Снимка: Кирил Константинов

Доц. д-р Григорий ВАЗОВ:

Скандалът с дълга беше политическа порнография

8197 | 4 март 2015 | 13:16

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за малките далавери и голямата политическа игра


- Първите 100 дни на втория кабинет „Борисов“ се изнизаха. С какво са по-различни и те, и премиерът в сравнение с предишния мандат, доц. Вазов?


- Определено Бойко Борисов е много по-различен. Той се поучи от грешките си и разбра една проста философия - управлението на държавата е въпрос и на компромиси. Това, което ме притеснява, е да не залитне в другата крайност.


Той започна да прави твърде големи отстъпки, струва ми се. Крайно време е в България да се направи безпардонно преструктуриране на редица отрасли. Изгнилото трябва да се изреже до кокал, в противен случай ще затънем още по-надълбоко. Необходими са енергични действия в сферата на енергетиката, здравеопазването, образованието и пр.


Не може да излязат трима социалисти на стачка и реформаторският дух да отстъпи назад.


Трябва да се проумее, че моментът е дошъл и няма за кога повече да се отлага. Няма как, трябва да се затварят болници - такива, които са празни и се рушат, такива, в които умират хора, защото не са лекувани както трябва...


А темата за реформата във висшето образование е от особена важност за мен, както можете да се досетите. За съжаление от години тя е замитана под килима от различните управляващи.


- Най-големият проблем за вас, ректорите, е финансирането на университетите на калпак. Защо, въпреки че многократно академичната общност е поставяла този въпрос, няма никакво развитие?


- В последните три години имаше шестима министри на образованието. Как да се случи каквато и да било реформа? Разберете, няма бюджет, който да издържи на 37 държавни университета!


В момента имаме изключителен ректорски състав, който знае какъв е модерният начин за правене на образование. Но ръцете им са в пранги, те не могат да се справят сами с 60-годишните негативни натрупвания в системата. Има безумно излишни специалности, катедри, цели факултети, ако щете...


Но не можеш да искаш реформа от тези ректори, като същевременно ги притискаш с бройка студенти и финансиране на калпак. Крайно време е законът да се промени и да спре да се говори за държавни и за частни университети. Не формата на собственост следва да бъде определяща, а качеството. В България има добри и лоши университети - така трябва да се делят те.


В началото на февруари впрочем бях на международна конференция за иновациите в Индонезия. Това е уникална държава, за която ще се говори много след години - 20% от нейния брутен вътрешен продукт отиват за наука и образование. На фона на 3,7% в България.


Убеден съм, че за 3-4 години ректорите на качествените висши училища у нас биха могли да направят чудеса, стига държавата да им помогне. А явно тя няма интерес от това.


- Защо? Заради формулата некачествено образование - неграмотен народ - манипулируем електорат ли?


- Дали е умишлено, или е въпрос на недалновидност и ограничен хоризонт, не мога да кажа... Тъжната истина е, че няма как след 10-20 години обществото ни да се промени, защото хората, които ще ни управляват тогава, днес се възпитават от това образование и няма как да не бъдат негова функция. Както ние сме функция на мита за великото социалистическо образование. Повечето представители на властта и администрацията са били възпитавани в онези години. Ако то наистина е било добро, сега държавата нямаше да е в това положение.


Но ние си го заслужаваме. Защо толкова години българинът се пуска без ропот по течението? Оставете шепата протестиращи, които вдигаха шум пред парламента по време на кабинета „Орешарски“. Управляващите се сменят, корупцията остава. И всички си стоят по бюрата, пият си уискито и гледат отстрани.


- С какво си обяснявате тази примиренческа инертност?


- Не е примиренческа, нито е инертност. Това по-скоро е една наивна пресметливост. Корупцията е обрасла обществото из основи и е заставила всеки да се затвори в своята малка далаверка. Дори обикновеният човек е скован от страха, че всяко разместване на пластовете може да му я отнеме. Той не гледа голямото, не се интересува от обществото, общественополезното, обществено значимото. Той просто обитава едно пространство, в което е напълно естествено да си изхвърли фаса през прозореца на колата и да продължи да живурка в собствената си далавера. Парадоксалното е, че корупцията стигна до нивото на клошарите. Виждате, че и там има преразпределение на териториите. А съдебната система прекрасно защитава този модел.


- Все пак вече има обществена реакция срещу някои от решенията й.


- И не би могло другояче, някои от тях действително излизат извън рамките на приличието. Но нека бъдем обективни - какво очакват чуждестранните инвеститори, които са основен ключ за подема на икономиката ни?


- Ниски данъци, облекчено административно бреме, политическа стабилност...


- Пропускате най-важното - чиста съдебна система, която да им вдъхва сигурност за инвестицията им. Съд, който не взема решения против всеки нарочен срещу съответния дивидент. Чак след това за инвеститорите идва грижата за данъците и прочие. Порочността на съдебната система у нас е заложена в самата конституция. Още когато едни съобразителни хора, още между живите, са ковали основния закон, чудесно са знаели какви вратички оставят отворени за експлоатация на системата и колко трудно ще бъде тя да се промени.


- Как България може да се отърси от тази репутация, да започне да привлича инвеститори и да се върне на пътя на растежа?


- Единственият възможен отговор е реформа в съдебната система и преструктуриране на прогнилите отрасли. Впрочем първите 100 дни на кабинета „Борисов“ бяха добри. Кабинетът непрестанно увеличаваше рейтинга си, а това е положителен сигнал за инвеститорите. Хората усетиха, че нещо започва да се променя. Значи това правителство работи, вече не се говори за нови избори.


- Покрай шумните скандали в парламента за дълга се заговори, че премиерът може да се разсърди и да хвърли оставка.


- Това не беше скандал, а жалка политическа порнография. За всички беше ясно, че имаме 12 млрд. лв. дълг, който трябва да се рефинансира. Надявам се, „компетентните експерти“ вече разбраха, че понастоящем лихвените проценти са много по-изгодни и ще икономисаме милиони.


Останалите 4 млрд. лв., естествено, няма да бъдат раздадени току-тъй. С всеки следващ бюджет ще се гласува инвестиционна програма на правителството. Тези пари може да бъдат използвани и за социална политика - нали в крайна сметка това е основната грижа на БСП.


Но всичко това става неудобно за следващите политически избори. Опозицията е готова в името на собствения си интерес да провали държавата. Това вече е политически цинизъм.


- В социалната политика също наблюдаваме различен подход. През предишния мандат пенсиите бяха замразени, докато сега възрастните хора ще получат добавки за Великден и Коледа, имат си и „ляв“ министър в лицето на Ивайло Калфин.


- Едни 50 или 100 млн. лв., които ще бъдат раздадени на пенсионерите, са нищо на фона на едно леко затягане на винтчето на митниците например. Борисов знае, че може да го направи. Дори да приемем, че това е популизъм, нека тези хора малко да се порадват, да усещат, че държавата я е грижа за тях. В предишния мандат финансовият министър Симеон Дянков се държеше малко като Чичо Скрудж, но не съм убеден, че политиката му трябва да бъде анатемосана докрай. Все пак той остави страната финансово стабилна.


- Как оценявате поведението на партньорите на ГЕРБ?


- Те са като малки деца - на някои са им взели играчките преди години, други никога не са имали. В един момент влизат в детската градина, а там има купища играчки. И те започват да подскачат, дърпат се, сами се бойкотират. По някое време ще се наиграят, ще разберат сериозността на проблемите. Страхът, че ще ги изгонят от детската градина, ще ги вразуми.


- Този страх, с оглед на последните три години, е напълно оправдан. В този смисъл от кои грешки трябва да се пазят управляващите като дявол от тамян? Предишния път си отидоха за едни сметки за ток...


- Не е точно така. Те си отидоха заради сметките за ток, за да се върнат сега отново. Оставката на Бойко Борисов доведе кабинета „Орешарски“ и той много добре знаеше кой ще дойде на власт. Целият сценарий му беше ясен. Единствено беше изненадан от това, че не успя да спечели толкова гласове, колкото очакваше - тотално мнозинство. Сега това е основната политическа задача пред него. Единственият, който може да предизвика избори, е Бойко Борисов. И ще го направи тогава, когато е убеден, че ще вземе достатъчно депутати, за да управлява сам. Според мен сега моментът не е подходящ.


С новия дълг правителството ще получи допълнителен ресурс, с който ще може да направи много неща през следващите години и те ще се запишат като негов актив. Два милиарда лева да влязат в икономиката, пак е много добре. Това е сигнал към инвеститорите, че държавата има пари за кофинансиране. Отделно до 2020 г. се очаква да дойдат 16 млрд. лв. от европейските програми.


При добро управление и усвояване на средствата ГЕРБ ще извлекат огромен политически дивидент. Времето е благоприятно, трябва само да се възползват от момента.


Grand Energy

Още по темата

Доц. д-р Григорий Вазов е президент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). В периода 1991-1994 г. последователно е съветник на министъра, началник на управление и заместник-министър на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на съвета на директорите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.