трафикантите, които развиха една индустрия, възлизаща на някъде между 7 и 10 милиарда евро печалби.

 

 


От категорията

Защо Нинова отказа снимка с Аяла?

Корнелия Нинова и Луис Аяла на конгреса на Социнтерна през март 2017 г.
Снимка Архив-1537272449.png

Единственият начин европейските ни съюзници да възприемат социалистите като ...

18 септ. 2018 | 14:29

Премиерът Борисов на тазгодишното „дефиле“ в ООН

-1505224555.jpg

Някои държавници приличат на артисти-аматьори - държат се неловко, препъват се ...

15 септ. 2018 | 20:54

Жельо Бойчев: Единствената съдържателна цел на правителството е оцеляването му!

-1525784628.jpg

При война президент - изпълнителна власт, печели държавният глава. Така показва ...

19 септ. 2018 | 15:53

Die Welt: Кому беше необходимо да се налива масло в сирийския огън?

-1521621410.jpg

Инцидентът с руския Ил-20 е сложен, многозначен и опасен. Нито една от ...

19 септ. 2018 | 15:40

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Visitor


2 юли 2018 | 18:45



Така, както е тръгнало _ тези лагери май ще се строят или на Луната или на Марс! Никой не иска такъв таралеж в гащите си!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


2 юли 2018 | 16:48



Договарянето за строеж на тези "платформи "или "Центрове "за бежанци не става само с приказки ,нито само с кратки преговори !Коя страна ще се сългаси от раз,"атхок " да даде съгласието си!Но това е реална възможност ,въпреки ,че изглежда трудна за осъществяване ! Много европейски политици смятаха ,че договореност и с Турция за бежанците е невъзможана , но вече е факт.В това отношение не трябва да се проявява колебания и да се признае ,че премиерът Борисов има заслуги за това!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.