Сн. Министесртво на туризма

Тук витае мистична енергия, зареждаща всяко от сетивата с мощта на вярата и българщината

Странджа - митът за Парория

5456 | 22 май 2021 | 10:29

Странджа е една от най-богатите културни зони на Балканите. От незапомнени времена тя е била кръстопът на племена и народи, които са оставяли тук своето културно влияние. Част от културата на всяка човешка общност са и легендите и поверията

Сн. Министесртво на туризма-1621603189.jpgБеглик Таш
Сн. Министерство на туризма-1621603341.jpgБеглик Таш
Сн. Министерство на туризма-1621603334.jpgБеглик Таш
Сн. Министерство на туризма-1621603324.jpgБеглик Таш
Сн. Министерство на туризма-1621603317.jpgСн. Министесртво на туризма-1621603220.jpgСн. Министесртво на туризма-1621603207.jpgСн. Министесртво на туризма-1621603197.jpgСн. Министесртво на туризма-1621603181.jpgСн. Министесртво на туризма-1621603174.jpg

Продължаваме с обиколката из България с едно митично място, съчетало в себе си природни красоти, величествени върхове, тучни поля и пленителни легенди. Това е Странджа планина, най-обширната ни защитена територия с четвъртвековна история.

Странджа е една от най-богатите културни зони на Балканите. От незапомнени времена тя е била кръстопът на племена и народи, които са оставяли тук своето културно влияние. Част от културата на всяка човешка общност са и легендите и поверията.

 

Растителността тук е най-причудливият оазис не само у нас, не само на Балканите, но и в Европа. А традиците, запазени от векове, са под закрилата на ЮНЕСКО.

 

Странджа планина е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км², от които на българска територия са около 35%, а на турска –  останалите 65%.

 

ЛЕГЕНДИТЕ

 

Край село село Воден, на около 100 км от град Бургас в посока Елхово се намира Парорийският манастир, който пази легендата за Странджа планина:

 

„Странжда била красива девойка от знатен род, но никой не посмявал да я поиска за жена. Натъжена, тя напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго при нея започнали да идват хора, които тя покровителствала и закриляла. Странджа не загубила красотата си, въпреки че я криела под мъжки дрехи. Обичала да язди дълго и да плува в морето. Много били момците, които идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден не дошъл и царят с явни намерения да не си тръгва без Странджа. Било невъзможно девойката да откаже, била в безизходица. В този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, земята се надигнала и настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало, имало нови планини, морето от кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.

 

Парория

 

„Парория“ е защитена местност в Странджа, намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в района на местността са разновъзрастни, с много вековни дъбови дървета, като над 85 % от тях са прехвърлили 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишният дъб благун – най-интересното, най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа.

 

Думата „Парория” е гръцка и е съставена от две части. Първата е наречието „пара” и означава „при, до, покрай, близо до”. Втората част е съществителното „орион”, значението на което е „предел, област, граница”. Така че „Парория” буквално преведено означава „пограничие, гранични предели, крайграничие”. За това има и изрично известие в Житието на св. Теодосий Търновски, според което манастирът на св. Григорий бил на някакво пустинно място между Византия и България.

 

От голям интерес за посетителите от района е легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, откъдето навярно идва и името на цялата местност.

 

На територията на защитена местност Парория се намира параклисът „Света Петка“, за който се предполага, че е построен на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, свързан и с учението на Теодосий Търновски.

 

Още през XIX в. историци и археолози са търсели в Странджа манастира на Григорий Синаит, създателят на мистичното течение в православието - исихазмът.  Манастирът е бил построен върху пещера, в която Синаит се усамотявал за дълбока молитва.

 

От Воден в посока на съседното село Крайново еко пътека отвежда към разкопките, които разкриват останките от обителта. Гледката е божествена - ясно синьо небе, безкрайни полета и гъста гора. Енергията в Странджа планина е най-силна, затова и манастирът бил построен тук. Монасите усещали връзка с природата и божественото, вглъбявали се и се молили непрестанно, за да постигнат единение с Бог. Изпадали в състояние на нетленност и непреходност.

 

Комплексът има голям принос за израстването на българската култура. Може да се каже, че Странджанската обител е сложила основите на Втория златен век на българската култура наред със столицата Търново. Монасите превеждали исихастки произведения, районът е „част от голям сакрален комплекс, който е функционирал с прекъсвания от III до ХIV век“.

 

Манастирът е бил построен около 1325 г.. Ясно си личат очертанията на базиликата, изградена около внушителните 24 колони, а точно в центъра им се намира вход към пещера. Той води надолу - 34 стълби отвеждат до мястото точно под олтара, където Григорий Синаит се вглъбявал и молил с дни, без да яде и да спи.

 

Григорий Синаит е основоположник, практик и теоретик на исихазма – религиозно движение във Византия и на Балканите през XIV век. Според житието на Синаит, той дошъл на кораб от Византия, който акостирал в Созополското пристанище. Синаид завършва земния си път именно в местността Парория.

 

Сегашният параклис „Света Петка“ се намира близо до Созопол, на около 40 км разстояние по стар път. Също така, сред местните наименования на околностите край параклиса се срещат названия, които показват, че тук е имало манастир. Това са „Калугерска поляна“, „Манастирет“ и „Манастирски ниви“. Тези топоними не се срещат по старите карти на местността и навярно са били известни само на жителите на Заберново и Калово.

 

А т.нар. „Месомилионска“ пещера била изключително важна за монасите, тъй като те прекарвали там много дълго време в пост, уединение и молитви към Бог. Северно от сегашния параклис, по течението на дола „Стоянов гроб“ има пещера, разположена в падина, до която почти не стига слънчева светлина. Тази труднодостъпна пещера би могла да бъде подходяща за исихастите, осигурявайки откъсването им от външния свят и спомагайки тяхното самовглъбяване.

Скалата в близост до която се намирала пещерата носи името „Дяволската канара“. Това наименование е останало и в наши дни, но вече като име на пещерата – фигурира в каталог на пещерите в България.

 

Според местно предание, скалата има връзка с местността „Дяволско хорище“. Намира се на около 1 км източно от „Св. Петка“, близо до параклиса „Св. Костадин“ (край асфалтовия път за Заберново). Представлява стръмно място засипано с разорана червеникава пръст. Поверието казва, че това образование е вследствие на лудата игра на дяволите нощем. Местните свързват това с житието на един от монасите, в което се описва борбата на отшелника със страстите и бесовете в „парорийската пустиня“.

 

Беглик Таш

 

Едно от значимите разкрития, хвърлящо светлина върху духовния свят на древните траки, е направено през 2003г. на 5-6 км северно от гр.Приморско, в района на бившата резиденция „Перла”. Насред гъста широколистна гора, в близост до руините на древния град Ранули, се намира светилището Беглик Таш. До него се стига по пътя, минаващ покрай Аквапарка и Конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър се стига до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, датирано от 14 в.пр.Хр. и функционирало до 4 в.сл.Хр.

 

Беглик Таш представлява мегалитен комплекс с централна каменна площадка, около която са разположени няколко групи от камъни с различни приложения. Общата площ на светилището е 6 дка. Смята се, че тук се е обслужвал култа към Бога на слънцето и този към Богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, то е било и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.

 

Нестинарството

 

Странджа е люлката и на най-емблематичния български обред – нестинарството. И той си има свой легендарен комплекс, свързан с двама български светци – Свети Константин и Света Елена. Бог решил да изпита вярата на своите чеда и наклал огромен огън. Обещал, че който има силна вяра – ще влезе в него и няма да изгори, стига да е достатъчно праведен. Всички се побояли. Само един момък – Константин, бил толкова вярващ и безгрешен, че влязъл в жарта и не изгорял.

Когато решил да се ожени, казал, че ще си вземе за жена само девойка, която е достойна за него. Тя трябвало да докаже своята праведност отново чрез игра в огън. И само една девица – Елена, влязла в огъня и не изгоряла. Те се оженили и станали светци-покровители на нестинарите.

Нестинарите вярват, че те им дават силата да играят в жарта без да изгорят, дори твърдят, че ги виждат как вървят пред тях и гасят въглените пред краката им с вода.

Смята се, че Свети Константин е слънце, а Света Елена – Луна. Затова, когато се явява на нестинарите, Константин обикновено е в дълга

бяла риза и с три реда златни нанизи на врата си – златни като слънцето.

А Света Елена пък е покровителка също така и на дъжда и градушката. Вярва се, че я носи в ръкава на дрехата си и когато хората я ядосат с греховете си, тя размахва ръка и ги наказва с градушка.

 

Болярката Стана

 

В Странджа широко разпространена и до днес е легендата за обособяването на привилегирована област през османското робство.

Събитията ни изпращат в първите години от завладяването на България. Когато султан Мурад превземал странджанските селища, обсадил и черноморската крепост Урдовиза. Нейната владетелка, царица Мария, (в друга версия красивата болярка Стана Урдовиза), решила да я предаде, при условие че султанът ѝ подари толкова села от съседната околност, колкото един бързоход конник ще може да заобиколи за един ден. Конникът обиколил 17 села, които били подарени на царицата като "царска земя", или Хасекия – от "хас" – чисто, свободно от данъци и "яка" – земя. Земята била освободена от всички данъци, освен димнина.

 

С тази легенда е свързано името Атлиман (Конски залив) на залива северно от Китен, където конникът и конят, според легендата, умрели, изтощени от изнурителното препускане.

 

Съществува предположение, че султанският ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бива унищожен през 1845 година, при убийството на последния му пазител Хаджи Стоян от с. Звездец.

 

Света Марина

 

Досега в Странджа са известни две пещери на, които пазят легендата за Св. Марина – Сливаровската и Стоиловската. Водата, която капе в тях, е възприета за аязма. Пещерата край Сливарово представлява най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал поклонници чак от Истанбул. Легенда разказва, че Сливаровската аязма на Св. Марина била открита от пастир на стадо крави, сред които имало и един сляп бик. Поровил той с глава в извора и прогледнал. Оттогава хората разбрали, че това е лековитото аязмо на Св. Марина.

 

Марина е живяла през ІІІ век, в Антиохия – град, основан от Александър Македонски около 300 г.пр. н.е. Дъщеря на езически жрец, тя отрано остава без майка. Приема Христовата вяра на 12-годишна възраст. Тъкмо навлязла в 16-та си година, я среща управителя на източните римски провинции Олибрий, който, поразен от хубостта й, я иска за жена. Тя не скрива, че е християнска и заявява, че неин единствен жених е Христос. Веднага е задържана и изправена на съд. Подложена е на нечовешки мъчения: приковавана към дърво и отново измъчвана, като раните ѝ били опалвани с огън. Понеже непрекъснато се молела Богу да я дари със Свето кръщение, била вързана и хвърлена в голяма каца с вода. Оковите ѝ като по чудо падат и тя, изправена във водата, запява хвалебствени песни към Бога. Накрая управителят заповядва да бъде посечена с меч извън града.

 

Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.

 

Денят на светицата (30 юли ст. стил, 17 юли н.ст.), е голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, заради това се нарича в Странджа "лефтерски панагир". Празникът на Св. Марина е нощен. Край нейните пещери и манастирчета поклонници правят трапези. Преспиват до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да сторят, че да облекчат страданията си. Всъщност, престояването в пещера с цел лечение е символична смърт и ново раждане – така болестта остава в миналото.

 

След построяването на граничните съоръжения, пещерата на Св. Марина остава зад тях и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.

 

Свещените места на светицата представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета) за окачване на дрехи или части от тях на болните. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в дол при река. Всъщност отиването към свещените места на светицата е продължително слизане надолу.

 

Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

 

Вълчан Войвода

 

Странджа планина пази и легендата за Вълчан войвода. Турският султан издал ферман, с който обявил 10 000 гроша награда за главата на Вълчан войвода. Никой не предал славния герой, а напротив - славата му се увеличила. Изпратил вест Вълчан на всички войводи на чети, на Гергьовден да се съберат на Римското кале. В една от пещерите уредил лечебница за ранените хайдути, а в друга – терзийница (шивачница). На самото Кале, на голям камък изкопал голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети и 7 дупки за знамената на четите, водени от жени-войводи. Най – отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан войвода. Като се събрали всички, дал заповед, всяка година да донасят там десятъка от обирите, които правят на турските хазни, за да съберат пари за освобождението на България.

 

За да всее смут сред турците, той решил, войводата Вълко също да носи името Вълчан и му дал каменоделец, който да изкове същите като неговите знаци. Същото име - Вълчан, дал и на войводата Петър. След това им вързал очите и ги завел в една пещера – "общата махара". Пред натрупаните богатства им отвързал очите. Там те видели окачени златни и сребърни огърлици и други накити, щитове, шлемове и ризници от злато, седла, украсени със скъпоценни камъни, и други съкровища.

 

ДРЕВНИТЕ ТРАКИ

 

Животът в планината не може да бъде осмислен без връзка с водата и морето. В основата на стопанството и икономиката на Странджанския регион от най-древни времена са неизчерпаемите богатства на земните недра – медните и железни руди и мраморите. Добиваният метал и гъстите гори с изобилен дървен материал за строеж на кораби създават среда за  търговия и културен обмен със съседните народи.

 

В продължение на около две хилядолетия Странджа е доставчик на метал, кожи, месо, месни и млечни продукти на Източно-Римската, Византийската и Османската империи. Столиците на последните две са главен консуматор на тези суровини и продукти.

 

През периода на най-големия разцвет на тракийските земи, V-ІІІ в. пр.Хр., Странджанският район попада в централната територия на Одриската държава. Около ІVв.пр.Хр. в южните му райони възниква тракийският град Бизия (дн. Визе в Турция), който се развива като най-значителен военнополитически център в Югоизточна Тракия и е последна столица на Тракийските царе. Името на престолния град насочва към най-ранната тракийска древност.

 

В Странджа името е запазено до днес в няколко селищни и местни названия: “Урдовиза” – залив при с. Китен, Визица село в Малкотърновска община, местност Стара Визица в землището на същото село и Визе – град в Турция. Удобни пътища свързват Бизия с главните центрове на Тракия, с двете морета и с Мала Азия: от Бизия през Малко Търново за Аполония, Бизия – Салмидесос – Инеада, Бизия – през района на Лозенград – Одрин, Бизия – Бизатион с разклонение към Перинт.

 

Главен град на стратегия Астике, Бизия остава и през римската епоха политически, културен и административен център на Странджа.

 

Успоредно с Бизия в централния масив на Астейската планина (Странджа) се очертават още два култови и производствени центъра при Малко Търново и Малък Самоков, и един трети – в югозападните й окрайнини при Лозенград. Те определят в голяма степен стопанския и духовния живот на областта и през римската епоха.

 

Повече от 60 са тракийските крепости на територията на Странджа, свидетелстващи както за силния икономически растеж на местното население в началото на І-то хилядолетие пр. Хр., така и за нестихващите междуплеменни вражди, сблъсъци и чужди нашествия.

 

По скалистите брегове на реките Велека и Резовска се намират и руините на редица малки ранновизантийски крепости. Те са част от мащабната отбранителна система от укрепления на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г. сл. Хр.), изградена срещу аварските и славянските нашествия.

 

ПРИРОДАТА

 

В Странджа се срещат уникални растителни видове, горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун, бор, смърч, ела и др. Богатството на флората на планината е съставено от 1665 растителни вида, сред които десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа наброява 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида.

 

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“. В Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

 

Странджа е единствената българска земя, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от унищожаване чрез незаконно строителство, а планинската му част и запазените гори привличат секачите бракониери.

 

Защитените територии със самостоятелен статут в парк Странджа са 32 на брой. Най-известните от тях са „Парория“, „Устие на река Велека“, „Докузак“, „Руденово“, „Силистар“, „Кривинизово“, „Моряне“, „Камъка“ и други.

 

В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи. Почти без прекъсване се редуват културни пластове от каменната и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, българското Възраждане, до най-новата ни история. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива.

 

Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството рупи. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско-преображенското въстание.

 

Освен богатата си флора и фауна Странджа планина е известна с природните си забележителности. Най-голямата пещера в района на българска Странджа – Братанова пещера, се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета. Частично проучена, в нея са открити материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.

 

Тъй като е част от резерват “Витаново” и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.

 

Природната забележителност “Каменска бърчина” се намира на около 6, 5 км североизточно от Малко Търново, в близост до пътя за Царево. Известна е и с името „Камъка”. Обявена е през 1981 година с цел опазване на забележителни скални образувания. Представлява древно тракийско светилище, където преди 2 500 години траките посрещали изгрева на Бога Слънце и изпълнявали своите ритуали.

 

Природна забележителност “Находище на каспийска блатна костенурка – местност Наково кладенче” пък е в северна посока непосредствено до гр. Ахтопол и е обявена с цел опазване на находище на каспийска и обикновена блатна костенурка. И двата вида са строго защитени в България и Европа. На територията на Парка, освен в местност „Наково кладенче”, те се срещат в реките Велека и Резовска, както и в някои от малките рекички в крайбрежната част.

 

Странджа е не само най-обширната защитена територия у нас, а и най-интересната. В сърцето си крие вековни тайни, а легендите за свръхчовешки чудеса и божествени изцерения в лековитата планинска вода са многобройни. Тук витае мистична енергия, зареждаща всяко от сетивата с мощта на вярата и българщината.


Намери своята история

От категорията

Състоянието на Пеле се стабилизира, скоро го местят в обикновена болнична стая (Снимка)

-1426950076.jpg

Проблемът е бил открит при рутинни медицински прегледи. Бизнес мениджърът на ...

14 септ. 2021 | 14:25

Григор Димитров със сериозен срив в световната ранглиста

-1601569423.jpg

№1 в света продължава да бъде загубилият на финала на US Open Новак Джокович, ...

13 септ. 2021 | 11:52

Борислав Михайлов беше предложен за президент на БФС от "Локомотив" София

-1422025868.jpg

Като основен конкурент на Михайлов се очертава Димитър Бербатов. Неговата ...

23 септ. 2021 | 15:08

Бербатов: 20 дни преди конгреса няма правила за провеждането му

-1619529987.png

За съжаление това, което предвижда уставът на федерацията, не е достатъчно, за ...

23 септ. 2021 | 15:04