Факсимиле: The American Conservative

В крайна сметка компромисът е по-добър от един безкраен конфликт

The American Conservative: Време е САЩ да се измъкнат от Украйна

5988 | 18 окт. 2019 | 12:41

САЩ и техните съюзници трябва официално да затворят въпроса за приемането на Киев в НАТО, Русия да спре конфликта, а Украйна да осигури автономията на Донбас


В статия за американското изолационистко издание The American Conservative Дъглас Бандоу съветва администрацията на президента Доналд Тръмп да се „отърве“ от Украйна, докато не се е превърнала в още по-голям проблем за Запада.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора му.

Напоследък Украйна е в центъра на вниманието, докато демократите се подготвят да свалят държавния глава на САЩ Доналд Тръмп от власт. Ролята му в нанасянето на щети на руско-американските отношения е много по-важна и доведе до нова миниатюрна Студена война, на която САЩ трябва да сложат край.
Украйна е в лоша ситуацията. През XVII век територията ѝ е разделена между Полша и Русия и в крайна сметка става част от Руската империя. Киев получи свобода за много кратко време след революцията от 1917 г., след което Украйна беше включена в състава на Съветския съюз. По-късно тя е засегната от страшен глад, след като Москва решава да премине към колективизирано земеделие. След това Украйна бива опустошена от нахлуването на Германия по време на Втората световна война, а партизанската съпротива на завръщащата се съветска власт продължава няколко години след края на конфликта.

Разпадането на СССР през 1991 г. даде на Украйна даде нов шанс за независимост. Развитието на новата страна обаче беше застрашено: БВП намаля с 60%, а размерите на корупцията станаха пословични. В резултат в Киев се наместиха корумпирани и неефективни лидери, докато САЩ, Европа и Русия се бориха за влияние над тях.

През 2014 г. Вашингтон и европейските държави подкрепиха преврата срещу избрания, макар и изключително корумпиран, проруски президент Виктор Янукович. В отговор правителството на руския президент Владимир Путин анексира Крим и подкрепи сепаратистките сили в Донбас. Вашингтон и Брюксел наложиха икономически санкции срещу Русия и оказаха военна помощ на Киев.

Конфронтацията между Запада и Русия бързо се превърна в „замразен“ конфликт. Москва върна Крим на Русия, след като през 1954 г. полуостровът е предаден на Украйна като част от вътрешната политика на СССР. В Донбас едно примирие замести друго. Нито Украйна, нито Русия спазваха условията на Минските споразумения от 2016 г., чиято цел беше да се сложи край на конфликта.

В хода на войната загинаха над 13 хиляди души, предимно украинци, а два милиона бяха принудени да напуснат домовете си. Икономиката на Източна Украйна се срина. Страната страда от болезнени икономически сътресения и политически разделения. Смята се, че по време на военните действия в Донбас са убити и няколкостотин руснаци. Западните санкции навредиха на слабата руска икономика. И въпреки че повечето жители на Кримския полуостров явно искат присъединяване към Русия, днес те отвличат, затварят и злоупотребяват с опозиционни активисти и журналисти. Украинската православна църква в Крим е затворена, а татарите са преследвани.

Най-важната геополитическа последица беше влошаването на отношенията между Русия и Запада. Агресията на Русия срещу Украйна не може да бъде оправдана, но самите САЩ и Европа направиха много за увеличаване на подозренията и враждебността. Последните разсекретени документи показват доколко западните лидери подвеждат Москва за намеренията си да разширят НАТО. Желанието на Алианса да приеме в редиците си Грузия и Украйна, което значително би увеличило уязвимостта на Русия, предизвика особено силна реакция в Москва. Разчленяването на Сърбия, без да се вземат предвид интересите на Русия, се превърна в друг дразнител, заедно със западната подкрепа за „цветните революции“, включително в Тбилиси. Свалянето на Янукович беше последната капка и предизвика тежък отговор от страна на Путин.

Очевидно Вашингтон и Брюксел не са считали политиката си за опасна за Русия. Но ако Москва беше свалила приятелски настроения към САЩ и законно избран президент на Мексико, и беше поканила няколко нови държави във Варшавския договор, а след това, заедно с коалиция от централноамерикански държави, започне да прекъсва търговските връзки на Мексико със САЩ, властите във Вашингтон едва ли биха били щастливи. Едва ли биха започнали да мислят за различни правни тънкости, подготвяйки отговор на подобно развитие на събитията.

Това може да обясни (но не и да оправдае) враждебната реакция на Русия. С последвалите си действия съюзниците превърнаха пукнатината в отношенията в истинска бездна. САЩ и Европейският съюз въведоха редица икономически санкции. Освен това Вашингтон се приближи до заплахата от военна конфронтация, предоставяйки военна помощ на Киев. Москва отговори с предизвикателства към Америка от Сирия до Венецуела.

Тя също започна да се сближава с Китай. Тези страни имат много разногласия и отношенията между тях са нестабилни. Но докато враждебността им към Вашингтон е по-силна от дискомфорта, съществуващ между тях, те ще си сътрудничат, възпрепятствайки американския стремеж към световна хегемония.

Защо САЩ нагазват в сложната ситуация в Украйна? По време на Студената война Украйна беше една от измислените „поробени нации“, а украинските американци активно подкрепяха и разпространяваха измислиците по тази линия. Когато Съветският съюз се разпадна, те се присъединиха към други организации и започнаха активно да полагат усилия за лобиране от името на своите етнически братя, настоявайки НАТО да се разшири на Изток. Политика на сигурност стана въпрос на етническа солидарност и решиха да я следват, без оглед какви са разходите и рисковете.

За по-традиционните ястреби, които винаги търсят враг, това е по-скоро въпрос не толкова за подкрепа на Украйна, колкото на борба срещу Русия. През 2012 г. един от най-влиятелните членове на Републиканската партия направи анекдотично изявление, наричайки Русия най-опасния враг на Америка. Поради тази причина партията започна решителни, но необосновани опити за включване на Украйна в НАТО. Отначало Вашингтон виждаше в трансатлантическия съюз средство за противодействие на съветската заплаха; днес той вижда в него нещо като благотворителна организация.

След разпадането на СССР САЩ започнаха да придвижват НАТО на Изток, включително към държави, които нямат стратегическо значение и които са много трудни за защита, на първо място, държави на Балканите и балтийските държави. Още по-лошо е в случаите с Грузия и Украйна, които са истински черни дупки по отношение на сигурността. Ако те бъдат приети в Алианса, това би означавало непрекъснати конфликти с Русия, което в крайна сметка може да отприщи война между страните от НАТО и Москва.

Украйна никога не е имала значение за сигурността на САЩ. Почти през цялата американската история тази територия е била контролирана или от Руската империя, или от Съветския съюз. Симпатиите на Вашингтон по време на Студената война бяха отражение на братските емоции, а не на интересите за сигурност. Днес, дори и без помощта на САЩ и Европа, Киев има огромно предимство в конвенционални сили, които те могат да използват в случай на конфликт с Москва. Но включването на Украйна в НАТО ще увеличи риска от конфронтация с ядрена сила. Русия има определени недостатъци по отношение на конвенционалните си сили, и поради тази причина, в случай на конфликт е по-вероятно да прибегне до използването на ядрени оръжия.

Независимо от това, агресивната неоконсервативна администрация на Джордж Буш потърси подкрепа за включването на Украйна и Грузия в НАТО и разгледа въпроса за военната намеса в руско-грузинската война. Европейските страни обаче, опасявайки се от конфликт с Москва, блокираха плановете за разширяване на НАТО. Въпреки че ръководството на Алианса официално все още се застъпва за членството на Украйна, то остава нереалистично.

Междувременно Вашингтон се отнася към Украйна почти като към военен съюзник, предлагайки й помощ в икономиката и сигурността. САЩ похарчиха половин милиард долара за доставки на оръжие за Киев и за обучението на военните му. Наред с други неща, Украйна получи „Джавелин“. Ето какво заяви министърът на отбраната на САЩ при администрацията на Обама Аштън Картър: „Украйна никога не би била там, където беше без подкрепата на САЩ“.

Има и други важни неща. Чувствайки подкрепа от САЩ, украинското правителство, водено от президента Петро Порошенко, не беше много запалено за дипломатическо споразумение с Русия. Поради това Украйна, в същата степен като Русия, наруши подкрепените от международната общност Мински споразумения, при това почти веднага след подписването им.

Ролята на Киев като политическа футболна топка е подчертана от факта, че Вашингтон трябва да постигне трайно уреждане на отношенията си с Русия. Европейските страни проявяват нарастваща загриженост, а Франция вече инициира подобряването на отношенията с Москва. Германия е недоволна от усилията на САЩ да възпрепятстват изграждането на газопровода „Северен поток-2“. И украинският президент Владимир Зеленски започна кампания за прекратяване на конфликта в Донбас.

Преговарящите от Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) наскоро се срещнаха в Минск, за да съживят постигнатото по-рано споразумение. Те се договориха за провеждане на избори в Източна Украйна, след които Киев трябва да приеме закон, предоставящ на региона по-голяма автономия, а на сепаратистите - имунитет срещу съдебно преследване. Въпреки протестите на националистите, законът може да бъде приет, тъй като партията на Зеленски има значително мнозинство във Върховната рада.

Много проблеми остават, но Западът може да помогне на този процес, ако зачете интересите на Русия за сигурност. САЩ и техните съюзници трябва официално да затворят въпроса за присъединяването на Украйна към трансатлантическия съюз и да се откажат от доставките на оръжие за страната. След като получи такива уверения, Москва трябва да прекрати конфликта в източната част на Украйна, действайки в рамките на Минските споразумения. Киев на свой ред трябва да осигури автономията на Донбас, а Русия да се оттегли от военните действия.

Санкциите срещу Москва следва да бъдат отменени. Украинците трябва да могат самостоятелно да определят икономическата си ориентация, тъй като за известно време страната ще бъде разделена на източна и западна част. Западните страни трябва да приемат властта на Москва над Крим, като същевременно отказват официално да признаят присъединяването му към Русия.

Подобен компромис ще предизвика смесена реакция. Военното лоби във Вашингтон ще се противопостави. Украинските ултранационалисти още по-силно ще закрещят, че Зеленски е предател. Източна Европа ще говори напрегнато за Русия. Но в крайна сметка такъв компромис определено е по-добър от един безкраен конфликт.

 


От категорията

ДЕСЕТИ ноември 1989. Пленумът, който свали Тодор Живков от власт. Заверата и предателствата...

-1509709225.jpg

Академик Николай Ирибаджаков заяви, че поради голямата значимост на длъжността ...

10 ноем. 2019 | 01:11

ДЕВЕТИ ноември 1989. Пленумът, който подготви оттеглянето на Тодор Живков

ДЕВЕТИ ноември 1989. Пленумът, който подготви оттеглянет на Тодор Живков-1573225999.jpg

Аз не бягам от труд­ностите, но нямам сили да работя в такава обстановка поради ...

9 ноем. 2019 | 06:24

Ген. Милушев: За 12 часа след пленума на Десети ноември Петър Младенов прочисти кабинета на Живков

-1497886597.jpg

Джуров сигурно е допускал, че Живков може да изправи срещу тях военни ...

11 ноем. 2019 | 12:16

Проф. Боян Дуранкев: 30 години преход. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме

-1485368932.jpg

В онези години можеше да се тръгне в две посоки - или „повече социализъм“ и ...

11 ноем. 2019 | 13:18

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.