178 години от рождението на Васил Левски

Свобода чрез револуция обща

10907 | 18 юли 2015 | 15:00

Отговаря се: „Истина на всяко место, дето живее българинат“

-1424279405.jpgИван Драсов (1848-1901), секретар на Ловешкия комитет, е опи­тен в тайнописа съратник на Левски.-1437300736.jpgЛевски, брат му Христо и верният сподвижник на Апостола Христо Иванов-Големия (най-вдясно) като участници във Втората българска легия в Белград (1867-1868).-1437300726.jpgУстав на БРЦК, утвърден в Букурещ през 1870 г. В следващия негов вариант благодарение на усилията на Апостола има раздел „Тайната поща“.-1437300710.jpgЛевски. Художник Александър Поплилов-1437300684.jpg

Малък разказ за Апостола, Секретността и Тайнописа

 

Лозинка - още в XIX век някои са смятали, че е правилно да се каже и „лозанка“ и че означава лозова пръчка.


Не е така.


„Лозинка“ (може би с ударение на О-то) е симпатична дума, но тя няма нищо общо с лъкатушното растение. В езика ни е прескочила през румънски и сръбски, иначе идва от познатото по друга линия немско Lozung


и означава парола, секретен знак


Няма как да знаем дали думата „лозинка“ е звучала приятно на Васил Левски. Но е факт, че нито една друга практическа подробност от неговото организационно сноване из Балканите не е нахвърляна в тефтерчето му така, почти стихотворно:


Лозинка градска, лозинка войнишка,
въобще и лозинка четовна,
лозинка межу войводите
особно за всякакъв
противен* случай.
И те всичките се изменяват
от време на време...


Още първият биограф на Левски, разпаленият Захарий, пише: „Кореспонденцията между новосъставените комитети се водела с шифровани букви и условни знакове и думи.“


Пак той, прибързано и малко наивно уверява, че „знакът, който Левски бе дал на всичките, беше: А. Т. С. К., което значи: аз и ти сме от един комитет“.


По-късно са събрани десетки документи и свидетелства за изключителната,

 

едва ли не маниакална сериозност


с която Апостола създава, развива и контролира тайните комуникации в БРЦК. Зад тази всекидневна грижа на младия, често страшно самотен, мъж личи ясно разбиране за колосалната и много опитна сила, срещу която се е изправил. Личи и отговорност за всеки, който го е последвал.


Разбира се, било е и въпрос на лична сигурност - все пак Левски организира комитет в Българско, а много от съратниците му са отвъд Дунава. (Тази „география“ предопределя и психологически разминавания между верни другари; едно от тях е в основата на знаменитото му възклицание „Времето е в нас и ние сме във времето“ **.)


Тайната на общуването между борците не се договаря за половин час; тя - под неумолимия контрол на Левски - се организира. И това се прави упорито и бдително, и професионално, а „знакът“ не е един - много са и много разнообразни.
Наистина, в един момент се явява лозинка със странни инициали (за такива загатва Захарий Стоянов). Бележка на Левски от 16 юни 1872 година:


„От нас пратеник със знак тоя С.Ч.Р.О., на което тряба да му отговори: Свобода чрез револуция обща. Приносящия тогава ще каже и отзива: Истина на всяко место, дето живее българинат.“


Има и други пароли - „диалози“, т.е. размяна на предварително уточнени реплики. Особено вълнуваща е изпратената на 5 февруари 1871 г. до верния и неуморим Данаил Хр. Попов (1840-1909) в Турну Мъгуреле:


„Кога бъде да ви пратим пратеник, ще ви напише тия две главни букви и ще ви пита „Какво, г-не, това?“, (Отговор): „Добро и ръце“, т. е. „Да живее република[та]“. И пратеникът ще каже: „Да живее.“ И вие ще повторите и ще кажете: „Нека живее.“


Тази лозинка само ти да знаеш и за тебе е, Драгомирчо. Отрежи я от писмото и тогава дай кому щеш писмото да го прочете. Същото ще бъде и от тебе за мене.“

 

Секретността в Българския революционен централен комитет (БРЦК) е строга и всекидневна. В неговия написан от Левски проектоустав (Нареда, лято на 1871 г.)

 

има раздел „Тайната поща“


и там четем:


„Разнасянието на писма, решения или други съобщения ще се съобщават от лице на лице с нужните лозинки - никак направо.“


През май 1872 г. БРЦК вече има утвърден устав и в него се предвидени и мерки за сигурност на... самите лозинки, например: „Ако са случи да падне лозинката в неприятелски ръце, то в такъв случай, който из членовете и да са научи за това, дължен е изведнаж да яви работата на своя комитет.“


Но най-обикновените пароли „въпрос - отговор“ не са достатъчни в голяма, действаща и същевременно дълбоко нелегална организация, в която дори имената са преиначени. Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Тропчо, Драган Мирчо, Стан, Вълчов Драгньов - ето само пет от над 40 известни псевдонима на самия Левски. Под чужди имена са се знаели и много други „работници“, а и местните комитети; така комитетът в София се казва Исаак Хаин, в Търново - Дрян Кюху, а във Враца - Аврамчо Часовников.


Марко Ив. Марковски от комитета в Троян, кръстен лично от Левски „Хаджи Асанаа Карловалъ“, си спомня за събрание през януари 1872:


„... Левски остави на присъстващите едно парче книжка, отдрана от друга, която остава в него, за да го предадат на представителя си, когото те ще изберат, и когато се яви в събранието в Букурещ, да подаде това парче и, ако се присрещне на другата половина, която остава в Левски, ще го приемат за представител...“


Неведнъж и лично Дякона пише за „одраното късче книга“, „драното книжче“, „драната книжка“. Но тази техника на разпознаване между непознати не бива да се бърка с


разрязаната книга


дълго оставала по-скоро встрани от любопитството на историците.


Много след Освобождението Никола Обретенов си спомня за една среща с Левски в Гюргево през юни 1872 г. (Това е малко преди финансово затрудненият БРЦК рязко да засили силовото набиране на пари за делото.) Обретенов пише:


„... бе донесъл напечатаните устави, хвърчащи листове, клетвата, 40-50 екземпляра от драмата „Хаджи Димитър“, в. „Свобода“ и други книжа, униформа за него, пушка, шашка, револвер, патрони и др. Всичко това той ми предаде, за да го пренеса в България. Предаде ми и една скара (шифър)...“


Става дума за прост и доста ефикасен метод за шифроване на кратки съобщения. На две парчета картон се изрязват в еднакво разположение правоъгълни прозорчета - за по една или за по три-четири букви. Пише се само в тези прозорчета, след като „скарата“ е наложена върху лист хартия. Останалите места се допълват така да се получи произволен безобиден текст, а същественото ще може да прочете само онзи, който притежава шаблона близнак.


В сейфовете на БНБ днес се съхраняват само четири „скари“, принадлежали на Апостола. Но от кореспонденцията му личи, че той много често е използвал тази техника, особено в драматичните за БРЦК летни и есенни месеци на 1872 г. Ето откъси от негови писма и записки:


„... Забравил бях да ви оставя разрязана книга - сега ви изпращам, чрез която ще ми търсите подписка тайно...“ (29 октомври 1872)


„Като не беше при мен разрязаната книга и да ви пиша през нея, то ще дадете доверие на думите на приносящия...“ (21 ноември 1872)


„... а подписката ми ще я дирите чрез разрязаната книга, без печатят, защото печатят падна в подозрение...“ (12 декември 1872)


Предполага се в България този начин на тайнопис е донесен около средата на XIX век от Иван Кишелски (1826-1880) родом от Котел, руски офицер, разузнавач и военен теоретик, подпомагал националната революция. Но в практиката на БРЦК е въведен лично от Левски. А наименованието „скара“ (като „за печене на риба“) е нашенско и е съчинено също за секретност. То буди по-малко подозрения от „шифровъчна решетка“.


БРЦК си служи и с по-традиционни шифри


системи, в които всяка буква се изписва с няколко различно определяни числа. В архивите на Левски е запазен само един такъв шифър (от пролетта на 1872-ра), както и едно явно шифровано съобщение. То е в писмо от 25 юли 1872 г., което Апостолът е пратил от Ловеч до Данаил Попов в Турну Мъгуреле:


„Стоката приех, за която бях броил парите в Букурещ на бай Ангели, но поръчай по-скоричко и за другата под тая сметка:


№1, 2, 3, 4, 5, 6...
...№ р 12 21 18 26“


Неотдавна, преди няколко години „стоката“ беше разчетена като:
Хиляда курш[ума]

 

Едва през 2005 г. се яви цялостно и задълбочено историческо изследване за тайните средства за кореспонденция - „Симпатични мастила, „скари“ и цифрови шифри, използвани от Васил Левски в периода 1870-1872 г.“ В работата над него историкът Илко Илиев е прибегнал дори до химически опити, за да провери описаната лично от Иван Драсов (1848-1901)

 

рецепта с кобалтов дихлорид

 

за изработване на симпатично мастило. Оказало се, че през XXI век невидимите писмена при нагряване изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят също толкова добре, както през XIX век.


Сред най-любопитните хипотези на Илиев е, че вероятно в историческите ни архиви има сведения, които и до ден днешен не сме прочели. Било защото освен видимия текст има и записан с „особен прах“, било защото нечие писмо пред очите ни, изпълнено с видими грешки и безсмислици, остава безинтересно без една отдавна изгубена „скара“.


* Противен - тук неблагоприятен, опасен, лош.


** Из писмо от 10 май 1871 г. до Па­найот Хитов в Букурещ. Смисълът най-общо е, че както обстоятелствата ни влияят, така и ние правим обстоятелствата.


 

Дякона се подиграва на турския съд

 

След злощастната авантюра на Димитър Общи в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 г. турските следователи достигат до много тайни на БРЦК. Още повече че самият Димитър се оказва много приказлив и „Изявил тефтери, на кои били написани хора с променени имена, еврейски, турски и пр...“


За секретната кореспонденция в БРЦК неизбежно става дума и в сложното, напрегнато и отговорно „шахматно“ надиграване, каквото представляват по-късно разпитите на Левски от турския съд. Знаем - черно на бяло е записана бляскавата и интелигентна победа на Апостола в този жесток мач.


Да видим няколко думи.


ВЪПРОС (от разпит на 5 (нов стил - 13 януари 1873 г.): Как ти посочваха тия знаци?


ОТГОВОР: Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в ръката знак... За да не се познават един друг, тe си поставяха маска на лицето... Маскираните хора бяха от различни краища...


Според друг отговор представител на комитет му се разкривал... „давайки знак с една бяла кърпа в ръка“, като в същото време подсвирквал и подскачал...


Представете си „конспиративна“ сценка, в която подскачат, свирукат и размахват бели кърпи. Не са ли тези реплики свидетелство, че Апостолът е намерил сили, ако не явно да се надсмее над турския съд, то поне да се позабавлява с него вътре в душата си?


 

Страниците подготви Николай Големанов

Източници: Захарий Стоянов. „Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му“; „История на България“, т. 6; „Васил Левски. Документи. Автентичен текст. Исторически коментар“. С., 2009; Илко Илиев, „Симпатични мастила, „скари“ и цифрови шифри, използвани от Васил Левски в периода 1870-1872 г.“, сп. „Исторически преглед, кн. 5-6, 2005; Иван Унджиев. „Васил Левски. Биография“, С., 1980; „Левски в спомените на съвременниците си“, С., 1987; Крумка Шарова. „БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение. 1872-1873“ С., 2007; „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи“, С., 2012


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47