75 години от началото на Великата Отечествена война

Сталин изпада в шок след нахлуването на немските войски на съветска територия

23170 | 22 юни 2016 | 10:58

Съветският лидер е знаел за готвеното нападението още на 18 юни, ако не и много по-рано, но не е допускал, че това може да се случи. Лошата вест за войната е съобщена на народа от министъра на външните работи Вячеслав Молотов.

-1466589651.jpgСталин и Берия-1466582572.jpg

На 22 юни 1941 г. рано сутринта Германия напада Съветския съюз. Съгласно плана „Барбароса”, до съветската граница са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 3,9 млн. души, 3600 танка, повече от 46 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 4400 бойни самолета. От архивните записи, запечатали действията на съветското ръководство в първите дни на войната, се набива на очи отсъствието на името на Йосиф Сталин.

Сталин излиза с обръщение към нацията по радиото едва на дванадесетия ден от началото на войната. На 3 юли 1941 г. той казва: „Войната с фашистка Германия не трябва да се приема като обичайна война. Нашата война за свободата на Отечеството ще се слее с борбата на народите от Европа и Америка за независимост и демократични свободи…” Започва двеминутното си изявление почти нечленоразделно, гласът му е глух, звучи измъчено – като на човек, преминал през всички кръгове на ада, но полагащ нечовешки усилия да „изплува” на повърхността.

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

И най-силните хора имат своите часове на драматизъм и психически сривове. Изпадалите в подобна ситуация са запознати с емоционалния вихър от бързо сменящи се чувства – паника, гняв, недоумение, страх, безсилие, страдание, болка, угризения за допуснатите грешки, депресия и прострация.

През същата емоционална преса преминава и Сталин в деня на нахлуването на немски войски на съветска територия. Обявеният за един от най-големите сатрапи в световната история изпада в шок след връчената нота, изглежда като човек, получил мозъчен удар. И лошата вест за войната е съобщена на народа от министъра на външните работи Вячеслав Молотов. 

Молотов: „Защо аз, а не Сталин? Той не искаше да говори пръв. Нужна му беше по-ясна картина…Каза, че ще почака няколко дни, когато ситуацията на фронта се изясни”.

Маршал Жуков: „Сталин беше волеви човек, както се казва, не беше от страхливите. Смутен и объркан съм го виждал само веднъж. Това беше на 22 юни на разсъмване, когато фашистка Германия нападна нашата страна. Първият ден той не успя да се вземе в ръце и да управлява събитията. Шокът от нападението за него бе толкова силен, че даже гласът му заглъхна, а заповедите му по организацията на въоръжената отбрана не винаги съответстваха на реалната ситуация”.

Никита Хрушчов, член на Политбюро: ”Берия ни каза следното: когато започна войната, при Сталин са се събрали членове на Политбюро. Не знам дали всички, или само определена група, която най-често се срещаше със Сталин. Сталин бил рухнал психически, депресиран и направил следното изявление: „Започна войната и тя се развива катастрофично. Ленин ни остави пролетарската държава, а ние я посрахме“. Точно така се е изразил. „Аз – казал той – се отказвам от ръководството” и излязъл. Излязъл, качил се в колата и заминал за вилата си”.

Хрушчов обаче премълчава факта, че стои в основата на слуховете, насаждани с години: отивайки във вилата си, Сталин се е отдал на безпаметно пиянство в продължение на 12 дни, като преди това е казал, че генералите му са забъркали войната и трябва да се оправят сами, че не е допускал никого до себе си – дори членовете на Политбюро.

Този многогодишен мит бе развенчан с публикуване на копие от книгата за прием на посетители в Кремъл, в която са отбелязвани срещите на Сталин. От нея се вижда, че е започнал да приема членове на съветското правителствено и военно ръководство още на 21 юни, когато в 23:00 часа от кабинета му излизат Молотов, Берия и Жуков. Часът на влизането им не е отбелязан, вероятно по нареждане на Сталин.

На 22 юни той започва да приема от 5:45 часа сутринта и работи до 16:45 часа без прекъсване.

На 23 юни приема хора от 15:20 часа до 00: 55 часа.

На 24 юни приема посетители в продължение на 5 часа.

На 25 юни установява рекорд и не спира със срещите цели 24 часа.

На 26 юни работи 11 часа

 

На 27 юни – 10 часа.

Имената на високопоставени членове на съветското ръководство, с които се е срещал, не се цитират. Една от възможните причина е, че срещите са пазени в тайна от определен кръг хора, вероятно в това число и Хрушчов; което може да означава, че е имал съмнения относно лоялността на някои от членовете на Политбюро. Това е най-вероятната причина да имитира отсъствие от Кремъл.

Сталин напуска Кремъл на 27 юни и заминава за крайградската правителствена вила. „Губят” му се пет дни до радио обръщението на 3 юли, но с оглед интензивния работен график и изненадата от нападението, може да се предположи, че „изчезването“ му е в резултат на пълно психическо и физическо изтощение. За изтощението на Сталин говорят и други хора, някои от които са били свидетели и на процеса на възстановяването му.

ЗАЩО СТАЛИН НЕ Е НАНЕСЪЛ ИЗПРЕВАРВАЩ УДАР

Според някои автори, Сталин е изпаднал в депресия най-вече от чувството за вина. Британското разузнаване многократно е предупреждавало Кремъл, че Хитлер ще нападне СССР, въпреки сключения договор за ненападение. Но Сталин е пренебрегвал сигналите заради честата смяна на датата, а вероятно е разчитал повече на своя нюх и анализите на своя екип, че това няма да се случи преди Вермахта да прегази Англия.

Не са малко експертите, които смятат, че е трябвало да нанесе изпреварващ удар и отчитат пасивността му като груба грешка, коствала живота на стотици хиляди в началото на войната.

По-сериозните анализатори смятат, че грешка би било да нападне Германия. Откриването на фронт срещу Хитлер в началната фаза на войната, би поставил Съветския съюз в неблагоприятна ситуация - да воюва на чужда територия, с много по-малко шансове за успех, и без гаранции, че нападнатите вече страни ще пожелаят да се включат в общ фронт със СССР.

ДОКЛАДЪТ НА РИХАРД ЗОРГЕ

Първоначалното объркване на Сталин, с последвалата временна депресия със симптоми на угризения на съвестта, се свързва и с пренебрегнатия доклад на Рихард Зорге, който е предупредил с телеграма за деня и часа на нападението.

Този мит продължава да бъде много популярен, въпреки че няма никакви следи в съветския архив, че някога е постъпвал такъв. Но след смъртта на Сталин се използва като коз за прехвърляне на цялата отговорност върху него за големите загуби в началото на войната: постъпил лекомислено, проявил е самонадеяност, подценил е предупрежденията.

Лансира се и друга теза: Зорге е изпратил предупреждението, но то не е достигнало до Сталин, укрито вероятно от негов приближен - скрит поддръжник на Третия райх или враг на Сталин.

При условие, че в тази хипотеза има нещо вярно, подозренията падат най-вече върху дясната ръка на Сталин, грузинеца Лаврентий Берия. Поддръжниците на тезата се позовават на факта, че по време на конференциите в Техеран, Ялта и Потсдам Берия се изказва категорично против разчленяването на Германия, а британската и американска страна настояват за разделяне на Германия на четири или пет самостоятелни държави, с цел обезсилване на провинцията Прусия – гнездото на нацизма.

НЕОЧАКВАНИЯТ ОЧАКВАН УДАР

В началото на войната Хитлер отправя предложение СССР да се включи към пакта Германия- Италия- Япония и да завземат заедно Англия, но Сталин отклонява предложението с оправданието, че няма гаранция за успех. Но Сталин е бил сигурен, че този отказ няма да остане без последици. На 5 май 1941 г. той изнася реч пред випускниците на военните академии в Москва, заявявайки: „Войната с Германия е неизбежна. Ако другарят Молотов успее да отложи войната с два или три месеца, това ще бъде добре за нас, но самите вие трябва да отидете и да вземете мерки за повишаване на боеготовността на нашите сили“.

Въпреки че изпада в шок при вестта за войната, Сталин е очаквал този удар. Но вероятно до последно се е надявал /или такива са били прогнозите на екипа му/,че първите нападения имат провокационен характер, и Хитлер няма да бърза с инвазията.

Днес със сигурност може да се каже, че

СТАЛИН Е ЗНАЕЛ ЗА НАПАДЕНИЕТО ОЩЕ НА 18 ЮНИ

Преди години излезе автобиографичната книга на летеца-изтребител Захаров, в която авторът твърди, че още на 18 юни, а вероятно и много по-рано, Сталин е знаел, че Германия се готви да нападне Съветския съюз. Вероятно по тази причина на тази дата полковник Захаров получава задачата за разузнавателен полет в близост до завзетия от германците граничен полски град Бялисток. Летецът забелязва, че немските части провеждат учение в близост до границата с Беларус и докладва видяното. Сталин веднага изпраща съобщение до Берлин с молба Молотов да бъде приет за взаимни консултации. Получава отказ, без всякакви обяснения. Този факт е описан и в биографията на началника на немския генерален щаб Франц Халдер.

ЗАД ВСЕКИ ЛИДЕР СТОИ ПО ЕДИН ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ

Сталин е описван като човек със суров огнен темперамент, интуитивен, но доверчив и подозрителен едновременно, лесно манипулируем от хората, на които е имал доверие. Понякога е създавал впечатление, че няма сензори за човешките недостатъци, пренебрегвал ги е, фиксирайки се само върху качествата на хората около себе си. Бил е разсъдлив, добър стратег, но на моменти е надценявал своите възможности, реагирал е със закъснение на процеси, съдържащи „гориво” да прераснат в сериозни проблеми.

Освен гореизброените недостатъци, другата ахилесова пета на Сталин носи името Лаврентий Берия- сивият кардинал в съветското правителство, дясната ръка на Сталин. Берия е първи заместник-председател на съвета на министрите на СССР, по-късно министър на външните работи, бил е енергичен човек, твърд в начинанията си, безкомпромисен, дори безчувствен и със садистични наклонности, с почти хипнотично въздействие върху Сталин. Успявал е да го убеди да парафира собствените му планове за установяване диктатурата на съветската власт и за рестриктивните мерки с несъгласните.

А в биографията на Берия е имало достатъчно сигнали, че не трябва да бъде натоварван с много власт и отговорности, но грузинският му корен се превръща в предимство, за да се превърне в доверено лице на Сталин. През есента на 1919 г. Берия става контраразузнавач към Комитета за държавна отбрана на Азербайджан. Заподозрян е за съпричастност и подкрепа на азерските националисти, и даже за английски агент, но с писма до видни партийни функционери успява да разбие тези подозрения и даже да израсне в кариерата.

Няколко месеца след смъртта на Сталин (5 март, 1953 г.) и снемане курса на култа към личността, съветските архиви разкриват зловещи документи, които недвусмислено разкриват съпричастността на Берия за извършването на множество репресии и политически убийства още по времето на Втората световна война и след нея.

След встъпването в длъжност на Хрушчов, Берия е свален от власт, обвинен в шпионаж, държавна измяна и разправа с невинни граждани. Престъпленията му включват отговорността за екзекуцията на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери ГУЛАГ Има достатъчно данни да се приеме, че е отговорен и за смъртта на Сталин. На 23 декември 1953 г. е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. След смъртта му съветското правителство полага много грижи името и престъпните му дела да бъдат заличени и забравени.

Възходът и паденията на личността са пряко свързани с два порока: личните слабости и изборът на съветници, способни да отключат или заключат тези слабости. При историческите личности по традиция се случва първото – отключването.

В случая със Сталин и Берия се потвърждава доказаното през вековете правило – големите владетели неусетно са се превръщали в инструмент за реализация на личните амбиции на своите съветници. Сталин, който след първоначалните загуби, успява да обърне хода на войната и да триумфира като победител, под въздействие на Берия развива почти клинична параноя, която слага грозен отпечатък върху съветската история.

Извод: Зад всеки лидерски провал, стои поне по един Берия.


Източник: Между редовете

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47