Стефан Цанев: Без доверие между народ и власт обществото е обречено на провал

Наблюдавам цирк, разиграван от бездарни шутове, казва поетът пред Валерия Велева

Стефан Цанев: Властта превръща човека в чудовище или в посмешище!

13798 | 19 ноем. 2018 | 13:25

Човек остава с тягостното впечатление, че го управляват простаци. А след простака никой не ще да върви. Простакът не слуша никого. А без доверие между народ и власт обществото е обречено на провал!


В края на седмицата творческият тандем Стефан Цанев-Доротея Тончева излиза пред публиката с нов театрален спектакъл „ЦИГУЛАРКАТА НА БОГА“ (Възражения на възрастна дама срещу художника, който ѝ рисува портрет)

Какво искат да ни кажат драматургът и актрисата с този моноспектакъл, вижте в интервюто с тях:

- Стефане, поемата „Цигуларката на Бога“ е посветена на изкуството, на върховите моменти, на славата и на залеза, който винаги идва. Защо се „забихте“ в тази тематика? Навън ври и кипи – това не е ли вид бягство от действителността днес?

- Не, това не е бягство. Това е отказ да приема действителността. Пред вечността или голямото нищо, към които съм се запътил, проблемите на днешния ден са нищожни, политическите битки са нелепи, имам чувството, че наблюдавам цирк, разиграван от бездарни шутове. Не на шега аз предлагам хората, които ще влизат в политиката - кандидат депутати, министри, президенти и прочие - да бъдат подлагани на предварителен изпит за обща култура, за история, за литература, за етика, за право и най-важното - да се научат да говорят правилно, да минават, ако трябва, определен образователен курс. В това няма нищо обидно. Актьорите, преди да излязат на сцената, защо се образоват? Политиците излизат на несравнимо по-голяма сцена, застават на върха на държавата и ако не са високоинтелигентни, каквито би трябвало да бъдат, трябва да бъдат интелигентни ПОНЕ колкото средноинтелигентните хора, иначе човек остава с тягостното впечатление, че го управляват простаци. А след простака никой не ще да върви. Простакът не слуша никого. В това се корени предварителното недоверие към тъй наречената политическа класа. А без доверие между народ и власт обществото е обречено на провал... Хайде, пак се разприказвах, запявам в общия хор, хабя си думите напразно. По-достойно е да запазя мълчание.

- Казваш в поемата: “За поетите няма значение дали са живи или умрели. Ако те помнят, ако те четат – жив си, ако не те четат, ако не те помнят - и да са жив, мъртъв си”. Страхуваш ли се от забравата? От нечетящото поколение, което идва след нас?

- Забравата е по-страшна от смъртта. Имам такова стихотворение: „Ние сме страната на поетите, осъдени на смърт чрез мълчание.“Опасно е особено за младите - мен може да ме забравят, а техните имена може въобще да не се чуят.

- Отричаш това, което оставят политиците след себе си, казвайки, че „нищо друго не остава от човешките истории, облени с кръв, сълзи и пот, нищо, освен белязаното от ръката на художника и на поета.“ Защо?

- Не го отричам аз. Отрича го историята. Отрича го археологията. Житото е изядено, виното е изпито, царете, пълководците и прочието държавници и политици са изядени от червеите, надеждата им да останат във вечността е някой скулптор да извае главите им от мрамор, или някой поет да ги спомене в поемите си. Ако изровим някой ръждясал меч - и той има стойност само като произведение на изкуството, а не като оръжие.

- Доротея, не е ли шокираща репликата, изведена като философия „Децата са утеха за щрайха, за масовката, която не може да остави нищо друго“. Как я приемаш като майка?

- Хората на изкуството не живеят един единствен живот. Да, ние живеем делничния, обикновения, нормалния живот, какъвто живеят всички хора - в този живот аз съм майка като всички други майки и отглеждам децата си като всички други майки. Но ние живеем и друг един живот - животът на сцената, животът в музиката, в живописта, в поезията. И се надяваме, освен децата си, да оставим и друга следа след себе си. „Няма рай, няма ад, няма възкресение, няма друг живот, да оставиш следа след себе си тук на земята - това е безсмъртието. Не оставиш ли следа - все едно, че те е нямало. Не си живял. Не си съществувал. Изкуството е съпротива срещу смъртта.“ За тези неща става дума в „Цигуларката на Бога“.

- Завистта убива ли, или прави човека по-силен? Философията „Колкото си по-известен – толкова повече ти завиждат, толкова по-силно те мразят“, успокоение ли е за стремежа да търсиш съвършенство?

- Завистта не убива, тя е досадна. Виж, омразата убива, убива първо този, който мрази, после и онзи, когото мразиш... Ужасно е!

- Стефане, целунати от Бога или прокълнати са онези, които стигат до върха на изкуството?

- Като е създавал световете, звездите, растенията, животните и човеците, Бог е нямал време или е забравил да създаде изкуството - в природата няма театър, няма опера, няма стихове, е, чирикат си там нещо птичките, но това не е Моцарт. А може би Бог нарочно не е създал изкуството, за да даде шанс на човека да прояви заложената в него божествена способност да създава нови светове - световете на музиката, на поезията, на театъра и прочие - и Бог сам избира онези, които да довършат неговото дело на земята. В този смисъл хората на изкуството са целунати от Бога, но същевременно те са и обречени до смърт да създават това красиво и безполезно нещо, наречено изкуство, и тази обреченост се превръща в проклятие.

- Политиците са водачите на тълпата, изкуството е за елита. В поемата ти вкусът на тълпата ражда грозната статуя на Артемида, а вкусът на Поликлет създава изящната Артемида. Това означава ли, че тълпата прави лош избор, както за изкуството, така и за политиците?

- Странен силогизъм, Валерия. Дано не е верен. Иначе трябва да приемем, че чалгата в изкуството е прелюдия към чалгата в политиката. Т.е. че наистина в основата на всичките ни беди е простотията.

- Човешкото Его – да доказва своето превъзходство над другите, да заема по-високо място в йерархията – не е ли едно от проклятията в политиката?

- Да, властта превръща човека в чудовище или в посмешище. Заемеш ли по някакъв начин високо място в политическата йерархия - изведнъж започваш да се мислиш за по-умен от тези, които са под теб. Колкото по-висок пост заемаш - толкова по-умен ставаш. Започваш да разбираш от всичко, да даваш акъл на всички. Ама това, че си необразован, че в дадена област не разбираш нищо, че си направо невежа, че си глупак - не, това не те спира, напротив: колкото си по-глупав - толкова за по-умен се смяташ и ставаш все по-неудържим, започваш да си играеш със съдбата на другите, на народа, на народите. Всеки ден наблюдаваме подобни велики глупаци...

- Защо всеки се стреми към славата, щом е „златен креват, пълен с дървеници“?

- Защото го разбираш, чак когато те захапят дървениците.


От категорията

Срещата в Овалния кабинет: Ще поиска ли Тръмп от Борисов US военна база на брега на Черно море?

Срещата в Овалния кабинет: Ще поиска ли Тръмп от Борисов US военна база на брега на Черно море? -1574088708.jpg

Според американските анализатори за отпор на "растящото руско ...

18 ноем. 2019 | 17:00

Светлана Шаренкова: Иска ли Станишев властта в БСП!? Очевидно няма морални сили да се смири!

-1552406504.jpg

Очевидно Станишев има амбицията да бъде лидер на т. нар. вътрешна опозиция. ...

18 ноем. 2019 | 18:18

Какви вратовръзки ще сложат Борисов и Тръмп на емблематичната среща в Белия дом

Сн. Архив-1574165338.png

Американският президент залага на червена вратовръзка за повечето си срещи в ...

19 ноем. 2019 | 14:44

Проф. Васил Проданов: Светлото бъдеще, към което ни водеха, се оказа факт за 1% от населението

-1574161928.jpg

И ако половината американци днес са много по-бедни, отколкото преди 30 години, ...

19 ноем. 2019 | 13:09

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Манчев


19 ноем. 2018 | 20:41



Изкуство не съществува без предизвикателство. То е изненада и провокация, това е предназначението му да те накара да се замисляш... Тези неща не свършват с нас и си продължават. Стойностно изкуство е онова, което е неподвластно на мода и политика. Древногръцките философи са ни завещали максимата, че човешкият живот е кратък, а провокацията е неспирна и вечна.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


19 ноем. 2018 | 15:34



Мнооого вярно и сполучливо интервю!Българинът в годините на демокрацията е с впелатление ,че го управляват по големи некадърници от времето на социализма !Те или не са чели "Приказка за стълбата"на Х.Смирненски или са оглупели и забравили! Авторът на интервюто го е казал мъдро и директно :"Без доверие между народ и власт ,обществото е обречено на провал." Тази вековна истина трябва да се помни от всеки ,политик тръгнал по стълбата на властта !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Йордан Бояджиев


19 ноем. 2018 | 14:54



мнооогоумно


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Величков Любомир


19 ноем. 2018 | 14:12



Напълно прав е Стефан Цанев . Винаги съм се чудил що за вътрешен напън е един обикновен инженер , един обикновен икономист , един обикновен учите или какъвто и да е обикновен човек,да зареже професията си и да реши ,че става да бъде създател на закони , нещо изключително сложно и различно? И ставайки такъв , поне формално защото само натиска бутоните , става друг човек. Но околните носят главната вина за това с промяната на отношението си към него и със слагачеството, с което променят визията му за себе си. Така ,че се потвърждава максимата , че политиците ни са функция на средата. Доколкото са политици , разбира се.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.