А мъртвите – те са нашите корени

Стефан Цанев в "Сънят на сенките": Забравата е по-страшна от смъртта. Абе кои са тез?

1157 | 12 авг. 2019 | 17:18

Всеки разказ е мининовела, всеки спомен е един свят, от който днешните българи могат да черпят и вдъхновение, и поука, но най-важното е да имат памет.


Излезе от печат второто издание на книгата на Стефан Цанев "Сънят на сенките" (Книга за мъртвите).
В нея авторът разказва за своите срещи с велики българи, преселили се вече в по-добрия свят, които обаче продължават да се "разхождат" в неговата памет.
Книгата съдържа 36 разказа-спомени, които ни връщат в различни мигове от нашата история, наситени с присъствието на личности, оставили диря в театъра, в киното, в литературата.

Между страниците на "Сънят на сенките" оживяват Елисавета Багряна и Дора Габе, Евлоги и Христо Геогиеви, Маяковски и Пеньо Пенев, Атанас Далчев и Анастас Михайлов, Асен Босев и Александър Геров, Анжел Вайда и Апостол Карамитев, Борис Христов и Георги Джагаров, Георги Марков и Дечко Узунов, Невена Коканова и Евгений Евтушенко - все имена на велики творци, до който писателят Цанев се е докосвал.

Всеки разказ е мининовела, всеки спомен е един свят, от който днешните българи могат да черпят и вдъхновение, и поука, но най-важното е да имат памет.

"И това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права ..", казва Стефан Цанев в "Автореквием" (1980)

А мъртвите – те са нашите корени.
И с все по-голям страх си мисля за съдбата на България…
Забравата е по-страшна от смъртта.
Затова ще разкажа за някои достойни мъже и жени, които вече не са на този свят, но продължават да живеят в мен.

Епицентър.бг ще публикува откъси от книгата "Сънят на сенките" на Стефан Цанев

АБЕ КОИ СА ТЕЗ? (Христо и Евлоги Георгиеви)

Много парà, много имот натрупа ти за нула време, стари мой приятелю, не те питам как и откъде – този въпрос не ме вълнува, можал си – натрупал си. Да кажа, че не ти завиждам – ще те излъжа. Но не е само това.


Мътни чувства бродят из душата ми, приятелю, блъскат се из ъглите й, търсят светъл излаз и не го намират. Много залъгалки си измисляме ний тук на земята, за да оправдаем безсилието си да разгадаем смисъла на своя живот или за да скрием страха си от явното му безсмислие.
Нямаше да потегли дума да ти напиша това писмо, ако не бях се отбил, бидейки наскоро в Букурещ, да видя прочутата гробница на братя Христо и Евлоги Георгиеви. Отдалече още издига тя купола си високо над другите гробници и надгробни паметници. Един малък храм, иззидан от бял, нежно гравиран камък, на четирите ъгъла в естествен ръст мълчат на вечна стража черните фигури на четиримата евангелисти Матей, Лука, Марко и Иоан.


Какво ли пазят?
Тежката желязна врата се оказа незаключена.
Не за добро, както ще видиш.


Казват, че още приживе братята са си построили тази гробница за вечна памет. В горното помещение край трите стени се протягат дълги скамейки от червен венециански мрамор – двайсет-трийсет поклонници могат да сядат тук под високия прохладен свод и тихо да размишляват за земното и отвъдното битие на знаменитите богати братя (затова вратата стои незаключена). Но дебелият недокоснат слой прах върху червения мрамор свидетелства, че тук отдавна, може би век, не е сядал никой. През кръглия отвор на купола бавно се стича тежка восъчна светлина и се мъчи да измести застоялия в ъглите мрак.


Сега това усилие на светлината е безсмислено, защото отдавна тук няма нищо за виждане. Всичко, каквото е можело да се открадне, е откраднато, от картините и иконите са останали върху стените само празните четириъгълници, тук-там можеш да напипаш някоя по-упорита неоткъртена буква от изчезнал утешителен надпис…


И само двата барелефа на братята все още се взират към нас с изчегъртаните си очи, вслушват се все още – и напразно - с олющените си уши да чуят добра дума за себе си, а носовете им са отчупени – и слава Богу! – иначе биха се задушили от вонята, която пъпли отвсякъде.
Защото, с извинение, гробницата е превърната в отходно място.
В долното помещение е още по-непоносимо. Затова спирам. Масивният железен капак на саркофага е отместен – не посмях да полюбопитствам дали костите на братята са все още там…


Това е всичко. Всичко, което е останало от техните 34 милиарда златни швейцарски франка, всичко от тяхната някогашна важност и слава.
Банално и страшно, приятелю!


И добре все пак, че бедните тез двама братя са имали звездното просветление да подарят навремето нищожна част от своите богатства (някакви си 5-6 милиона златни лева) за построяването на Софийския университет, благодарение на което двете им черни като на евангелистите фигури вечно ще седят в тежките си бронзови кресла пред парадния вход на университета и новите студенти, минавайки край тях, ще задават вечния въпрос:


- Абе кои са тез?
И всъщност в отговора на този прост въпрос се крие безсмъртното оправдание на всичките им земни и отвъдни амбиции.
А какво ще бъде нашето оправдание, бедний ми приятелю?


От категорията

Д-р Калоян Методиев – консерваторът-бунтар, който се гмурна в реалната политика

-1566212206.jpg

Политологът пое щафетата от Иво Христов и ще бяга бързо. Категорична е ...

19 авг. 2019 | 20:23

Емил Караниколов: "Фолксваген" не е единствената възможна голяма инвестиция за нас

Емил Караниколов: Фолксваген не е единствената възможна голяма инвестиция за нас-1566213631.jpg

Инвеститори не бива да идват у нас заради евтина работна ръка, а заради ...

19 авг. 2019 | 13:54

САЩ използват Китай като полигон за изпробване на нови форми, способи и методи на хибридна агресия

-1565074236.jpg

Ако Пекин се поддаде на натиска на Вашингтон, подриването на китайската ...

20 авг. 2019 | 14:13

"Сабах": Второ фиаско за САЩ в Хонконг

-1564494079.jpg

Според американските изчисления в резултат от украинската криза от ...

20 авг. 2019 | 12:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.